- 10 Sep 2020
- 121
- 1
За пръв път, откакто съществува, Денят на българското кино, 13 януари, бе отбелязан смислено, без излишни фанфари и празни приказки. Вместо дежурната помпозна церемония в Армията, новият директор на Националния филмов център Александър Донев заедно с „Арт Фест” на Стефан Китанов спретнаха в Дома на киното стегната презентация на 12 игрални, 6 документални и едно анимационно заглавие в проект. Програмата се състоеше от клипчета, представени от авторите, а готовите филми се очаква да излязат до края на 2010 г.
<p>На бързи обороти новото българско кино изглежда ако не обещаващо, то поне задоволително. Има от всичко – екшън, криминале, мелодрама, семейна драма, комедия, костюмна приказка, документални елементи в игрален филм и обратно, арт импресия, дори амбиция за блокбастър. Това е добър знак. Според стара диалектическа максима на нов глас, дори количеството и жанровото разнообразие да не са гаранция за качество, шансът поне един-два да стават за гледане се увеличава, пък току-виж се пръкнал и шедьовър. Освен това многото филми не само задвижват интереса на зрителя, но и са предпоставка за по-трезва преценка. При възможност за избор, едва ли след всеки нов филм ще викаме настървено „осанна” или „разпни го” от крайни позиции, характерни за изключителни ситуации. Просто вече ще има индустрия с нейните логични спадове и възходи и тези двайсетина филма, да се надяваме, са само началото.</p>
<p>Трудно и некоректно ще е да оценявам филми в проект, от които съм видяла само няколкоминутни парчета. В някаква степен обаче намеренията и уменията на авторите проличават, тук-там подкрепени и с личните им представяния. Струва ми се, че и редът, в който се показаха клипчетата по сценарий, издаваше отношение на организаторите към съдържанието и качеството им – в началото минаха документалните проекти, които по презумпция остават в сянката на игралните, а за финална черешка бе оставен кандидатът за блокбастър „Мисия Лондон” на Димитър Митовски. Това, разбира се, не е градация по вкуса на всеки, но пък е явна политика в посока на масовия зрител. За нея подсказваше и амбициозното мото на вечерта „2010 – Година на българското кино”.</p>
<p>Сред документалните на прима виста изпъкват два: „Момчето, което беше Цар” на Андрей Паунов и „Джеки, Джони и Чарли не са имена на кучета” на Никола Бошнаков. <br />Първият приласкава с примамлив тийзър. Ленива рижава котка обикаля аристократично жилище, разхожда те из семейните реликви и полека-лека те отвежда при целта – прелъстения и изоставен от народа Симеон Сакскобургготски. Артистичен и силно авторски подход към документалния обект, на какъвто винаги може да се разчита от страна на Паунов. Нямам търпение да го видя!</p>
<p>„Джеки, Джони и Чарли…” пък е остроумно иронично заглавие, зад което надничат ексцентричните талисмани на българското кино Джеки Стоев, Джони Пенков и Христо Илиев – Чарли. Освен че чухме и видяхме екстракт от митичните им бохемски лакърдии, филмът обещава да изтупа от прахта киното им, потънало в мазетата на Филмотеката, като покаже архивни откъси. Останалите документални проекти изглеждаха по-традиционни: „Кметът”на Адела Пеева за най-дългогодишния кмет на София инж. Иван Иванов, съден от Народния съд, пресъздава събитията чрез игрална възстановка; „Цветанка” на Юлиан Табаков изглежда като да е много личен филм за баба му, чиито спомени обаче ще съдържат интересни факти от българската история; „Отец Иван и неговите деца” е портрет на един свещеник и мисията му да се грижи за бездомните от самия Джеки Стоев; а „Правилата на ергенския живот” на Тонислав Христов за четирима български самци в Хелзинки, които си търсят половинки, прилича на мъжкия вариант на „Сексът и градът”, а границата между документално и игрално кино е съмнително тънка.</p>
<p>Кадрите от единствения анимационен филм в програмата „Вълшебният сладкиш на лелка Брелка” на Георги Димитров и Свилен Димитров дойдоха директно от работния плот и е още рано за изводи, но поне знаем, че ще е пълнометражен и триизмерен.</p>
<p>При някои от игралните проекти личи ясно зададен жанр още на ниво презентация. Най-недвусмисленивпечатления остави „Мисия Лондон” с агресивен трейлър (вече се върти в „Арена”), който обещава смях, екшън и политически злободневки в комедия на абсурда с експлозивна визия. Това е филмът, който ще вкара в салона и чалга феновете, без да е непременно елементарен – изглежда като да съдържа по нещо за всеки.</p>
<p>„Похищението” на Пламен Масларов по сценарий на Боян Биолчев пък явно ще е криминален екшън, а няколкото интелигентни реплики плюс Иван Радоев в главната роля печелят доверието. Сълзлив а ла боливудска мелодрама ще да е „Още нещо за любовта” на Магдалена Ралчева с шаблонно заглавие, пищен декор и за екзотика – иранка в актьорския състав. Подобно внушение дойде и от експресивното представяне на дебютантката. „Цахес” на Анри Кулев е директна екранизация по Е.Т.А. Хофман, снимана дигитално, което донякъде го подрежда в графата фентъзи.</p>
<p>С тоталитарното минало ще се разправят два филма. „Зад кадър” на Светослав Овчаров е първият български филм по автентично досие от Държавна сигурност за кинооператор и семейството му, следени заради пътуване до Берлин. Другият сюжет със сходна тематика е на „Тилт” с режисьор Виктор Чучков. Главният герой е хлапак, екстрадиран в Германия малко преди 10 ноември, за да стои далеч от милиционерска дъщеря, в която е влюбен, а действието се развива на ръба между соца и демокрацията. И двете истории предлагат любов на фона на свирепа политическа действителност, което най-вероятно ще намести екранните резултати някъде между социалната драма и трагедията. <br />„Стъклената река” на Станимир Трифонов преоткрива забравени църкви и (за сетен път) българската природа през очите на французойка, а клипчето му загатна еротични сцени. Дано само не са „издържани“ в кичозната естетика на дебюта му „Изпепеляване”! Ивайло Христов отново ще бори екзистенциални драми в „Стъпки в пясъка” – най-безличната презентация впрочем, може би защото той самият отсъстваше – а „Невинно твоя” на Киран Коларов пък наказва със страст герой, който се страхува от любовта, и на пръв поглед изглежда с доста хаотичен сюжет.</p>
<p>С драстично авторска визия се откроиха кадрите на оператора Антон Бакарски от „Лов на дребни хищници” на Цветодар Марков – мрачно кафеникави тонове в синхрон с неприветлива градска атмосфера около случки от подземния свят. Последните два проекта от списъка пък са си отвсякъде авторски. „Кецове” на Валери Йорданов се случва на плажа Карадере в компанията на бири, китара, бар и меланхолия, взети от реалния живот, и сред героите от реалната компания, с която актьорът прекарва летата си. Малко по-„култивиран” ще е „Подслон” на Драгомир Шолев за вечния раздор между родители и деца – пак по негова идея и лични преживявания, но със солидна подкрепа от сценариста Разван Радулеску, на когото новото румънско кино дължи процент от успеха си.<br /><br />Статистическата рекапитулация сочи, че ще гледаме Захари Бахаров в 3 филма (ту мазен нагляр, ту нефелен селяк), Иван Бърнев в 2 (напоследък все един и същ), игралните дебюти са 5, а средната възраст на режисьорите им е паднала под 40 години. Такъв подем, казват, не бил наблюдаван от незнайно кога! Да видим.</p>
