- 10 Sep 2020
- 140
- 1
Достатъчно е да се погледне конната статуя на император Александър II, извисяваща се на прощад "Народно събрание" в София, за да се разбере: Русия, освободителката на българите от османско иго, все още има сериозно влияние върху България. И последствията от финансовата криза за София се изясняват единствено през призмата на нейните икономически отношения с Москва, основани най-вече на енергийния въпрос. Парадоксът на българската криза се състои в това, че заради относителната изостаналост на своята икономическа и в частност банкова системи, страната се оказа имунизирана против световната финансова нестабилност. Българските банки се отличават с повече от достатъчна ликвидност, със собствен капитал не по-малко от 11% - един от най-високите в Европа.
<p><strong>Въпреки това България не успява да спре ръста на безработицата</strong> (7,8% през август тази година срещу 5,9% година по-рано): всеки месец в страната с население 7,5 млн. почти 10 000 души остават без работа. Същата негативна тенденция следва и брутният вътрешен продукт (БВП), който се съкрати за първото тримесечие на 2009 г. с 3,5%, с 4,9% през второто и, по предварителни данни, с 6,3% за третото тримесечие.</p>
<p><strong>Какво изигра ролята на искрата, възпламенила българската криза?</strong> Във всички сектори на икономиката, от финансовия до реалния, кризата в България се оказа криза на нейната производствена система. През второто тримесечие на 2009 г. експортът на страната се съкрати с 24% в сравнение със същия период на миналата година като последица от спадът на промишленото производство със 7,2%. България не произвежда богатства и стоки от световен мащаб. И, което е по-лошо, тя силно зависи от енергийните доставки от Русия - нефтени, но преди всичко газови. Ако зависимостта на Европа от вноса на руски газ е около 25% от нейните нужди, в случая с България тази цифра е четворно по-голяма - 92% от вътрешното потребление.</p>
<p><strong>Катализатор за българската криза стана поредния икономически конфликт между Русия и Украйна</strong> през януари. Временното прекратяване на доставките на газ през Киев в условията на балканската зима в буквален смисъл замразиха България и нейната лабилна и остаряла индустрия.</p>
<p><strong>Критичното положение на България е свързано и с оскъдното производство на електроенергия от единствената в страната АЕЦ "Козлодуй",</strong> чиито 6 реактора през 2002 г. бяха орязани до четири в рамките на процеса на европейска интеграция. Ето къде се опитва да се намеси Русия, която се опитва да възстанови историческите си връзки със София, след като газовата криза очерни образа на Москва в очите на българската нация. Проектът за газопровода "Южен поток" и строителството на новата АЕЦ "Белене" са главните маневри на Русия, призвани да укрепят нейната енергийна власт в Европа чрез натиск върху България като най-слабото звено.</p>
<p><strong>Ситуацията се усложнява, наред с външната руска намеса, и от вътрешната нестабилност в самата България, </strong>а именно - смяната на правителствата. Проектите "Южен поток" и "Белене" вече бяха одобрени от предишния премиер - социалистът Сергей Станишев. Но след януарското "студуване" общественото мнение се обърна в полза на дясната опозиция, която триумфира на изборите през юли. Новият министър на финансите Симеон Дянков веднага "замрази" партньорството с Русия заради липсата на средства, като в замяна заложи на реализацията на паневропейския газопровод "Набуко".</p>
<p><strong>И отново отношенията с Русия стават отражение на цялостната българска политика.</strong> Новото правителство на премиера Бойко Борисов провежда политика на безжалостни икономии, благодарение на която успя, орязвайки с 18% обществените разходи и замразявайки заплати и пенсии, да намали с 81% бюджетния дефицит. Въпреки всичко България остава най-бедната страна в Евросъюза. Сега въпросът се състои в това, ще успее ли новата стратегия на правителството да разреши енергийния проблем - с Москва или без нея.</p>
<p><strong>Габриеле Кадзулини</strong></p>
<p> </p>
