- 10 Sep 2020
- 165
- 4
Есенният политически сезон поднесе първата голяма изненада. Повече от година ГЕРБ удържаха управлението с правителство на малцинството, подкрепяно безрезервно, но и без коалиционно споразумение, от крайно националистическата партия „Атака”. Не по-малко въодушевено, но все пак с уговорката, че ще бъдат коректив на вземаните управленски решения, към този „брак без подпис” се присъедини и Синята коалиция. Събитието, което затвори кръга и вече даде категоричен отговор на въпроса дали това не е новата Тройна коалиция, беше драматичният избор на третия поред за това правителство здравен министър д-р Стефан Константинов. Като един от основателите на партията на Костов в Кюстендил без съмнение д-р Константинов е номинация на ДСБ. Опитът за омаловажаване на този факт и театралното гласуване „въздържал се“ бяха продиктувани единствено от мотива да не се даде повод на критиците на Костов и на опозицията да атакуват сините за прякото им участие във властта. Ясно е едно – с избора на д-р Константинов премиерът си осигурява твърдата подкрепа на Синята коалиция.
<p> Дали оттук нататък хората на Костов ще бъдат гъвкави както в досегашните си действия – ще критикуват остро, но ще гласуват в подкрепа на правителството – или ще изместят „Атака” от сърцето на Борисов като непоколебими поддръжници, предстои да видим. Сигурно е едно – има ново парламентарно мнозинство, укрепено върху предоставения на ДСБ министерски пост.</p>
<p>Въпреки че този ход на ГЕРБ и лично на премиера разреши един ключов проблем, като превърна неговото правителство на малцинството в правителство на мнозинството, то едва ли ще успее да реши по-важния проблем – прокарването на здравната реформа. Ако досега Борисов не искаше по никакъв начин да споделя отговорността за своето управление с никой, то сега, с предоставянето на министерски пост на друга партия, даде категорична заявка, че е готов да направи голямата крачка в личностното си израстване като лидер. Вторичен резултат от това израстване ще бъде снемането на отговорността от възможен колапс на системата на здравеопазването и пълен провал на здравната реформа. Предвид предстоящите след около година президентски и местни избори това може да се окаже изключително далновидно.</p>
<p>И за трите ключови фигури – Борисов, Сидеров и Костов (без Мартин Димитров), и стоящите зад тях партийни субекти събитията от последните дни могат да се окажат определящи за бъдещето им в българския политически живот.</p>
<p>ГЕРБ-ерски неволи. Управляващите могат да попаднат в изключително сложна ситуация. За разлика от останалите на тях ще се наложи да продължават да доказват електоралната си мощ. При един по-слаб от парламентарните избори резултат на предстоящите президентски и местни избори ще бъде даден ясен сигнал към гласоподавателите, че с политическият проект ГЕРБ се случва това, което се случи и с всички преди тях. В няколко поредни социологически проучвания на НЦИОМ се наблюдава устойчив спад на доверието към управлението и лично към премиера Борисов. Пикът на подкрепата е преминат и оттук нататък движението ще е устойчиво надолу. Имайки предвид негативите, генерирани от слабото и некомпетентно управление досега, едва ли ще се случи нещо толкова значимо, че да бъде преодоляно това усещане за пореден управленски провал на поредния популистки лидер. Всъщност „изпускането” на един министерски пост може да не е последно. Защото не само здравната реформа буксува. Икономиката загуби инерция и въпреки данните за растеж според новата методика това може да се окаже прибързана радост на фона на песимистичните сигнали, идващи от икономики като германската или американската. На ГЕРБ им предстои да направят сериозни анализи на ситуацията и да вземат адекватни решения. В противен случай не само ще спомогнат активно за изправяне на левицата на крака, но и могат да катализират процеса на поява на нова дясна алтернатива, въпреки уверенията, че такава едва ли ще се появи скоро.</p>
<p>Контраатака срещу „Атака”. Предоставянето на министерски пост в ръцете на Костов и Синята коалиция е удар срещу националистите от „Атака”. Със своето поведение от началото на мандата крайните националисти се оказаха единствените „лоялни граждани”, но и единствените губещи от това. Докато те самоотвержено и безкритично подкрепяха всяко действие на премиера и министрите независимо от политическия и икономически резултат, други обираха каймака и внедряваха последователно зам.-министри и хора на по-ниски административни нива. Това бездушно приемане на всичко, освен посочените негативни последствия за партията, ще създаде и дългосрочни електорални проблеми. Едва ли някой от привържениците на партията ще е доволен от това, че докато Волен Сидеров проспива всяко вредно или безвредно политическо действие на ГЕРБ, без да получи в замяна политически дивиденти, Костов осребрява всяка своя критика и последваща подкрепа. Да не говорим, че самата подкрепа за ГЕРБ донесе немалко проблеми на Сидеров и „Атака” и доведе до разцепление на партията. Засега удържането на баланса може и да му се удава, но предстоят избори, на които е нужно затвърждаване на електорални позиции.</p>
<p>Доброто счетоводство на Синята коалиция. През първата година от управлението на Борисов Костов затвърди позицията си на хитър и коварен политик. Безспорните му лидерски качества този път бяха впрегнати в сложни маневри, които засега му носят позитиви. Най-вече властови. Въпреки някой слабости, забелязани в отделни моменти, общата картина би трябвало да предизвика сериозно безпокойство сред привържениците на ГЕРБ. С номинацията на д-р Стефан Константинов за здравен министър Костов ясно показва намеренията си. От една страна, „пробутва” безспорно свой човек, но с много нисък статус в личната му лидерска йерархия. От друга страна, при нов провал в здравеопазването ще има полезен ход, като обяви, че назначаването на Константинов за здравен министър е негово лично решение и гласуването „въздържал се“ в пленарна зала в сряда е категорично доказателство за направените от Костов сметки. Така, както постъпи при влизането във властта на Евдокия Манева и на Константин Димитров. Това поведение е част от дълбоко вкорененото разбиране на Костов за политиката и за хората в политиката. Всички са заменими, само той не е. Тази формула проработи в няколко поредни избори, в които беше ясно, че ДСБ, самостоятелно явяваща се, няма никакви възможности за победа, но въпреки това кандидатираше хора. Винаги външни за партията, но пък с ясно изразен десен профил. Никога, когато залогът е бил голям, Костов не си е позволявал да жертва някой от приближените си и верни хора. Това изчакване на подходящия за партията му момент характеризира всяко негово действие от създаването на ДСБ. Така се случи и след местните избори през 2007 г., когато въпреки яростните атаки срещу тогавашния кандидат за кмет и настоящ министър-председател Бойко Борисов, две години по-късно Костов и ДСБ се сдобиха с един зам.-кмет и куп председателства на общински комисии. В тази схема обаче липсва СДС. С изключение на Иван Сотиров като зам.-кмет (вероятността сам да си е договорил позицията е голяма), няма други представители на партията на високи позиции в държавната и общинската администрация. Това е ясен сигнал за отношението на Костов към най-важния му коалиционен партньор. Въпреки лидерските умения и целия потенциал и опит в апаратните игри Синята коалиция устойчиво губи електорални позиции. Вземайки предвид тези факти, е трудно обяснима толерантността на ГЕРБ към Костов, ДСБ и Синята коалиция. Неразбираемо е решението на Борисов да предостави министерски пост на партия, която отдавна е загубила доверието на обществото и е на път да загуби парламентарното си представителство. Да не говорим, че и откъм експертен капацитет ДСБ отдавна не е това, което беше преди години, защото с оттеглянето на доверието на хората, от сините редици се оттеглиха и повечето компетентни хора. Нито д-р Илко Семерджиев, нито д-р Стойчо Кацаров, безспорни експерти в областта на здравеопазването, са готови да обслужват политическите амбиции на Костов, а Ваньо Шарков от СДС едва ли е най-подходящият човек за министър на здравеопазването.</p>
<p>Новата властова конфигурация е факт. Предстои да видим в каква посока ще се развият събитията. Защото от това зависи близкото бъдеще на българските граждани.</p>
