Богатството е награда за добро управление...

Богатството е награда за добро управление...
Тези думи са казани от човек, който със сигурност знае какво говори. Доказал го е с идеи, визия и най-вече с дела. Преди малко повече от двадесет години, младият тогава доктор на икономическите науки бе натоварен с безпрецедентна задача: да трансформира цяла една държава, нейната икономическа и социална структура така, че страната и народът да стъпят на пътя към прогреса и богатството. Този човек е казал още нещо: “Има само два начина за правене на реформи: бързо и много бързо”. Двадесет години по-късно вече никой няма съмнения, че пътят, начертан тогава от професор Лешек Балцерович, е бил не само най-правилният, но също и най-краткият. Цялата “шокова терапия” отне шест месеца, а изпълнението на програмата – не повече от две години.
<p>Последователното през по-голямата част от периода придържане към основните принципи на икономическата политика на професора от страна на сменящите се правителства доведе Полша до завидно положение. В много аспекти страната е не само много по-богата, но също по-развита и много по-динамична.</p> <p>Полша, която тръгна по този път в условия на пълен икономически крах, хиперинфлация, свръхбезработица и разпад на държавността, днес е основен фактор в Европейският съюз с единствената, почти незасегната от финансовата криза икономика и динамичен ръст на износа. Страната бе лидер в усвояването на предприсъединителните европейски фондове и постига завидни резултати при усвояването на структурните и кохезионния фондове. Усредненият икономически ръст на полския БВП за целия период няма равен в Европа. Инвестициите в местната икономика са на постоянно високо ниво и са агресивно произносно насочени. Днес в България много трудно ще намерите магазин, в който да няма полски стоки. Варшавската фондова борса вече е финансов център за Източна и Централна Европа и бележи постоянен ръст. В политическо отношение страната е възприемана като зряла и стабилна демокрация, солиден и важен партньор на своите съюзници. Полските политици заемат високи постове в европейската администрация, а мнението на полската държава се взема предвид от всички важни международни институции.</p> <p>На фона на всичко това можем да се запитаме: Как стана това? Как успяха? Нали тръгнахме заедно? Как така днес ни дели пропаст?</p> <p>Най-опростеният отговор би бил: политическа воля и... Лешек Балцерович.<br />В България политическа воля за революционни промени никога не е имало, но също не е имало и някой от калибъра на проф. Балцерович. Въпреки че програмата на професора е била достъпна в една или друга форма, за всички български правителства след 1990 година, нито едно от тях не се е възползвало от готовите решения, предоставени в нея. Краткото заиграване със свободния пазар и плахите, несигурни действия в тази посока на правителството на Иван Костов само илюстрират по-ярко пълната неподготвеност, невежеството и най-често нежеланието за окончателно скъсване с плановата и централно регулирана икономика независимо от периодичните доказателства за катастрофалните последици от подобна политика. Във връзка с това можем да кажем, че за всички български правителства важи с пълна сила сентенцията, че съветите са най-ненужната стока в света &ndash; на умните не им трябват, а глупаците не ги ползват.</p> <p>На 3 ноември 2010 г. проф. Лешек Балцерович за пореден път ще посети България. Прие съвместната покана на &ldquo;Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ&rdquo; (ГИС) и Посолството на Република Полша в София да изнесе две лекции: &ldquo;Какво определя икономическия ръст&rdquo; и &ldquo;Глобалната финансова криза &ndash; корени и поуки&rdquo;.<br />Първата лекция ще бъде изнесена в Бургаския свободен университет. Професорът ще гостува в морската ни столица (аз съм бургазлия) два дни и по време на това посещение ще бъде също удостоен със званието доктор хонорис кауза на държавния университет &ldquo;Проф. д-р Асен Златаров&rdquo;. За първи път подобно събитие се провежда извън София. Идеята за това е на местните представители на ГИС и така ще се постави началото на поредица изяви, целящи активизиране на местните интелектуални и бизнес среди, както и разширяване познанията за образовано гражданско общество на регионално ниво.</p> <p>Академичната младеж на град Бургас ще има рядката възможност на живо и в първо лице да се срещне с изключителните знания и опит на икономист от най-висша световна класа. Слушателите на тази лекция ще получат шанс да видят световни събития от перспективата на директен и активен участник в тях. Обяснението за произхода и причините за богатство е вероятно най-подходящата тема по време на толкова дълбока и всеобхватна икономическа криза, каквато е притиснала България. Един пореден добър шанс да си &ldquo;сверим часовника&rdquo;, защото фактът, че нашият часовник изостава значително, вече не е тайна за никого.</p>

Коментари

  • Умник Гюро

    01 Ное 2010 23:45ч.

    Мижи да те лажем! “Какво определя икономическия ръст” - ми производството на материални блага. Което иска промишленост и квалифицирана работна ръка. Полша е най-големият износител на неквалифицирана работна ръка в ЕС. Голям успех, няма що! Някой да си спомня откъде тръгна &quot;Солидарност&quot;? Правилно, от Гданската корабостроителница, втората по големина в Европа. Къде е тя сега? Правилно, продадена за скрап от &quot;стратегическите инвеститори&quot;. “Глобалната финансова криза – корени и поуки” - първо, не е глобална. Китай не е засегнат. Корените са ясни още от истерията с луковиците в Холандия - търгува се нещо без потребителна стойност и се внушава, че така ще забогатееш. Втория път въздухът под наблягане се нарича &quot;акции&quot; (депресията 1903-1911). Третия път се нарича &quot;облигации&quot; (Голямата депресия 1929 - 1933). Четвъртия път го нарекоха &quot;вторични финансови инструменти&quot;. Според един от авторите на втората и третата криза, &quot;на всеки 30 секунди се ражда по един глупак&quot;. Поуката - всеки може да избира между християнските, мюсюлманските, будистките, юдейските и прочие ценности. Извършеното от Балцерович бе извършено и от Божков (те са роднина по майчина линия). И българската промишленост бе съсипана. Сега произвеждаме келнери и проститутки.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хаджи Ровоама

    03 Ное 2010 4:20ч.

    Едно си баба знае,едно си бае! Дебелоглави балкански субекти сме си и това е.Все много знаем,не искаме да се учим от другите,а тръгнем ли да се сравняваме е наи-малкото с Америка.Да се смееш ли,да ревеш ли. А за да дръпнем поне малко напред е нужно да се видим и осмислим такива,каквито наистина сме-бедни,комплексирани,корумпирани претенциозни обитатели на европейската периферия.Да се приемем такива и сами силно,ама много силно,да поискаме да се променим.Както го направиха поляците.А то ще рече да родим,припознаем и изберем нашенските Балцерович,Хавел,Клаус.Да покажем среден пръст на мафията и да загърбим веднъж завинаги балканските си мурафети.Ама както пише по-горе,съветите за нас са наистина ненужна стока.И не защото не ни трябват.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ПХ

    03 Ное 2010 6:03ч.

    За да не отговаряме на безсмислените въпроси от статията, ето връзки към авторитетни източници на информация. Сами можете да сравните Полша и България: https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/pl.html https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html http://hdr.undp.org/en/reports/global/hdr2009/ Сега за &quot;шоковата терапия&quot;. Цитат от Дж. Стиглиц, &quot;Глобализацията и недоволните от нея&quot;, стр. 204: Полша започна с &quot;шокова терапия&quot;, за да овладее хиперинфлацията и да я свали до по-умерени нива. Първоначалната ограничена употреба на тази мярка подведе много наблюдатели и те решиха, че това е преход чрез шокова терапия, което изобщо не отговаря на истината. Полша бързо осъзна, че шоковата терапия е добър инструмент за овладяване на хиперинфлацията, но е неподходяща за извършване на обществени промени. Тя избра умерения подход към приватизацията, като същевременно изграждаше основните институции на пазарната икономика - банки, които действително да отпускат кредити, и правна система, която да налага изпълнението на договорни задължения и процеси за несъстоятелност с необходимата справедливост.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи