БЛЕЪР: Краят на чуждестранната помощ

<p>Целите на международната общност трябва да бъдат насочени към трансформацията на много повече страни. За това ще е нужно надграждане върху успеха на програмите за помощ, разчупване на мисленето ни отвъд тези програми, насочено към укрепване на държавите и пазарите, и изграждане на новите основи на международното сътрудничество, за да можем да се справим с глобалните предизвикателства. Всяко предизвикателство, разбира се, е достатъчно голямо, но и всяко от тях е ясно и преодолимо. Вярвам, че в рамките на едно поколение може да бъде премахната зависимостта от международна помощ. Това се отнася за целия свят, но особено за Африка, най-зависимия от помощи континент и средоточие на сегашните ми ангажименти.</p> <p>Нещата вече се движат в правилната посока. Докато Западът страда вече почти десетилетие от забавен икономически растеж, новоизгряващите икономики излизат от застоя &ndash; 19 икономики, от които осем в Субсахарска Африка, което е удвояване на страните само от 2000 до 2010. През това време здравеопазването и образованието в тези страни се подобриха значително. Един прост пример, десет пъти повече хора са били лекувани от ХИВ-СПИН от 2003 до 2008 г., отколкото през предходното десетилетие. И когато Арабската пролет напълно основателно привлече вниманието на света, устойчивите политически промени на Юг от Сахара придобиха важно значение. През 80-те се проведоха само три свободни избора в страни от Субсахарска Африка. А през миналото десетилетие техният общ брой вече беше 25. Появи се ново поколение демократично избрани лидери, готови да водят страните си напред.</p> <p>Международната помощ изигра важна роля за развитието, особено за подобряването на здравеопазването и образованието, чрез програмата &bdquo;Цели на хилядолетието за развитие&rdquo;. Сега първото предизвикателство пред по-богатите страни е осигуряването на техния дял от помощта. Бил Гейтс пресметна, че за посрещането на съществуващите нужди за развитие ще е необходимо набирането на допълнителни 80 млрд. долара всяка година. Това би означавало спасяването на още милиони човешки животи и образоването на милиони деца.</p> <p>Но само помощта не е достатъчна. Всъщност процесът на развитието зависи от управлението и растежа. Всички общества, без значение колко са богати, се нуждаят от управление, което може да постигне реално подобрение на живота на своите граждани и да носи отговорност за резултатите от своите действия. Тези общества се нуждаят от икономики, генериращи богатство и подобряващи стандарта на живот на всички. За това се изисква нов подход.</p> <p>За да се подобри управлението, ние трябва да помогнем на правителствата да развият капацитета, от който се нуждаят, за да могат да бъдат от полза на своите граждани. Проблемът с ефективното управление е най-голямото предизвикателство пред правителствата по целия свят. Откакто напуснах министърпредседателския пост (във Великобритания &ndash; б.пр.), се съсредоточих именно върху това чрез &bdquo;Инициативата за управление в Африка&rdquo;, която работи съвместно с политическите лидери в опит да им помогне при реформирането и изграждането на техните политически системи, за да могат да реализират плановете за развитие и да се преборят с бедността.</p> <p>Подпомагането на икономическия растеж изисква действия във всички посоки и от всички. Лидерите на новоизгряващите икономики трябва да осигурят привличането на висококачествени постоянни инвестиции, ясни и спазващи се от всички правила и да работят заедно за премахването на регионалните търговски бариери. А богатите ще трябва да отворят своите пазари и да гарантират, че правилата на глобалната търговия са честни и справедливи.</p> <p>Темата за споделените отговорности ме води към третото предизвикателство &ndash; изграждането на нова основа за глобално сътрудничество. Въпреки че очертахме първите две предизвикателства, се нуждаем от фундаментално преосмисляне на начина, по който богатите и бедните страни си взаимодействат, и да започнем от това как богатите страни помагат на бедните да разберат с какво могат да допринесат за осъществяване на целите. Светът се промени. Възходът на Китай и Индия и превръщането им в икономически гиганти прави старите разделения все по-неадекватни. А решаването на големите проблеми днес изисква общи действия. Сигурността е един от проблемите, които нито една страна, било то богата или бедна, не може да разреши сама. Другите проблеми са свързани с климатичните промени и как да управляваме оскъдните запаси от вода и петрол. Всички имаме общ интерес от създаването на по-стабилна финансова система. Тези глобални проблеми имат огромно въздействие върху развитието и затова се нуждаем от изграждането на международна система, която да може да ги решава.</p> <p>В последните години посетих няколко пъти западноафриканското пристанище Фрийтаун, Сиера Леоне, и Монровия, Либерия. И двете места бяха център на ожесточени конфликти през изминалото десетилетие, а тяхното разрушаване символизираше разпада на тези общества. Но откакто започна тяхното възстановяване и съживяване, те станаха символ на надежда за своите граждани, символ за прогрес, за отваряне към останалия свят и за себеизграждане. Ако международната общност реши да действа смело по време на срещата в Южна Корея за изграждането на нов план за развитие, пристанище Бусан може да стане пътеводна светлина за Фрийтаун и Монровия.</p> <p><em>*Тони Блеър е основател на &bdquo;Инициативата за управление в Африка&rdquo; и премиер на Великобритания от 1997 до 2007 г.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>