Битката за Украйна

След дълго разследване на руските специални служби се оказа, че грузинската армия е била въоръжена основно от Киев, а в редиците й е имало не само стотици украински доброволци, но и редовни военни части със синьо-жълти нашивки. Така и не стана ясно дали руското ръководство е изпратило поздравления по случай Деня на украинската независимост или не. <p>Че всичко това представлява опит на Кремъл да се намеси в предстоящите президентски избори в Украйна, е повече от ясно. Но едва ли кремълските стратези се надяват, че електорален вот може да привърже цяла една страна към тяхната орбита. За да се реализира това, е необходимо да сe хипнотизира не само цял един политически елит, но и цялото украинско общество. Алтернативата на това имагинерно очакване е военната окупация &ndash; нещо напълно немислимо в днешния свят. И най-отявленият руски шовинист едва ли би искал да превърне Украйна в една огромна Чечения и страната му да се чувства изолирана от света, все едно че е Северна Корея, че и повече. В този смисъл дефиницията на З. Бжежински за необходимостта от украинска компонента в руската имперска система е чисто хипотетична. Все едно боа да погълне голям камък.</p> <p>Тогава за какво е всичко това, защо се налага на самия руски президент да участва в подобни акции. Отговорът се крие в самия характер на Путиновото управление. Слабата, разтърсвана от всевъзможни противоречия и скандали Украйна се ползва като плашило за това, какво се случва в една постсъветска страна, поела по пътя на демократичните реформи. Стабилитетът в Русия представлява ценност само на фона на политическата уродливост в пояса от съседни държави. Ако Прибалтика успя да се откъсне от това блато, сега Украйна е на път да докаже, че подобен вариант е възможен и за други страни. И тогава днешният руски режим ще остане сам със себе си, никому ненужен и очевидно вреден за собствения си народ. Затова е така ценена безпътицата на съседната страна.Сякаш намигвайки към сънародниците си, Путин пита с недоумение наистина ли искат да преживеят случващото се в Украйна &ndash; война между институциите, перманентна политическа криза, срамни скландали и постъпки. Къде по за предпочитане е руската &ldquo;суверенна демокрация&rdquo;, която ще осигури плавен преход на страната в модерния свят, без да е нужно да се изживяват всички украински бесове. Путиновият режим получава възможността да се представя като обективна потребност, призвана да защити държавата и хората в условията на сложна трансформация, а не като израз на безмерната политическа амбиция на своя създател.</p> <p>Недопускането на появата на ясна геополитическа ориентация на Украйна е ключът за оцеляването на днешната руска политическа система. В Кремъл ясно съзнават, че интегрирането в евроатлантическите организации индуцира, та дори налага модернизацията на политическите структури и повишаването на тяхната ефективност. За Путин опасността се крие не във възможността да се появят нови натовски бази в една съседна страна, а във възможността руско-украинската граница да се превърне в делител между съвременното общество и обречения му&nbsp; политически експеримент. Това и налага протежето Медведев да пише открити писма и мащабното наслагване на истерични епизоди в двустранните отношения, като се започне от пребиваването на руския флот&nbsp; в Севастопол и се стигне до антагонистичния прочит на историята.</p> <p>Но въпреки всичките си кусури украинските демократични сили постигнаха един важен, но сякаш незабележим резултат &ndash; преформатираха целият политически спектър в много по-прозападна позиция. Дори смятаната за обвързана с Москва Партия на регионите днес заема значително по-умерени позиции. От цялата й антизападна риторика остана само противопоставянето й на членството в НАТО, но и този политически рубеж изглежда скоро ще бъде изоставен под напора на времето. Директната намеса на руските власти във вътрешните работи на тяхната югозападна съседка е и отчаян опит да се спре процесът на ерозия на позициите им. Заплахата от пълен срив в двустранните отношения трябва да консолидира и активизира проруските сили, да не се позволи &ldquo;източната алтернатива&rdquo; да изчезне напълно от украинския политически хоризонт.</p> <p>Към момента открито за задълбочаване на сътрудничеството с Русия се обявяват само партии и организации на руското малцинство в Украйна. Дори имената им са определено красноречиви &ndash; &ldquo;Родина&rdquo;, Руската общност в Крим, &ldquo;Руски Крим&rdquo; и др. Засега те водят маргинално политическо съществуване, но проповядват изключително агресивно своите идеи, които могат да бъдат разглеждани и като сепаратистки. На много места в Крим (където 65% от населението е руско) отбелязването на Деня на украинската независимост бе съпроводен с поругаване на основните атрибути на държавата &ndash; химна и националния флаг. Породи се закономерно и ответна реакция на националистическите среди, като Народната партия например заговори, че Украйна трябва да очаква война с</p> <p>Русия, и поиска страната им да придобие ракетно-ядрен статут.<br />До момента цялото напрежение в руско-украинските отношения остава само в сферата на политиката и дипломацията. Направено в Киев социологическо проучване показа, че 45% от жителите на столицата не са чували нищо за епистоларната дейност на Медведев. Но това въобще не означава, че опасността е мнима, а само, че може да бъде преодоляна. Ако конфронтационният подход продължи, натрупаното напрежение може да потърси само пътища за изход. За които в Киев и Москва не подозират и може би ще бъдат неприятно изненадани.</p> <p>В Украйна предстоят избори, които може би няма да бъдат толкова ожесточени, колкото при Оранжевата революция, но в никакъв случай не са по-малко важни. Поне Путин така ги разбира нещата. Той ще се опита всячески да не допусне разклащане на собствената си власт и доколкото е възможно, да укрепи геополитическите позиции на Русия. Залог, за който си струва да се рискува. И който представлява опасност за Украйна &ndash; страната може да понесе вече само демократично управление. В това е нейната сила и нейната слабост.<br />&nbsp;<br /></p>