- 10 Sep 2020
- 175
- 1
Има нещо мътно в американския „Пулицър“. Или поне така излиза, ако се осведомите на български за него. В тиражните издания, които четох, виси една устойчива, макар и уж незначителна грешка – основната награда за журналистика или си няма име, или има грешно посочено име. Примерно пише, че "Лос Анджелис Таймс" е получил наградата „Пулицър“ за разследваща журналистика, след като е разкрил корупционна схема в общината на едно градче. Резюмето си е съвсем на място, само дето наградата не е точно за разследване. Тя се дава за „журналистика в служба на обществото“ и е кръстена по този начин преди почти цял век. Тук обаче този израз е препънал някои от редакторите и те са го заместили с разбираемия жанр „разследване“ (нищо че за разследване си има отделна категория „Пулицър“).
<p>Тук няма проблем с английския. Проблемът е в местното разбиране за журналистика. То категорично се разминава с мисълта, че писането по вестници има нещо общо с нуждите на обществото. Затова и „журналистика в служба на обществото“ е израз, който най-вероятно звучи като нещо помпозно, сантиментално, наивно или кичозно. Докато той е просто банален – толкова банален, че в страните със съществуваща журналистика направо не му обръщат внимание.</p>
<p>„Журналистика в служба на обществото“ е пълното име на медийния "Оскар". Тази награда се връчва за постижения във всякакви журналистически жанрове, стига използването им да е помогнало на обществото да разбере по-добре някакъв проблем, да преодолее нередност или беда, или да възстанови нарушена справедливост. Получават я само цели издания, а не отделни автори. Много често наградените не са някакви медийни гиганти, а регионални издания със скромен тираж. Тази година е по-скоро изключение, отколкото правило, защото наградата беше връчена наистина за разследващ материал, и то публикуван в голямо издание. Инак ето няколко примера за жанровия и издателски миш-маш, взети от уебстраницата на наградите „Пулицър“:</p>
<p>През 1997 наградата се пада на издание от Ню Орлиънс заради това, че то е популяризирало проблема с намаляването на световния улов на риба.</p>
<p>През 1989 наградата е връчена на "Анкъридж Дейли Нюз" за серия репортажи, разкриващи повишените нива на самоубийства и алкохолизъм в Аляска. Публикациите водят до различни реформи в системата на здравеопазването.</p>
<p>През 1977 наградата е спечелена от вестник "Лъфкин Нюз" за един некролог. Той е бил посветен на местен жител, загинал в тренировъчен лагер за морски пехотинци. Лъфкин е град в Тексас с около 33 000 жители – единствените потенциални читатели на наградения вестник. Публикацията обаче е прераснала в разследване за смъртта на пехотинеца и е довела до реформа в правилата за обучение във военноморските сили на САЩ.</p>
<p>През 1964 наградата отива за вестник от Флорида за нещо, което е кръстено от журито по следния начин: „агресивно разследване“. Публикациите на вестника са довели до реорганизация на щатското управление на пътищата.</p>
<p>Иначе казано, наградата „Пулицър“ за „журналистика в служба на обществото“ е просто Голямата награда за една обикновена журналистика. В наградените теми няма нищо сензационно и зад тях не стои нищо кой знае колко опасно за вършене. Авторите не са медийни звезди, а героите на техните статии не са непременно високопоставени политици. Това е ежедневна журналистика и нищо повече, ако не броим това, че тя е блестяща. Последното твърдение се проверява по най-простия начин – ако прехвърлите онези победители, които са най-далече във времето, ще видите, че те са писали нещо като чернова на историята. Сто на сто не са имали представа колко далече ще отидат, когато са издирили автора на най-доходоносната финансова пирамида Чарлз Понци (вестник „Бостън Поуст“, 1921 г.). Или когато са описали действията на Ку Клукс Клан (вестник „Ню Йорк Уърлд“, 1922 г., и др.) Или когато са твърдели, че контрацептивите трябва да се включат в местните програми за обществено здравеопазване (вестник „Чикаго Дейли Нюз“, 1963 г.).</p>
<p>Впрочем тази голяма награда е единствената категория „Пулицър“, в която победителят не получава пари, а само златен медал. (Финалистите в останалите категории получават по 10 000 долара.) Да се пише за това кой колко лошо строи пътища във Флорида и да се постигне промяна в мениджмънта на това строителство просто е нещо в реда на нещата за една автентична журналистика. Стотици автори правят това всеки ден. И Голямата награда „Пулицър“ се получава не за това, че си бил диаметрално различен от средата, в която си, а точно заради обратното – че си бил част от нея. Просто си бил по-добър. По-убедителен от други, по-ефективен, по-талантлив, по-впечатлил читателя.</p>
<p>Колкото до тазгодишния победител – вестник „Лос Анджелис Таймс – той е разкрил корупционна схема в един малък град в Калифорния. Историята, описана в това разследване, е горе-долу следната: управата на града си била определила заплати, шест пъти по-високи от обичайните, като парите за тези заплати са били взети от увеличени данъци и такси на населението. Разкритието на вестника е довело до уволнения и арести на местните политици. Това не е разследване, отпечатано в една статия и после разтворено в множество други скандали (Америка е също пълна със скандали, това не е балкански или африкански специалитет). Публикациите по наградената тема са десетки, авторите и редакторите на материалите – към 25 човека. Разбира се, този сюжет си има откриватели в лицето на двама журналисти от вестника, но после тяхната тема е била подхваната от цялото издание. Като погледнете снимките от деня на връчването на наградите, ще видите едни и същи двама мъже да вдигат победоносно ръце – това са точно двамата автори, от които е тръгнало всичко. Впрочем единият от тях допреди десетина години е бил нелегален имигрант в САЩ. Добре че не го са разбрали в достопочтения български печат, инак не само щяха да сменят името на наградата, ами и направо да заместят новината от „Пулицър“ със сапунка за американската мечта.</p>
