Балон или не, китайският възход е реалност

<p>Подобен страх имаше и през 80-те. Японски инвеститори провокираха тревога с купуването на Рокфелер Център в Ню Йорк, а Япония беше най-голямата страна &ndash; кредитор.</p> <p>Книгата, която улови духа на &bdquo;продължителния спад&rdquo; през 80-те, беше &bdquo;Възходът и падението на Великите сили&rdquo; от Пол Кенеди, историк от Университета Йейл, който въведе понятието &bdquo;имперско пренапрягане&rdquo;. Аргументът му беше, че <strong>Америка, подобно на Британската, Наполеоновата и Испанската империя, се олюлява под бремето на своите глобални ангажименти и се намира в относителен спад. </strong></p> <p>Книгата на проф. Кенеди предизвика сензация при публикуването си през 1988 г. Само година по-късно Берлинската стена падна, а японският фондов балон се спука.<strong> В средата на 90-те самата теза на Кенеди вече залязваше, заместена от новите, много по-секси теории за САЩ като &bdquo;еднолична суперсила&rdquo; и &bdquo;сблъсъкът на цивилизациите&rdquo;.</strong></p> <p>Сега финансовите и военни неприятности на Америка, допълнени от възхода на Китай, поставят въпроса дали все пак проф. Кенеди не беше прав. <strong>Може би доминацията на Америка след Студената война беше просто кратък миг на надежда преди възобновяването на влошаването.</strong></p> <p>При препрочитането на книгата двадесет години след излизането й, в някои моменти тя изглежда поразително далновидна и също толкова погрешна в други. Аргументът, че делът на Америка в глобалната икономика неизбежно ще намалее и това ще има странични ефекти върху глобалната политика, все още изглежда на място.</p> <p>Но проф. Кенеди също беше зашеметен от възхода на Япония, <strong>твърдейки че тя &bdquo;вероятно ще расте по-бързо от останалите основни сили&rdquo; в бъдеще и ще бъде &bdquo;много по-влиятелна&rdquo; икономически в началото на ХХІ век.</strong></p> <p>Не се връщам към тези стари коментари, за да се присмивам на проф. Кенеди. Смисълът е просто, че фактите и конвенционалната мъдрост могат да се сменят много бързо. В момента китайският възход изглежда толкова неудържим, колкото японският през 1980 г. Има достатъчно анализатори, които виждат в китайската икономика балони в японски стил. <strong>Може би китайският балон също ще се спука, оставяйки тези, които предвиждат &bdquo;китайски век&rdquo;, да се чешат по главите от неудобство и изненада.</strong></p> <p>Всъщност в някои случаи Китай е по-малко приемлив за съперник на САЩ, отколкото беше Япония в края на 80-те. Япония е богата, хомогенна, развита страна със стабилна политическа система. Китай е това, което неговите лидери винаги са настоявали, че е &ndash; развиваща се държава. <strong>Въпреки че някои западни интелектуалци възхваляваха способността на Китай да планира в дългосрочен план, политическата система на страната е нестабилна по своята същност.</strong> Действията на правителството често издават напрежение у лидерите на страната относно тяхната власт и легитимност. Буйното настояване за единството на Китай също показва дълбоко безпокойство към сепаратистките предизвикателства в Тибет и Синдзян.</p> <p>В други, много по-важни случаи обаче Китай е много по-сериозен съперник на американската хегемония, отколкото някога е била Япония. <strong>Най-очевидният пример е демографският.</strong> Населението на Америка е два пъти по-голямо от това на Япония и е по-малко от четвърт от това на Китай. Япония беше (и е) демокрация, американски съюзник и база на 50 000 американски военни. За разлика от тях Китай е геополитически противник. <strong>Ако продължи да расте икономически, както в момента, ще бъде неизбежно в един момент китайската икономика да стане по-голяма от тази на САЩ.</strong> Този процес със сигурност ще промени глобалния баланс на силите.</p> <p>И така, главният въпрос остава: още колко дълго Китай ще може да поддържа такъв растеж? Тук различията между днешен Китай и Япония през 80-те са още по-ярки, отколкото приликите. Тъй като Китай е много по-бедна държава от Япония, с по-многобройно население, все още има огромен ресурс за вътрешно развитие и ускорен икономически растеж.</p> <p><strong>Китай харчи много за инфраструктура, но и има нужда от нея.</strong> Например на много места все още липсват асфалтирани пътища. Дори и да изпитва смущения, спукани балони и от време на време рецесии по своя път, страната има сили да настигне останалите Велики сили. <strong>В действителност Китай може да бъде като Япония, но Япония от 60-те, а не от 1988 година.</strong></p> <p><strong>Ако има още двайсет години на ускорен растеж, то вероятно в края на 2020 г. Китай ще носи титлата &bdquo;най-голямата икономика в света&rdquo;</strong>. Америка постигна този статус в края на ХІХ век. Трябваше да мине един век и две войни, за да може американската икономическа мощ да се трансформира в геополитическа доминация. Не съм сигурен дали това е успокояваща мисъл?</p> <p><em>Превод: Славчо Гаврилов</em></p>