Аз съм берлинчанин

<p><strong>В Берлин Обама, тогава още кандидат за президент, изразително прочете текста за блокадата на Берлин и за това как 60 години насам САЩ създадоха въздушния мост за снабдяването на града:<br /></strong>"В този ден континентът още лежеше в руини. Съветската сянка беше надвиснала над Източна Европа, докато Западът - Америка, Великобритания и Франция - мислеха как да преустроят света... Улиците около мястото, на което сега стоим, бяха пълни с прегладнели семейства, които нямаха къде да се сгреят. Но и в най-отчайващия момент в сърцата на берлинчаните гореше огънят на надеждата."</p> <p>Колко архаично звучат днес тези думи! Гласове от миналото: <strong>"Ich bin ein Berliner", "Mr. Gorbachev, tear down this wall..."</strong> (<em>"Аз съм берлинчанин"</em> - прочутата фраза на президента Джон Kенеди от речта му в Берлин на 26 юни 1963 г., в която той подчертава подкрепата на Съединените щати за демократичен Западен Берлин скоро след като подкрепяната от Съветския съюз комунистическа Източна Германия издига Берлинската стена; "<em>Г-н Горбачов, разрушете тази стена!</em>" е призив на президента Роналд Рейгън към генералния секретар на КПСС в речта му пред Бранденбургската врата в Берлин на 12 юни 1987 г. по повод 750-годишнината от основаването на града, бел. ред.)</p> <p><strong>В Прага избраният президент на САЩ Барак Обама заяви, че междуправителствените договори за разполагане в Чехия и Полша</strong> на елементи от системата за противоракетна отбрана, подписани от неговия предшественик, остават в сила. Ето цитат от официалния текст, публикуван на сайта на Държавния департамент:</p> <p>"<strong>Аз ясно заявявам: действията на Иран по създаване на ядрени оръжия и балистични ракети са реална заплаха не само за САЩ,</strong> но и за съседите на Иран и за нашите съюзници. Чехия и Полша проявиха мъжество, съгласявайки се да приемат на своя територия елементи от системата за защита от тези ракети. Дотогава, докато заплахата от страна на Иран остава, ние ще продължаваме да осъществяваме плановете си по създаването на ефективна и проверена система за противоракетна отбрана." (Аплодисменти.)</p> <p><strong>Иранската заплаха никъде не е изчезнала, но това вече не е важно.</strong> Аз и не искам да вниквам в доводите на Белия дом и Пентагона. Експертите твърдят, че Москва нищо не е спечелила, че новата мобилна мрежа за ПРО е технологичен пробив, недостъпен за Русия. Не ми е интересно какви компенсации ще получат чехите и поляците. Това не е технически въпрос. За Москва това е въпрос на принцип. Москва спечели политическа победа и във Вашингтон добре знаят това. Че това е капитулация, пише даже лоялната към Обама преса.</p> <p><strong>Президентът прие не само политически безотговорно, но и аморалмо решение.</strong> Негов предвестник стана неучастието му в мероприятията в Гданск по повод 70-годишнината от началото на Втората световна война. Варшава три месеца не можа да получи отговор на своята покана. Най-накрая й съобщиха, че никой няма да отиде, тъй като всички са в отпуск по случай Деня на труда. Изслушвайки този отговор, полският дипломат се извини за това, че Хитлер е започнал войната точно на 1 септември, без да изчака да свърши американският празник. В крайна сметка делегацията на САЩ в Гданск оглави съветникът на Обама по националната сигурност генерал Джеймс Джонс. Това е все едно от руска страна вместо Путин да беше отишъл секретарят на Съвета по сигурността Николай Патрушев.</p> <p><strong>Америка съкращава своето военно-политическо присъствие в Европа?</strong> Трудно е да се повярва в това, но май ще ни се наложи. По-мащабна стратегическа грешка човек трудно може да си представи. Исторически съдбите на Европа и Америка са неразривно свързани.</p> <p><strong>Още през XVII-XVIII век северноамериканските колонии участват в няколко европейски войни, прехвърлили се в Новия свят</strong> - за пфалцкото, испанското и австрийското наследство, а също така и в Седемгодишната война. Франция и Испания са съюзници на младата американска република във Войната за независимостта. Прощавайки се с нацията, Джордж Вашингтон й завеща да се въздържа от тесни съюзи с европейските държави. "Зашо да напускаме родната земя и да преминаваме в чужда", риторично пита той. "Защо да поставяме съдбата си в зависимост от която и да е част от Европа и да свързваме нашия свят с проявите на честолюбие, съперничество, интереси, настроения или капризи на Европа?" Но още през 1801 г. САЩ пращат в Средиземно море своя военна ескадра на война с мюсюлманските пирати и избавят европейците от тази напаст.</p> <p><strong>За манифест на американския изолационизъм се смята доктрината "Монро". Но нейното прогласяване през 1823 г. всъщност е превантивен отговор на плановете за интервенция на Свещения съюз за възстановяване на статуквото в бившите испански колонии.</strong> Със своето заявление президентът Джеймс Монро всъщност обявява колонизацията на Америка за приключила.<br />Европейците не го разбраха. Чак до края на века Вашингтон трябва да защитава Западното полукълбо от вмешателството на Европа. А след това избухна световната война.</p> <p><strong>За САЩ изолационизмът така си и остана привлекателна, но нереализирана идея.</strong> Завръщането към нея днес означава опит да се обърне колелото на историята, да бъдат забравени уроците на XX век, даром или срещу нищожна отплата да бъдат отстъпени завоеванията от Студената война и мирните демократични революции в Централна и Източна Европа.</p> <p><strong>За Израел часът на истината вече настъпи.</strong> Когато кандидатът за президент Обама по време на близкоизточното си турне обяви: "Позволете ми да заява абсолютно определено: Израел е най-верният приятел на Израел", това беше грешка на езика, но грешка по Фройд. Тогавашният му съперник Хилари Клинтън обеща да изтрие Иран от лицето на земята, ако се осмели да атакува Израел с ядрено оръжие. В отговор Обама кротко провълви: "През последните години служахме много обещания за изтриване от лицето на земята. Не виждаме обаче добри резултати. Така че аз не съм склонен към кавалерийски атаки".</p> <p><strong>Единството на Европа може скоро да се окаже илюзорно, лишено от сдържащата сила на американското присъствие.</strong> Федералният канцлер на Германия Ангела Меркел преди заминаването си за Гданск заяви, че масовото депортиране на немци от страните в Източна Европа е било несправедливо, давайки да се разбере, че Съюзът на изгнаниците остава реален фактор в немската вътрешна политика.</p> <p>Това е само първата лястовичка. Огньовете на взаимните претенции в Европа продължават да тлеят и при благоприятни обстоятелства ще избухнат с ярки пламъци.</p> <p><strong><em>Това ще стане начало на края на ерата Обама. Но тогава това вече няма да е важно.</em></strong></p> <p><br /><em>*Владимир Абаринов е един от известните руски публицисти и журналисти, по образование е историк и кинодраматург. Бил е кореспондент на Радио Свобода във Вашингтон, сътрудничи на редица руски издания. Абаринов е един от най-популярните коментатори на Грани.ру. Живее в САЩ със семейството си от 1998 г.</em></p> <p>&nbsp;</p>