Хаос в социалната сфера – това е посланието от предизборните програми на партиите

<p>&nbsp;Европейската социална политика играе важна роля в изграждането на икономическата сила на ЕС чрез развитието на уникален социален модел, който доказа своята гъвкавост и динамичност при реагирането на бързите промени в икономиката и обществото на Европа през последните десетилетия. Усъвършенстването на европейския социален модел и инвестирането в хората е важно за съхраняването на европейските социални ценности на солидарност и справедливост. В България социалният модел се разминава и със солидарността и най-вече със справедливостта. Българската социална&nbsp; политика можем да наречем кратко, но точно &bdquo;политика на бедността&rdquo;. Тъй като всички партии много обичат да говорят за пенсионния модел и за ръста на пенсиите, ще кажа, че няма и не е имало такава държава в ЕС, в която човек, работил десетки години, внасял коректно осигурителни вноски, след като се пенсионира, да трябва да живее със 70 евро на месец. От всичко, което ни се предлага от различните партии, ясно се вижда, че положителна промяна няма да има. Никой не говори в посока на модернизиране и развитие на модела. Напротив, има връщане към държавата, на един замислен като самофинансиращ се модел. Драстично е намалял процентът на приходите от осигурителни вноски. Оттам и много по-нисък е процентът на разходите, които могат да се покриват от&nbsp; тези вноски. Дефицитът, който се появява в осигурителната система, е 3 млрд лв. И ето го спасението, държавния бюджет. Ех, социализъм...</p> <p><br />Тези, които създадоха модела през 2000 година, с половин уста казват, че без промяна на системата, пенсионерите са обречени на вечна бедност. Но не казват, че създаденият от тях като разходопокривен модел фалира, че всяка година се покачва трансферът от държавния бюджет към бюджета на НОИ. Така се реализира пълзящо одържавяване на модела. Вече никой не може да каже какъв точно модел имаме, но едно е ясно, че не е създаденият преди девет години. Сега управляващите хвърлят от време на време по някое обвинение към създателите на модела, но не намериха сили и най-вече компетентност да го променят.&nbsp; Негативната тенденция към увеличаване на дефицита в бюджета на НОИ се засили с намаляването на осигурителните тежести. В теорията това е мярка за увеличаване на вноските чрез изсветляване на икономиката и увеличаването на броя на осигурените лица. Да, ама не, практиката показа нещо съвсем друго. Сивата икономика остава в застрашителни размери, мога да кажа, че за миналата година са раздадени за заплати над пет млрд. лв. &bdquo;под масата&rdquo;. Странно е, че почти всички партии предлагат следващо намаляване на осигурителните вноски, без да кажат какви ще са съпътстващите мерки срещу намаляването на вноските в осигурителната система. Не казват как ще избегнат увеличаващия се дефицит в бюджета на НОИ, особено в ситуация на нарастваща безработица.</p> <p><br />Ситуацията може да се подобри само чрез коренна промяна и един от вариантите е преминаване към капиталова пенсионна система. Но затова и дума не става в нито една от предизборните програми.<br />Особено тежко е и остава положението на хората с увреждания, които от липсата на грижа към тях от страна на държавата са доведени до това, че повечето от тях да минават в категорията социално слаби. Докато в страните от ЕС стремежът е хората в неравностойно положение да повишават непрекъснато си качеството на живот, в България те са на ръба на оцеляването. Правителството се похвали с намаляване на броя на инвалидните пенсии. Но това съвсем не е поради по-строг контрол или поради намаляване на броя на хората с увреждания. Напротив техният брой се увеличава, но голяма част от тях не желаят да минат през ада на ТЕЛК и остават зад стените на домовете си, някак тихи, някак безпомощни и поради това незабележими, а за всички управляващи досега безшумният проблем не е проблем. Това, че партиите от управляващата коалиция не изпълниха обещанията си от предизборните си програми от 2005 година, е факт. Това, че много ни лъгаха &ndash; също. Ще дам само един пример; БСП обещаха намаляване на ДДС върху лекарствата, но не го направиха, напротив, упорито отхвърляха всички предложения на опозицията в тази посока. Днес вече социалистическата партия е привърженик на единната ставка на ДДС, и то оставаща висока &ndash; 20%. За мен обаче, като човек с десни разбирания, по-голям интерес представлява отношението по този въпрос на т.нар. десни партии, които гласовито се заканват да вземат властта. Тази закана може да се окаже и опасна, тъй като съвсем не е ясно какво точно ще направи евентуалната коалиция ГЕРБ &ndash; Синя коалиция. Как ще се разберат по основни проблеми като този за ДДС например? ГЕРБ са на същите позиции, на каквито са и БСП, единна ставка, докато представителите на Синята коалиция са твърдо за диференцирана ставка. Нещо още по-тревожно се наблюдава като полюсна разлика в становищата на СДС и ДСБ по отношение на това какъв бюджет трябва да се изработи.</p> <p>Бюджет с дефицит (по Иван Костов) или бюджет с излишък (по Мартин Димитров). Всички знаем, че именно републиканският бюджет е фундаментът, върху който се изгражда философията за управление на държавата. Та така и не стана ясно кой от двамата големи икономисти ще се откаже от своето виждане, за да се постигне коалиционен консенсус, без който няма обща власт. Да оставим настрани факта, че финансистите на ГЕРБ все още не са се произнесли по този така важен въпрос. Искам само да вметна, че водещи икономисти&nbsp; препоръчаха да се направи всичко възможно за избягване на бюджети с дефицит в няколко поредни години, защото това може да доведе до събаряне на борда.&nbsp;&nbsp; Мартин Димитров държи да не се пипат данъците, а Иван Костов иска да се създадат нови, като например нов данък върху земите, който да отива в общините и да служи за осигуряване на охрана на нивите.</p> <p>Та ще има ли нови данъци или не? По тези проблеми няма дебат, няма яснота. За сметка на това партиите са заети да мотивират привържениците &ndash; но не своите, а чуждите. Всички запълниха кампаниите си с приказки срещу Доган, като така, без да съзнават или нарочно, консолидират турското малцинство и на 5 юли можем да се окажем неприятно изненадани със значително повишен резултат за ДПС. Иван Костов, между няколко думи за безсрамието на Доган, хвърля и по нещо страховито срещу БСП. Резултатът &ndash; по-стройни социалистически редици. БСП от своя страна се грижи сините симпатизанти да бъдат максимално мотивирани да викат за &ldquo;отбора на добрите&rdquo;, след като видят безумния клип с брадвите и секирите, с които Костов щял да накълца цялата страна. Толкова ли са лоши пиарите на партиите, или просто всички са си от едно и също котило и така си помагат да попаднат в парламента, където ще се навикват от парламентарната трибуна, а после ще седнат за отмора да изпият по едно заедно.<br />Колкото до предизборните програми, очевидно както винаги досега, те са само хвърлени в пространството обещания. Шекспир би казал; думи, думи, думи... Думи, които никога не се превръщат в действие.</p>