- 10 Sep 2020
- 153
- 1
Много е написано за съдържателните особености на съветската пропаганда: просъветски настроените изследователи не пестят апологетичните си разсъждения за разбиращата се от само себе си сигурност на пропагандната силогистика, антисъветските – сатиричните си наблюдения във връзка с абсурдността й. Често се пише, че комуникативната ефективност от риторичното убеждение се постига не само от силогистките, но и от емоционалните възможности на речевото въздействие. Това преди всичко е патосът на метафизичната и символичната реч, опората на доверието и аргументацията „от очевидното”. Примерно към „съвкупния текст” на съветската идеология за показателни примери за подобна ефективност могат да служат използваните експресивни и рационално неверифицирани метафори във функцията си на научни и идеологически термини.
<p> По-долу ще стане дума за един такъв пример. За метафорите гнилост и зарази, представени широко, от една страна, в „научните” текстове от съветската епоха по политическа икономика, а от друга – в литературните и публицистични текстове, отнасящи се до идеологическата сфера, културата и бита.</p>
<p>Доктриналното за съветските обществено-исторически и икономически дисциплини определение и тълкувание на империализма изгрява в работата на Ленин „Империализмът и разколът на социализма” (1916): „Империализмът е особен исторически стадий на капитализма. Неговата особеност е трояка: империализмът е (1) – монополистичен капитализъм; (2) – паразитиращ или загниващ капитализъм; (3) – умиращ капитализъм”. Цитираните ленински думи биха могли да се мислят като куриозна ругатня, ако не бяха се превърнали за десетилетия в задължителни за буквално възпроизвеждане в качеството им на научна дефиниция в учебниците за училищата и вузовете, в научните монографии и публицистичните текстове. Разсъжденията и дори споменаването на капитализма рядко минават без епитета „загниващ”, създавайки устойчива „хигиенистка” (или по-точно, антихигиенистка) тема на общественополитическия дискурс. Може да се гадае за източниците на ленинските „определения”, по-скоро те трябва да се търсят в настъпилите през ХІХ в. противоречия, в противопоставянето на болния Запад на здравата Русия.</p>
<p>Инвективната метафорика на антизападняците и традиционалистите, православните проповедници, славянофилите и народниците е изпъстрена с „медицински” определения за „болестите”, измъчващи Европа и пълни с възможности за Русия. Политическият и културният свят на Запада се „разлага”, „гние”, „умира”. По подобна инерция Николай Данилевски изнася в заглавие на една от главите на фундаменталния си труд „Русия и Европа” (1869) въпроса „Гние ли Западът?” (убеждавайки читателите, „че началото на пълното разлагане на европейския живот, дали във вид на гниене, т.е. с отделяне на зловонни газове и миазми, или без подобни неща, а чрез размирици, още не се забелязва”, а Константин Леонтиев изрича през 1880 г. (по повод впечатленията си от атентата в Зимния дворец) запомнящата се сентенция за необходимостта „да се замрази малко Русия, за да „не гние”. Контекстът на подобни определения може да бъде и по-широк. Достатъчно е да си спомним Шекспир и афоризма му от Хамлет: „Има нещо гнило в Дания”, а също и „Комунистическият манифест” на Маркс и Енгелс, съобщаващ за появата на „призрака на комунизма”. През 30-те години на ХХ в. използването на медико-хигиенистки сравнения в политическата лексика разпространява нацистката пропаганда, чиито текстове са изпъстрени с напомняне за еврейската зараза, за „циреите” и „язвите” на либерализма, за „трупната отрова” на марксизма и т.н. Съветската пропаганда, както и в много други случаи, произвежда сходни инвективи.</p>
<p>В езиковата ретроспектива от съветската епоха метафорите за гниене и умиране са изключително продуктивни за нейното специализирано „научно” (преди всичко политико-икономическо) използване, но ефективността, свързана с употребата й, обхваща и случаите, когато е необходимо осъждане на което и да е било чуждо нещо, без задължително да е (про)западно, но задължително да е не- или антисъветско. През 1931 г. любимите на Ленин „хигиенистки определения” по съответен начин допълва и Сталин. В Писмо до редакцията на списание „Пролетарска революция” („За някои въпроси от историята на болшевизма”) Сталин, обиждайки историка А. Слуцков, а с него и всички онези, които разглеждат троцкизма като една от фракциите на комунизма, а не като „преден отряд на контрареволюционната буржоазия”, заявява, че самата дискусия с „фалшификаторите” на партийната история е проява на „гнилия либерализъм”, „разпространен в момента сред част от болшевиките”. „Писмото” на Сталин незабавно се превръща в програмен документ за надлежното изучаване на историята, а „гнилият либерализъм” в харчещ се инвектив по адрес на поредната жертва на идеологическото прочистване.<br />Покрай Ленин и Сталин за укрепване в съветския обществено-политически дискурс на метафорите за гниене, разлагане и зараза трябва да се отбележи особената роля на Максим Горки, в чиито публицистични текстове от 30-те години почти психопатично варира простодушен набор от „(анти)хигиенистки” и медицински сравнения.</p>
<p>„Фашизмът […] не е нищо друго освен опит за укрепване на разрушаващия се, загниващ капиталистически строй” („Работничка и селянка”, 1933).</p>
<p>„Расовата теория е последният „идеологически” резерв на издъхващия капитализъм, но гнилият му дъх може да отрови дори здравомислещите хора” („Пролетарският хуманизъм”, 1934).<br />„Човечеството не може да загине от това, че някакво негово незначително малцинство е грохнало и се разлага от страх пред живота и от болезнена, неизличима жажда за трупане. Гибелта на това малцинство е акт на величествена справедливост и този акт историята повелява да бъде извършен от пролетариата” (“Пролетарският хуманизъм”).</p>
<p>“Всички неизбежни и всякакви други гадости изтичат от цирея, наречен капитализъм. Но срещу този цирей, все по-ярко осветяващо отвратителността, противността му, кървавата му гадост, вече се изправя и расте непобедимото” („Литературни забави”, 1934).</p>
<p>„На нас ни е добре известно с каква гнилоч е натоварена душата на буржоазната личност” (доклад на Първия всесъюзен конгрес на съветските писатели, 1934).</p>
<p>„Пътят на пролетариата към победата е все по-широк, все по-ясен [...] Но капитализмът е все още жив и действа, отравяйки със зловонието си хората, създадени от него, възпитани върху неговата гнила и мръсна почва” (Трети районен конгрес на съветите, 1935).<br />Подобни примери са безброй, но макар и отблъскващ, публицистичният ентусиазъм на съветския класик не се е ограничавал в създаването на всякакви абстрактни словосъчетания. В стремежа си да конкретизира любимите си сравнения Горки призовава за разбираема образност и „диагностични” данни, демонстрирайки безкрайния си интерес към сферата на психиатрията и особено към сексологията.</p>
<p>„Капитализмът насилва света, както грохнал старец млада, здрава жена. Той не може да я оплоди с нищо освен със старческите си болести” („За културата”).</p>
<p>„Парадите на фашистите са паради на рахитична, скрофулозна, туберкулозна младеж, която иска да живее с жаждата на болен човек, способен да приеме всичко, което му дава свободата да покаже гнойния кипеж на отровената си кръв. Сред хилядите сиви, изнемощели лица здравите, пълнокръвните се забелязват особено натрапчиво, защото са много малко” („Пролетарският хуманизъм”, 1934).<br />Но както става ясно, това не е всичко: „Вече се роди саркастична поговорка – напомня Горки – „Унищожавайки хомосексуализма – фашизмът ще изчезне”, защото в СССР, в страната, където мъжествено и успешно управлява пролетариатът, хомосексуализмът, развращаващ младежта, е признат за социално престъпление” („Пролетарският хуманизъм”, 1934).</p>
<p>За доказателство, че „светът на буржоазията... е психично болен” се цитира „съобщение от един вестник”: „Никога досега в Америка количеството на лудите не е било толкова голямо, колкото в момента. Виден психиатър изчислил, че ако разпространението на душевните заболявания и занапред се развива с такива темпове, след 75 години (т.е. през 2008 г., ако пресметнем времето от написания от Горки цитиран текст) половината от цялото население на САЩ ще бъде в лудници, а на другата половина ще се наложи да работи за издръжката му” (“За възпитание в истина”, 1933).<br />Но западният свят не само е болен. Той се стреми да зарази другите и неговите слуги „организират нова световна касапница на земята, под водата, под земята, във въздуха чрез употреба на отровни газове, чумни бактерии и други епидемии” („Пролетарската ненавист”, 1935).<br />Съветското общество, за разлика от западното, е призвано според Горки да демонстрира тотално здраве, а такова здраве е здраве колкото буквално, толкова и метафорично. При подобна риторика „здравето” на физкултурните празници се съотнася със „здравите” партийни „чистки”, санацията на тялото със санацията на природата и обществото. От подготвената от Горки встъпителна статия за книгата „Беломор-Балтийският канал „Сталин” (1934) читателят разбира, че макар на строителството на канала „да е съсредоточена цялата гной, която е изцедила държавата”, благодарение на сътрудниците на държавното политическо управление при НКВД – „гвардията на пролетариата, хората с желязна дисциплина и такова поразително душевно богатство, което се случва само в резултат на тежък и огромен житейски опит” – се извършва благотворен „процес на оздравяване” на затворниците („социално болни и „опасни” хора”), за което те, разбира се, могат и сами да разкажат, но засега „за многото, преживяно от тях, нямат сила да разкажат по много проста, чисто техническа причина: липсва им запас от думи, достатъчен за оформяне на разнообразните и сложни процеси на „превъзпитание” на чувствата, мислите и навиците им” („Истината на социализма”, 1934).</p>
<p>Заплахата от зарази обединява света на природата и света на идеологията. Обръщайки се към писателите, Горки ги съветва да се научат да откриват в редиците си и да се пазят от пасивните „зрители”, отклоняващи се от участие в социалистическото строителство, които „с ухапванията си на трупни мухи могат да предизвикат обща зараза на кръвта” („За зрителите”, 1933). А на учениците обяснява за вредата от насекомите, гризачите и плевелите, несъвместими със съветската държава: „В нашата държава не бива да има насекоми, опасни за здравето на хората, отровни растения, изтощаващи соковете на земята, горски вредители и такива за пшеничните класове... не бива да има скакалци, поразяващи житото, комари, които заразяват хората с туберкулоза, мухи, разпространяващи болести, насекоми, изтезаващи домашните животни”.</p>
<p>Лексическите и стилистични пристрастия на Горки са индивидуални, но не са уникални. На съвременниците на пролетарския писател постоянно напомнят както „че здравият, нормален организъм е мислим само в социалистическото общество”, така и за контекста на идеологическите препоръки за употребата на метафорите за гниене и зараза. В тази връзка вестниците цитират Ворошилов: „Очиствайки армията си от загнилия боклук, ние я правим още по-силна и неуязвима. Армията укрепва от това, че се очиства от мръсното”.</p>
<em><strong>Константин Богданов (1963) е филолог и историк на културата, водещ научен сътрудник в Института за руска литература РАН (Пушкинский дом, Санкт Петербург), гостуващ професор в университета в Констанц (Германия).</strong></em><br />
<p><em>Превод от руски: Ина Гюлева<br /></em></p>
