Андрей Гаврилов изгрява на музикалния небосклон през 1974 г., след като печели триумфално конкурса „Чайковски“ и през същата година на Залцбургския музикален фестивал замества изключителния Святослав Рихтер в концертите заради негово заболяване. Само пет години по-късно международната му кариера е прекъсната въпреки бравурните отзиви от концертите му в Европа, заради политическите му възгледи, изразени в чужбина. След домашния арест, пълното изолиране от приятелите и семейството, той насилствено е въдворяван в психиатрична клиника и заплашван със смърт.
След тежкия за него период през 1985 година триумфално покорява Карнеги хол и това слага истинското начало на международната му кариера, която не спира и до днес. Заради огромния си талант Гаврилов създава прецедент: молбата му за право на свободно движение е одобрена лично от Маргарет Тачър и Mихаил Горбачов.
Феноменалните му изпълнения и записите му за EMI и Дойче Грамофон са награждаване неведнъж. Въпреки това той не обича да го наричат с гръмки имена и предпочита да се фокусира в музиката. За Моцартовия концерт №20 Гаврилов неведнъж е твърдял, че това е златният концерт на австрийския гений.
Билети за събитието са налични на касата на зала „България“ и в Ивентим.