Къде изчезна Йети?

За повечето учени Йети е легендарно създание от митологията на хималайските народи. В Бутан обаче все още много хора твърдят, че са го виждали до началото на 2000 г. Традиционните къщи в района дори имат много ниски врати, които карат посетителите да се наведят, за да влязат. Според легендата Йети не може да мине през тях, пише сайтът Atlantico.fr.

Йети, страшният снежен човек, или както казват тук, мигу (което на тибетски означава "див човек"), е важен елемент в бутанския фолклор. Когато феодалното кралство започнало да се отваря към света през 60-те г. на ХХ век, Йети се превърна в талисман за едно общество, изплашено от внезапната си промяна. Първите пощенски марки в Бутан изобразявали гордо емблематичното създание. 

Някои стари жители твърдят, че са виждали Йети, но най-често, че познават човек, който го е виждал.

Би Би Си се срещна неотдавна с Норбу, последния бутански селянин, който е видял вероятни доказателства за съществуването на снежния човек преди 15 г. Мъжът, който днес е на 38 г., попаднал тогава на бърлога, направена от бамбук. "Успях да видя следите, оставени от Йети вътре", разказва той.

Два месеца по-късно Норбу придружил двама британски учени, които взели проби от мястото. "Космите бяха изпратени във Великобритания за анализ, където се оказа, че генетиците не са в състояние да идентифицират вида, на който принадлежат. Други, по-задълбочени проучвания показали, че те са от кафява мечка и от тибетска мечка", отбелзява "Енциклопедията на паранормалното" (Encyclopédie du Paranormal).

След тази експедиция няма никакви нови сведения за Йети. С идването на електричеството и газовото отопление бутанците вече не са принудени да ходят в дълбоките хималайски гори за дърва. А с това и легендите изчезват. Животът става по-добър, но неудобството е, че вече няма нови истории, които да се разказват на децата, смята Норбу.

Тогава мит или реалност е Йети? Сангай Уангчук, директор на Националния музей на Бутан, завършила в Йейл, предпочита да не отговаря на този въпрос: "Да не задълбаваме прекалено. Да говорим за него, без да правим заключения дали съществува или не".