"Вижте какъв е този прехвален благополучен западен живот днес. Разрушава се основата на семейството, систематически и ужасно. Държавното беззаконие, под предлога за установяване на европейски ценности, добива всеобхватен и страховит мащаб. Демагогията, че се нарушават правата на човека, а Русия е агресорът, се съпровожда от безскрупулни, разрушителни действия към нас, а също и към славянските народи от балканските земи. За нас тази илюзия отдавна вече не съществува. Обичаме да ходим в Европа. Там има чудни светини, съхранени въпреки заобикалящата ги апостасия [отстъпление от Истината]. Насаждат ни се чужди ценности, които не са никакви ценности - толерантността, като неустойчивост в нравствения избор, като липса на нравствена оценка. Разбирането за грях, за светиня, се изпъждат от общественото съзнание от тези сили, които искат да установят нов порядък в света, а в Русия. А по отношение на тези декларации за свободна еднополова любов. Св. ап. Павел казва: „за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори” [Еф. 5:12]. А вече дори не е скришом, а явно. За това не само е срамно да се говори или гледа, а няма нужда от коментар. От гледна точка на православния християнин това е осъществяване тайната на беззаконието, която се налага. Тя е очевидна и зловонна, по всичките си външни и явни проявления. Просто погледнете на снимките и видео материалите от гей парадите. Ако у човека е останала елементарна човечност и естетическо чувство, и човешка самоидентификация - мъжка или женска, то това ще предизвиква у него само състрадание като към душевно повредени хора, без съмнение, душевно болни. Затова не е и дискусионна тема дори. Това е един от признаците на последните времена, без съмнение. Когато беззаконието се легитимира не просто като нещо нормално, а като доминиращо. В това ще се прояви основното свойство на антихриста. Това е прелест, съблазън, когато доброто се нарича зло, а злото добро. Тези опити загатват на човечеството какво предстои. Засега има съпротива, но когато се изпълнят времената и настъпи краят на историята, прелъстяването ще бъде почти всеобщо." Това казва о. Лука (Степанов), игумен на руския Спасо-Преображенски Пронски манастир в интервю за предаването "Гласове" с Явор Дачков по БСТВ.
О. Лука Степанов: Натрапването на еднополовата любов е един от признаците на последните времена. Отдавна не храним илюзии за Запада

 

О. Лука Степанов е игумен на Пронския Спасопреображенски  манастир в Русия. Той е ръководител на катедрата по богословие в Рязанския държавен университет. Кандидат е на историческите науки. Отец Лука е роден през 1966г. в Москва. Преди да стане монах е завършил театралната академия ГИТИЗ в Москва, където след това е преподавал актьорско майсторство и сценична реч. В неговия дипломен спектакъл е участвал известният днес режисьор Андрей Звягинцев. Записахме разговора с него преди месец, когато о. Лука бе в България за участие в Свето-Йоановите четения. Темата на неговия доклад бе: "Св. Теофан Затворник и заплахата от Запада". В интервюто, което ще видите говорим и по тази тема, както и за Путин, православието, отношенията със Запада днес, знаците на времето и духовния път на Русия. 

 

 

– Отец Лука, добре дошли в нашето предаване.

 

– Здравейте.

 

– Вие бяхте тук на Свето-Йоановите четения и четохте доклад за св. Теофан Затворник и заплахата от Запада. Първо, два въпроса. Кой е св. Теофан Затворник, за широката публика може би трябва да се кажат няколко думи. Но и защо Западът да е заплаха? Обикновено в медиите се чува, че Русия е основната заплаха.

 

– Св. Теофан е моят любим светец. Затова преди да го представя като знаменита личност и велик светец, ще представя личното ми отношение към него. Когато се кръстих, а това стана късно, бях на 22 г., вече студент в Театралния институт, попаднах на книгата му: „Мисли за всеки ден от годината”. Кратко и много живо разяснение на евангелския текст за деня, по половин страница. През същата година, отбелязваща едно хилядолетие от покръстването на Русия, се състоя и канонизацията на някои светци, отдавна достойни. Църквата очакваше тази възможност. Сред тях беше и св. Теофан. Неговата икона беше напечатана в списанието на Московската патриаршия, мисля в календара. Бях така запленен от нея, така ме вдъхнови, че я изрязах от календара и я залепих на дъсчица, която сам издялах. Преди това не съм проявявал склонност към такова творчество. Оттогава изпитвам към св. Теофан особена любов. Случи се и така, че когато станах монах, бях ръкоположен да служа до неговите мощи. Това е за Теофан Затворник и мен. Затова изборът ми да разкажа за него и неговите размисли, не е случаен.

 

– Защо е Затворник?

 

- У св. Теофан се съвместяват два вида святост. Преди всичко като светец-просветител, той е един от най-образованите хора за времето си. Оставил е огромно литературно наследство. Авторски текстове, преводи от различни езици, предимно от гръцки, на светите отци. Това е сборникът „Добротолюбие”. Изложението му на православното нравствено учение в книгата „Очертание на християнското нравоучение“. Неговата екзегетика, преди всичко тълкуванието на Посланията на ап. Павел, и неизброимо количество писма. Като затворник, той получава 30–40 писма на ден и отговаря на всички.

 

– Това са били лични писма?

 

– Да, лични писма, предимно от хора, търсещи духовно наставление. Между тях има епископи, игумени на големи манастири, сред които Атон, Валаам. Има и частни лица, представители на властта и т.н. Към него се обръщат стари и млади, големи и малки. Така той съвместява подвига на личната светост с просветителството. До затвора той заема много отговорни постове. Седем години е сътрудник на Руската духовна мисия в Ерусалим, една година в Константинопол, после три години в катедрата в Тамбов, голяма катедра. А после три години в друга голяма катедра – Владимирската. След това, по благословение на Светия синод, шест години е настоятел на Вишенската пустиня в Тамбовската епархия. Накрая, през 1872 г., окончателно затваря дверите на килията си за себе си и за посетители.

 

– Това е самоволен затворник, а не е бил изпратен в затвора.

 

– Да, точно така. Преди няколко години беше заснет един хубав филм за Теофан Затворник. В него паралелно се проследява съдбата на затворници, осъдени на 5–10 години. Той доброволно избира за себе си пожизнен затвор. Но затвор изпълнен с голямо съдържание - служение на Църквата, преводи, писателство. Така в него се съвместяват два велики пътя на светостта: просветителски и преподобнически. Един от най-големите подвизи за монаха са пълно уединение от света, непрестанна молитва, всекидневно извършване на Литургия, пребиваване във велико трезвение. Това е светоотеческият опит, който той предава чрез своите преводи и лично свидетелство. Самият той познава всички нива, висоти и глъбини на Иисусовата молитва. Тоест, той е един велик духовен деятел.

 

– Защо той е виждал Запада като заплаха за Русия? Не е ли това част от някаква руска параноя, както смятат много западни хора днес?

 

– Зависи какво трябва да опазим. Това не е въпрос, възникнал вчера и даже през ХIХ век в Русия. Нашият св. Александър Невски, чийто събор украсява София – имах щастието да се поклоня на мощите на благоверния княз – още по негово време стои изборът за съюзник между двете армии, двете сили: западната и източната. Нашествието на монголо-татарите и заплахата от тевтонските рицари, все пак папски прелати, и тяхното опасно влияние.

 

Александър Невски избира да плаща данък и да е в мир с източните завоеватели, които не посягат на чистотата на Православието, на вярата в Христа. Същевременно с всички сили, включително военно, се съпротивлява на Запада, откъдето идва не толкова материална, колкото духовна разруха. Цивилизационният избор за нас, за Русия, завинаги е свързан с православното покръстване при княз Владимир. Главната светиня, обединяваща нашия народ, това е православната вяра. Затова, което застрашава нея, се явява и най-голямата заплаха за страната.

 

Не чуждият език или чистата военната опасност, идващи от Запад, са истинската заплаха. Същинската заплаха, за която говори св. Теофан, е преди всичко отстъплението от православната вяра, разцеплението на християнството, станало при отпадането на Рим от Православната Църква през ХI век. Това е времето, когато се съзижда древна Русия. Затова и заплахата от зараза, от влиянието на католицизма, впоследствие и от протестантските движения, заплахата за чистотата на православната вяра идваща от Запад е била толкова актуална през изминалото хилядолетие.

 

– Тоест това е духовен въпрос. Преди всичко духовен въпрос. Дали да си с Христос, или да не си с Христос. Може ли и така просто да се каже?

 

– Кой е глава на Църквата - Христос или папата? Ако папата е глава на Църквата, тогава Русия няма да я бъде.

 

– Но в съвременния свят държавата е отделена от Църквата, този въпрос не стои. Как могат да се преведат посланията на св. Теофан Затворник днес?

 

– Работата е в това, че тези тезиси принадлежат на Ленин, разрушителя на Русия, врага на Русия, онзи, който систематически унищожава най-доброто в нея, нейната държавност, и най-добрите й хора. Затова днес, когато се повтарят тези тезиси и у нас, като че ли са нещо много съвременно и актуално, демократично и прилично, това е чиста профанизация. Църквата не може да се отдели от държавата. Църквата не е държава. Бой се от Бога, почитай царя! Отдайте, кесаревото кесарю, а Божието Богу. Църквата никога не се стреми към светска власт, това не е папизъм. Но не може да се отдели Църквата от нейния народ.

 

Ако мнозинството от нашите съотечественици са членове на Руската православна църква, то не прилича да се каже, че нашата Църква е отделена от живота на страната ни. Това, че тя не се бори за политическа власт, е ясно. Но тя представлява основата на нашата държавност, на нашия обществен живот, макар и не всички да го признават, и не всички да искат да го изповядват. Това има своите обективни причини, които възникнаха през 90-те години с активното нахлуване на Запада в нашата страна, срещу което нямахме достатъчно съпротивителни сили.

 

Тогава именно се формулираха наново антихристиянските принципи. Вече не комунистическите, не болшевишките на предшествениците, а нови антихристиянски принципи. В член 13 от нашата Конституция държава се отрича от православието, отрича се от вярата - никаква религия, никаква идеология не трябва да има. На мен вече ми задаваха въпрос в София, защо смятам, че ни е нужна идеология, когато имаме идея? Но под идеология аз нямам предвид система от фалшиви, изкуствени политически лостове за подчинение на собствения народ.

 

Идеологията е като наука, която свежда идеите или съдържанието на идеите до народа, до верноподаниците на държавата. Така че, напълно закономерно народът ни се нуждае най-вече от своето православно единство, от своята православна вяра. Но това не се съдържа в Конституцията, не  е и позиция на мнозина от управниците. Не на всички, но на мнозина, за съжаление. Пред такова разногласие сме изправени в момента. Тази ситуация е много удобна за влияния от Запад. Насаждат ни се чужди ценности, които не са никакви ценности - толерантността, като неустойчивост в нравствения избор, като липса на нравствена оценка. Разбирането за грях, за светиня, се изпъждат от общественото съзнание от тези сили, които искат да установят нов порядък в света, а в Русия.

 

– Знаете ли, след 11 септември особено и след надигането на джихадистката вълна религията влезе в живота на хората. Те не бяха подготвени за това. Мислили ли сте по този въпрос, как религията промени новините? Ние слушаме новини за хора, които са готови да умрат само за да разрушат другия свят. А мнозинството от хората, които са родени в православната вяра и в Христовата вяра на Запад, нямат познания за собствената си религия и не могат да изградят съпротивителни сили и дори да разберат това духовно нашествие, което им се случва, и защо им се случва.

 

– Знаете ли, това са все пак различни неща. Едно е екстремизмът, който се прикрива под религиозна тематика, друго истинската религия. Гръцката дума означава „връзка” на Създателя с творението Му и на творението със Създателя си. Отговаряне на тази любов, с която ни е възлюбил нашият Създател и Спасител. Това е религията. Християнството е отговор на нашата любов на любовта на Бога.

 

– И се връщаме отново при образа, по който сме създадени от нашия Творец.

 

– Разбира се. Това е делото, задачата на човека, живеещ в сътворения от Бога свят, без да претендира да нарича сам себе си творец, или както говореха комунистите, „днес трябва да пробиеш с бокс черепа на света” [1], т.е. да въвежда свой порядък, или както говореха болшевиките, „с желязна ръка ще подгоним човечеството към щастието”.

 

Това, струва ми се, днес е девиз на мнозина, макар и не така формулиран. Това се отнася и до екстремизма, който е своеобразна политика, опитващ с деструктивни, човеконенавистнически методи, да наложи свои норми и позиции. Но това не е проявление на религиозен живот, а проявление на същия този антирелигиозен живот, антихристиянски по дух. Вчерашният доклад съдържаше интересна мисъл на св. Теофан, че извращението на вярата, отстъпничеството от пълнотата на вярата, колкото и да е странно, поражда онова волнодумство, след което идва тероризмът. И те, макар да изглеждат противоположни едно на друго, са в действителност баща и син. Едното следва от другото.

 

Затова и всяко завръщане към езическите начала, независимо дали се прикриват с политически или религиозни формулировки, при отстъпление от пълнотата на истината, неизбежно водят след себе си всички тези взривоопасни процеси. Водят и до насилие. Там, където има вяра, там има стремеж за опазване на Христовия Дух, Дух на кротост, смирение, любов и търпение, а не на тези средства, които споменахте.

 

– Има ли връзка между православното богословие и сигурността в Русия?

 

– Да, връзката е пряка. В нашата катедра има един забележителен учен на нашето време, богослов, кандидат на физико-математическите науки, протойерей Сергий Рибаков, в чиито трудове, а и в завършената, но незащитена, докторска дисертация, основна тема е „духовната сигурност” в обществото, образованието, семейството, държавата.

 

Духовната сигурност е пряко свързана със защита на хората от това възпитание, което ги превръща в жертви, формира сектантско съзнание, екстремистко съзнание. Въпросът за обръщането към вярата на държавните чиновници или на спецслужбите е личен въпрос. Във всяка сфера на живота, военна, образователна, банкова, разбира се, колкото повече са православните, толкова по-здрави ще са органите за сигурност или системата на образованието.

 

Работата не е в това да се каже изрично: „У нас има православни спецслужби, православно образование!“. Не е нужно това. Достатъчно е ръководителите и изпълнителите да не са чужди на светините, на покаянието, да се стремят да имат чиста съвест пред Бога и пред хората в изпълнението на своите задължения. В този смисъл е добър примерът на нашия първи човек в държавата, който, слава Богу, е пример за православен християнин.

 

– Това искрено ли е? Защото хората, които не са руснаци, си казват, може би Путин прави това, отива на църква, за да превърне православието в новата идеология на Русия, която ще замени вакуума от комунизма, и той използва това.

 

– Доколко разбрах, питате искрено ли е отношениетона нашия президент към вярата. За мен и за свещениците, с който съм близък отговорът е очевиден. Всеки свещеник с известен опит може да определи какъв човек е дошъл в храма. Кой идва наистина на изповед, кой да поразгледа, кой искрено иска да се покае, а кой иска да подхване нещо скандално. Разбира се, от сърце на сърце пътува вестта. Разбира се, не може да се каже, че всички правила в страната ни са православни или че непременно водят към християнски цели, или към спасението на верноподаниците на Руската държава. За съжаление е обратното.

 

Обикновено чуваме, че идеалът за развитието на държавността е подобряването на материалното благополучие; увеличаването на заплатите в някакво бъдеще време; развитието на икономиката. Разбира се, всички подкрепят обезпечаването на нашата национална сигурност, във военно отношение. Всички единодушно се радват на такова развитие на нашата външна политика, която обезпечава независимостта на нашата Русия. Що се отнася до вътрешната политика, разбира се, не можем да я наречем управление, водено сякаш от православен цар, с декларация, в която е записано, че основната цел на живота в Русия е спасението на народа във вечността. Такова нещо няма да чуете. Но има неща, които остават между редовете.

 

Всеки ръководител, даже на неголеми организации, каквито и ние с вас понякога сме, осъзнава, че далеч невинаги може да направи така, както му се иска, че далеч невинаги е подходящо времето за тези промени, които са му на сърце. А какво да кажем за управлението на такава голяма страна, поета от Владимир Владимирович в такова трагично време не на развитие, а на разруха и духовна, и финансова, и каква ли още не. При това положение да започнеш да раздаваш съвети: „Това трябва да се направи така, другото - иначе”, е просто връх на неразумността.

 

– Но ми се струва важно да се каже, че президентът на една от големите сили ходи на изповед и се причастява с Тялото и кръвта Христови.

 

– Разбира се, това е известен факт. Ходи в Атон, във Валаам. Има личен духовник, духовен наставник. Прави много неща съвместно с Църквата. Това са радостни етапи, стъпки към възраждането на Русия. Това не може да остане незабелязано.

 

– А защо Западът не разбира Русия според вас? Това, което се случи с Украйна, първо. И след това цялата кампания в момента, която се води срещу Русия в световни медии, които претендират да са противници на фалшивите новини и ги раждат ежедневно по адрес на Русия?

 

– Комуто служиш, него и ще последваш. Юдеите упреквали Христос, че не може да е Син на Небесния Отец. „Наш отец е Авраам“, казвали. Христос им рекъл: "да бяхте чеда на Авраама", щяхте да ме обичате, защото "Авраам, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва". [Йоан, 8:39, 56]. Нататък следват обличения, мисля, нелицеприятни за световните политици: Вашият баща е ... друг. "И вие искате да изпълнявате похотите на баща си“.

 

Това се отнася до страните, в които има лукавство, където в основата на политиката е поставено нравственото разложение, отричането от Христа, прогонването на Христа от всички, дори малки атавизми, носещи белези на християнското минало, били те символите на футболни клубове или европейското семейно благоустройство, каквото до скоро имаше. Нашият забележителен историк и богослов Александър Дворкин, дисидент, заминава да учи в САЩ и се завръща през 1992 г. В едно предаване, което заедно направихме, той каза, че когато си е тръгвал оттам през 1992 г., Америка все още е била почти християнска страна по нрави и ориентация към почитание на Христа Спасителя.

 

Но това, което е сега, е съвършено противоположно по устройство, по настройка и състояние на хората. Това се налага систематически. От какви сили, не се наемам да разсъждавам, макар в нашата катедра да се защитиха прекрасни трудове, магистърски и дисертации, за световната система за влияние над международната политика. Не съм специалист, но си давам сметка, че Апокалипсисът се подготвя през едно последователно движение към един световен президент, който ще бъде едновременно гений на злото и ще се нарича „Звяр” заради отсъствието на христоподобни, положителни нравствени човешки качества. Ние вярваме, че в Божественото Откровение, в Свещеното Писание, неслучайно е записано това. Пророчествата се изпълняват.

 

– В България повечето българи имат много топло отношение към Русия. Но има и хора, които помнят травмата от комунизма и според мен бъркат сегашното състояние на Русия със спомена си за нея отпреди 30 години. Можете ли да направите малък коментар върху това?

 

– Настоятелят на храма, където служих днес, ми довери да преподавам кръста на вярващите в края на службата и да раздам нафората. Хората пристъпваха с благодарност. Един възрастен човек, поглеждайки ме внимателно в очите, ми каза: „баща ми и майка ми умряха”. Отговорих му: „Нека се помолим за тях. Как са имената им ... Упокой, Господи”. А той после: „Тях Сталин ги уби. И той е добър, така ли?”. Нямах възможност да му отговоря дълго. Помолих се за упокой на родителите му. Знаете ли, това е едно недоразумение и за малките народи от бившия СССР, и за страните в Европа, пострадали както от фашизма, така и от принудителната социалистическа власт, установена там.

 

Де да бяха осъзнали само една стотна от страданията, които понесе руския народ. Пък имат и с какво да сравнят от собствената си история, особено България, с огромните страданията, нанесени й от външни завоеватели. Ако се бяха мъничко потрудили да узнаят историята на страданията на нашия народ от безбожната власт, от гонителите на Христа от 1917 г. на територията на нашето отечество, то тогава, разбира се, те заедно с нас първо биха оплакали трагедията на руския народ.

 

Трагедията сполетяла нашето православие, през целия ХХ век, и в началото му, и в средата му, и в самия му край, когато също немалко страдания, в това число и физически гонения, сполетяват руския народ и православните християни. По-добре е да се спестят тези обиди, още повече изказвани пред руски православен свещеник, и да се осъзнае колко опасен и силен е нашият общ враг, антихристиянската сила и ненавистта към Църквата. Това е врагът, който донесе нещастие на нашите недалечни предци, но и ги направи изповедници на вярата Христова.

 

Умрелите за вяра не са умрели, за да свидетелстват за силата на враговете Христови, а за да докажат своята сила със смъртта за Христа, за вярата Христова, чието следствие е вечният живот. Не бива да забравяме, че както казва св. Йоан Златоуст в своето тълкувание на Евангелието от Матей, за 14 хил. витлеемски младенци, убити от войниците на Ирод, той казва: „Обиждащите са много, а обиден няма нито един”. Ако някой е претърпял нещо несправедливо, то е или за изкупление на личните му грехове, или за да получи венци в Царството Небесно. Това не бива да забравяме.

 

– Мисля, че и много хора в България, които помнят другия строй, мечтаят да живеят в една добре уредена западна страна, защото е предвидима. Разумът е върховен, той определя отношенията между хората, човешкият живот има значение и се цени. И противопоставят на това, онова, което си спомнят – руския размах. Това, че животът сега няма такова значение, някои от големите руснаци са вгледани във вечността. Но има ли някаква възможност тези две неща да съжителстват заедно? Искам да кажа, Русия и Западът?

 

– Вижте какъв е този прехвален благополучен западен живот днес. Разрушава се основата на семейството, систематически и ужасно. Държавното беззаконие, под предлога за установяване на европейски ценности, добива всеобхватен и страховит мащаб. Демагогията, че се нарушават правата на човека, а Русия е агресорът, се съпровожда от безскрупулни, разрушителни действия към нас, а също и към славянските народи от балканските земи.

 

За нас тази илюзия отдавна вече не съществува. Обичаме да ходим в Европа. Там има чудни светини, съхранени въпреки заобикалящата ги апостасия [отстъпление от Истината]. Греят душата ни културата на народите, дружбата между тях, видима в  угощенията; прекрасните запазени дарове Божии - морето, природата. Всички те остават топли за нас, макар и в Русия също да има много от това, т.е. не са нещо уникално.

 

При мен в Пронския манастир има такава природа, такава красота, че като погледна някоя европейска забележителност, побеждава родната ми рязанска земя, където възстановявам старинния Пронския манастир. Това мисля при цялото ми уважение към „Старицата Европа” и любовта ми към хората там. А обикновените хора, както сте забелязали, са запазили, и това не само в България, голяма симпатия към това тайнственно и страшно руското величие. Но това, струва ми се, са по-проницателните хора, онези, които познават литературата или са истински осведомени за историческите събития от миналите времена. Разбира се, не просто уважение, но и любов към Русия, се среща навсякъде.

 

Що се отнася до относителното величие на Русия, в какво се изразява сега? В изобилието на природни ресурси или в атомното оръжие? Добре е, че се намира в разумни ръце, а не у фанатици, сектанти. В Америка на предишните избори съществуваше заплаха президент да стане сектант. Това е страшно. Тъй че, слава Богу, че величието на Русия, нейната мощ, засега, са в ръцете на християнски ум и душа. Какво да се каже за нейното духовно величие, сравнено с останалите малки поместни църкви? Какво може да се сравни с величието на руската църква, пък и в количествено отношение? Колко велики манастири и светини има по нейната земя от Изтока до Запада.

 

Но при все това народът е сериозно откъснат от вярата. Въпреки че 80 процента изповядват православието, не знам дали и 5 процента ходят в храма в неделя, причастяват ли се със светите Христови Тайни. Съмнявам се. В нашата рязанска земя 95 процента са кръстени православни християни. Друга вяра е немислима. Но не знам има ли дори 3 - 4 процента от тях, особено сред младежите, които да започват неделния ден в Божия храм, както е прието в Гърция. Не знам как е в България. Така че, проблемите са много, особено при възпитанието на младежите, където не можем да кажем, че има напредък.

 

– Като споменахте възпитанието на младите. Вие сте много активен в интернет и смятате, че интернетът може да се използва за такива цели. Дори имате и книга по този въпрос. Доколко интернет може да привлече хора в Църквата и доколко не е изобретение на дявола, както мислят мнозина вярващи христяни?

 

– Техниката си е техника. Зависи в какви ръце се намира. С ножа може да се нареже вкусен кашкавал, а може и да се причака някого в нощта. Така и Интернетът е техническо средство и би било твърде безразсъдно да не се използва. Светейшият патриарх Кирил наставлява свещениците да го ползват творчески. От много време вече съществува проектът „Батюшка онлайн”. В който над сто свещеници, а и някои архиереи, са на разположение онлайн да отговарят на въпроси.

 

– Отговарят онлайн на въпроси.

 

– Да, и аз също участвам. То е просто смешно да не отидеш. Апостол Павел казва „Реших да сея там, където преди мен не е сято, където преди мен никой не е орал”. В този смисъл и интернет е едно широко поле, изпълнено с най-различни и непросветени хора. Ето ти неразорана целина. Разбира се, хубаво е да ходиш там, където се общува лице в лице, където има аудитория, която иска да те чуе. Или пък просто е организирана: „Вместо третата лекция ще дойде един отец“. И идват студентите, макар и не по собствено желание. Седят и слушат, пък ти „давай, давай, превъзпитай ме!“. Добре е, ако отецът има талант, темперамент, увлекателност да посее в душата някакъв въпрос. Но те излизат после навън и се пръсват там, където теб вече те няма. Живеят в интернет, оттам черпят информация, понякога много негативна, лъжлива, неточна, развращаваща. Затова и мястото на свещеника е и в интернет, ако той осъзнава служението на Църквата като мисия. А най-важното дело на живота е освещаването на младежите - освещаване на познанието им чрез благовестието, освещаване с кръщение, изповед и приобщаване към светите Христови Тайни, освещаване на брачния съюз с венчание на тези, които са решили да бъдат заедно. Това е служението, а интернетът му е помощник. Няма да го канонизираме, но да не се използва е безразсъдно е отстъпление, бих казал даже, дезертьорство от полето на духовна битка.

 

– Вие сте ръководител на катедрата по богословие на Рязанския държавен университет. Няколко думи за съвременното образование, не богословското. За съвременното образование в либералния свят и доколко, аз бих употребил думата, то е опасно за младите хора? Въпреки че е универсално и това може да прозвучи скандално за някого.

 

– Да, напълно съм съгласен с вас. Съвременното образование, лишено от ценностна ориентация, от възпитателен приоритет, от мирогледен ориентир, е разрушително за младежите.

 

– Защо?

 

– Тъкмо по тази причина. Съобщавайки някакви знания, доста често интерпретирани не само от естественонаучните, но и хуманитарните науки през атеизма, то отравя душата на младия човек, навлизащ в живота на възрастните, с тези лъжливи езически разбирания. Те стават основа на личността му и предмет на неговото служение. Добрите дела са отражение на правата вяра, както учим в църковното училище, по вероучителните въпроси. Там, където се отвръщат от вярата следствие на духовно дезориентирано образование, не може да става дума за съзидателно образование. Това е остър проблем, засега непреодолян в Русия, поне докато в основния документ на страната, Конституцията, има признаците на вероотстъпничество, на отричане от Христа.

 

Дотогава докато, въпреки разпореждането на президента, не бъде написан образец на учебниците по история, който да интерпретира историята, борбата срещу Христа и Църквата в Русия, или пък, тържеството на православието и най-светлите моменти от живота й. Дотогава всичко ще се пречупва през марксизма и ленинизма, или фройдизма, или през съвременната европейската толерантност? Разбира се, само тогава ще може да бъде написан, само тогава образователната система ще придобие ценностно ориентирано съдържание, когато за цялата страната се формулира нашата основна национална идея. Няма нужда да я измисляме, трябва само да се завърнем към нея. Реализацията на такова образование има много общо с теологията - наука, възродена през последните 20 години в Русия и постепенно укрепваща. По това е видна добрата политическа воля на правителството.

 

За един ден няма как да възпиташ педагози, просветени и по вероучителните въпроси. Десетки години са нужни за подготовката на кадри, свещенически и преподавателски. Мисията на теологията в този смисъл е особено значима. Ние чувстваме подкрепата на държавата за развитието на образованието, за преодоляване вътрешната му духовна дезориентация. Нашето светоотеческо предание не е просто философска дисциплина, религиознание, което запознава студентите и бъдещите преподаватели с различните видове богопочитание. Не, това е Слово Божие, живо, преподавано от светите отци и пазено в Църквата. Но поднесено в научен формат, усвоим от съвременния човек и в контекста на съвременната наука и педагогика. Това е онази вътрешна сила, опирайки се на която, можем да се надяваме на промяна на съдържанието, а оттук и на резултати в образованието.

 

– В България имаше много силен дебат за Истанбулската конвенция, не знам дали сте чули за този документ, европейски. Заради това, че през нейни текстове се прокарваше джендър идеологията, която е родена, между другото, в американските университети през средата на миналия век. Много хора тук се възпротивиха. В крайна сметка той беше отхвърлен. Но защитниците на Истанбулската конвенция упрекнаха другите, че са ретроградни, че не разбират езика и че са хомофоби. И аз си дадох сметка, на Запад това звучи напълно нормално, че ние, въпреки че сме европейци и живеем на един континент, сме изградили между себе си пропаст. Защото не можем да се разберем. Ако аз кажа, че не одобрявам гей парадите, въпреки че нищо против нямам конкретен човек, който има хомосексуални наклонности, мога да бъда обявен за хомофоб, мога да бъда баннат от фейсбук, изключен от интернет и т.н. Може ли да направите някакъв коментар по този разлом. На какво се дължи той и как може да бъде преодолян?

 

– Това е един от признаците на последните времена, без съмнение. Когато беззаконието се легитимира не просто като нещо нормално, а като доминиращо. В това ще се прояви основното свойство на антихриста. Това е прелест, съблазън, когато доброто се нарича зло, а злото добро. Тези опити загатват на човечеството какво предстои. Засега има съпротива, но когато се изпълнят времената и настъпи краят на историята, прелъстяването ще бъде почти всеобщо. За това и ще дойде антихристът, за да „прелъсти, ако е възможно, и избраните”, т.е. православните християни, сред които не всички ще останат в благодатта, способна да  отхвърли съблазните на врага на човешкия род.

 

– Ела при мен, малко стадо, казва Христос на своите последователи.

 

Да. А по отношение на тези декларации за свободна еднополова любов. Св. ап. Павел казва: „за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори” [Еф. 5:12]. А вече дори не е скришом, а явно. За това не само е срамно да се говори или гледа, а няма нужда от коментар. От гледна точка на православния християнин това е осъществяване тайната на беззаконието, която се налага. Тя е очевидна и зловонна, по всичките си външни и явни проявления. Просто погледнете на снимките и видео материалите от гей парадите. Ако у човека е останала елементарна човечност и естетическо чувство, и човешка самоидентификация - мъжка или женска, то това ще предизвиква у него само състрадание като към душевно повредени хора, без съмнение, душевно болни. Затова не е и дискусионна тема дори. Не е тема за обсъждане: „А кажете все пак, нормално ли е мъж с мъж, или по-добре мъж с жена?”. Това предизвиква изумление, от него трябва да се бяга настрани. Един съветски комик казваше: „Какво и е хубавото на миризмата? Като не искаш да ти мирише, махни се!”.

 

Там където държавните органи носят отговорност да не допускат такива влияния върху децата и хората, е въпрос на съвест да не ги допускат в сферата на своите отговорности. Обикновеният човек пък да стои по-далеч от това и да не включва каналите, по които може да се появи, заради собственото си душевно здраве и това на децата си. В този смисъл в Русия, слава Богу, Държавната дума, без нито един въздържал се, забрани противоестествената пропаганда на противоестествени отношения сред деца. Ясно е, че нашите политици демонстрират относителна лоялност, но винаги с голям хумор, когато пристига европейска делегация в някой град и се питат къде може да има гей бар, та да им го покажат. На мен ми се струва, че това е толкова абсурдно за православната общност, че засега не се възприема сериозно. Но разбирам колко е сериозно положението Европа, където могат да затворят ресторант, отказал да обслужи такава „сватба”, ако позволите да я нарека така. Но това е част от сгъстяването на облаците над световния живот.

 

– В един от текстовете си казвате, че „ние пребиваваме върху руините на православното имперско съзнание”. Какво е това съзнание и какво е съвременното руско съзнание, ако има такова?

 

– Има такова пророчество от руското Средновековие, „Два Рима паднаха, третият стои, четвърти няма да има”. Първият Рим е езически, имперски център. Вторият Рим пада пред агарянските завоеватели в средата на ХV век. По това време Господ въздига духовното и военно могъщество на Русия, на Москва, като столица на православието. Това не е само историческо или формално чувство. Руските владетели, царете ни, при всичките трудности на външната и  вътрешна политика, особено в Синодалния период и при управлението на Романови след Петър Първи, при все това остават пазители, гаранти на спокойствието на православието по целия свят. Невинаги това е можело да се постигне веднага. Не през ХVIII век нашата вече мощна армия повежда борбата за освобождаването на Балканите, въпреки че именно православното единство е основната мотивация това да се случи. Св. Теофан, за това споменах и вчера на конференцията, казва че: „нито на Русия ще простят, нито тя на себе си ще прости”, ако сега, възникне някакво народно въодушевление за освобождаване от агарянското нашествие на родните братски народи, особено на София. Св. Теофан Затворник нарича Българската църква „нашата майка по вяра”, защото от нея идва просвещението на Русия. Тъй че, невинаги е било възможно, но все пак е било. В някакъв смисъл, може да осъзнае и сега, че Москва е център на най-голямата и силна православна поместна църква. И ако тя е единодушна и с властта, по-точно властта с нея, то може и трябва да остане пазителка на тези отломки на православието по цялата Земя, където и да са те. Да подкрепя поместните църкви, съставляващи единството на православието, на Православната църква, глава на която е Христос. Що се отнася до държавната политика не бих казал, че съм за установяването на...

 

– Симфония?

 

– Не, на световна руска хегемония, както беше в социалистическите времена в страните на социалистическо развитие, както ги наричаха. Тогава светът беше поляризиран, а Съветският съюз имаше влияние в Куба, Ангола и т.н. Във всеки случай тези малки страни не бяха подложени на доминиращото влияние на САЩ. Такава беше тогава политическата реалност. Тя успяваше да ободри духа на съветския народ, че се грижи не само за благополучието на социалистическото развитие на наша земя, но и за другите. Не трябва да се приема за едно и също, когато говоря за православно попечение и благоденствие на православните църкви и за политическото влияние в противовес на големия ни отвъдокеански партньор. Но във всеки случай става дума за духовен авангард, а и за Москва като Трети Рим, след който едва ли ще има друг, до края на световната история. Така си представям световните процеси и имперската мисия на Русия.

 

– Парадоксално казвате, че 90-те години, които бяха годините на разпад на Русия, Елциновото време, са благодатни, защо?

 

– Преди всичко за мене. Аз се кръстих през 1988 г.

 

– Аз също.

 

– През 1994 г. постъпих в манастир, през 1996 г. станах монах, а през 2001 г. – свещеник. За мен това са най-святите години на възхождане към вярата, към престола Божи, служението ми в олтара. Как мога другояче да ги интерпретирам? При това живеех в центъра на Москва, не се криех от нищо, ходех по улиците на града, молих се, организирах неделни училища с благословията на свещеноначалието. После започнах служение до мощите на св. Теофан Затворник по благословията на ръкоположилия ме митрополит Симон, много почитан наш рязански старец.

 

За мнозина това бяха години на възраждане по пътя към служението Богу, на обръщане на живота за слава Божия. За Русия това беше време на предателство, време на разорение, време на кървави събития по нейните покрайнини, време на бандитско тържество в много региони, също така в нашия Рязан - какво ли нямаше там. Сега от първа ръка знаем по какъв начин са оцелявали хората през 90-те години и какво им се е налагало да претърпят.

 

При все този хаос, това страшно време на разруха, по Божие покровителство и на Богородица, не прерасна в още по-голяма братоубийствена война, както може би очакваха нашите неприятели. Господ ни опази. А поставените на мястото на тези държавни ръководители, които без съмнение се явяват ... Не ми е работа да раздавам присъди, но при всички положения, не без тяхно участие и допущение се случиха тези катастрофални промени в живота на държавата.

 

Но дали е могло да се намерят по-достойни? Трудно е да се каже. Кой може да напише историята на 90-те години и началалото на 2000-та? Как се случи промяната вв началото на 2000-та година? Това също е чудо Божие, чудо! Изобщо не беше поставен такъв народен лидер, духовен лидер, който да отразява надеждите на най-добрата част от народа. Не по този принцип бе поставен настоящият ни национален вожд. Съвсем по друг, по противоположен. Но той стана това, което е. Но въпреки инерцията, а тя е страшна, чувства се особено остро в образованието, както с вас говорихме, в медиите, в икономиката, нашата преди всичко външна политика, но и вътрешната, получи съвършено друга ориентация. Държавата осъзнава себе си като Русия, свързана с онази Русия, която беше разрушена през 1917 г.

 

– В началото на разговора казахте, че завършили ГИТИЗ, актьор. И сигурно много хора ще се запитат защо сте изоставили това поприще и сте станали монах? Преди да влезем в студиото, даже ми споменахте, че Звягинцев е играл във ваши етюди.

 

– В дипломния спектакъл.

 

– Защо взехте това решение?

 

– Казват, че щом някой е станал монах, значи нещо лошо му се е случило. А всъщност, когато нещо лошо се случи в живота на човека, то съвсем не е толкова лошо от духовна гледна точка. Тогава той вижда реалните ценности, колко бързо преминава животът, колко ненадеждни са нашите земни връзки, колко е крехко нашето здраве и кратък животът на нашите близките.

 

Понякога тъкмо поради това, хора, силно привързани към земното, посред някакви беди, преразглеждат отношението си към живота и са готови да посветят остатъка от живота си на Бога и отиват в манастир. При мен беше наопаки - имах всичко. Както се пее в една известна руска песен по текст на Арсений Тарковски: „Ето лятото мина сякаш не е било. Всичко, което можеше, се сбъдна. Като лист петопръст...”. Каквото исках аз в юношеството си, „на ръката прилегна, но е малко това” [2].

 

Душата не може да се засити със земни радости и душевни чувства. Тя търси Божията благодат, ако  го има това огънче за търсене на истината, този копнеж. Аз от детството си имах странен интерес към Христос. Като момче изрязах от едно списание образа на Иисус Христос.

 

В съветска Русия беше невъзможно да се намери кръстче или икона. Без да зная защо, поставих над леглото си не някоя група, макар да се интересувах и да ми харесваха „Бийтълс”, „Куин”, а ми се прииска да имам разпятието на Иисус Христос, макар да беше от атеистично списание - нарисуван разпнат на телевизионна антена. Но на мен ми се искаше. Бях в международния лагер „Артек”. Рецитирах стихове в детско общосъюзно предаване. Как се наричаше ... „Пионерска заря”.

 

Слушаха го всички пионери на Съветския съюз. Там рецитирах стихове. Спечелих на фестивал, от истински индианци от Америка, някакъв езически талисман върху гърдите. Това си беше нещо, пък и от Америка! Но когато се прибрах в Москва питах един младеж има ли някакво изображение на Иисус Христос. Тогава се отпечатваха на компютър. Той намери и ги разменихме, без да зная защо. Беше такъв с хиксове и нули.

 

Портретът на Иисус Христос беше такъв, че трудно ще го познаеш. Баба ми питаше това да не е някакъв алпинист с шапка, така беше изобразен тръненият венец. Не знам защо го закачих, а нямах особено разположение към Църквата. После обикнах руската класика. После се появи един приятел. Пътувах по линия на съветската идеология след полските събития във Варшава, там, или по-точно в Краков, се състоя конкурс на рецитатори на руска и съветска проза и поезия. Бях в официалната делегация на ЦК на комсомола. Заедно с известния наш режисьор и телевизионен водещ Тигран Кеосаян. Тогава той беше момче също като мене. Така се озовахме в Полша. Рецитирах стихове на Маяковски - патриотични, за любовта, макар патриотичните да не ги разбирах толкова.

 

Сприятелих се с един вярващ католик, младеж, който учеше в Краковския теологически институт. Той ме взе под опеката си. Започнахме да си пишем, аз пътувах при него, той при мен в Москва. После, като се уволних от въоръжените сили, от съветската армия, бях на 20 години, той ме покани в Полша и там за първи път получих подарък Библия, белгийско издание. Също книгата „Синът Човешки”. Пътувах по манастири, доминикански, където имаше лагери с руски език, както казваха - за мисионерите в Русия, лагери с френски език ... На мен ми беше много интересно.

 

Връстниците ми се отличаваха със съвсем други добродетели. Ти още не си доял ябълката си, а те протягат ръка за твоята огризка в знак на внимание и почит. Въпреки че са прекрасни младежи, интересни, знаещи много езици, живеещи целомъдрено, а не така, както се смяташе за прилично у нас в ГИТИЗ, с разни особени приоритети. Също четяха Библията. А Библията, която той ми подари, прочетох, макар и трудно, но я прочетох от инат. Все пак е свещена книга, значи трябва някак да подейства. В нея имаше разделител за книги с малка лепенка. Гледам – някакъв светец, и я залепих на Библията, която до днес е вкъщи.

 

Същата година се кръстих, а след пет години приех монашески постриг. Настоятелят не знаеше какво име да ми даде. Постригаха ме заедно с един брат, който сега е на Атон. Беше зимния празник на преподобни Серафим Саровски, нощта на 16 януари. Той е регент, много активен - веднага го нарекоха Серафим. „А тебе не знам как да те нарека” – каза. И в последната секунда каза: „Лука!“. После се оказа, че на Библията, която ми подари този Павел още през 1987 г., лепенката е с апостол евангелист Лука, в чиято чест ме нарекох в монашески постриг. Мисля, че тук има Божий промисъл, призвание, за което, слава Богу, нито веднъж през живота си не съм съжалявал.

 

– Отец Лука, много ви благодаря за този разговор. Накрая може би да благословите нашата публика и нашите хора, които ви посрещнаха тук.

 

– Знаете ли, когато се готвех за тази конференция и да стъпя за първи път на българска земя, се зачитах в трудовете на св. Теофан, който е голям познавач на Източния въпрос, необикновен светец. А ние сме свикнали да се доверяваме на нашите светци и да създаваме своето отношение по тяхната препоръка, по техните текстове, по техните чувства. Когато четем молитвата, написана от тях, ние се стремим да влезнем в това разположение на духа, в което са били те, докато са я писали.

 

Така направих и аз, макар да се появи добър приятел, професор от Софийския университет, и вече да знаех при кого отивам, при какъв човек, но това не е целият народ, не е цялата земя. Св. Теофан е специалист по гръко-българския въпрос, готви записки до Светия синод. Много подробно пише своето отношение и към българската земя, към хората, към особено тежката и драматична ситуация през ХIХ век. Може да се каже, че именно от неговите думи се ориентирах.

 

И когато дойдох се убедих стократно повече, че това е нашата майка по вяра, че това е народ Богоносец, в който вярата Христова и православието са основна и личностна характеристика и един общонароден вкус, дух. Това го почувствах. Разбира се, с какъвто се събереш, такъв и ставаш. Ако бях на гости на творческата интелигенция, щяха да ми покажат театър, балет ... море – и щях да си кажа: „Умеят тук да си почиват“. Но аз посетих чудни светини, участвах в Божествената литургия, поклоних се на велики светини, проврях се през процепа в пещерата на преподобния св. Йоан Рилски. И наистина чувствам удивително родство с тази земя.

 

Безкрайно ме съгря благодатно. Не го очаквах, честно казано. Да, хубаво е да участваш в конференция, а не просто да отидеш на гости и да похапнеш вкусно. Впрочем, хапнах наистина вкусно. Много такива откровения получих, но най-вече усетих този дух на православието, който е забелязал св. Теофан Затворник. Това родство, което може да се почувства у този народ, който е пострадал не по-малко, а вероятно дори повече, в някои исторически етапи, за своята вяра, православие и единство. И исторически е извършил такава велика служба за съзиждането на нашата страна.

 

Голяма е любовта ни към Кирил и Методий, които ежедневно упоменаваме в нашите молитвите, нашите просветители. Така че, тръгвам си с големи надежди, че преоткритото наше дълбоко единство и тази благост, с която българската земя и хората ме приеха, ще послужи за продължение на нашия просветителски труд. Както казах, основното е възпитанието на младежите, както в моята енория, така и тук. Надявам си в близко бъдеще заедно със софийски свещеници, учени и младежи да организираме в Рязан конференция по въпросите за наследството и живота на св. Серафим Соболев, роден в Рязан. Нашият владика, митрополит Рязански, го почита силно, аз също. Така че, силно се надявам на продължение. Божие благословение, скъпи приятели! Нисък поклон и най-сърдечни братски чувства. Господ да ви пази!

 

– Благодаря Ви.

 

--------------------

 

[1] 

А из сигарного дыма

ликерною рюмкой

вытягивалось пропитое лицо Северянина.

Как вы смеете называться поэтом

и, серенький, чирикать, как перепел!

Сегодня

надо

кастетом

кроиться миру в черепе!

 

Владимир Маяковски, Облако в штанах 

 

[2] 

Вот и лето прошло,

Словно и не бывало.

На пригреве тепло.

Только этого мало.

Все, что сбыться могло,

Мне, как лист пятипалый,

Прямо в руки легло,

Только этого мало.

Понапрасну ни зло,

Ни добро не пропало,

Все горело светло,

Только этого мало.

Жизнь брала под крыло,

Берегла и спасала,

Мне и вправду везло. 

Только этого мало.

Листьев не обожгло,

Веток не обломало...

День промыт, как стекло,

Только этого мало.

Арсений Тарковски, 1967 г.

 

 

Превод на интервюто и бележки: Дарина Григорова 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

59 коментар/a

Изпълни ми душата този Човек! на 14.07.2019 в 23:17
Даде ми и надежда, че няма да позволят да ни затрият! Жив и здрав!
Порфирий на 15.07.2019 в 08:33
Добро интервю, с уважение към България!
Бог да благослови всички православни християни ! на 15.07.2019 в 08:55
Бог да благослови всички православни християни !
Чистото Слово на 15.07.2019 в 08:58
Вдъхновяващо! И един цитат, който е не толкова теза или резюме, колкото поучителна емблема от интервюто, чрез която българите следва съхраняват това вдъхновение в тези изглеждащи непосилни времена: "А обикновените хора, както сте забелязали, са запазили, и това не само в България, голяма симпатия към това тайнствено и страшно руското величие. Но това, струва ми се, са по-проницателните хора, онези, които познават литературата или са истински осведомени за историческите събития от миналите времена. Разбира се, не просто уважение, но и любов към Русия, се среща навсякъде".
Иванов на 15.07.2019 в 10:16
Коментарите на свещеника за Запада са твърде крайни и "черно-бели", опростени по типичния тесногръд доктринерски начин, който цели всичко различно да се очерни, оплюе и принизи. Със същата убеденост може да се каже, че в Русия се рушат устоите на добре функциониращото семейство, на здравословния семеен климат, защото домашното насилие не е криминализирано. Но едва ли ще бъде обективно, защото едва ли всички руски мъже си бият жените. По същия начин, това, че на Запад се толерират нетрадиционните сексуални ориентации и предпочитания не значи, че някой си е поставил за цел да заличи семейството от мъж и жена. Това са абсурдни тези, свърх-генерализирани, без нюанси и детайли - по същия начин пропагандира и "Ислямска държава".
шишков на 15.07.2019 в 10:25
доказателство на всичко, казано в статията, са гоненията, сатанинските режими, атеизма и геноцида срещу народа ни в миналото, не по-малко и днес.
Само да напомня: на 15.07.2019 в 10:46
"Сега остава последния ни враг - руското православие!" (с) Збигнев Бжежински.
Мери на 15.07.2019 в 12:06
И аз отдавна нямам илюзии за Запада. Достатъчно е да се разходиш в няколко западни държави и да се запознаеш с техните жители (отблизо). Не критикувам и не осъждам емигрантите от България през последните 30 години, въпрос на избор и на характер. Всеки има право да живее, където желае, да не ми дава акъл обаче. Снощи случайно попаднах на филм по БНТ за българските емигранти там (май са направили доста такива). Старите ревяха, че им е много мъчно за родината, а деца, които никога няма да се върнат, пееха песни по Ботеви стихове и т.н. Демагогия. Били изпращали пари за близките си у нас. Много важно! Парите ли ти решават живота! Колко болни майки и бащи оставихте, умряха по коридорите на апартаментите ви, които давате под наем, а сега се връщате тук, за да си правите зъбите, щото е по-евтино, и се криете от съседите, които останахме тук и се грижехме за изоставените ви родители. За подобен коментар някаква овца, чийто син работи в Германия (не е ясно какво), ми написа, че завиждам, че не съм емигрирала! Пак ще кажа, 20 години съм работила с чужденци и никога не ми е минало през ум да напусна България, защото мястото ми е тук!
Иван Димитров на 15.07.2019 в 12:07
"Третият (Рим) няма да падне, а четвърти няма да има!"
Капитан Кук на 15.07.2019 в 12:17
Изкефи ме това интервю!
София на 15.07.2019 в 12:56
Бог да пази Русия като крепост на Православието ! Живеем в Рая на земята и Господ ни праща изпитания , за да намерим начина да го съхраним !
ивайло на 15.07.2019 в 13:15
Прекрасен духовен човек, удоволствие е да го слушаш.
ррв на 15.07.2019 в 13:42
Тия на запад поне са наясно гейове ли са какви са, тука един остави жена с две деца,че някога го било срам да каже, че си пада по мъже.
За всеки истински (а не само на думи) християнин на 15.07.2019 в 13:47
е видно едно-пред очите ни се изпълняават последните събития преди Второто Пришествие на Бог отново на земята,едно от които е обединението на всички държави в една - с общо правителство,над което ще стои противника на Бога и човеците, наречен в Библията антихрист и човек на греха, с име 666.Това е видно от книга Апокалипсис-гл.13:7 „...даде му се власт над всяко коляно, народ, език и племе”. И по-нататък 13:16,17,18: „И той ще направи щото на всички - малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби - да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня който има тоя белег или името на звяра, или числото на името му...666”.Той ще подеме последното и най-страшно гонение срещу християните. Властта ще му бъде дадена от ония които, чрез силата на парите(666) с хитрост го обединяват.Те мразят Христос и християните.Преди 2000г., техните пра-пра деди Го разпънаха на кръст мислейки,че ще го убият.Имат се за господари на света ,но за Бог са червеи...Напишете в интернет чипиране на хора...и си четете библиите.
"Колко болни майки и бащи оставихте, умряха по коридорите на апартаментите ви, които давате под наем, а сега се връщате тук, за да си правите зъбите, щото е по-евтино..." на 15.07.2019 в 14:56
Кратко, точно и почтено! Браво за коментара!!
Явор хитрува на 15.07.2019 в 15:08
1. Защо публикува това интервю, което няма да допринесе към обединение на обществото в Б-я. 2.Учуден съм от въпроса му:"В България повечето българи имат много топло отношение към Русия. Но има и хора, които помнят травмата от комунизма и според мен бъркат сегашното състояние на Русия със спомена си за нея отпреди 30 години. Можете ли да направите малък коментар върху това?", в който нищо не казва за общото между БПЦ и РПЦ като истороия(Кирил и Методий, Киприан, Патриарх Евтимий, връзките на Рилския манастир с РПЦ....). Използвайки руски говорител Я.Дачков показва своето отрицание на градивния социализъм и набляга на неговите грешки, които счита за най-голямата беда. Този свещеник, като хули В.Ленин, защо не каже как във време на война, елитът на Руската Империя убеждава и принуждава Главнокомандващия да напусне престола? За какви ноавствени и духовни сили става дума в този ключов момент на Истороията на Рус.Империя. А нашият Дачков му подглася и заблуждава своя народ-съзнателно или не времето ще покаже.
Добре е че все още има ''Гласове" на Явор на 15.07.2019 в 16:12
и човек може по нещо да научи, а "Блиц" ни осведомяват само кой с коя е спал, изневерил убил и т.н. губивремки.Май само това му е задачата.
Helleborus на 15.07.2019 в 16:56
„Вижте какъв е този прехвален благополучен западен живот днес. Разрушава се основата на семейството, систематически и ужасно. Държавното беззаконие, под предлога за установяване на европейски ценности, добива всеобхватен и страховит мащаб. Демагогията, че се нарушават правата на човека, а Русия е агресорът, се съпровожда от безскрупулни, разрушителни действия към нас, а също и към славянските народи от балканските земи.“ Това е сто процентова кремълска пропаганда. Злото по света не идва от „запада“, то просто живее успоредно с човешката раса и я лъже от както свят светува. По Божие допущение лъжата и истината си съперничат за достъп до човешкия ум и никаква диктатура няма правото да обсебва човешкия ум, за да му налага уж „правата“ вяра, за негово добро. Защото никой човек няма правото да стои като натрапен и самозван филтър между личността и нейните избори. Изборът ни прави хора, липсата на избор и отглеждането ни „правилно“, но по държавна повеля, ни дехуманизира и превръща в добитък. Ако човекът сам не устои на някакви измами и ако не влезе в някоя и друга битка за душата си, ако не поеме лична отговорност за себе си, той няма да е вече Човек, ще прилича повече на кокошка или прасе. Демократичният свят е справедлив затова, защото всеки си получава заслуженото, което сам е избрал, това е висшата справедливост, че с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери. Ако човек или група от човеци отмерва за всички, (диктатор, политик с прекомерна власт и претенции, Русия или „православието“), то къде ще бъде справедливостта? Това, че хората избират лъжата, не е по вина на демокрацията, която не може да те пази от самия себе си. Не, че няма лобита, които неистово търсят да прокарват измамата, с всякакви средства, финансови и пропагандни, но никой не е пречил и на добрата част от човечеството да се пази и противопоставя. В един свободне свят, дори да е проникнат от измами, поне онези, които се противопоставят, са истински и са себе си, а не са „правоверни“ по държавна повеля. Истински са, защото сами стоят срещу цялата тази напаст и плащат цената за това, да бъдат божии, подобно както са го направили и всички светии преди нас. Не е нужно светът да е правоверен, за да си ти правоверен. От друга страна, държавни режими, които налагат по имперски маниер православие или някаква държавна версия на християнство, вършат още по-голяма пакост, заемайки мястото на Царя, единствения и истинския, претендирайки да са част от Неговата йерархия, за което изобщо не са поставени от Него. И доста често те започват гонения над автентичните християни, както знаем, православието у нас е наложено с избиването на най-видните родове. С което Христос няма нищо общо!!! Държавният монопол над вярата, наместо Божието Царство е също толкова опасен, колкото и монополът на джендърните лобита над политиката. Това, че едното се води християнство, не пречи хората да бъдат лишени от правото да следват и се покланят на единия истински Цар, Който нито е на служба към правителствата, нито е на служба към финансираните от тях сдружения, нито се подчинява на императори и властимащи. Религиозният империализъм и демокрацията, изродена в някаква псевдолиберална секта, много си приличат и по претенциите и по разрухата, която оставят след себе си. Колкото до нашите народи, българите не сме славяни, въпреки немалкото манипулации на гръцката и руската историческа наука, да ни изкарат такива.
отеча е напълно прав,че натрапването на еднополовите на 15.07.2019 в 18:44
оргии е признак за последни времена преди края на света.Т.е човеците вече не са годни да изпълняват основното предназначението ,което Господ Бог "...множете се и напълнете земята " заповядал.Затова изброявайки знаменията предшестващи края на човешката история,навсякъде в евангелията Той казва,че близко време преди края на света моралното състочние и разврата на човеците, ще надминава това на хората живели преди потопа,(кръвосмешения в семействата,зоофилия и многополовост-неща които дори животните не вършат:"...и както беше в Ноеви дни..."- казва Той.А как беше в Ноеви дни е видно от книга Битие:": „И видя Господ Бог, че развратът между човеците е много голям и, че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време...кръв опира до кръв и рече: Диханието на всяка плът се определя от Мене... затова ще изтребя от лицето на земята всичко, от скот и до човека когото Създадох...защото цялата земя се разтля пред Мене и се напълни със злодейства...”. вижте в книга Битие гл.6:5-ти стих и на долу... Тук проличава голямото Божие дълготърпение. Както по-горе споменахме, Той дал на човеците още 200 год. време за покаяние и изправяне на греховете (времето през което се строял Ноевият ковчег (кораб)-от книга Битие, виждаме, че в ония древни времена хората живеели по 800 до 900 год. и по-вече).Освен това от думите на Спасителя: ,,...както в дните преди потопа, строяха, градяха, продаваха, купуваха, ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден в който Ной влезе в ковчега и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички...” разбираме за внезапността на Второто Му пришествие и края на света, което Той сравнява с внезапността на потопа, постигнал древните човеци, поради повсеместната забрава за Бога. T.e. живота на Земята ще тече в нормалното си русло и освен вярващите, никой друг няма да разбере...С думите:,,...спомняйте си Лотовата жена...”, Бог ни предсказва, че хората живеещи в последните времена, (т.е. ние) ще бъдат обсебени от небивал материализъм, стремеж към пари, богатства и разкош (стремежа за забогатяване ) - както и тя била привързана към богатствата които оставила в Содом и съжалявала за тях. Не случайно във II-ро Тим.гл.3:1-6 ст., изброявайки чертите от характера на човеците живеещи в последните времена, на едно от първите места, Бог поставя сребролюбието: ,,...в последните дни ще настанат усилени времена. Защото човеците ще бъдат самолюбиви, сребролюбиви, самохвалци, горделиви, хулители, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбиви, предатели, безочливи, надути, по-вече сластолюбиви нежели добролюбиви, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли...”(т.е. лицемери) Разбира се, като най голямо и последно знамение за Второто Си пришествие отново на Земята и края на човешката история,както колегата по-горе споменава е появата на антихриста във света. От книга Апокалипсис разбираме, че това ще стане, тогава, когато всички царства на земята бъдат обединени в едно, възглавявано от свиреп цар наречен там звяр или още антихрист, с име 666.
хлевоустие на 15.07.2019 в 18:57
С последното си изречение, претендиращо да е истина от последна инстанция, Хелеборус опроверга всичко, написано преди това.
вовсе не через чрево, но из самого Духа Светаго на 15.07.2019 в 19:11
Отецът претендира на едно място за църковна идеология, но в тези "последни времена" идеологията е негъвкава, защото сатаната е силен както никога, Бог повече не се намесва извън интенцията на всеки един, който му се моли и уповава. Ето какво прочетох наскоро в един руски форум, което много ми допадна като религиозно-философска позиция и мисля че съвсем точно изразява новия извънидеологичен праксис, който Бог изисква от нас в последните времена на есхатологичния скок (руският форумец, автор на цитата, се е нарекъл с никнейм Ratnik): "Не хлебом единым сыт человек. Каждый человек должен жить в первую очередь для себя. В этом смысл жизни. А не в смысле песчинки, из которых состоит пляж. Надо развивать себя, и на начальном уровне помогать другим. А на высоком уровне развития надо будет от всего оградиться, потому что развитие такой личности важнее, чем пока ещё не сформировавшейся личности. Даже в Библии можно вычитать, что главное - это спастись самому. Потом ты сможешь помочь спастись и многим. А человечество разовьётся и без отдельной личности. Разве нужно переживать о песке, который смывает бушующее море? Человечество в целом, это только интерьер."
бѣлий царь на 15.07.2019 в 22:50
Може ли Helleborus пак да ни напомни, какви сме ние то произходъ споредъ неговата/нейната New Age номенклатура ? Thnx.
nml на 16.07.2019 в 09:52
Бе то и натрапването на голямата еврейска лъжа - християнството е признак на последните времена.
колко дявола се таят на върха на една игла на 16.07.2019 в 12:26
Самоизолацията на св. Теофан Затворник, въпреки че е живял преди нас, го превръща в човек на бъдещето, а не в призрак от миналото. Колкото и да е странно за несведущите, да живееш есхатологично, това означава преди всичко да живееш за себе си в Името Божие - несъбраната до неизмерима точка глъчка просто разпарчетосва целостта на душата.
Helleborus на 16.07.2019 в 12:29
Текст от латински превод на „Хрониките на Авийла”, направен за Папа Йоан VІІІ (872-882 г.сл.Хр.): "И като дойдоха вестоносци и пратеници от всичките краища на Великата Богария до резиденцията на Хана, която си беше още от дедите му при Меотидското езеро, за да го поздравят от своите владетели, между тях дойдоха и достойните пратеници от потомците на великите Арихи и възвестиха, че са настъпили славни времена за народа на богарите, който беше станал най-многочисленият народ на света, и се беше разпрострял към четирите му краища - от Британия до Днепър и от Северното море до Меотидското езеро и Понта." из книгата "Арих" ... "Но ето, че Всемогъщият Бог ни е благословил и преумножил дотолкова, че едва ни побират всичките земи, по които сме се заселили и сме ги придобили.Затова аз мога да ги нарека само по един начин - Богария, сиреч земята на всички Богари, говорещи езика на Единия Бог още от първия ден, та даже и до днес. А ти, Баяне, дето ме питаш дали всички, които живеят с нас и са научили да говорят езика ни, са също Богари, даже и тези, които са роби и склавени (защото така ги нарича Империята), на теб казвам сега, но да чуят всички: Всеки, който е бил склавен, сиреч безправен роб, но е приел Богарския език и говори божествения език на предците, той вече е наистина словесен син на нашия Бог, и затова ще се нарече Словен и ще бъде свободен. Затова, повелявам на вас, моите синове, от днес да наричате земите, в които вие живеете, с това единствено име Богария, и там ще се говори един език - божествения, Богарския. Така ще запазите езика си, народа си и земята си, и никой не ще може да ви пороби, претопи или заличи, както не е възможно да бъде заличен от земята Езикът, на който говори сам Бог, нито пък някой може да пороби Божиите синове." ... "Не разбирате ли, че докато един казва „аз съм бес", друг - „аз съм гет", трети - „аз съм сапей", а четвърти -„аз съм одрис", вие всички сте като разделените пръчки на Тракия, които всеки мо же да пречупи. Така и беше до днес със всичките ни предци. Велики бяха без съмнение - всеки един от тях поотделно, но всеки се възгордяваше и високоумстваше над другите, като считаше себе си за най-велик. За хуна съм хун, за мизиеца - мизиец, за ромеите - ромей, за бесите - бес, за гетите - гет, за робите-склави - склав, сиреч роб (ако и да съм цар), за езичниците - езичник, за християните - раб Христов, за всички всякакъв подобен, и всичко това само и само да мога мнозината да придобия. Но има нещо, с което се гордея повече от всичко и то е, че говоря Богарския език на Бога на боговете." ... ''А като се възкачи на престола в Константинопол, императорът Константин V (741-755), който беше отстъпник от Христовата вяра и магесник и врач, и син на магесница и на тъмните сили веелзевулови, уплаши се твърде много поради силата на богарите и събра всички учени мъже в царството си и им думаше: „Какво да сторим, братя мои, защото царството на богарите ще ни изтреби докрай? Те са по-многобройни от нас и прииждат на пълчища без край, и ето – завладели са половината от земите ни, и са ненаситни, и ден след ден се умножават по земята, и плячкосват градовете ни, и превземат крепостите ни, и неведнъж обсадиха нас в Константиновия град, и ако ни завземат, ще ни направят свои роби. И ето, знаете как Тервел – техният хон, насмалко да стане император над цялата земя, и що говори` пред Юстинияна. И как каза, че земите на Империята са по право на род и по право на родина техни земи от самото начало, и че ние сме незаконно на тяхна земя, а не те - на наша. Що да сторим, прочее, за да се спасим и отървем от тях? Защото даже воеводите ни и целият романски народ примира от страх пред тях и ги счита за законни племена по тези земи. И вярно ли е това, и що можем да сторим? ... „Господарю, тяхната сила е в рода им и в древното им име, с което се наименуват, защото вярват непоколебимо, че са един богоизбран народ, който говори единия божествен език. Воювай срещу тяхното слово с мъдро и хитро слово, и ще ги удариш и сразиш първо в ума и сърцето. Тогава ще отслабнат мишците им и ужас от силата и славата ти ще ги порази. Така ще ги завладееш навеки. Защото силата е в Словото и в книгите, и в летописите, и в историята, царю, и остава да се помни само това, що се запише в книгите и се опази и разпространи със силата на Империята. Затова сме велик народ и велика империя, защото това, което ние запишем в книгите, това вярват и следват всички племена, и това подчинява народите. Спомни си какво пише в летописите! Как постъпи на своето време императорът Галиен, който пое на поход срещу богарите-гети в Атика. Той пръв обеща на всички богари-гети, които се присъединят към него, римско гражданство и ги наричаше римски-гети-ромеи., а възстаналите против империята гети, обяви за робска бунтовническа сган и ги нарече презрително „готи”, като прокламираше, че чисти и благородни са само гетите-ромеи. На тях обеща привилегии, като ги призоваваше на война против „сганта на готите” прииждаща от север отвъд Истрос (Дунав), които нарече „нечисти скитски народи”. Оттогава всичките бунтовни гети, които бяха станали едно с бесите, империята нарече „визи-готи”, та да ги противопостави на бесите и гетите, останали верни на нея в нейните легиони. Също така тези гети, които бяха направили съюз с другите племена по течението на Истрос, сиреч истро-гетите, получиха съответно названието „остро-готи” Така той накара „гети” да се бият против „готи” и „беси” и „гети” против „визи-готи”, а те всичките бяха един народ! Постъпи, прочее, и ти така! Наречи богарите в Мизия и Тракия – вулгари, сиреч мръсен и варварски народ от пришелци от исток, които нямат място в земята ти, а богарите от Илирия и Македония, наречи склавени, сиреч, разбунтувала се сган от скверни роби, придошли от север и запад, живеещи на гърба на Империята, и го запиши в старите хроники на всички времена, та да се помни от века и до века, и нека децата им и внуците им ги четат отново и отново, докато забравят древния си произход и помнят само твоите думи. И като им раздаваш почести, земи и злато, за да се бият едни против други, ти несъмнено ще ги подчиниш и изтребиш, както предците ти постъпиха с много други народи досега. Прати свои хора измежду непочтените из родовете им, и им помогни да правят заговори против царете и воеводите си, и така да предават войските и народите в ръката ти. Така ще преуспееш във всичко, защото примамката на властта, богатството и славата са силни оръжия в ръката на мъдрия Василевс и малцина са тези, които могат да им устоят. А които устоят, тях предай на заговор и отрова. А писанията и книгите им, и летописите им предай на огъня, та да изчезне за тях споменът от лицето на земята во веки веков. Ето, всичко ти казахме, господарю, така направи и ще бъдеш честит и успешен във всичките си държавни дела!” А Константин V беше хитър и лукав Василевс и се вслуша във всичките им съвети, и изпълни всичките им сатанински планове. И успяваше с коварство и ласкателство, да настрои богари против богари, и братя против братя, и раздели чадата ..
Helleborus на 16.07.2019 в 12:34
Горното са цитати, които копирах от мрежата, тъй като не ми се занимаваше да ви ги преписвам буква по буква от самите Хроники. Някак цитатите се навързаха един с друг и се изгубиха разграниченията помежду им, затова трудно се разбира коя мисъл е нова. Но става ясно основното, което ме питате, какви сме ние.
Евангелие от Иоана на 16.07.2019 в 13:33
Helleborus, йеромонах Паисий Хилендарски е бил дълбоко посветен, за разлика от Вас, който си служите с тленни човешки източници. И той неслучайно е озаглавил историята си "Словено-болгарская", а не инак. Думите СЛОВ /Glov/ и БОЛГ /Volk/ са анаграмни, те симетрично се отразяват една-друга като през огледало и представляват свещено издействане на отвъдно откъм отсамно, както и древния херметичен принцип "Както Горе - така и Долу". Ето как е дадено това онтолингвистично мистично откровение на Св. евангелист Иоан: "ГЛАВА 1. 1. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. 2. То беше в начало у Бога. 3. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. 4. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. 5. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе."
Helleborus на 16.07.2019 в 16:32
16.07.2019 в 13:33 Не знам какво „тленно“ има, когато става дума за едновременното свидетелство на множество старинни документи, заедно с публично известни артефакти, заедно със запазени културни традиции на народа ни и запазен първоезик, заедно и с ДНК анализи. В тракийската библия, която съдържа много по-ранна версия на Изход, Битие и други текстове, предадени от Мойсей на евреите, имената са на първоезика, богарския. Там те имат и своя дълбок смисъл, Атам и Еуа, (Атам означава отец, на тракийския), Навел, който означава благороден господар, Кахин, означава земен (до днес ние ползваме израза „кахлена“ печка, от пръст и глина), а синът, който замества убиеца Кахин е Севт (пазител). Това е нашият език, богарския, проследим писмено и говоримо през всички векове, във всичките си етапи, до днес. От най-древните руни, през преходния етап в Египет, през последващите промени и този език дава свещения смисъл на всички естества и природи, на всичко, което не разбираме, но което Бог е създал и му е вложил характер. Проследим е и родът ни, наследници на Тиру, внук на Ной, на когото са поверени свещените текстове, пренесени през потопа, за да може неговият род да ги пази (подобно рода на левитите в Израел). Проследими са всички тези велики тракийски царе, включая Орфей, докато се стигне до гетът Кубарих. И защо, човече се изненадваш, че императорът е постъпил така? Не постъпва ли и до днес Гърция така? Не нарекоха ли те Румелия, по името на ромеите, за да си я присвоят един ден към себе си, не беше ли наречена и Македония с идеята да се съедини не с нас, а с онези, които напълно измамно се броят за наследници на древните траки? Колко пъти злият гений трябва да се проявява и да ви доказва, че той по един и същи начин действа от стотици години? Поколенията се сменят, но демоните са същите. Много правилно са го казали, „каквото напишем в историята, те това ще вярват...“ Паисий пак с тях се е борил, с гръцките влияния, но нима можеш да сравниш ограничените възможности на един автентичен патриот и българин, в среда засипана от тези византийски измишльотини, с възможностите, които се откриват днес, когато още по-древните ни хроники ни се възвърнаха, запазени в дълбоките дебри на ватиканските хранилища? Паисий споменава връзката на народа ни с тракийските племена, но не разполага с достатъчно доказателствен материал, ако разполагаше, нямаше да се отрича като вас, от рода си.
бѣлий царь на 16.07.2019 в 18:38
Не съм докускал, че може да има хора с толкова странни мнения; "странни" е много леко казано. Нѣма да ми стигне времето да опиша всичко, с което не мога да съглася: "тракийската библия" ? вѣрно е, че има много и различни версии на Библията - още от времето на Арианската ерес и борбата с нея - но списъка с книгите е уточнен отдавна; да, нѣкои хора смѣтат книгитѣ на Макавей за от Библията; нмерацията на Псалмитѣ се различават след пслам 59, спори са за качестото на един или друг превод, но Библята като цѣло е пределно яано какво е; и не може всѣки, който иска да е оригинален, да си измисля "тракийски", "тефтонски", "гръцки", "турски" и не знам какви още библии. "Румелия била измислена от Гърция": На конгреса в Берлин, кой изобщо дава думата на Гърцитѣ и кой се интересува от тѣхното мнение ? - никой разбира се. Македония била наречена така пак от Гърцитѣ : Македония е интегрална част на Гърция от времената, когато българитѣ и славянитѣ още са били в Азия ; траките може и да са живеели по тези мѣста, но Филип Втори и сина му Александър , и те ли са "бохари" или "траки"? Не са ли говорили те гръцки и с гръцка култура? Това което в днешно време е Северна Македония - е креатура на западняците и руснаците още от времето на Берлинския конгрес и потвърдено със създаването на Югославия на края на WW1 - и пак казвам, от западняците и руснаците за да ни смажат и унищожат - какво общо има Гърция с това? Така наречената "македонска нация" е измислица на Сърбитѣ (нашитѣ "славянски братя") и тѣхните покровители. Тази "македонска нация" все още продължава да краде от историята на съседитѣ си - и това ли е гръцка измама срещу нас ? Ако тези "северо-македонци" сами си вярват на измислената си нация, не е ли правилно да се смѣта, че тѣхната история започва едва сега? Бохарски езук ? Египет? Кой изобщо се наема да вѣрва на такова недоказано - и затова измислено нѣщо? Кой е този Орфей, и имаме ли нужда от него ? Какво ще ни помогнат гръкофобскитѣ настроения ? Не казва ли апостол Павел, че ". . . гърцитѣ търсят мъдрост, евреите търсят чудеса, но ние вѣрваме в Христово възкресение" - и "нѣма гърци и нѣма евреи . . ." - т.е. ние сме чада Божий, преди да имаме каквато и да било националност.
Доста перверзен интерес на 16.07.2019 в 19:30
към педерастите се наблюдава тук. Нормалните хора просто ще пескочат това двайсетметрово интервю.
Eisblock на 16.07.2019 в 23:54
Благодарности за това интервю и публикуваният Разговор. * Виждам из различни обвинения и намерени изкуствено, противоречия, само липса или не добра осведоменост. И съм съгласен с Отеца за загниването на Запада. Тъжно и окончателно е. Залезът на "боговете". Неистински. Все пак Бъдещето не бе и не е там. Може и да не е дословно, както някои смятат, едно повторение с Ленин и Сталин, но със сигурност ще се запазят определени достойнство и от двете Системи. Няма друга алтернатива, така ще бъде.** Странното е, че се мъчим всечаски да не разбираме същността на събития, информации, случки и вместо това да се съсредоточаваме в излишното, мимолетното, загиващото и да го ползваме като аргументация. Объркваме същности с пропаганда, вяра с различни бумаги създадени само за затвърдяване на объркаността. Вярваме на исторически "хронологии" и разни "истории" писани с определена цел и почти винаги, били съвсем различни от видимостта. *** Виждаме реалността и знаем кои са с антихриста, но вярваме в догмите наврени в междуушията ни от тях, от апологетите му! И даже ги преповтаряме. Виждаме и не мислим, а когато се сблъскаме с Божието слово, бързаме да търсим въображаеми трохи в брадата Му. **** Поздравления за г-н Дачков. Полезна публикация. Имаше там поговорка за Сеното и Сламата... Или бе за Житото и Паспала? :)
Темата за духовния упадък на Запад на 17.07.2019 в 06:43
Завършва със стихове на митологизирания любител на алкохола, чуждите жени, груповия секс, извършил греха на самоубийството.
Helleborus на 17.07.2019 в 11:32
16.07.2019 в 18:38 Когато казвам тракийската библия, нямам предвид някаква компактна книга. Имам предвид само това, че човечеството си записва историята още от Атам насетне и има древни текстове, които достигат до евреите изключително късно, техният Изход е около 1500 години преди Христа. Мойсей не им е измислил историята на света, нито тя му е била продиктувана само на него от някой ангел, Бог не действа така. Свещената история е историята на свещените родове от самото начало, има натрупване, надграждане на тази писмена традиция, която се развива във времето. Така че тези текстове са много отпреди Авраам и те са написани на божия първоезик, на който са говорили всички племена преди потопа. Богарският език, както е бил наричан и това е езика, който с писанията и книжнината и посвещението преминава в Тир и неговите наследници траките, които Кубрат повелява да се наричат вече с едно име – богари, по името на езика си, за да не бъдат те разделяни и претопявани и за да не враждуват помежду си. Това важи и за едоните (македонците), никое тракийско племе не е говорило друг език, а свещения богарски. Колкото до историята, много от тъмните замисли и кроежи на заговорници и злонамерени хора не са влезли в официалната хроника, което е и целта. В официалната хроника е влязла онази манипулация, която те са искали да наложат. И докато българските историци се надяват на източници, писани не от самия тракобългарски народ, а от неговите врагове, искали да го заличат и претопят, изобщо не можем да говорим за истина в историческата наука. Само че стоят плодовете на злия труд и те са зли плодове, видими. Видимо е как на божия народ и свещено племе е отнета славата, първородството, културата, земята, самосъзнанието... всичко това е видимо. Видимо е и кои са онези, които така са говорили за този народ през вековете и са си присвоявали тази слава, първородство, култура, територия, това също е видимо!!! Така че онова, което цитирам по горе, че е направил императора, то е видимо от самата история. Да не говорим, че е засвидетелствано от всички светии, които са влезли в досег с гърци, като тръгнем от апостол Павел и стигнем до Св Кирил, който свидетелства за злото дело и омразата спрямо нашия народ, за войната, която се води. Който има очи, ще види, който има уши, ще чуе.
мими на 17.07.2019 в 18:12
Сега разбрах къде е цялата разлика, като каза човешкият живот се цени, на запад ценят живота, на изток искат да спасат ДУШАТА, за това ни трепят като мухи, нас с геноцид, украинците директно с бомби.
бѣлий царь на 17.07.2019 в 21:41
Азъ окончателно загубих връзката: не е ли св. Кирилъ (и братъ му Методий) византиецъ, с византийско образование ? славянският му/им производъ само доказва, че ние имаме византийско наследство; какъ така го доказва? ами много просто: славяни могатъ да се учатъ във висшитѣ училища в Констанотинополъ, да заематъ високи служби в столицата, има императори от славянски произходъ (също и с арабски, арменски произход) ; заради такива като вас, българитѣ от поколения наред се отказват от византийско си наследство; те от поколения наред го отхвърлят, все в името на езическитѣ религии на уж "нашите предшественици", сякаш историята на свѣта започва в 681 AD ; църковнитѣ борби от 19 в. са единственото, което научаваме от вашата версия на нашата история ; Вие от къде знаете как Богъ действува ? И от къде занете за тесктоветѣ и свещеннитѣ истории от преди Авраама ? Сигурно се ровите в архивитѣ на Ватикана, защото византийските манастири на Атонъ и петь пари не струватъ, тамъ има само измислици (ваши думи); но ако даннитѣ идват от запада, (ако може отъ MacDonald - още по-добре) то тогава е със сугурностъ е вѣрно;
Потопа на 18.07.2019 в 01:45
Преди потопа каквото било, било. Атлантида и кои още се потопили - явно има причина. Поне в това сме съгласни, че Бог няма злоба или злорадство . Значи не е мотивиран прави от злоба или завист, като хората. Има причина да са се издавили като мишки. каква причина - не знам, и не вярвам, че някой знае ума на Бог
Потопа на 18.07.2019 в 01:55
Абе какви славяни са Кирил и Методий. Измислица от нашите историци. Баща им бил с висока позиция, значи грък (наше момче, един вид, знаете как стават тия неща), а майка им била славянка .... нищо че няма сведения кой е майка им. Гърци са били - или по-точно византийци, щото Византия е имала различни народности, вкл. славяни, да, да, славяни..... Обаче кажете ми, когато едно дете мине през цялата образователна система на Византия, какъв ще бъде манталитета му? каква ще бъде неговата идентичност? как ще мисли? - като византиец. Важно е какво ти е в главата. Едно дете от България ако израсне в Германия/САЩ/ и пр, още от бебе и мине през цялата система, дали ще е българин по мислене и правене?
Потопа на 18.07.2019 в 02:05
Кирил и Методий бидейки византийци не намаля ни най-малко тяхното значение за нас. Само показва нашата връзка с най-доброто културното наследство от империята. Прав е оня по-горе дето твърди, че сме имали и полза от Византия. Винаги има плюсове и минуси..... Византийската култура не е само Кирил и Методий, ами "плетение словес" в развета на бълг литература 12-14 век, също исихазма, който се почита дори и от западните теолози, ами самото християнство ..... Хората обикновено гледата да се прилепят към нещо голямо, велико, за да рефлектира върху тях, а ние се дърпаме щото искаме сами, ама напълно сами, да сме най-великите........
Колкото Солунските двама братя имат нещо общо с нас на 18.07.2019 в 06:24
Толкова има и разцвет на “българската литература”.
Четейки поста на 18.07.2019 в 02:05 на 18.07.2019 в 08:34
... се сещам за една хубава фолклорна максима, идеща от недрата на българската словесност: "Не споменавай всуе Името Господне, защото то е Твое Собствено Име". Нищо лично! (:
Helleborus на 18.07.2019 в 15:12
За бѣлий царь на 17.07.2019 в 21:41 Има два вида хора и народи, разбиращи от свещена история - такива, които обичат Бога и такива, които Го крадат, за да се облагодетелстват и прославят лично. Тези, които обичат Бога, ценят, почитат и отдават слава на всеки човек, народ, общество, култура, която е била съпричастна и е съдействала за Божието дело, още от Атам насетне. Онези, които са крадците, които търсят да „откраднат лозето и да убият наследника“, те винаги превъзнасят единствено и само себе си. Те наричат културата своя, броят началото й от себе си и заличават всичко останало, като си приписват правата на изключителен представител. Както евреите разказват свещената история така, все едно Бог за пръв път е проговорил от къпината. Както и византийците изкарват, че все едно са измислили науката, писмеността си или се изкарват някакви отци на православието, както и БПЦ не признава почти нищо от християнската традиция по нашите земи, преди да се основе тяхната църковна организация. Това ли е любов към Бога? Не беше ли Адам първият свещеник, който направи олтар на Бога, не принасяше ли на този олтар и благородният Навел, не продължи ли традицията и следващият им син Севт? Нима няма свещеници от както свят светува? Ами Енох, седмият от Адам? Не говорят ли и апостолите за него? „ За тях пророкува и Енох, седмият от Адам, който казва: Ето, Господ идва с десетки хиляди Свои светии“ /Юда 1:14/ „С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намери, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога.“ /Евреи 11:5/ Светите апостоли познаваха и следваха традицията от нейното начало! Този праведен Енох, беше написал Книгата на Възкресението (погрешно позната като книга на мъртвите, защото трябва да умреш, за да възкръснеш). Преводачите го превеждат като кжника Ани (а у нас името е трансформирано до Яне или Еню, заради което празнуваме Еньовден). Тази книга Енохова на Възкресението е пренесена през потопа, предадена на Тир, записана на пирамидите от тракийските династии. Чрез това знание Мойсей е бил обучен - „И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело.“ /Деяния 7:22/ Апостолите не поставят ли равенство между цялата египетска мъдрост и християнската сила в Слово и дело? Така че си помисли, белий царю, не знам, на кого си цар, дали ще презираш тази пълноводна река на свещената история, която тече към нас от праотеца Атам или всеки религиозен националист и фарисей ще се къпе в своето изкопано с шепи кладенче настрани от нея и ще си събира за себе си, делейки се и поставяйки се над другите. Тази култура не е нито на евреи, нито на византийци, нито дори на траките, но за разлика от останалите, траките никога не са правили опити да заличават и мачкат Божието дело в други народи, за да превъзнасят себе си. Точно обратното, под тяхното крило се разви и Израел и древна Елада (духом). Колко правоверен и православен може да е народ, който целенасочено и умишлено заличава истината за великите Божии дела от ревност, че има и по-велики народи от него? Ако руснаци и гърци искат да бъдат наистина православни, те ще почетат тракийския богарски народ, чрез когото са били обучавани и наставлявани и самата свещена история, с което най-накрая ще почетат и Самия Бог и Творец на всичко. Защото отричайки истинската история, народите отричат и Този, който стои зад нея, Автора. Траките направиха част от гърците да се наричат елини, ще рече богопознати. В тракийските храмове в Египет и Хемус, тези богопознати са се запознали и с науката, а на какво ниво е била тя там, може да се види и по информацията за египетската медицина, строителство и др. Но когато ти си крадец и не отдаваш слава на Източника, ставаш като онзи цар, който, като извика народа да го прослави него, човека, той не отдаде слава Богу, ангелът го порази и той загина на мига. Бъди си византиец, но лично мен би ме било срам да се наричам така, след като имам по наследство и убеждение много по-достойното име богарин. За Св. Кирил прочети Солунската легенда.
колобър на 18.07.2019 в 15:37
И какво излиза сега според горния писач, че драговитите не са словене, така ли? Писаното е по съществото си вярно, доколкото напълно се съгласявам, че крадците във всякакъв смисъл са навсякъде около нас, но самата "основа на основите" - що е трак, и по -скоро КОЙ е трак (драг), остава необяснена.
Helleborus на 18.07.2019 в 20:30
Знам ви, вие сте една „школа“ която непрестанно се мъчи да превежда древни думи чрез модерния български (или руски). Ако послушате малко говор от някой египтолог, който ви говори на египетския бохарски, ще ви се изясни, че няма да разберете и дума от това, през съвременния език, колкото и старинни и диалектни форми да ползвате. Итова търсене на смисъл през съвременния език, на думи от нашата древност, произвежда просто едни „ставризми“, достойни за шоуто на Слави. Всичко това е много смешно и жалко, защото и англичани и французи не разбират езика си, дори от преди двеста-триста години, дори Шекспир не могат да прочетат в оригинал, езикът е жив, той се променя изключително бързо. Ако египтолозите не бяха се потрудили да разчетат египетския диалект, който е междинното звено, между най-древните тракийски артефакти и съвремието, ние не бихме могли да разберем написаното през съвременния си език, колкото и да си кълчим езиците и въображението. Така че преводът е през египетския диалект, на който Тиру означава „всичко“ и той е бил наречен така, защото единствен от внуците на Ной е бил посветен във всичко (като се има предвид най-вече първоезика и неговата способност да изразява всичко, защото друг език, извън първоезика, няма такава сила) . Затова той е получил писанията, с изискването, да бъде учител на братята и братовчедите си. Затова траките винаги са имали школи и в Хемус и в Египет и са предавали знанието си. (и за награда са били описани от учениците си като безписмени варвари) Когато Христос се моли за учениците Си, преди да бъде разпънат, Той казва „и Траките са мои“. Той и преди това е казвал на апостолите, „и друго стадо имам...“ Освен това се е и преобразил като Слънце, в древния си образ на Слънцето на душите, Дион-Исус. Само че поради значението на траки като всички, преведено си е като всички. „ Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето - Мое, и Аз се прославям в тях.“ Та, това са траките, другото стадо, посветени във всичко, щом държиш на смисъла. В Македония няма драговити, има едони, които са тракийско племе, а не славянско, (Ма- к- едония означава „земя на едони“) но руската пропаганда има добро въображение, когато и до ден днешен изобретява славянски племена в нашата тракийска земя, които уж са се смесили с нашия долетял от космоса прабългарски народ. За твое сведение и оногондури и котригури няма, в смисъл на прабългари. На древния ни език Ко-Тракг-ури, означава другите тракийски царе и всички ...ури са тракийски царе, тъй като всеки египтолог ще ти каже, че Уро е тракийската (египетска) дума за царство.
колобър на 19.07.2019 в 08:41
Вие допускате същата манипулация прямо която роптаете - нагаждате мита за древните богари към съвременното текущо стечение на българската народностна конфигурация. Т.е. транспонирате настоящето в миналото, за да ни убеждавате колко сме велики в настоящето и как сме ограбени. Няма лошо, аз не съм фанатик на научния обективизъм, защото въпреки че уважавам науката, не съм сляп за (само)манипулациите й, в които смешното е, че сама започва да си вярва, че са "обективни" истини, при все че винаги си остават подбрани и изказани от заинтересован субект. Но щом Вие го правите, защо да не го правят и съвременните руснаци, и съвременните гърци, и съвременните италианци, и т.н. На базата на библейски евангелски източник исках да дам потвърждение, че езикът на Словото Божие е тъкмо слов-енският, и той е сан-скритичен (сам праначално фундира скрития смисъл в себе си) по самата синергия на вокално, семантично и етимологично в себе си. Вие обаче лекомислено и високомерно подминахте това повече от очевидно мое свидетелство както влака-стрела, и продължавате да ни пробутвате някакъв друг и очевидно неспособен да се раз-скрие санскритично за съвременника ни древен исторически език, същевременно спекулативно приспособявайки названието му към днешните (модерни) териториални реалности на България и нейното население.
Писна ми на 19.07.2019 в 20:09
От православно-комунистическо-имперско-националсоциалистически дрънканици на разни чуждоземци.
Helleborus на 20.07.2019 в 19:50
Колобър, този пъзел е вече нареден и всичко в него си пасва отлично, обяснява всичко, което е било неясно и нелогично във фалшифицираната история. Дупките в световната история са много и много от тях се разрешават точно с възстановяването на историческата истина за тракийския народ. Така човечеството получава отговори на един куп въпроси, превежда древни текстове на 7-8 000 години (нямам вина, че се превеждат отлично през египетския и се оказват по-първична форма на същата писменост), а пък тези най-древни артефакти са все у нас, в древната прародина. Светът получава сведения за колонизирането на Египет от траките, включително името и рода на тракийския владетел, който води първото сражение там, подобно както са колонизирали бреговете на Мала Азия и са създали поселища като Троя. Разкрива смисъла на всички древни култури в близост до нас, на днешните земи на Гърция и Турция, включително имената на конкретните тракийски царе, създавали тези поселища. Разбира се смисъла едновременно на тракийската, еврейската, християнската, елинистичната и предпотопната култура, като напълно еднакви, но в различни свои етапи, в центъра на които стои една и съща личност, от което разбираме по ясно всяка една от тези култури. (преди да бъдат изопачени от фарисеи, императори и измамници) Разбира се и кои са българите (няма нужда да ги търсите в Иран) и че те самонареклите се по езика си древни траки, проследява се и началото на християнската култура на ранната църква, която не е на езическа основа, а върху собствената си извечна основа. Така спира измамата, че християнските празници са нагаждани върху езически. Защото Сам Бог е "нагодил" Неговият син да се роди и възкръсне според слънчевия календар, за да се види приемствеността Му с извечната древна вяра на човеците в Непобедимото Слънце, жива икона на божеството. Артефакти като библия Бесика и Сребърната библия намират своя разказ за написването си и мястото си в европейската култура, намира се и първоизточника на науката в древна Елада и се открива автора на гръцките митове и легенди, открива се истината за Минотавъра, Орфей, Златното руно (руни) и т.н. Много въпроси нямаха отговор само и единствено защото историята на тракийския народ е била изопачена, защото всеки богопосветен народ е специално нарочен за изтребление от всякакви нечисти сили. Не си ли давате сметка колко много научи човечеството за себе си, след издаването на Тракийските хроники? Тук не става дума за нас, а за истината, която е важна за света, понеже тя е целебна, всички имат нужда от истина. Аз съм толкова скромен човек, че не би ми пукало и да бях гражданин на най-незначителната държавичка или народ, нямам проблем да почитам по-велики и достойни народи, щом заслужават. Само че историята и Провидението искат друго и ако ние не сме си на мястото, подлежим на унищожение. (като солта, която обезсолее) Представите за човешко величие са смешни за божеството, Което обича да работи и с най-нищожното, просто за да яви Своята слава в него и че не чрез човешка сила се случват великите неща. Така че колкото и скромен да е нашия народ, точно този народ има специална мисия в света.
бѣлий царь на 20.07.2019 в 20:02
Помислихъ си добре, и понеже нѣкои хора са много силни в цитатитѣ, аз ще дам само единъ: "Авраам му отговорил: Ако братята ти не слушат Моисей и пророцитѣ, даже и да възкръсне някой от мъртвите, пак нѣма да повярват." - по Лука 16:31. С други думи, свидетелството и вѣрата въ Писанието е достатъчно за спасението на всекиго, и всички тези измислици за тракатѣ ви отдалечаватъ. Вие си оставатѣ като тези братя на богатия, които всичко ще измислятъ, за всичко друго ще говорятъ, но нѣма да повѣрват във Възкресението, и Словото, което свидетелстува за това. А на който му е писнало, може да ходи на кино от 6 до 4 (при Hollywood)
как така на 21.07.2019 в 00:17
"Тракийските хроники" с автор д-р Гайдарски (Гайд по американски) и още един член на същото семейство. Д-р Гайдарски емигрирал в САЩ, Калифорния, където за съжаление не може да работи като лекар, и се ориентира към друг вид доход - да продава "духовност"...... Институт по трансцендентна наука - айде бе ... ...................................................................................... https://nrbhistory.wordpress.com/2016/04/13/thracian-prophets-and-their-mistakes/
колобър на 21.07.2019 в 09:46
Дори и да има нещо ценно в казаното от хелеборус, то се губи сред многото псевдообясняващи думи и в крайна сметка тези много думи не правят нищо, освен да скриват и омаловажават същественото, което вече дадох чрез незаменимия с нищо друго евангелски стих от св. еп. Иоана. Освен това казах и за санскритизма, който не е само ведически в популярния смисъл на този термин, доколкото ведите са откровения не географско-териториални и дори не чисто културни. Но фундаменталното объркване при хелеборус се получава от друго. Нивото му в духа не предполага вече да бъде халюцинирана някаква си "световна история", ала компромисите, които прави, са достатъчно явни, за да завързва тези ненужни и безпредметни спорове, оплитащи ни в много думи и половинчато знание - именно парадоксално насочвайки ги към предметното мислене на онова, което не е, а именно - не-ща и твърди обекти, с които мистичното богословие никога не е било склонно да се занимава.
Западът като синоним на западането на 21.07.2019 в 10:47
В духа на настоящото интервю - страхотно попадение като дисекция и на идеологията либерализъм, и на отклоненията от Бога при протестантството - в лицето на "Либералната религия на модерна" (на руски): https://cont.ws/@alex-haldey/1393890
група миряни на 21.07.2019 в 11:37
Някога в духовно отношение, България е била за Русия,такава, каквато Византия за България.И отеца си признава,че руснаците са просветени от някогашните българи.За голямо съжаление днес това не е така.Мнозина се оправдават с комунизма.А ето,че сега като сме в демокрация,църквите отново са полу- празни.Пак комунизма ли е виновен.А какво да кажем за десетте гонения на християните от времената на езическите царе Нерон,Диоклетиан и т.н.когато християните били давани за храна на лъвовете , нарочно държани гладни за целта.А гоненията когато бяхме под турско робство...Над България се изпълняват думите на Господ: "...всяко царство разделено против себе си запустява..." Лк.11:17.Ето защо е необходимо обединение.Но в какво?В комунизъм,социализъм,капитализъм или в някакъв друг "изъм".Правилно е казал приснопаметноят наш о.Васил Друмев -митрополит Климент Търновски-"Има Православие,има България,няма Православие ,няма България"
до групата миряни на 21.07.2019 в 12:06
Не е вярно,че ние българите не се обединяваме.Обединяваме се и още как.Само че в материализъм.И малките деца са на ясно ,че шайка много богати банкерски фамилии иска да купи земното кълбо заедно с хората на него.Но вярата на народите в Христос ги възпира.За това измислиха друг хитър начин хората да забравят за Бога-чрез пари!Тази подла тактика с парите, за оскотяване на хората и небивал материализъм за забрава на Бога, приложиха най напред на народите от САЩ и западните - преимуществено католически и протестантски държави (черните петъци-да не забравяме, че тези държави са също християнски и като такива влизат в обсега на омразата им срещу тях), като по този хитър начин, освен, че ги отдалечиха от Бога, ги направиха и притегателен център за поробване и на бедните православни държави (да сте чули за богата православна държава - Бог наказва които обича), които пък обезверени от комунизма, се втурнаха вкупом към парите им в ЕС!
Нисък поклон и най-сърдечни братски чувства. Господ да ви пази! на 22.07.2019 в 07:44
Сегодня надо кастетом кроиться миру в черепе! Владимир Маяковски, Облако в штанах
Helleborus на 22.07.2019 в 12:00
"До бѣлий царь на 20.07.2019 в 20:02" Авраам му отговорил: Ако братята ти не слушат Моисей и пророцитѣ, даже и да възкръсне някой от мъртвите, пак нѣма да повярват." Смисълът на това слово е подобно на това, което Синът казва на Тома, че е по-блажено да вярваш, без да си видял, отколкото да изискваш специално за себе си нови доказателства и чудеса. Защото съществуването на божеството е ВИДНО от цялото творение и свещена история и ако човек не може да го проумее поради вече станалото, което му се проповядва, ако е тъп и нечувствителен към гласа на истината, то и да стане още нещо, все тая. По същия начин би могло да се каже на българите, ако не проумявате свещената история на света и народа си, чрез многобройните доказателства и вътрешна логика на събитията, ако във вас не говори гласа на богопосветените ви предци, то и самият Орфей да слезе и да ви потвърди, че е християнин и българин, няма да му повярвате. Това слово изобличава ограничеността във възприятията на определени хора и че проблемът си е в тях самите, (а не в липсата на доказателства), те са тъпи в слушане и проумяване. Ако за евреите Заветът идва чрез Мойсей, за траките Заветът идва чрез Орфей, хиляди години по-рано, а преди това цялото човечество има и завет чрез Ной. Никой не е казал, че истината трябва да се ограничава и свежда до някаква малка част от нея, няма такова нещо! Напротив, апостолите искаха да проумяваме дълбочината и широчината на Царството и те самите излязоха от тясно еврейска трактовка на вярата, апостол Павел заяви, че счита цялото си обучение на фарисей и произхода си като измет... заради Христос, помисли и над това. Христос не е Бог на евреите, за да се вманиачаваш по тяхната история, Той е Творецът на света, Който се е грижил за света, още от Адам и никога не е искал да пренебрегваш, подценяваш и презираш Неговите дела, които са извършени от посветените родове няколко хиляди години, преди да се роди Мойсей. Защото ти това правиш, всъщност.
Helleborus на 22.07.2019 в 12:07
До група миряни на 21.07.2019 в 11:37"Някога в духовно отношение, България е била за Русия,такава, каквато Византия за България" Обвиняваш народа ни, че е изфабрикувал фалшива история на руснаците, като се е опитал да изличи рода им и че нашите царе са се опитали през вярата да ги подчинят на светската си политика? Нищо подобно не сме правили, делото е чрез ръцете на учениците на светите братя, наричани РАВНОАПОСТОЛИ, т.е. това е АВТЕНТИЧНО Божие дело. За разлика от византийското църковно нахлуване при нас, започнало с избиването на най-видните ни родове и продължило с унищожението на нашата автентична църква, в лицето на богомилите. Византийците са преследвали християните, за да наложат своето имперско християнство, да пази Бог да приличаме на тях.
Helleborus на 22.07.2019 в 12:36
как така на 21.07.2019 в 00:17 Няма как да ти отговоря в коментар, на такава пространна статия. Самите книги могат да ти отговорят на много въпроси. Мога да кажа само, че нито един от йероглифите на траките никога не е бил превеждан от египтолозите като траки, защото те все се чудеха откъде се е взела тази култура и превеждаха многобройните тракийски инсигнии чрез основния им смисъл. Тъй като имената на богопосветените народи имат и друг смисъл, както евреите се превеждат като „отвъдни“, тракийски може да се преведе и като „сияйни“, „пламенни“, имената в свещената история нямат случайно звучене, те означават определена същност и естество. Едва след като същите знаци се откриха и по древни артефакти по нашите земи, се откри и че това са означенията на тракийския род, като приносът на д-р. Гайд за това е огромен, той е откривателя. Така че няма как да се цитират трудове на учени отпреди някое откритие, няма как преди нещо да е открито, то да се съдържа в по-ранни трудове. Все едно да търсиш теориите на Айнщайн в автори от предния век. Колкото и гениални да са те, някои открития стават на своето време и те променят света от там насетне, а не преди това. Днес вече има учени, които стъпват на тези открития и вече в техните трудове това е застъпено. Освен това у изследователите на древната египетска култура липсва съзнанието, че това е божествено писмо, което крие дълбок смисъл, който хората дори трудно проумяват, защото те не са измислени от човека. Т.е. самите хора трябва доста да се напрегнат и да имат дарба и откровения, (включително древните), за да проумяват написаното в книгата на Възкресението. Изследователите са търсили битов смисъл във всичко, например йероглифите за дарове или приноси, за тях не са нищо повече от това, че жената сервира масата на мъжа си. Т.е. има тенденция за битовизиране и опошляване на свещени текстове и християнските учени имат пълното право да не се съгласят с това и да негодуват. Древната църква може да разбере предците си по-добре, отколкото може да ги разбере един професор по египтология, който си мисли, че хората са изразявали със свещените знаци битови сцени. Всеки има правото да бъде невярващ и скептик, но аз се сещам за написаното от професор Гайд, ако бях направил тези открития в САЩ и те се отнасяха за американците, щях да бъда поканен във всички студия, щях да бъда почитан от американския народ и да съм милионер. Само че след откритията си той се върна в България, за да послужи на нас, беше преследван и накрая убит. Това не е характерно за нашия народ, такива убийци пишат нова история, каквато не заслужаваме, нашият народ не е избивал пророците си, не е преследвал истината. Хората, които сега се противят по нечист начин, след време ще бъдат считани като врагове на народа си, защото истината се яви.
Приятелю Хелеборус! Групата миряни исака да на 23.07.2019 в 23:44
чаже ,че от Византия България е взела най-скъпоценният Бисер,за който Господ говори в Евангелието - Православната вяра и чрез братята Кирил и Методий,го е предала и на другите славянски народи - включитолно и на древните руснаци.Всичко друго се обезсмисля.На света има само една вяра -Православие и всички останали срещу него.Това е видно от думите на Бжежински- апологета на няколкото свръх богати фамилии, които искат да купят земното кълбо,заедно с хората върху него и самопровъзгласяващи се за господари на света а именно :"...сега нашата най-важна борба трябва да е срещу Православието...".Забелязваш ли ,че той не споменава никаква друга религия?Това да ти говори нещо? Ако питаш мен,като православен християнин,ти казвам ,че за да спрем или поне малко да забавим идването на антихриста(666),за който в книга Апокалипсис Бог ни казва,че ще е Негов противник и ще ни чипира като роби и животни с подкожен радиочестотен чип за личностна идентификация (RFID) ,без който никой няма да може да продава и купъва,включително и теб и ще поведе борба срещу Църквата Му-описано с алегории в същата книга,всички православни навсякъде по света трябва да се обединим.Ето в скоро време новите ни лични карти ще бъдат с чипове...следващият етап ще е чипирането ни.За да видим колко ще ни е добре с чиповете,още от сега ни подготвят с "белите карти" за безкасово разплащане и с други подобни.Чети си Библията ,но не между редовете.Много глупости си изписал нагоре в постовете си.Или не си на ясно или си купен.
Helleborus на 25.07.2019 в 17:11
23.07.2019 в 23:44 Когато апостолите Павел и Андрей са проповядвали по нашите земи, не са взели нищо от Византия. И не са избивали езичници (каквито не са и открили). Ако за теб имперската вяра, поставена с насилие над автентичната апостолска вяра е бисер, не знам, на кой бог служиш. На Този, който е същия вчера, днес и довека (т.е. още от Атам насетне) и Който е проповядван от апостолите или на някой такъв, който е регионално и времево проявен само от девети век насам. Ако за теб зад думата православие стои истинната вяра, то тогава православието трябва да почива на всичката истинна традиция от най-дълбоката древност, защото тя винаги е била една и съща. Ако за теб православие е само византийския внос, като изолирано явление от светата традиция преди това, значи говориш за човешко дело.
апокриф на 30.07.2019 в 10:07
"Не Разрешив путь прихода в царствие Небесное через знание - гнозис. Оставил проход в его только через слепую веру... Как будто Знания не требуют (прежде всего - о.м.) Веры. И принялись они вместо привнесения царствия Божия на Землю строить лично своё здесь и сейчас Земное царство и копить материальные блага."

Напиши коментар