Меглена Караламбова за приятелствата и предателствата

Меглена Караламбова за приятелствата и предателствата
Знам, че давам вид на силен човек, но всъщност съм болезнено чувствителна, боря се със самата себе си. Нищо не помага, когато тук вътре е черно. Не мога нито да чета, нито нищо... Може би единствено музиката ми помага. Впрочем забравих да ти кажа, че от всички изкуства най-обичам музиката. Та в крайна сметка и аз като барон Мюнхаузен се хващам за косата и се измъквам сама от блатото: споделя във втората част на интервюто си голямата актриса Меглена Караламбова. И продължава своя разказ за киното и театъра, за любовта и приятелството, за смисъла и децата, за важните и неважните неща в живота ни.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33760_bYvJ8zwe14J6W3eRMhWpJWWJ2mKKzJ.jpg" style="height:415px; width:600px" /><br /> <em>снимка: Симон Варсано</em><br /> <br /> <br /> <strong>Кино или театър?</strong></p> <p>Може да се каже, че има два вида актьори - такива, които предимно снимат&nbsp;- киноактьори, и другите, които играят повече в театъра. Но общо взето театралните актьори у нас играят и в киното. И в Америка, и на Запад&nbsp;&nbsp;големите кинозвезди често се връщат към сцената, защото този жив контакт с публиката е нещо незаменимо. Срещу себе си имаш коректор, а в киното всичко е много механизирано. Аз лично не се смятам за киноактриса. Има хора, които, както се казва, камерата ги обича. Мисля, че аз не съм от тях.&nbsp;По време на цялото следване ми правеха проби. Ламбо (Стефан) Данаилов, Илийчо Добрев, Маврото, Лени (Елена Райнова), много мои състуденти започнаха да снимат. А на мен все ми правеха проби и все нещо не ме одобряваха. Или съм много млада, или не съм достатъчно млада. Имах и един генерален проблем, който ми създаде страшен комплекс - зъбите. Като дете, от двегодишна, докато навърших седем години, съм живяла в Бургас. Тогава са ми израснали зъбите. А тогава всички бургазлии бяха с едни жълти от водата зъби, по това се познавахме. Затова и някои мислеха, че съм бургазлийка. А в годините на следването ми, говоря за 1963-1967 г., нямаше коронки и порцеланови зъби, затова си карах с моите си зъби. Обаче не ме харесваха. Бях казала - повече на никакви кастинги няма да се явявам.</p> <p><strong>Не ме интересува повече киното!</strong></p> <p>Добре, ама докато бях още първата година във Варненския театър, дойде Зако Хеския, много сладък човек и чудесен режисьор, и на него вечна му памет. (Знаеш ли, дадох си сметка, че повече от половината хора, за които говоря, трябва да казвам - вечна му памет, много е тъжно.) Та Зако дойде заедно с оператора си Георги Георгиев, щяха да снимат &bdquo;Осмият&rdquo;, партизански филм с много действащи лица - па партизани, па фашисти, па полицаи... Но имаше няколко основни персонажа и те търсеха млади хора от театрите. И Зако ме гледа и каза:&nbsp;<em>Ела в София на проба.</em>&nbsp;<em>&nbsp;- Не, не, и дума да не става, няма да идвам на проби!</em>&nbsp;- отговорих му. Ама какво нахалство съм имала, така да му говоря. И той миличкият,&nbsp;&nbsp;как прояви тази смелост, да ме вземе без проби, без нищо. Защото до този момент не бях снимала в киното. Вика ми:&nbsp;<em>Взимам те, но ще оправяме зъбите.</em>&nbsp;Хайде пак тези зъби! Ходих&nbsp;&nbsp;в София няколко пъти. Някакви зъболекари се мъчиха с мен, направиха ми едни пластмасови зъби като шини, които слагах върху моите - равни, едри, бели, прекрасни. Само че моята физиономия не понася такива зъби, станах с конска физиономия.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33760_gQYmPUkyKrHJZrOa6ti9elplYobzC3.jpg" style="height:621px; width:450px" /></p> <p><em>Холивудска усмивка</em></p> <p><em>Много хубаво, много хубаво</em>, казаха всички. Направихме едни фотоси, на които съм с холивудска усмивка. Обаче аз толкова кофти се чувствах , че когато започнахме да снимаме, само първият ден бях с пластмасовите зъби, след което ги хвърлих и казах:&nbsp;<em>Слушай, не мога с тях. Ако искаш, снимай с мене, ако искаш - смени ме, но това е непоносимо.</em>&nbsp;И снимах без тях. И стана работата много добре. Играех една нелегална, после станах партизанка. Гец беше главният герой - командирът на партизанския отряд, в когото героинята ми се влюбва. Продан Нончев беше един от отряда, който пък в мен беше влюбен. &bdquo;Осмият&rdquo;&nbsp;&nbsp;е по истинска история на Чочоолу, бивш партизанин, парашутист. По време на една акция той се спуска с парашута осми и само той оцелява, всичките други ги избиват. Снимахме по гори,&nbsp;&nbsp;баири и реки. Комунистически филм, но Зако го направи прекрасно. Направи великолепен монтаж, Милчо Левиев написа една музика, стана като уестърн - партизански екшън!</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33760_H4ADZig4WnkZQhAyQboTQj62DNQJVc.jpg" style="height:386px; line-height:1.6em; width:600px" /></p> <p><em>Меглена Караламбова и Георги Георгиев-Гец в &quot;Осмият&quot;</em><br /> <br /> &bdquo;Осмият&rdquo; имаше голям успех дълго време. И с тази първа моя роля станах популярна. Има хора, които и&nbsp;&nbsp;досега помнят този филм.&nbsp;Покрай неговото представяне в чужбина обиколих много страни, отидох и до Индия.&nbsp;Там за първи път правеха седмица на българския филм. Бяха поканени &bdquo;Осмият&rdquo; и още пет- шест други филма. В делегацията бяхме Гец, аз и директорът на Киноцентъра тогава - Иван Иванов. Посрещнаха ни на летището в Делхи като правителствена делегация, такова чудо беше! По това време нямаше у нас такава практика.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33760_u1cYLOdYqpuRTvhKhAt1YDdFeGxG7T.jpg" style="height:387px; width:600px" /></p> <p><em>Посрещане на летището в Делхи&nbsp;</em></p> <p>В 1.00 ч. през нощта кацнахме -&nbsp;&nbsp;народ,&nbsp;&nbsp;журналисти, светкавици, фотоапарати! Индийците имат обичай да слагат на гостите големи венци като гердани, направени само от цветовете на жасмина. А на мен ми връчиха и един грамаден букет цветя, който едвам държах. Бяха много мили и любезни с нас. Разбира се, имаше после пресконференции, на които ни питаха защо правим комунистически и партизански филми. Защото живеехме в такова време, затова.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33760_MFwN8CrYGIQvKlEu54Q6bsoDhdPZkg.jpg" style="height:406px; width:600px" /></p> <p><em>Антон Горчев и Меглена Караламбова в &quot;Осмият&quot;</em></p> <p>Отидохме първо в Делхи, където се откри фестивалът. Настаниха ни в хотел &bdquo;Хилтън&rdquo;, който беше мърляв, та мърляв. В Индия колкото любопитни и уникални неща има за гледане, толкова имах чувството, че ще се разболея от мръсотия. А пък съм много гнуслива, страшна работа. Но такава мръсотия - по улицата гмеж от народ, от крави, сергии, разни неща за ядене, така на улицата приготвени, в мръсотията. Предупредиха ни, че ще ни возят с коли, да не излизаме от хотела и да не се разхождаме пеша, защото моментално ще бъдем&nbsp;&nbsp;ограбени. Ние обаче точно в деня на премиерата решаваме да излезем на разходка за глътка въздух. На втората минута бръкнаха на Гец вътре в сакото, но не успяха да му вземат портфейла. Повече не посмяхме. Когато пътувахме с коли, отваряхме прозорците, защото беше много горещо. Но бяхме предупредени, когато стигнем светофар, веднага да затваряме прозорците. Ако не успеехме да затворим, поне десет чифта ръце се промъкваха вътре и започваха да ни опипват.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33760_3FdcDdQqvi8G5ymCSJ7T0EYtyhwg3Y.jpg" style="height:490px; line-height:1.6em; width:600px" /></p> <p>Но&nbsp;&nbsp;имах и страшен късмет да видя Тадж Махал, едно от чудесата на света. Да отида и в Калкута, до&nbsp;&nbsp;Ганг, свещената река.</p> <p>Водиха ни и в едни от техните пещери, от 4 век пр.н.е. - нещо невероятно! Не можеш да проумееш как в самата скала е изсечена огромна статуя на Буда - няма внесено нищо допълнително вътре - огромни помещения, издялани в скалите. И така е изчислено всичко, че от изгрев до залез слънцето огрява лицето на Буда през един отвор. Много впечатляващо.&nbsp;<br /> Носеха ни&nbsp;&nbsp;на ръце. Бяхме на прием и в президентския дворец с много официални лица. Там ми хрумна откъде идва този техен поздрав със събраните длани, защо те никога не се ръкуват. Мисля, че е&nbsp;&nbsp;от хигиенична гледна точка.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33760_hUqdiXrJjA4Ru1UK5zuubqAcEpBY06.jpg" style="height:480px; line-height:1.6em; width:600px" /></p> <p>Ходихме и в Бомбай. Заведоха ни и в Боливуд, техния Холивуд, на снимачна площадка. Запознахме се и с техни артисти - едни красавци и красавици. &nbsp;</p> <p>&nbsp;<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33760_ompiQGywL3IS9VXDKFNkR1jI3cRmW0.jpg" style="height:636px; width:450px" /></p> <p><em>Зако Хеския, Джоко Росич, Меглена Караламбова, сценаристът <span style="color:rgb(68, 68, 68); font-family:arial,sans-serif; font-size:small">Петър Христов-Ведрин и шофьорът на продукцията&nbsp;</span>на премиерата на &quot;Осмият&quot;, Стара Загора, 1969 г.&nbsp;</em></p> <p>Та в &bdquo;Осмият&rdquo; е моята първа роля в киното. Беше хубаво, защото снимах с много готини колеги, всички те добри артисти и прекрасни хора. Гец беше нещо невероятно,&nbsp;&nbsp;имаше страхотно чувство за хумор,&nbsp;&nbsp;вечна му памет и на него. Умирали сме от смях с неговите лакардии. Там играх и с Джоко Росич. И него го загубихме. Много жалко. Беше чудесен човек. Ето на тази снимка сме с него, Зако, сценариста и шофьора.<br /> Помня смешни няколко истории. Партизанският отряд трябваше да направи преход и се налагаше да минем през една река. Снимахме в горната част на Рилската река, някъде началото на март месец &ndash; зима! Имаше много буйно течение, а водата беше ледена. И тръгваме ние, но Вена започва да се дави. Което аз не се наложи и да играя, а направо тръгнах да си се давя. Защото то така ме блъсна течението... И Гец и Стойчо Мазгалов, които са във водата, тръгват да ми помагат. Но героят на Стойчо (по-късно се разбира, че той е гадта на отряда, предателят), успява да ме хване и ме спасява. Но това бяха няколко дубъла. Казвам ти, в момента, в който аз се топнех, такова шубе, защото реката беше много широка, много буйна и толкова ледена &ndash; дъхът ми спираше, въздух не можех да си поема. Разбира се, малко по-надолу в реката имаше опънато въже и двама водолази, коиго трябваше да ме гепят, за да не ме отнесе течението. Направихме, мисля, три дубъла. Излезнем, пием две глътки коняк и хайде пак във водата! &nbsp; &nbsp;</p> <p>&nbsp;<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33760_oaiOD4yoZIQ4LluQ9NvYybl1JYJsBW.jpg" style="height:394px; width:600px" /></p> <p><strong>Ето това е киното, разбираш ли? Шменти капели.</strong></p> <p>Всъщност обожавам киното и се възхищавам на всички хубави филми и големи артисти. Но за мен е някак си странно, че трябва непрекъснато да се съобразяваш с техниката. Не може да тече постоянен живот, не можеш да започнеш от &bdquo;а,б&rdquo; и да стигнеш до &bdquo;я&rdquo;. Понякога започваш от края. Първият епизод, който заснех, беше моментът, в който Вена, моята героиня, се самоубива, за да не я хванат жива. Снимаш отзад напред, оттук-оттам. Нещо, което мислиш, че си направил страхотно, после го няма във филма. Абе по някакъв начин в киното се чувствам манипулирана.<br /> След това снимах &bdquo;Глутницата&rdquo; с Коста Цонев. Той минаваше за несериозен човек, а толкова ме респектира с неговата изключителна професионалност и дисциплина на снимачната&nbsp;&nbsp;площадка.<br /> В &bdquo;Татул&rdquo; по Георги Караславов имах голяма роля. Играх с прекрасната актриса Елена Стефанова. Приятно е, когато срещаш нови хора, човек се обогатява от тези контакти. Понеже Елена играеше свекървата, дълго време й виках &bdquo;мамче, майче&rdquo;. А тя играеше много злобна свекърва, но иначе беше толкова сладка жена и добра актриса, чудо!</p> <p>&nbsp;<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33760_ncF9qV40Qrdr6Eocr8E1rkNWWNahzi.jpg" /><br /> <em>Меглена Караламбова и Елена Стефанова в &quot;Татул&quot;</em></p> <p>Харесвам ролята си в телевизионния сериал &bdquo;Църква за вълци&rdquo;. Беше пиеса, която играхме в Народния театър, където бях гост. Играхме доста време, беше успешно представление. След това режисьорът Николай Ламбрев реши да направи сериал и единствено аз си играх моята роля, всички други бяха сменени. Разбира се, сюжетната линия беше много разширена, имаше много нови герои, станаха 12 серии. Ролята ми беше богата - много сложна, драматична.&nbsp;&nbsp;Героинята ми беше много по-възрастна, отколкото бях аз тогава. Снимах без никакъв грим, само ми избелиха косата и веждите, които са много характерни за мен.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33760_vDCvolKaMObbjk45m9Z2quqg6WnHJY.jpg" style="height:398px; width:600px" /></p> <p><em>Меглена Караламбова и Атанас Атанасов в &quot;Църква за вълци&quot;</em></p> <p>Обичам си ролята в &bdquo;Лист отбрулен&ldquo;, филм на Светльо Овчаров. Направих се на голяма идиотка и това ме кефеше.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33760_NWLrwH4UAYh3iqrboCK5TKbZ3m4o7N.jpg" style="height:416px; width:600px" /></p> <p><em>Меглена Караламбова в &quot;Лист отбрулен&quot;</em></p> <p>&bdquo;Онова нещо&rdquo;, пиеса на Христо Бойчев, Гошо Стоянов направи на филм. Играх с Велко Кънев, Наум Шопов ми беше мъж. Но и този филм мина и замина.</p> <p><strong>Да, киното е случайно присъствие в живота ми. Театърът е голямата ми любов.</strong></p> <p><strong>За тези, които не ме познават добре, минавам за резервиран човек, даже малко надута.</strong></p> <p>Разбира се, има хора, ето както е с теб, с които се усеща някаква химия.&nbsp;&nbsp;Разбирам, че имаме някаква връзка, и мога веднага да се отпусна. Но има някои, с които доста дълго време седя на разстояние и то не се преодолява. Но когато видя, че човекът насреща ми засвидетелства обич, преданост&nbsp;&nbsp;и готовност за приятелство, аз го приемам с цяло сърце. Най-важното условие да усетя някого близо до себе си, да е добър човек, да не е притворен.<br /> В детството си, особено до гимназията, обикновено най-слабите ученички ми бяха приятелки. Но те бяха много добронамерени, простодушни, непресторени. В гимназията вече имах един кръг от &bdquo;интелектуалки&ldquo;. Бяхме три приятелки. Искра Димитрова, кинокритик, с която сега рядко се виждаме, но като се срещнем, все едно вчера сме се разделили. Много се обичахме и с Илинда Маркова, талантлива писателка и поетеса, която от много години живее в Австралия и какво стана с нея, не знам. Бяха будни и много интелигентни момичета. Имахме общи интереси и непрекъснато бяхме заедно. Ходехме на концерти, четяхме на &bdquo;потайни&rdquo; срещ&nbsp;&nbsp;всички нови книги и стихосбирки, защото не всичко беше разрешено. По-късно, когато влязох във ВИТИЗ, като че ли Господ ни беше събрал на едно място във випуска толкова сродни души -&nbsp;&nbsp;Мавро, Илия, Ламбо, Елена Райнова, Добри Манев, Кирил Кавадарков, Продан Нончев, Милен Пенев, Катето (Паскалева), Маринчо (Янев), Цура (Цветана Цветкова), Бончо Урумов, Руси Чанев, Северина Тенева - всички ние бяхме много свързани.</p> <p><strong>Понякога ми е мъчно, че сега не виждам много такова общуване.</strong></p> <p>Театърът изисква голяма близост между хората, които го правят. Нито да си завиждат, нито да се ревнуват, още по-малко пък да са безразлични един към друг. А сега в това забързано наше ежедневие,&nbsp;&nbsp;с тези много възможности за изява, всичко това кара младите да тичат от едно място на друго.&nbsp;&nbsp;Понятието &bdquo;колективно&rdquo;, което е основно изискване в театъра, звучи остаряло.&nbsp;Днес един тегли на една страна, друг на друга. Всеки търси да се изяви някъде - в сериал ли, във филм ли, в телевизия ли, в реклама ли, в един театър, в друг театър. И общо взето на тези, които не са се взели много на сериозно и които имат талант, им провървява. Но други, решили, че вече са хванали Господ за шлифера, изпортват таланта си, който им е даден. Много от тях идват в театрите недобре подготвени, за съжаление. Това е грехота, грехота е. Да не могат да говорят като хората, гласовете им не са извадени. Аз много обичам младите си колеги, радвам им се и доколкото мога, помагам.</p> <p><strong>Не бих могла да&nbsp;&nbsp;откроя един от приятелите си. Обичам си ги всичките.</strong></p> <p>Във ВИТИЗ най-добрата ми приятелка беше Северина Тенева. Много я обичах и много се разбирахме. Тя беше светлина за мен, защото каквото и да й се случеше, каквито и проблеми да имаше, винаги беше усмихната и лъчезарна. Беше много красива, много елегантна, винаги по модата. В онези времена нямахме много възможност&nbsp;&nbsp;да се обличаме, но Северина имаше страхотен вкус. И като се видехме с нея, все се кикотехме. Толкова ми беше хубаво със Севата&hellip; И това момиче разболя се от рак, бори се няколко години зверски и на 38 години умря. Беше толкова несправедливо, още не мога да я прежаля. Но мир на праха й и на всичките, които споменавам и които вече ги няма.</p> <p><strong>Андрей? Да, мога да кажа, че това е любовта на живота ми. 30 години бяхме заедно!</strong></p> <p>Куриозното беше, че той (режисьорът Андрей Аврамов) учеше в съседния клас на Боян Дановски. Всъщност четири години сме били заедно и така и не сме станали близки. След това сме се засичали тук-там, но без никакво отношение един към друг. Но когато се срещнахме отново, бяхме 37-38 години, женени вече, с деца, с проблеми - бяхме станали други хора, имали сме други потребности от човека срещу себе си. И страшно си паснахме. Той беше изключително внимателен към мен, носеше ме на ръце. Чувствах се&nbsp;&nbsp;щастлива и това продължи много дълго време. Но изглежда всяко нещо си има край.<br /> Флирт не е имало между нас, просто като че ли ураган ни връхлетя със страшна сила! Срещнахме се като нови хора. Той&nbsp;&nbsp;ме гледаше с едни влюбени очи, няма да забравя този поглед. И толкова яко се захванахме един за друг, че просто нямаше пускане. Дълго време се страхувах да се разделя с мъжа си заради детето, защото си мислех, че тя ще страда, както и стана. Той също имаше дете. Неговият син е с 3 години по-голям от дъщеря ми. Затова трябваше да минем през големи премеждия и да решим какво да правим, как да бъде. Но не можехме да се разделим, просто не можехме. Бяхме и страхотни приятели, страшно се разбирахме, имахме невероятна връзка и затова накрая предприехме тая стъпка. И станахме неразделни.<br /> Но умишлено не работехме заедно. Защото когато се опитвахме да работим заедно, винаги се появяваше някакво напрежение, което застрашаваше хармонията на взаимоотношенията ни. Това е неизбежно, защото творецът малко или много е егоистичен, всеки тегли чергата към себе си. И като започнем да работим&nbsp;&nbsp;- той иска едно, аз искам друго, изостряха се отношенията ни. Затова направихме само три неща заедно. Но всеки следеше другия, даваше съвет, когато се поиска, разбира се. Беше пълноценна връзка.<br /> Колкото до раздялата ни, аз много рядко стигам до крайности в взаимоотношенията си с хората. Но не прощавам, когато са излъгали доверието ми, особено пък когато то е било абсолютно безрезервно. (Нали знаеш, &bdquo;Отело&ldquo; не е драма на ревността, а на излъганото доверие&hellip;) И щом се е случило така, макар и да ми е много болно, взимам си шапката и &bdquo;Адиос, мучачос&ldquo;, както казва 8-годишната ми внучка.</p> <p><strong>Дали не можем да останем просто приятели? Ха! И той ме попита същото, преди да си тръгна. </strong><br /> <br /> Не, аз поне не мога. Пазя си всичките прекрасни години, прекарани заедно &ndash; та това е почти половината ми съзнателен живот! Но твърде много бях потънала в тази връзка, за да мога сега да се отстраня и да приложа метода на отчуждение на Брехт.&nbsp;&nbsp;<br /> Чувствам &nbsp;се идиотски - на моите години да рева като някаква хлапачка за изгубената си&nbsp;&nbsp;любов&hellip; Но както ти казах в предишния ни разговор, приемам това изпитание като урок, който е трябвало да науча, за да не съм глупава и в следващите си животи.&nbsp;Една от най-любимите книги е &bdquo;Любов по време на холера&ldquo; на Маркес. И все съм си представяла, че и ние така - остарели, изкривени, кокалести, преминали през какви ли не премеждия, ще се радваме един на друг до края на живота си! Красота! Не успях да попитам Маркес дали това все пак е възможно да съществува в живота, или е само плод на необикновената му творческа фантазия. Както и да е. Тази история е вече затворена страница.</p> <p>Ама аз теб си те чувствам свой човек и бъбря неща, които не споделям освен с най-най-близките си приятели. И не си давам сметка, че сега ще ги четат хора, които хал хабер си нямат за какво става дума. Дано само не възприемат излиянията ми като жълтинки. Това би било грозно.</p> <p>Знам, че давам вид на силен човек, но всъщност съм болезнено чувствителна, боря се със самата себе си. Нищо не помага, когато тук вътре е черно. Не мога нито да чета, нито нищо... Може би единствено музиката ми помага. Впрочем забравих да ти кажа, че от всички изкуства най-обичам музиката. Та в крайна сметка, и аз като барон Мюнхаузен, се хващам се за косата и се измъквам сама от блатото.</p> <p><strong>Но не съм религиозна в общоприетия смисъл на думата. Имам си своя религия.</strong></p> <p>Изпитвам неприязън към Църквата и нейните служители. Затова избягвам да ходя и по служби, защото ги виждам като едни бездарни артисти, които дори не са си научили текста, мърморят под носа си. Това е оскърбително. Те трябва да са проповедници, да говорят човешки, убедително. Има изключения, рядко, но има. Обаче ходя често на църква, особено в Руската църква, на гроба на св. Серафим. Паля свещи и пред иконите на Исус Христос и Богородица, за мен тя е моята покровителка. Моето име, Меглена, е производно на Мария Магдалена, поне така пише в църковния календар.&nbsp;&nbsp;Вярвам, че има сила свише, която ни направлява и наблюдава. И в известни моменти ни и помага.</p> <p><strong>Вярвам, че животът не свършва със смъртта. </strong><br /> <br /> Но не както е в християнството - че има ад и рай. А както е в източната религия, в преражданията вярвам. Майка ми все разказваше,&nbsp;&nbsp;а не беше никак религиозна:&nbsp;<em>Живяла съм други животи. Все сънувам градове, които не познавам, а се разхождам по улици, които познавам</em>... И на мен са ми се случвали такива неща. Говоря ти за сънища и усещания, които имам. Например, като отида в Лондон, имам усещането, че това е моят роден град. Толкова го обичам този Лондон, толкова ме вълнува по някакъв начин. А ето, китайци не мога да понасям, дори се страхувам от тях. Не съм расист, но пари да ми дават, няма да стъпя там. А знам колко интересни места има. Мисля, че нещо съм си патила от тях в някой предишен живот. А съм живяла изглежда там, защото много обичам китайска кухня. Както ми настръхва косата и от немския език. Сама си казвам:&nbsp;<em>Чакай сега, колко гении са говорили на този език! Моцарт, Бетовен,</em>&nbsp;<em>&nbsp;Бах, Гьоте, Шилер...</em>&nbsp;Нещо лошо съм преживяла и от германците в някой предишен живот. Разбирам колко необясними са тези неща, но ги чувствам толкова силно, че съм убедена,&nbsp;&nbsp;че това е свързано с прераждането.&nbsp;</p> <p><strong>Най-близките хора са дъщеря ми и внучката ми. &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33760_ZSr8yAEKoWYMaKDD5zs2Y8TBug1Z9k.jpg" style="height:393px; width:600px" /></p> <p><em>Невена и Маргарита&nbsp;</em></p> <p>Невена, дъщеря ми, е изстрадано дете. След първото ми злополучно раждане втората ми бременност беше тежка и се наложи да ме оперират и да я извадят в 8-ия месец. Нещо, което тогава беше много рисково. И тя се появи на бял свят с впечатляващите мерки 1,780 кг, колкото един бройлер. Веднага я сложиха в кувьоз. Слава Богу, нямаше никакви усложнения, просто трябваше да си навакса килограмите. И аз и досега й казвам в трудни моменти да не се отчайва, защото и Господ я е искал. И бяхме много щастливи с нея, че си я имаме. Беше сладко дете, макар и много злоядо. То пък няма на кого да се метне, нали ти казах колко злоядо дете бях аз.&nbsp;Беше артистична натура. Оказа се, че е наследила художническия талант на баща ми. И когато порасна, се разбра, че ще се отдаде на рисуването. Беше много добра в живописта, но реши, че ще кандидатства сценография. Явно все пак е искала да бъде свързана с театъра. Казвах й, че това е много трудна професия за жена, тя естествено не ме послуша. И започна много ударно, с много добри постановки, с много награди. Сега малко се е разочаровала, и с основание, от възможностите за реализация. Защото при нашите условия един сценограф не може да работи пълноценно, какъвто и талант и фантазия да има. Сценографията изисква средства, а те все по-рядко се намират. Надявам се, че ще успее да реализира докрай творческите си заложби, защото наистина е много талантлива и умна.&nbsp;&nbsp;Тя ми даде най-големия подарък - внучката ми Маргарита.</p> <p>&nbsp;<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33760_FVrCVTCZxYQTpnulRCbpbuWM5YZo8J.jpg" style="height:604px; width:400px" /></p> <p><em>Меглена с дъщеря си Невена</em></p> <p>Това малко дете само светлина раздава! Такава положителна енергия има, все е усмихната! Много си я обичам.&nbsp;Много смешен човек е, с чувство за хумор. Майка й наскоро се колебаеше за някаква работа - дали да приеме или да я откаже. И си говорим ние двете с майка й -&nbsp;&nbsp;ама какво ще им кажа, ама как ще им кажа... А тя някъде отстрани до нас си играе. По едно време се обажда:&nbsp;<em>И накрая ще им</em>&nbsp;<em>&nbsp;кажеш: Адиос мучачос! И край!</em>&nbsp;&nbsp;Смях! Казвам на Невена: <em>Учи се от детето си. Виж го как на осем години бързо реши въпроса - храс-прас!&nbsp;А ние с теб от два часа се чудим дали така, дали онака.</em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33760_3YnLkMBYCn1KtKgikon6A2v8VsIcq7.jpg" style="height:619px; width:450px" /></p> <p><em>Маргарита&nbsp;</em></p> <p>Като на повечето деца, стаята й често е в голям безпорядък. И един ден седнала тя на леглото си с една книжка и най-спокойно си чете. Аз влизам и казвам:&nbsp;<em>Маги, много ти е разтребена стаята.</em>&nbsp;</p> <p><strong>А тя само ме погледна:&nbsp;<em>Ти със сарказъм ли ми говориш?!</em>&nbsp;Голяма скица!</strong></p> <p>Искаше пожарникар да става. Когато беше на четири годинки, искаше актриса да става, защото и двете й баби били актриси. (Другата й баба е прекрасната Ани Бакалова, с която са родени в един ден и един месец.) Но след известно време ми каза:&nbsp;<em>Знаеш ли, искам да стана едновременно две неща - звероукротител и актриса! Ами</em>, казвам й,&nbsp;<em>то си е почти едно и също!</em>&nbsp;След това искаше да учи японистика, сега е на испанска вълна. А най-последно ще става тенисистка.</p> <p>Смисълът на живота е едно разтегливо понятие, което не мисля, че може да се определи с две думи. Всеки човек е избрал сам своя смисъл. За мен той е работата и децата ми. Това се нещата, за които най-милея и най-болея - Нети, Маги и театърът! Разбира се, двете са на първо място, защото колкото и да говоря &bdquo;театърът, театърът&rdquo;, ако нещо се случи, не дай Боже, с децата, нищо друго няма да ме интересува.&nbsp;Това е.</p> <p><strong>Ох, не ми се говори за политиката и българите! Такова задръстване...</strong></p> <p>Задавам си много въпроси, болно ми е. Казвам си:&nbsp;<em>Може би някъде дълбоко в психологията на този народ е имало нещо просташко, което само е чакало, за да поникне.</em>&nbsp;Не мога да си го обясня по друг начин. Защо е това масово заливане на хората с чалга във всяко отношение, не говоря само за музиката?! Има нещо измекярско у нас, българите. Вярно е, че хората и народите се променят през годините и вековете - променя се възпитанието, отношението към света, към семейството. Може и да сме били някога трудолюбиви, макар че кога ли горкият българин е могъл да го прояви това трудолюбие, като&nbsp;&nbsp;цял живот е бил роб?! Заслужава да се гордеем с факта, че въпреки всичко сме успели да запазим езика си. Но днес масовият вкус е много съмнителен и не знам откъде идва това нещо...<br /> Много изпростяхме! И да не ми говорят, че комунизмът ни е променил, все сме си в кюпа. Имаме си и хубава поговорка за това:&nbsp;<em>Преоблякъл се Илия, пак в тия.</em>&nbsp;Защо толкова години не можем да се оправим? Хайде, управниците са затова, за да ги псуваме. Ама не са само те! 20 и кусур години се движим като коне с капаци.&nbsp;<em>Урлала-а-а, сега ще гласуваме за този!</em>&nbsp;Ама ти не го знаеш какъв е, откъде е, какво може, обаче те обхваща масовата еуфория и не мислиш. У нас няма потомствена интелигенция. Рядко се срещат хора като нашите предишни политици, избити по девети септември от комунистите. Какви личности! Завършили Робърт колеж, учили в Лондон, в Париж, с по няколко образования, с езици, с култура. Къде го сега това? За един не мога да се сетя! По онова време е имало толкова по-интелигентни хора, хора с достойнство Сега са фурнаджийски лопати, днес едно, утре &ndash; друго. &nbsp;<br /> Много се радвам на тези наши деца, които печелят конкурси по света. Безспорно, талантлива нация сме, но ми е много мъчно, че се опразва България. Младите напускат, а старите няма вече къде да ходят. Няма почва за нормален живот тук. И все по-лошо става. И няма нито един политик, на когото бих се доверила днес. Нито от тези, които бяха, нито от тези, които сега са пред мен. Доверявам се само на&nbsp;&nbsp;приятелите си. Защото са честни хора, с достойнство и позиция.</p> <p><strong>&bdquo;Възвишение&rdquo; на Милен Русков&nbsp;&nbsp;е гениална книга!&nbsp;</strong></p> <p><strong><em>Ние сме юнаци!</em></strong>&nbsp;<strong>Седят и си пощят главите по една седмица, чакат да мине турската хазна, че да я ограбят.&nbsp;</strong>&nbsp;<strong>Големите юнаци! И после крадат парите. И всичко е за РЕВОЛУЦИЯТА!</strong></p> <p>Жестока книга, която до голяма степен обяснява нашата народопсихология. Родолюбец съм. Не обичам държавата, но страшно обичам България - толкова малка, а толкова красива. Макар че я бастисахме. Ако си обичахме страната,&nbsp;&nbsp;щяхме да се грижим за нея и да си живеем като царчета само от едната си природа. На това малко късче земя има всичко, за което би мечтал човек. На Запад едно камъче да открият, правят туристическа атракция. А ние имаме такива ценности, но на нищо не държим. И това ме побърква.<br /> Друга наша черта е все да търсим да изровим нещо лошо. Абе копай си в твоята градинка и не надничай в двора на другия. Какъв беше лафът:&nbsp;</p> <p><strong><em>Не сакам я да съм добре, сакам Вуте да е зле.</em></strong>&nbsp;<strong>Български фолклор.</strong></p> <p>И онзи виц за ада и българския казан, над който нямало дявол, защото, а някой си е показал главата, другите го дърпат обратно в катрана!&nbsp;<br /> <br /> <strong>Но пък българи са и моите сладури приятелите. </strong><br /> <br /> Освен всички, за които разказах в първото интервю, имам още толкова много! В нашия клас освен актьори имаше и режисьори, и театроведи. При нас беше Младен Киселов, после замина за Русия при Ефрос, но когато си идваше,&nbsp;&nbsp;все беше на нашите събирания. И за него ми е много мъчно, как си отиде без време. От режисьорите много близка приятелка и досега ми е Йорданка&nbsp;&nbsp;Самсиева. След ВИТИЗ бяхме заедно във Варна, после тя се омъжи за един много добър актьор, Стефан Самсиев, заминаха за Търново и останаха там. Рядко се виждаме, но по телефона всеки ден си говорим дълго - какво си видяла, какво си прочела, къде си ходила, напоследък и какво те боли, какви лекарства взимаш... И Таня Досева ми е много добро приятелче, сигурна съм че винаги мога да се облегна и да разчитам на нея. И Руми Гайтанджиева, беше актриса в нашия театър. Нали знаеш приказката &bdquo;Приятел в нужда се познава&rdquo;? Когато трябваше да се местя, да сменям квартира, пък нямам обзавеждане, пък пари нямам, не знам как да се оправя. Тези хора толкова са ми помагали.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33760_H3ghjcaG7WakhktCG0JlRsLJLncjFs.jpg" style="height:408px; width:600px" /></p> <p><em>Пламена Гетова, Меглена Караламбова и Таня Томова в &quot;Три високи жени&quot;&nbsp;</em></p> <p>Пламена Гетова също ми е много близка. С нея и Таня Томова играхме в Театър 199 &bdquo;Три високи жени&rdquo; на Едуард Олби. Режисьор ни беше Христо Христов. Страхотно представление беше, играхме го 8 сезона. Все им казвам, че можем пак да го играем, защото си наближаваме все повече възрастта на героините си. Аз играех 92-годишна баба, Пламена беше около 55-60-годишна, а Таня играеше младото момиче, тя и сега си младее. Това е пиеса за трите възрасти на на една жена - всяка от тях със своето отношение към едно и също събитие от гледната точка на своите години. Но това се разбира едва във второ действие, много хитро написан текст. Та ние трите много се сближихме и продължаваме приятелството си досега - трите високи жени. Макар че Таня беше наистина висока, аз съвсем кюфте, но се качвахме на едни високи токове, защото такова е специалното изискване на автора, актрисите да са&nbsp;&nbsp;над 1,70 м. Разбира се, пиесата започваше с моята героиня, която вече е много зле и сама си казва: <em>Абе много съм се смалила, какво ми става?! А бях толкова висока...&nbsp;</em><br /> Освен всички, които досега изброих, имам още много скъпи&nbsp;&nbsp;приятели - композитора Кирил&nbsp;&nbsp;Дончев и жена му Тони, Илка Зафирова, Елена Димитрова, видях, че е писала под първото интервю. Юлето, съученичката ми от началното училище. Вальо Траянов, който ни спаси навремето с приказките на Карел Чапек. Мелита от Лондон, Веста от Мюнхен, все хора, които съм щастлива, че имам в живота си. Винаги ще съм благодарна за всеотдайността на милата ми Ирена (доктор Савова).<br /> Няма да прежаля скъпата Марианка Димитрова. Толкова се обичахме с нея. Това беше най-светлото и жизнено същество, което знам. А я завряха в ъгъла и я докараха до такава безизходица, че да посегне на живота си. Е, на тези нейни &bdquo;близки&rdquo;, които бяха и мои, също никога няма да простя. И като чуя някой да казва: как можа Мариана да направи такава глупост?!, направо озверявам. Това не беше глупост, а пълно отчаяние. И ми е ужасно мъчно, че тя беше толкова далече и не успяхме да й помогнем. Може би защото тя умря в Америка, вече нямам желание да отида там. Колкото и прекрасни неща да има. А обичам много да пътувам, да откривам нови места, хора, но за Америка да не чуя. Много ми липсва и Жанчето (Стоянович), толкова хубаво си бъбрехме с нея, дано почива в мир. Не мога да изброя всички приятели, много са. Те са моето богатство!&nbsp;</p> <p>&nbsp;<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/33760_duUuhfF4vb65d5uOH9AcdYQ2T8iJ9U.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><em>Меглена Караламбова в кадър от новия филм на Георги Дюлгеров</em></p> <p>Ето тук мога да ти прочета част от Мавровата поема, писана преди 20 години, посветена на 50-тия ми рожден ден:</p> <p>МАЛКА НОЩНА ПОЕМА,&nbsp;ПОСВЕТЕНА НА МЕГЛЕНА</p> <p>МОТО&nbsp;<em>(пее се)</em></p> <p>Аз си имам две съседки,&nbsp;Две съседки, две кокетки.<br /> Чернооката Еленка,&nbsp;А пък русата &ndash; Мегленка.</p> <p>И МЕГАТА ИГРАЕ</p> <p>Тъй слънчево почват сезоните<br /> и в пъстрата есен пръкват се ролите.<br /> Меглена ги гони в световъртеж&hellip;<br /> Идва на пръсти и първият скреж<br /> Ден подир ден, нощ подир нощ<br /> две остриета има театралният нож.<br /> Няма умора, отегчение няма,<br /> играе се новата, следваща драма.<br /> Нова година<br /> и тя си замина.<br /> Пролет разкъртва<br /> зимата снежна,<br /> Меглена на път е<br /> с торбата си нежна&hellip;<br /> Вик подир вик,<br /> усмивка след друга&hellip;<br /> Животът е шик<br /> в театрална задруга!<br /> И лятото идва<br /> сезонът е в края,<br /> а Мега играе,<br /> играе, играе&hellip;&nbsp;</p> <p><em>Стефан Мавродиев - вечен методианец</em></p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • Таня Досева

    01 Март 2014 2:24ч.

    Меги, радвам се, че си почувствала и оценяваш приятелството.Благодаря ти! Искрено се моля и надявам, че повече хора / дано и млади!/ ще прочетат интервюто с теб /и двете части/.И то ще ги накара да се замислят за нещата от живота,които не се купуват с пари. Споделям страха от \&quot;чалгата\&quot; от всякакъв вид. Мисля, че \&quot;отлепянето\&quot; от съвременното ни опростачване може да стане с повече мъдрост и с помощта на големите, но земни хора като теб. Хубаво е, че все още ви има. Бъди здрава!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Smomkc

    12 Май 2022 14:51ч.

    generic sulfamethoxazole - <a href="https://xviagrpill.today/">buy viagra 100mg generic</a> order sildenafil generic

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Qxmphl

    23 Юни 2022 20:23ч.

    purchase accutane generic - <a href="https://risotretinoin.com/">isotretinoin 10mg usa</a> tetracycline 250mg drug

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Wcfwzd

    25 Юни 2022 13:07ч.

    purchase cyclobenzaprine online cheap - <a href="https://rcolchicine.com/">colchicine medication</a> buy inderal for sale

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Glvodh

    29 Юли 2022 12:11ч.

    accutane tablet <a href="https://amoxicipls.com/">order amoxicillin 250mg online</a> buy aurogra 100mg online

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    01 Март 2014 3:52ч.

    Колко талант, финес, мъдрост, скромност, красота...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Е.Д.

    03 Март 2014 22:39ч.

    Искаше ми се да не свършва това интервю...Прекрасна Меглена!Да си жива и здрава и още да ни радваш с премиери!Благодаря ти,че те има!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мария Китина

    22 Юли 2015 22:10ч.

    Госпожо Караламбова, вие сте моята любима актриса! Преди доста години Ви гледах на камерната сцена на Народния театър \&quot;Иван Вазов\&quot; в пиесата \&quot;Църква за вълци\&quot;. От тогава не съм пропуснала да прочета, чуя и видя всяко нещо свързано с Вас в качеството Ви на творец и човек. Искрено Ви се възхищавам и Ви пожелавам да сте жива и здрава!!!!!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Уляна

    24 Юли 2015 16:47ч.

    Прекрасна, фина, интелигентна, красива, естествена и земна, от сърце и желая здраве и още много главни роли в театъра и в живота

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • JJJ

    27 Юли 2015 15:57ч.

    Хубаво, ама не дотам! \&quot;Изкуството е абсолютно безполезно\&quot;,както е казал Оскар Уйлд. Хората на изкуството също.\&quot;Теорията , друже мой е суха, зелено е дървото на живота\&quot;, както е казал Гьоте, един друг човек на изкуството (литературата). Иначе е готина! Изживяла е голяма трагедия със зъбите си. На всички снимки е със затворени уста. Човек трябва, длъжене винаги да се харесва, дори да е със зъбите на Фернандел. Заблуждава се по отношение на индийците, причината поради която не се ръкували. Те не са големи почитатели на хигиената по принцип.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • IVAILO

    29 Юли 2015 0:51ч.

    Един голям поклон, и едно голямо БРАВО! спомням си с каква досада гледах \&quot;Татул\&quot;, трябваше да го учим по български и литература, но тази млада снаха ме накара да си седна на задника и да го прочета. Аз гледах и не разбирах, как може да е толкова наивна тази снаха и тая злобна стара бабичка. Тогава не знаех още, че \&quot;за телето и детето\&quot; българина жив ще одере някой. Благодаря и на редакторите на рубриката, нещо прекрасно е.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нина Кирова

    03 Авг 2015 18:00ч.

    Не съм имала КЪСМЕТА да работя с нея в Киното,но съм я срещала неведнъж - в Киноцентъра и съм я гледала в Театъра Неведнъж. Много Фин Човек, много АРТИСТИЗЪМ и Премереност. Игра във Високия Слой на Чувствителността,Красив Човек! Прекрасни са и Детето и Внучката й , наследили са чара на очите й !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Слава Георгиева

    03 Авг 2015 21:46ч.

    Обичам актрисата....но сега почувствах Човека. Не случайно съм усещала близост между нас.Когато в Ловеч играх Таничка в \\\\\\\&quot;Чудо\\\\\\\&quot; на Иван Радоев-една от любимите ми роли се мъчех да избягам от нейната,която беше прекрасна и помнех от преди години....но все пак бяха като сестри.Радвам се,че те има,Меги! И нека Бог да те пази!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Диди

    04 Авг 2015 5:39ч.

    Обичам те защото си прекрасна актриса и още по прекрасен човек

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • АЛЕКСАНДЪР ИВАНЧЕВ

    04 Авг 2015 5:46ч.

    МЕГЛЕНА, ПОЗНАВАХ ТЕ КАТО ЕДНО ПРЕКРАСНО, НЕЖНО ДЕТЕ С БУДНИ,ШИРОКО ОТВОРЕНИ ЗА СВЕТА ОЧИ. МОМИЧЕ, КОЕТО УЧЕХ ДА СЕ КАТЕРИ КАТО МАЙМУНЧЕ С НАС ПО ДЪРВЕТАТА В ПАВЛОВО И ДА ИГРАЕ МОМЧЕШКИТЕ НИ ИГРИ. ПРОЧЕТОХ И ДВЕТЕ ТИ ИНТЕРВЮТА. ИМАЛА СИ ИНТЕРЕСЕН, НАПРЕГНАТ И ПОЛЕЗЕН ЖИВОТ, НО НЕ ТОВА МЕ ВПЕЧАТЛИ, ЗАЩОТО ЗА СЪЩОТО ВРЕМЕ И АЗ ИЗЖИВЯХ НЕВЕРОЯТНО БУРЕН ЖИВОТ ДО ВЪРХОВЕТЕ НА МОЯТА ИНЖЕНЕРНА ПРОФЕСИЯ.ВПЕЧАТЛИ МЕ ТОВА,КОЕТО УСЕТИХ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ ИЛИ НА ТВОЯТ ЕЗИК - ТОВА, КОЕТО Е \&quot;ЗАД КАДЪР\&quot;. ТОВА, ЧЕ СИ ИЗРАСЛА ДУХОВНО И ВЪПРЕКИ, ЧЕ БЕЗМИЛОСТНО ТЕ Е ВЪРТЯЛ ЖИТЕЙСКИЯТ ВОДОВЪРТЕЖ, СИ ЗАПАЗИЛА ВЪЗВИШЕНАТА СИ ДУХОВНОСТ И НА ПЪРВО МЯСТО ЗА ТЕБ СА ДУХОВНИТЕ И МОРАЛНИ ЦЕННОСТИ - И В ЖИТЕЙСКИ И В БИБЛЕЙСКИ СМИСЪЛ.КОЛКОТО ДО САМОТАТА И БОЛКАТА ОТ ПРЕДАТЕЛСТВАТА, КОЯТО ПРОЗИРА В ДУМИТЕ ТИ, ТЕ РАЗБИРАМ НАПЪЛНО. КОГАТО ЧОВЕК ЗАГУБИ ЛЮБОВТА НА ЖИВОТА СИ, ТОВА Е СТРАШНО. ДА НЯМА ДО КОЙ ДА ЗАСПИВАШ ЩАСТЛИВО В ОБЩАТА АУРА, ДА НЯМА ДО КОЙ ДА СЕ СЪБУЖДАШ И ДА СПОДЕЛЯШ КРАСОТАТА НА УТРИНИТЕ, РАДОСТТА И ТЕГОБИТЕ НА ДНИТЕ Е СТРАШНО. ТОВА Е САМО ЕДНО СЪЩЕСТВУВАНЕ, НО В ИМЕТО НА ДЕЦАТА И ВНУЦИТЕ ТРЯБВА ДА СМЕ СИЛНИ. ЯВНО ТИ СИ НЕОЧАКВАНО СИЛНА ЗА КРЕХКАТА ТИ ВЪНШНОСТ. ВЪЗХИЩАВАМ ТИ СЕ! ЗА РАЗЛИКА ОТ ТЕБ, АЗ ИЗБРАХ ОТШЕЛНИЧЕСТВОТО. ЖИВЕЯ СРЕД ПРИРОДАТА НА ЕДИН БАИР НАД ЕДНО ДИВО СЕЛО САМО С ДВЕТЕ СИ КУЧЕТА И ЕДИНСТВЕНИТЕ МИ ЩАСТЛИВИ ДНИ СА ПРЕЗ ЛЯТНАТА ВАКАНЦИЯ, КОГАТО ВНУЦИТЕ МИ СА ПРИ МЕН. САШО

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петър Раковски

    04 Авг 2015 7:07ч.

    Моето най-искрено уважение и дълбок реверанс!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • фъссссссс спукала се гумата

    23 Авг 2015 6:40ч.

    дъра бъра, дъра бъра и накрая ти се доспива. по-добре да помълчиш, отколкото да плямпаш каквото ти падне, а след това даже и да се оставиш да те публикуват.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ФИЛИП

    25 Авг 2015 1:12ч.

    РОДИНА И МЙКА СЕ НЕ ЗАБРЯВАТ.И НАЙ ВАЖНО Е ЧОВЕК ДА ЦЕНИ СВОБОДАТА А ТЯ Е ПО СИЛНА ОТ ЛЮБОВТА, КАЗАЛ...........

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • PonchikDap

    19 Sep 2015 9:34ч.

    Здравствуйте! робот бинарные опционы стратегия гуппи для бинарных опционов бинарные опционы роман строганов правильная торговля на бинарных опционах http://vintage-cafe68.ru/boty-dlya-binarnyh-opcionov-s-inostrannyh-saytov.php http://pokerzvezdy.ru/korotkie-binarnye-opciony.php http://voyage39.ru/kak-besproigryshno-torgovat-na-binarnyh-opcionah.php

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • AntonyDap

    10 Окт 2015 8:34ч.

    Привет! брокеры бинарных опционов grand capital бинарные опционы платформы бинарных опционов с демо счетом http://adtechno.ru/binarnye-opciony-tehnicheskiy-analiz.php http://solopackaging.ru/binarnye-opciony-so-stavkoy-1.php как стать менеджером бинарных опционов http://sablinov.ru/wforex-binarnye-opciony.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Alastar

    26 Окт 2015 5:59ч.

    Whoa, whoa, get out the way with that good iniarmotfon.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи