"Испанската монархия е в много голяма опасност. Срещу нея са радикалната левица, която иска да пристъпи към нов прочит на историята на Испания, каталунските сепаратисти и малка част от испанската десница. Обичайните му поддръжници са Социалистическата партия и Народната партия, но днес те представляват едва 51 процента от гласовете. За да спаси монархията, Фелипе VI ще трябва да покаже, че неговото царуване е скъсало с практиките на Хуан Карлос", обяснява френският историк Беноа Пелистранди в интервю за “Фигаро”. Той е автор на книгите “История на Испания от Наполеоновите войни до наши дни” («Histoire de l’Espagne, des guerres napoléoniennes à nos jours», 2013) и “Каталунският лабиринт” («Le Labyrinthe catalan», 2019).
“Испанската монархия е в голяма опасност”

 

Хуан Карлос, синът му, крал Фелипе VI, и престолонаследничката принцеса Леонор Снимка: АФП, архив

 

- Казват, че испанците не са монархисти, а “хуанкарлисти”. Преди моралното си поражение, беше ли обичан Хуан Карлос от испанците?

 

- Хуан Карлос беше изключително популярен човек. Изразът “хуанкарлисти” е начин да се отдаде почит на краля помирител. Защото Хуан Карлос позволи на Испания да излезе мирно от франкистката диктатура. Помирението не бяха добрите чувства, трябваше да се затворят раните от гражданската война и да се изгради конституционна рамка, в която всички политически сили да намерят място, дори и най-радикалните; комунистите, баските сепаратисти, каталунските националисти, социалистите-републиканци. Хуан Карлос беше човек на синтеза и позволи на всички тези хора да обсъждат заедно и да се роди Конституцията от 1978 година. Той не беше единственият архитект, но улесни реконструкцията на Испания. После, през февруари 1981 г., той беше спасителят, защото част от армията провокира държавен преврат. Хуан Карлос направи телевизионно обръщение в 1:30 часа сутринта, в пълна униформа на бригаден генерал, за да напомни на испанците, че ролята на короната е да защитава институциите. Това беше кулминационната точка на демократичния преход. 

 

След това фигурата на Хуан Карлос израсна, защото той стана международен символ на блясъка на Испания. Голямата дата по време на неговото царуване, беше 1992-а: Олимпийските игри в Барселона, където целият свят можа да се възхити на една модерна, открита и мирна Испания. И накрая, Хуан Карлос дълго време се славеше като най-добрият посланик на големите испански компании, позволявайки им да печелят важни международни договори. Неговата фигура беше много уважавана до 2004-2008 година.

 

- Беше ли притиснат Хуан Карлос да напусне Испания?

 

- Това беше решение, искано от испанското правителство, което трябваше да бъде договорено с кралския двор. Вицепремиерът в испанското правителство Пабло Иглесиас, лидер на “Подемос”, иска в крайна сметка монархията да изчезне. Аферите на Хуан Карлос му дадоха претекст, за да действа. Ето защо стана наложително крал Фелипе VI да скъса връзките с баща си, за да покаже, че тези злоупотреби вече не са дневен ред. Отвъд политическото измерение, има едно шекспировско измерение в отношенията между Фелипе VI и Хуан Карлос, което обяснява двуличния характер на аферата.

 

- Може ли испански съдия да поиска неговата екстрадиция? Предвижда ли се процес в Испания?

 

- За деянията преди неговата абдикация на 18 юни 2014 г. Хуан Карлос се ползва с конституционен имунитет. Така че срещу него няма да бъдат повдигани въпросите за злоуоптреба с фондове, а за данъчна измама. Той не отива в изгнание и ясно каза, че е на разположение на испанското правосъдое. Преди всичко той не трябва да създава впечатлението, че бяга от правосъдието, противно на това, което твърди радикалната левица. На теория Хуан Карлос наистина рискува съдебен процес и тежка глоба, придружена от затвор, което трудно можем да си представим поради възрастта му. Но не вярвам да има процес. Рискът от институционална дестабилизация на Испания би бил твърде голям.

 

- Мислите ли, че испанската монархия е в опасност?

 

- Испанската монархия е в много голяма опасност. Срещу нея са радикалната левица, която иска да пристъпи към нов прочит на историята на Испания, каталунските сепаратисти и малка част от испанската десница. Обичайните му поддръжници са Социалистическата партия и Народната партия, но днес те представляват едва 51 процента от гласовете. За да спаси монархията, Фелипе VI ще трябва да покаже, че неговото царуване е скъсало с практиките на Хуан Карлос.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

10 коментар/a

Констатация на 05.08.2020 в 17:10
Казах ви, че ще плачете за Франко!
observer на 05.08.2020 в 20:18
Хуан Карлос беше избраникът на Франко. Испания е демократична страна и там мирно съжителстваха левичари републиканци и франкисти с монархически увлечения. Франко имаше един грандиозен мавзолей, тука седесариатът го даваше за пример като символ на националното помирение, а медиите ни усърдно ни го набиваха в главите. В една огромна дупка в планината от едната страна са погребани фалангистите, от другата републиканците, а в дъното, украсен със статуи на ангели на по-високо, като се полага на превъзхождащ простолюдието, саркофагът на самият каудильо. Отпред отвън има плац за мероприятия в духа на нацистката архитектура, огромен. А на върха на планината стърчи още по-огромен кръст, демонстриращ вярата на Франко и Божията милост, с която се е подсигурил. Усещането е като да си попаднал в нацистка Германия, ако същата се беше появила в Средновековието. Това мога да кажа по темата.
Констатация на 06.08.2020 в 09:49
Франко създаде основите за просперитета на Испания през 80-те - 2000-те години. И съвсем неслучайно, не позволяваше на Хуан Карлос да стане крал, докато беше жив. Днес модерната испанска гей-левица е на път на срине всичко постигнато. Пък ти се прави на либерален антифашист....
Наблюдател на 06.08.2020 в 12:17
Докато няма революция, няма опасност за монархията.
Бил съм Испания малко след Франко на 06.08.2020 в 18:38
Изглеждаше като замръзнала във времето, когато републиканците падат от власт. Повече от половин век парализа. Хайде да не рекламираме клерикалния испански фашизъм.
Коба на 07.08.2020 в 11:07
По-доброто е враг на доброто и на здравия разум! Истеричните либерал-радикали-левичари искат да бият ч***кий на площада и да ги аплодират за това. Нямат мирясване, докато някой като Франко, Сталин или Пиночет не им извие врата и вкара нещата в ред, за което бива анатемосан во веки веков. Хуан-Карлос има огромна заслуга за съвременна Испания, за което следва да бъде наказан...
Woland на 08.08.2020 в 19:05
Монархията не е идеална, но по добро не е измислено. Авторитет, обединяващ символ на нацията. Къде го има това във така наречените демокрации - уважение, доверие във институциите ? Демокрацията е компрометирана във всяко отношение и най вече доказва, че хората не са дорасли за нея, както и за комунизъм. Просто хората вместо да еволюират , деградират.
баба мара на 09.08.2020 в 16:33
испания трябва да се върне към 1936 г монархията трябва да бъде погребани во веки веков какво единство олицетворява като е проядена от корупция последната криза с коронавируса показа колко е скапана монархията
Е аз съм бил на 10.08.2020 в 09:41
И аз съм бил в Испания няколко години след смъртта на Франко, а за последен път бях там през миналата година. Срината икономика, гъмжи от арабски имигранти - особено в южните провинции, на Север пък нарастват сепаратистките настроения, а на всичкото отгоре в страната много успешно се реализира т.нар. "джендър революция". Пък ти си рекламирай пробития от всякъде безбожен испански либерализъм...
Woland на 10.08.2020 в 12:17
Монархията е чисто управление на хомогенна маса народ, а не на сбирщайн от ******* и да, монархията е за интелигентен народ. Тълпата се управлява само от диктатура, защото не разбира от друго, за съжаление или не. И да, лудите ще лудуват докато им плащат/докато им писне на кукловодите.

Напиши коментар