Ален дьо Беноа: Срещу либерализма

Ален дьо Беноа: Срещу либерализма
"За либерализма основното право е правото да имаш права. Възстановяването на общото благо е програмата пред всички антилиберали днес, ако искаме да излезем от един свят, в който вече няма ценност, но всичко има цена. Една нова световна финансова криза, още по-опустошителна от тази през 1929 и 2008 г., би могла да ускори нещата. Но нека бъдем спокойни, това няма да е краят на света! Просто ще бъде краят на един свят, който във всички смисли на думата изживя своето време". Книгата на Ален дьо Беноа “Срещу либерализма” («Contre le libéralisme»), издадена през февруари 2019 г., е експлозивно есе, в което френският философ изследва либералната идеология. Това интервю е направено с него през ноември 2019 г., т.е. преди пандемията на коронавируса и кризата, породена от нея, така че анализът му не обхваща настоящия период.

 

Снимка: welt.de, архив 

 

- В книгата си показвате, че различните форми на либерализъм споделят една и съща концепция за човека. Какво е това определение в либералната мисъл?

 

- Дълбокото единство на либерализма почива в неговата антропология - антропология, чиито два неразривно свързани стълбове са индивидуализмът и икономизмът. Либерализмът смята индивида за единствения източник на ценностите и целите, които той избира. Този индивид се разглежда сам по себе си, независимо от социалния или културен контекст. Това е същество, напълно независимо от своите себеподобни, изцяло собственик на себе си, без да дължи нищо на обществото, свободно определящо своя избор, който цели винаги и единствено да максимилизира рационално своята изгода, т.е. своя материален интерес и лична печалба. Тази теза превръща човека в същество на сметката и интереса. Моделът е търговец - пазар: това е Homo economicus.

 

Индивидът се смята за първи, или като предхождащ социалното в една митично представяне на “пред-историята” (предшественост на природното състояние), или просто като му се приписва нормативно първенство (индивидът има най-голяма ценност), народите и нациите вече нямат присъщи характеристики или статут на автономно съществуване: те са просто съвкупност от индивиди. “Франция е само съвкупност от човешки същества”, пише либералният икономист Бертран Льоменисие. В същия дух Маргарет Тачър твърдеше, че “обществото не съществува” («there is no society»). 

 

При тези условия се смята, че човекът се самоизгражда от нищото, а не от вече съществуващото. Човекът се държи като социално същество, не защото това е в природата му, както твърдеше Аристотел, а защото намира изгода в него, което означава, че няма етична връзка със самия себе си. При либерализма социалната връзка зависи напълно от договорната система: смята се, че обществото може да бъде регулирано напълно от правния договор и търговския обмен. Това е краят на общото благо, фалшиво приравнено с “общия интерес”, който е само сбор от частни интереси. Доколкото либерализмът претендира, че поставя институциите в услуга на индивида, той неизбежно се противопоставя на общото благо, което смята за несъстоятелно. Либералният свят е светът на не-общото благо. 

 

- Свободата не е характерна само за либерализма. Либералната “свобода” средство за създаване на егоистичен индивид, откъснат от всяка привързаност, ли е?

 

- Либерализмът на драго сърце се представя като “идеология на свободата”, което очевидно е привлекателно. Всъщност той е не толкова идеология на свободата, колкото идеология, която поставя свободата в служба само на един индивид. Единствената свобода, която провъзгласява, е индивидуалната свобода, разбирана като освобождаване от всичко, което надхвърля индивида. Тя лесно отхвърля всяко определяне, особено това, което произтича от историческите корени или културната принадлежност. Бенжамен Констан не спираше да повтаря: “Индивидуалната свобода е истинската модерна свобода!”. На тази модерна концепция за свободата може да се противопостави концепцията на древните, която разглежда свободата като възможност, дадена на всеки един, за да участва в публичните дела, или пък концепцията на “републиканската” традиция, от Тит Ливий и Макиавели до Харингтън, която казва, че аз не мога да бъда свободен, ако политическата общност, към която принадлежа, не е свободна. Тази “републиканска” свобода се грижи за обществото като такова, докато либералната свобода го пренебрегва. 

 

Либерализмът се основава на убеждението, че съществуват основни и неотменими индивидуални права, които са едновременно предшестващи и по-висши от всяка човешка институция и че първото от тези права е правото да преследваш свободно своя интерес. Очевидно тези права са чисто формални (правото на труд никога не е осигурявало работно място), но не това е най-важният момент: основното право е правото да имаш права. Поради това индивидуалните права могат да се противопоставят на всяко социално задължение или политически императим. Тази концепция за субективните права скъсва с цялата традиционна философия на правото, която се ограничаваше да определи справедливия дял, който се пада на всеки един («suum cuique tribuere»).

 

- Както справедливо припомняте, автентичните общности не са събиране или сбор от индивиди. Въпреки това, новите общности в постмодерния свят се обединяват по много изкуствен начин. Моделите на потребление или социално-икономическите практики създават “потребителски общности”. Мислите ли, че това е “триумф на либерализма”?

 

- Не бих казал. “Автентичните общности” не са непременно общности, основани на наследствените връзки. Съществуват и “придобити” общности, но трябва да ги разграничим от мимолетните “племена”, без друга причина за съществуване, освен споделения интерес. Една автентична общност придава (или помага да се придаде) смисъл на съществуването. Тя може също да даде и причини да се умре. Общност, която се формира около определен брой политически, идеологически или философски убеждения, е по дефиниция “придобита” общност (дори и това придобиване да може да се предава). Човек, който жертва живота си заради идеите си, умира за нещо, към което е решил да се присъедини. Но никой не е готов да умре за “потребителска общност”!

 

- По-общо, как преценявате въздействието на либерализма в западните общества? Може ли да се резорбира “голямата трансформация” на капитализма?

 

- Въздействието на либерализма в обществото се измерва с възхода на индивидуализма и утилитаризма, с господството само на пазарните ценности. Либералното капиталистическо общество съвсем естествено е пазарно общество, т.е. общество от индивиди, на което е чуждо понятието безвъзмездност, етиката на честта, системата на даването и на даването в замяна, общество, в което царува фетишизмът на стоката и в което онова, което не може да се изчисли, не се брои. 

 

Пазарът може да се смята за регулаторен закон на социалния ред без законодател. Ето защо либерализмът се стреми да превърне този модел в парадигма на всички социални връзки (откъдето и либералният анализ на политическия пазар, брака, престъплението, семейството и т.н.), като същевременно погрешно твърди, че пазарът, в модерния смисъл на думата, е естествената форма на обмен, докато той е бил създаден под влиянието на формиращите се национални държави, които искат да осигурят данъчни приходи от обмена вътре в общността. Пазарът изисква обаче да изчезне всичко, което може да попречи на търговския обмен, и следователно границите да се смятат за несъществуващи. От тази гледна точка, либерализмът няма нищо против глобализма. Той се стреми към премахване на границите («laissez faire, laissez passer», свободно движение на хора и на капитали). Един милион извъневропейци, които идват да се заселят в Европа, в неговите очи са само един милион индивиди, които идват да се присъединят към други милиони индивиди. “Търговецът, пише Смит в един прочут пасаж, не е непременно гражданин на някоя конкретна страна. До голяма степен той е безразличен към мястото, където търгува, и е необходимо само малко отвращение, за да реши да пренесе капитала си от една страна в друга и заедно с него цялата индустрия, която този капитал е създал”. Това вече е апология на делокализацията! 

 

Подемът на либералния индивидуализъм, съпътстващ възхода на буржоазните класи и ценности, за сметка на аристократичните ценности, както и на народните ценности, се изразява на първо място в постепенното разпадане на органичните структури, характерни за традиционните общества, след това с повсеместното разпадане на социалната връзка и накрая със ситуацията на относителна социална аномия, при която индивидите се оказват едновременно все по-чужди един на друг и потенциално все повече врагове един на друг, тъй като всички са обзети от модерната форма на “борба на всеки срещу всеки”, каквато е общата конкуренция. Накрая тази социална аномия може да доведе до общество, което вече не е “течно”, а “газообразно”, т.е. до хаос. От него можем да излезем само като се върнем към общото. В тази перспектива общото благо има смисъл, само като благо, което е установено като общо и по своята природа е неприсвоимо. В израза “общо благо” първият термин е също толкова важен, колкото и вторият, защото общото вече е само по себе си благо, което се определя като това, от което всеки може да се възползва, без да трябва да го споделя. Възстановяването на общото и на общото благо е програмата пред всички антилиберали днес, ако искаме да излезем от един свят, в който вече няма ценност, но всичко има цена. 

 

- Много по-различна ли е постмодерната буржоазия от буржоазията по времето на Флобер?

 

- Привидно тя много се е променила. Днешният бобо* изглежда на пръв поглед много по-различен от строгия, сдържан и пестелив буржоа от края на ХIХ век. Първият е толкова готин (cool), колкото вторият беше твърд, той също е хедонистичен и отворен за всички най-екстравагантни подбуди, докато вторият внимаваше да спазва социалните условности. Работата е там, че самото глобално общество много се е променило. То иска да бъде “отворено”, плаващо, релативистично, безразлично към истината. Но онова, което характеризира най-силно буржоазния дух, приоритетната грижа за собствения интерес, възприемането на обществото в единствения хоризонт на повече или по-малко, не се е променило. Франсоа Бегодо много добре го показва в последната си книга, Histoire de ta bêtise (История на глупостта).

 

Някога, за да увеличи имането си, старомодният буржоа трябваше да прави усилия, да си наложи дисциплина. Днес човек може да забогатее, докато се забавлява. Но целта остана същата. Постомодерното предприятие също е доста по-различно от завода, така както днешният спекулативен и детериториализиран капитализъм се различава от стария индустриален капитализъм, които все още не се е освободил от националните си корени. И в двата случая обаче целта е парите да се превърнат в капитал. 

 

Бихме могли да кажем, че буржоата е създал свой свят и че в този свят старите добродетели вече няма нужда да бъдат въплъщавани от хората, просто защото те бяха пренесени в глобалното общество. Сега самото общество трябва да се управлява по рационален, препазлив, икономически и търговски надежден начин. Вернер Зомбарт го показа много добре в случая с предприемачеството: модерният капитализъм пази всички буржоазни добродетели, но ги изважда от хората, за да ги пренесе във фирмите, които престават “да бъдат собственост на живи хора, за да се превърнат в обективни принципи на икономическото поведение”. Днес обаче нациите са нищо повече от големи фирми, ръководени от експерти и специалисти по управлението.

 

- Демокрацията и либерализмът бяха обединени от идеологията на човешките права. Днес като че ли тази двойка е на ръба на разрива като модел. Смятате ли, че либерализмът е възможен без демократичната си обвивка?

 

- Още по-възможно е тази обвивка да е била само маскировка. Тъй като чуваме да се говори за “либералната демокрация”, сме свикнали да мислим, че либерализмът и демокрацията са синоними. Това е огромна грешка. Демокрацията включва суверенната власт на демоса или, ако предпочитате, народния суверенитет като конститутивна власт, която има политическа легитимност. Демокрацията е формата на управление, отговаряща на принципа за идентичност на възгледите на управляващите и на управляваните, като основната идентичност е тази на конкретно съществуващ народ като политическа единица. Либерализмът е напълно различен, тъй като той твърди, че “икономическата сфера” трябва да бъде автономна от политическата власт. Така икономиката, първоначално разглеждана като царство на необходимостта, се превръща в пълния смисъл на думата в царство на свободата. Предефинирана в либерален смисъл, демокрацията вече не е режим, който освещава суверенитета на народа, а режим, който “гарантира правата на човека”. Правата на човека превъзхождат суверенитета на народа до такава степен, че той вече се зачита, само ако не им противоречи: така упражняването на демокрацията е поставено под условия. 

 

Освен това либерализмът е фундаментално враждебен на понятието суверенитет - освен, разбира се, на суверенитета на индивида. За него всяка форма на суверенитет, надхвърляща индивида, е заплаха за свободата му. Следователно той осъжда политическия суверенитет и народния суверенитет с мотива, че легитимността принадлежи само на индивидуалната воля. Всички либерални демокрации са също така представителни парламентарни демокрации, което означава, че парламентарният суверенитет заменя народния суверенитет. За либерализма властта по принцип има силата не да ръководи, а да представлява обществото. От самото начало представителната демокрация няма друга цел, освен да вземе предпазни мерки срещу “изблиците” на народа и гнева на “опасните класи”. Жак Жюлиар дори говори за “бариера за сигурност, измислена от управляваващата класа, спрямо възможните изблици на народния суверенитет”. Народът обаче е толкова малко призван да се представлява сам, че е истински суверен, само когато самият той присъства. Това е причината, поради която Карл Шмит казваше, че колкото една демокрация е по-либерална, толкова по-малко демократична е тя.

 

- Отговор на тази криза на легитимността ли са “нелибералните демокрации”?

 

- Появата им очевидно е отговор на сегашната криза на либералната демокрация и по-точно на “отдалечаването на либерализма от демокрацията, т.е. на незачитането на суверенитета на народа от мига, в който той узакони със своя икономически или политически избор елитите, които го управляват” (Лоран Буве). В по-дълбок смисъл, нелибералните демокрации се раждат от осъзнаването, че формалната система на правовата държава, разбирана като натрупване на куп абстрактни норми, не отговаря на фундаменталния въпрос какво може да бъде добро общество или какъв смисъл можем да придадем на съществуването си.

 

Либералната държава се въздържа по принцип от всяка оценка на начина, по който хората избират да живеят. Тя не трябва да избира между конкуриращи се концепции относно морала, не трябва да допринася за придаването на смисъл на съществуването, не трябва да предлага модел за “добър живот” (Аристотел), не трябва да насърчава някои поведения или да обезкуражава други. Правителството, подчертава Робърт Нозик, трябва да бъде “стриктно неутрално към своите граждани”.  Либерализмът е на първо място отказ да мислим човешкия живот от гледна точка на неговото добро или неговата цел, както толкова добре казва Пиер Манан. Как да се учудваме тогава от неспособността на либералните общества да приемат хармонично законодателство по “обществените въпроси” (биоетика, медицински асистирано възпроизводство, хомосексуални бракове, имиграция и т.н.), които неизбежно включват моралната оценка?

 

- Кризата с “жълтите жилетки” върна идеята за пряката демокрация с референдума по гражданска инициатива. Какво мислите за тази идея и за трудовете на Етиен Шуар?

 

- Аз самият защитавам отдавна идеята за демокрация на участието (démocratie participative) и за по-пряка демокрация; следователно можете да подозирате моя отговор. Що се отнася до трудовете на Етиен Шуар, мисля, че те заслужават да бъдат разпростравяни по-добре и по-широко обсъдени. Идеята, изложена и от Шуар, за учредително събрание, изтеглено по жребий, заслужава да бъде сериозно проучена. Що се отнася до референдума по народна инициатива (или гражданска инициатива), на която този решителен критик на либералната идеология е горещ привърженик, аз напълно споделям мнението му по този въпрос, дори и да не смятам референдума за панацея. Не ме учудва, че Етиен Шуар е изиграл ролята на “неформален съветник” на някои “жълти жилетки” и това го прави още по-симпатичен.

 

- Защо идеята за края на капитализма днес е синоним на края на света? Митът за колапса средство да се легитимира днешния свят ли е? Възможен ли е друг край на света според вас?

 

- Наистина може да се каже, че е по-лесно е да си представим края на света, отколкото на капиталистическата система. Причината е, че тази система от десетилетия формира въображението по всички възможни и невъзможни начини. Преди половин век също властваше мнението, че съветската система няма да рухне. Знаем какво се случи. Аз самият смятам, че същото може да стане с капиталистическата система, която днес се сблъсква с непреодолими вътрешни противоречия. Една нова световна финансова криза, още по-опустошителна от тази през 1929 и 2008 г., би могла да ускори нещата. Но нека бъдем спокойни, това няма да е краят на света! Просто ще бъде краят на един свят, който във всички смисли на думата изживя своето време.

 

- Забелязва се появата на нов трансверсален размисъл, който цели да предложи конкретни алтернативи на системата. Могат ли понятията общност, автономия и взаимопомощ да дадат нов тласък на общото благо? 

 

- Да, без съмнение. Но в преходния период, в който живеем сега, трябва да се направи още много. Би било добре,в близко бъдеще да предизвикаме и организираме този размисъл, като държим очите си отворени за това, което се задава, понякога объркано, за да се очертаят посоките, които трябва да следваме.

 

* Бобо - от bobo (фр.) буржоа бохем (бел. пр.)

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО

    20 Май 2020 17:29ч.

    Либерализмът е когато всеки има право на череши ако ги достигне. Консерватизмът е когато най-силните изблъскат стълбите на всички останали. Социализмът е когато се правят стълбите, и всеки се надява на череши. Комунизмът е когато за всички трябва да има череши, като си я посади, и всеки помага това да стане. Но либерализмът е сладък сън, за повече череши, сладка кукичка, сиренце в капанът. И всичко приключва с консерватизмът, край на сладките сънища, проповядвани от бъдещи консерватори.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ПАЗАРЪТ РЕШАВА

    20 Май 2020 17:37ч.

    Третият път е неоконсерватизмът. Край на либерализмът и социализмът. Край на прогресивизмът. Чорбаджийска икономика ниолиберализъм - Хитлер: "Правителството няма да защитава интереса на германският народ, чрез икономика, организирана от държавата, а ще подкрепя частното предприемачество" .. Капитал е инвестиция, държавен капитализъм е инвестиране от държавата, капиталист е инвеститор, капитализъм е инвестирането. Неоконсерватизмът е неолиберализъм. Институтът Кейто е създаден от Чарлз Кох, и финансиран от него. Чарлз Кох е против Сорос и подкрепя Тръмп и републиканците, и финансово и и пропагандно. https://en.wikipedia.org/wiki/Cato_Institute Учените от Cato последователно призовават за приватизация на много държавни служби и институции, включително НАСА , Социалното осигуряване , Пощенската служба на САЩ, Администрацията за сигурност на транспорта , публичното училище , системите за обществен транспорт и общественото излъчване . Институтът се противопоставя на законите за минимална работна заплата , като казва, че те нарушават свободата на договаряне и по този начин права на частна собственост и увеличават безработицата. Той е против разширяването на регулациите за извънреден труд , като се твърди, че това ще бъде от полза за някои служители в краткосрочен план, като същевременно струва работни места или ще намали заплатите на други и няма значимо дългосрочно въздействие. Той се противопоставя на забраните за детски труд. Искат работодателят да е свободен колко да плаща за труд, за колко часа и каква възраст. Държавата да е извън всичко, и само пазарни пенсии и здраве.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • буржоазен буквар

    20 Май 2020 19:02ч.

    Не го разбирам леб-ерализмът и пазарният свят, демокрацията. Ако трудът и работното място са стока? Защо искат да им продаваш труд 8 часа, и да купуваш работно място с трудът си, 8 часа на ден. Много хора със затруднения, физически, психически и наркомански, .. което пак е физика и психика, си изкарват хлябът чрез връщане - тоест събиране на вторични суровини. Могат да работят 2-часа, и 10лв на ден им стигат. Минималното заплащане сега е 3,5 лв на час, но свободната работа на надник е 40лв на ден. В магазинът има всичко, и от пиле мляко, но пазарът на работни места плащани с труд. Труд за пари. Никой не ще да купи 2 часа труд. Трудът е в излишък, май. Да верно, парите струват много повече от това което купуват. Затова всеки предлага всичко за пари. ВСЕКИ ПРЕДПОЧИТА ПАРИТЕ. Ако подаряваш пари или стока, всеки взима парите. Ако плащаш със стока или пари, предпочитат парите. После парите били без стойност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    20 Май 2020 19:51ч.

    Либерализъм - пускаш лисицата в кокошкарника и затваряш вратата. Всички кокошки имат свободата да бъдат изядени, но вероятно по-силните ще се съпротивляват повече и ще ги изядат последни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • фи и пси

    20 Май 2020 22:05ч.

    Философската грешка на либерализма (защото става дума за хора, очевидно скарани с философията): отъждествяване на понятията "субект" и "индивид" поради потъналост в привидности и дълбоко неразбиране както на генезиса на субектността като плод на рационализации, така и на производството на индивидуалното като фантазъм именно от субекта, който по властова или културна повеля (невежествено подражание) е отдал своя суверенитет на обективирани фетиши от заобикалящото ни и не се е сетил да си го върне обратно. "Индивид" е изначално механично рационализиран конструкт на западната цивилизация, който няма как да бъде разпознат извън масата, тълпата; ето защо е пълна илюзия автономността на индивидуалната воля или неприкосновеност спрямо всичко останало. Как и къде субектът се разминава с индивидуалното понятие за себе си? - евентуално правилният отговор на този въпрос философски приключва с либералните илюзии завинаги, и то не просто на антропологично, а на онтологично ниво. Защото индивидът е само отчужден, опредметен образ на субективното, и това опредметяване на представя истинната антропологична същност. Ако би я представяло, тогава щеше да има само една култура поради очевидно единната представа за човек, а е очевидно, че културите са много, и либерално изповядваната антропологична същност е характерна само за типичния Запад и протестантската религия. В други географски ареали изповядват съвършено различна доминанта на човешката същност, респ. предназначение. Ето защо концепцията за "права на индивида" няма никакви априорни основания, и се отнася само до антропология от прагматично гледище (Кант), каквато изповядва западното протестантско човечество.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • малка, но важна поправка!

    20 Май 2020 22:09ч.

    ...и това опредметяване НЕ представя истинната антропологична същност...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гняс за една нощ

    20 Май 2020 22:55ч.

    Либерализмът упражнява много мимикрии. Сладко,сладко говори за свобода,че и като игнориращ държавата,баш като комунизма се представя,т.е. свобода без граници и морални задръжки и накрая се стига до свободата на гилотината на якобинците - а Свободата е част от лозунга на Френската революция. С мимикрията за Човешки права,всъщност маскира безкрайните права на силния индивид да беснее като сатрап. Иначе прасетата от фермата на Оруел си мислят,че и те имат права и чак когато Пол Пот ги подкара към кланницата вникват в същността на правата си..... ако им остане време Няма автентични общности - нито религиозни,нито расови,нито етнически,нито етнографски,нито общности основани на морал,тоест това са хора без ценности,освен ценността на индивидуалния им интерес. Тия са абсолютни неверници - ни Бог,ни морал,ни традиция,ни семейство. Индивидуалистичният им егоизъм помита и семейството - егоистичните индивидуални права турят на дръвника семейството като клетка на обществото. То какво ти Общество в което можеш да топиш жена си,мъжа си,децата ти да те топят.....абе Павлик Морозовци. Тия уважават демокрацията и суверенитета ,колкото ги уважаваха деятелите на световната революция. То и затова и нашата,и съветската номенклатура за една нощ се преродиха в либерастна гняс.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    21 Май 2020 8:30ч.

    Коментарите са по-интересни от потопа от думи в статията. По изказването на В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО, социализмът е, когато свикат събрание, за да ти разяснят, че череши ще има при комунизма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Колю

    21 Май 2020 9:20ч.

    И какво идва след фашизма, комунизма и либерализма (глобализма)? Как да се върнем към изконните ценности и нравственост в обществото и държавата за общо благоденствие?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    22 Май 2020 12:15ч.

    Тези три принципа ми напомнят на трите закона в роботиката, първи закон, „либерализмът смята индивида за единствения източник на ценностите и целите, които той избира“, втори закон, “икономическата сфера трябва да бъде автономна от политическата власт“ и трети закон, „държавата да се държи стриктно неутрално към своите граждани”. Не знам дали ви прави впечатление, но либерализмът е нарушил и трите си основополагащи принципа ЯКО, както стана модерно да се казва. Първо те не са зачели индивида като единствения източник на ценности, което щеше да означава, че всеки индивид следва СВОИ ценности. Т.е. никога не бихме имали образователен монопол, задължително сексуално образование или насилствено налагане на джендърна и феминистична идеология. В случая те са действали като нова религия, със своите гурувци и мрежа за зарибяване и финансиране и целяха тотално промиване на мозъци. Относно икономиката, тази криза разкри колко „автономна“ е била тя, след като политиката си няма никаква друга работа, освен да я спасява на напълно непазарен принцип. Държавите станаха най-крупния работодател не само на своите държавни служители, но и на бизнеса! И последното, да се „държи неутрално към своите граждани“ без значение какви ценности изповядват те, как се реализира с нравствена полиция на работното място, арести за несъгласие с джендърите, промяна на литературна класика, изобретяване на политкоректен език? В действителност нищо либерално нямаше, имаме една нова компартия, нов комунистически интернационал, свиреп, нетолерантен и безпощаден, който просто се е нарекъл либерален. Техният девиз беше социализация и интеграция, но към тяхната секта. Точно по тази причина социализацията и интеграцията ми беше на мен трън в очите от години, понеже беше технология на промиване на мозъци. И вирусът явно мисли така, той в някаква степен върна именно индивидуалните права, отнети от нашите лицемери либерали, които почти успяха да ни подравнят ментално като клонинги. Върна хората в техния дом, тяхна крепост и място, където наистина да практикуват индивидуално своите ценности.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДЬО БЕНОА - НОВО ДЯСНО

    23 Май 2020 15:00ч.

    Критиците на Де Беноа също твърдят, че възгледите му припомнят опитите на нацистите да заменят германското християнство със собствено езичество. Неговите критици, като Томас Шийхан , твърдят, че дьо Беноа е разработил романно преразказване на фашизма . Той също така се противопоставя на християнството като по своята същност нетолерантно, теократично и склонено към преследване. "Нова десница" в САЩ обаче са тясно обвързани с християнството, което Нувел дройт - НОВА ДЕСНИЦА на дьо Беноа отхвърля това, описвайки се като езическо движение. GRECE мозъчният му тръст, гледайки на предхристиянската Европа като на здрав и разнообразен, политеистичен континент, "тоталитаризмът се е родил преди 4000 години ... Той се е родил в деня, когато се появил монотеизмът. Идеята за монотеизма предполага подчиняването на човека на волята на един-единствен вечен Бог". Те твърдят, че християнското наследство на Европа е породило егалитарен етос, който оттогава се е развил в такива светски варианти като либерализъм, социалдемокрация и социализъм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Грамши

    23 Май 2020 18:03ч.

    В дадено общество, практиката на културната хегемония няма единна ценностна система, а е по-скоро сбор от разнородни социални конструкции. Всяка социална и икономическа класа има причина за своето съществуване в обществото и вътрешна логика, която позволява на нейните членове да действат по начин, който е различен от поведението на представителите на другите класи, като същевременно различните класи съжителстват като съставни части на обществото. Като следствие от тяхната различна причина за съществуване, класите се съвместяват в общество, което има по-широка мисия. При отделния член на обществото, който наблюдава структурите, създадени от културната хегемония, се наблюдава раздвояване на здравия разум на индивида, като се появяват личен и обществен здрав разум. В личен план, отделните мъже и жени прилагат здравия разум, за да си обяснят малка част от социалния ред – този, който има връзка с техния живот. Привидното ограничение на възможността за приложение на здравия разум в обществен план създава специфично усещане за систематичната социо-икономическа експлоатация, която е възможна именно благодарение на културната хегемония. Именно заради това раздвоение в светоусещането за статуквото – което се изразява в съвременната социо-икономическа йерархия на буржоазната култура – повечето мъже и жени се съсредоточават върху техните непосредствени, лични проблеми, отколкото да разсъждават открито за първопричините за социалното и икономическо подтисничество, което се упражнява върху тях. На лично ниво, културната хегемония е осезаема, и в същото време всеки индивид живее живота си в рамките на обществената си класа. За него или нея, различните социални класи изглежда нямат много общо с личния живот. Когато обаче бъдат разгледани в контекста на обществото като цяло, животът на всеки допринася за по-голяма социална хегемония. Въпреки социалното и икономическо многообразие и привидната политическа свобода, дължащо се на това, че различните хора са свидетели на различни обстоятелства, това, което не е осезаемо за тях е широкомащабната схема на хегемонията, към която те допринасят, живеейки живота си и участвайки в обществените институции. Културната хегемония се проявява и се поддържа от обстоятелства, които не винаги са напълно обозрими от отделните мъже и жени, живеещи в дадената култура.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи