Изпадаме в ступор, научавайки за смъртта на 13-годишно момче, пребито с железни прътове от свои връстници в Лила (Сен-Сент-Дени). Имаме чувството - спомена? - че “това не се е случвало преди”. Побоищата и уреждането на сметки съществуват във всички градски райони, а в някои са нещо обичайно. Но юноша, почти дете! После ни информират, че ученик от гимназията в Кретей насочил пистолет срещу свой учител, докато негов съученик снимал сцената и я пуснал в социалните мрежи…
Младите подивяват, къде са бащите?

 

 

 

Детето не е добрият дивак на Русо. То чака своето очовечаване. Ако не го очовечим по един или друг начин, то набързо ще остане в примитивното варварство. Така че не лоши деца търсят железен прът, за да убият съседа, а  деца, които сме се отказали да очовечим. Или още по-лошото, които отказваме да очовечим - от утопизъм, демагогия, слабоволие на възрастните, пише френският философ Шантал Делсол в своя статия във “Фигаро”. 

 

Общественият ред, който позволява да се предотврати подобен род непоносимо убийство, може да се постигне по два начина. Или детето се възпитава в дух на свобода, т.е. постоянно се учи на лична отговорност, какъвто по принцип е случаят в демократичните общества, които са фабрики за граждани. Или детето се възпитава в подчинение и автократичната държава потиска всяко отклонение, обикновено толкова тежко, че накрая възтържествува редът. В първия случай детето няма да търси железен прът, защото търпеливо са го научили да замества насилието с думи и защото е контролирано и придружавано от своите родители. Във втория случай, то няма да търси железен прът, защото знае, че полицията ще тръгне след него и животът му ще бъде съсипан, ако извърши подобна агресия.

 

Проблемът е, че всеки един от тези модели предполага специфични условия, изтъква Шантал Делсол. Нашият западен модел, който предпочита приучване към свобода и отговорност и е фабрика за граждани, изисква грижливо възпитание, което не спира с обичта и дресирането. Възпитаването на чувство за отговорност по принцип изисква двама родители, т.е. два полюса на авторитета, способни да поддържат равновесието между необходимата обич и поемането на риск, от което се нуждае всяко приучаване към свобода. За това, както добре знаят психиатрите, обикновено е нужен баща. Във всички общества, в които бащите отсъстват или са далечни (полигамните, матриархалните общества) управлението е автократично. Неслучайно западните общества са същевременно традиционни, патриархални общества (но някои патриархални общества също могат да бъдат автократични, какъвто е Китай).

 

Така че няма никаква логика в желанието да се отстранят бащите и да се отрече родителският авторитет, или както се случва сега, умишлено да се програмират деца без баща, подчертава френският философ. 

 

Обществото без баща е автократично, защото в даден момент ще трябва да спре пакостите на младия варварин. А майката сама много трудно може едновременно да възпитава в дух на свобода и да дава нужната обич, защото двете неща си противоречат. 

 

В продължение на 20 г. са били провеждани американски и норвежки социологически проучвания (публикувани през 1996 г.) за развитието на децата, отгледани само от майка. Резултатите са впечатляващи. Младите момчета престъпници най-често са онези, които са били лишени от баща. Във Франция отказват да публикуват тези проучвания, тъй като подобна връзка можела да “дискриминира” семействата с един родител. Но тя съществува, дългосрочно и във всички силно развити страни (САЩ, Канада, Великобритания, Норвегия…). 

 

Ако не искаме бащи в домовете, един ден ще имаме полиция пред гимназиите и сингапурска наказателна строгост. 

 

Днес едно 13-годишно момче е било убито, защото се намираме в преходна обществено-политическа ситуация: имаме демократично общество (а не полицейска държава) и същевременно родителският и бащински авторитет е очернен или отхвърлен. Не можем да останем задълго в тази ситуация. Ще трябва да се съгласим да легитимираме авторитет от едната или от другата страна - нито едно общество не може да живее в състояние на аномия, в което децата се убиват взаимно, заключава Шантал Делсол.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

31 коментар/a

Атанасов на 24.10.2018 в 12:04
Това ни чака: "Ако не искаме бащи в домовете, един ден ще имаме полиция пред гимназиите и сингапурска наказателна строгост."
Така че няма никаква логика в желанието да се отстранят бащите и да се отрече родителският авторитет, или както се случва сега, умишлено да се програмират деца без баща, подчертава френският философ. на 24.10.2018 в 15:44
СетИха се най-накрая...
Helleborus на 24.10.2018 в 18:22
Когато децата се родят, те не знаят какво е родител. Те се съобразяват с този, който прекарва време с тях, може да е всеки. Естествен инстинкт е да си послушен на някой, който е наоколо и разполага с власт над живота ти. Днес Министерство на образованието е одържавило децата, те са единия субект, който има най-много власт над децата и време да я упражнява. Другите, които имат власт са съучениците, още от детската градина. Съученикът ти може да те нагруби, да те удари, това е огромна власт. Изместването на семейната среда от институциите прави родителят да е не толкова авторитетен, колкото е нужно, за да имат страх децата от него. Говоря за позитивното чувство на страх пред добрия господар, който наказва злото и поощрява доброто, което стои в основата на възпитанието. Без авторитета на добър господар, началник, родител, който и да е той, може да бъде и учител и без чувство на страх от този господар, човек не може да бъде научен как да култивира дивотията си, нито има мотив. Възпитанието е опитомяване, което става с равен дял настоятелност и грижа. Според мен проблемът на проблемите с децата ни е в самото модерно схващане, че човекът сам по себе си е добър, но става лош, ако има трудно детство. И политиката е да се осигурява щастливо детство. Познанието за природата на човека е изгубено с отхвърлянето на християнството. Човекът сам по себе си е див, необуздан, себичен, дори агресивен, това е нашата природа, в която се раждаме и това важи за добри и зли. Тази природа не може да се промени без някаква принуда. Добрият родител има мъдростта как да осъществи принудата с толкова много обич и грижи, че да стане неусетно за детето. Западният модел на образование е такъв, че училището има немалък авторитет днес, но това НЕ е авторитета на добрия стопанин. Този ум не различава добро от зло, той плаши родителите, които искат да упражнят контрол и защитава правата на децата от самите родители. Същевременно използва своя авторитет да налага идеологии като джендърната, да развращава умовете на децата, да ги поощрява към звездомания, перчене, лекомисленост, егоцентризъм. Т.е. запазва и обгрижва първичната природа и нагони, като всякак пречи децата да имат досег с някой, който би ги възпитал да владеят тази първична природа. С тази цел се появи и догмата за интеграцията, която е всъщност изолация, институциите са изолатори. В тях децата развиват само специфична субкултура, несъвместима с нищо друго, те не могат да комуникират извън нея, отричат всичко друго, включително семействата си. Защото не познават света извън чата със съучениците си. Когато се завъртят няколко такива поколения, самите родители започват да не разбират какво се иска от тях, държавата е толкова станала силна в налагане на мислене и така добре индоктринира всичко живо или не точно държавата, а чрез нея, различни сили, че хората на запад вече не смеят да помислят нещо, което не е първо утвърдено със закон. Любовта към законите се използва, за да се подменят древните универсални закони с техни зловредни имитации. Затова е все по-трудно тези уредени, влюбени в реда общества, да прозрат зад индоктринираните си умове какво се случва с тях. Говорят за човешки свободи и правов ред, социална държава, а им се дава зависимост и правила, които отдавна са потъпкали човешките права. Основното от които е свободата да мислиш сам и сам да си възпитаваш децата.
observer на 26.10.2018 в 20:10
Бащите. Като какво? Като пример или като онези, които ще ги смажат от бой? Май сме минали встрани от истината. Не бащите изобщо и като някакво присъствие са решението, а човечността. Обичаш ли детето си, децата си, ще им предадеш най-хубавото от себе си, поне както го осъзнаваш сам. Нататък е лесно.
Християнин на 20.08.2019 в 10:41
Писано е: 25. Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство. (Пр. Сол. 13:25)
Sulio Pulev на 20.08.2019 в 12:09
Бе Макаренко си е най-прав. Върбата се огъва дорде е млада. Бой с пръчката докато му изчезнат всички черни мисли. Социализма го доказа. Пак имаше изроди но като рядко изключение, не като правило. И успяваханда свършат оонедим золум щото останалото време го прекарваха по изправителни заведения
Gen Gurko на 20.08.2019 в 14:06
Сетихте се, а то малко късно станало вече. Родител № 1 или пък 2 е зает да си определя пола и няма време да се занимава с децата, които според джендързаконодателството трябва само номинално да са негови. но без той да може да упражнява на практика никакви права. Ами въведете това и в наказателното си право бе кретени либерастки! Той и Макаренко е говорел благо-благо, но в ъгъла на кабинета е стояла подпряна тояга. И не се е налагало да я ползва.
Методите на Макаренко не са това, което се пропагандираше през соца на 21.08.2019 в 11:00
Той е приемал в своя школа деца нехранимайковци, изпуснати улицата да ги възпитава и с желязна организация, личен пример, много постоянство, любов и грижи към децата е успял да ги убеди сами да изберат пътя на доброто. Той е успял да ги превъзпита с труд, който носи ползи и плодове за самите деца. Не е използвал сила, а е поощрявал заслугата на всяко дете в екипна работа на колектива. Без да прекалява, като целта е децата да бъдат признати техните заслуги, да са удовлетворени и поощрени да работят здраво и добре, за да може колективът да постигне възможно най-добър краен резултат. Неслучайно ЮНЕСКО е признал методиката на Макаренко и много западни фирми са взаимствали менижмънта от неговите принципи на работа в екип. Порицавал е деца за лошо поведение, но не публично, пред колектива да ги засрамва, а с разговори на четири очи. Системата му за поощрения и наказания е изключвала материалното изражение, въпреки че децата са получавали материални стимули според крайните резултати на колектива. Отнасял се е с уважение и обич към всяко дете, защото, според Макаренко, като огледало детето ще върне обич и уважение към околните. --------> http://purvite7.bg/10-zlatni-pravila-za-vzpitanieto/
До observer на 21.08.2019 в 11:44
ти колко деца отглеждаш?
Вашите имена /задължително/ на 21.08.2019 в 11:45
Докато умните се наумували, лудите се налудували
Фашистите днес. на 21.08.2019 в 11:53
Прощавайте, ама съврменните п***ли с психология не са чели Макаренко, когото мразят, но не заради самия него, за защото нищо и никого не са чели. Само Бътлар. И то не самите статии, даже името и не знаят, а обученията на обучителите по ръководствата за обучители, организирани от ЮНЕСКО и НПО платено от Норвегия през Швехцария (ски сметки). 2-3 НПО са превърнали България в блато. ЮНЕСКО е било организация за решаване на някакви избрани общи задачи. Чрез грантове и предателства на национално ниво извършвани от ЖЕНИ, продаващи се като проститутки (не в сексуалния смисъл) на практика задочно тези организации се превръщат в неизбрани и неназанчени от народите ПРАВИТЕЛСТВА. Този с острова е опасен не с личния си грях а с това че е организирал самочувствие на всички тези хора, че няма нужда да си копаеш сам градината, защото има грантове за психолози за детето ти. Фашизъм в чист вид.
Helleborus на 21.08.2019 в 12:51
Темата май е старичка, затова предлагам и един актуален свой коментар към нея. Авторът прави разлика между демократично и автократично общество. Според нея демократичното общество придумва децата към доброто, а автократичното ги плаши. Това е груба политическа манипулация, която доказва само и единствено това, че политиката действа като секта, със своя идеология, с която индоктринира. Демокрацията и автокрацията са политически форми на управление, които изобщо не бива да влияят на възпитанието на децата, изобщо не е задължително във времена, в които е имало царе, например или роби, децата също да са третирани като роби, напротив, един мъдър цар би могъл да учи децата си мъдро и разумно, а също и всички родители в това царство. Аналогично демокрацията не може да се дава като методология на целия живот, семействата да са демократични, училищата, може би и полицията и съда... Демокрацията няма правото да отрича съществуването вътре в нея на йерархични структури, в противен случай, трябва да бъдат забранени първо корпорациите и струпването на каквато и да било власт в едни ръце, както днес се случва. Когато едни лобита държат едновременно медии, политика и бизнес, а някои и религия, както ДПС и могат да упражняват контрол и влияние, значи това не е режим без силови структури!!! Това, че супер контролът е постигнат по „демократичен“ път, не го прави по-малко недемократичен! Така че демокрацията, създаваща такива все по-влиятелни и всемогъщи властови центрове, политически и идеологически, които подчиняват света, изобщо не може да отрича властта и авторитета като цяло. Иначе излиза, че подкрепя едни йерархии, а отрича други??? Свободата е поначало освобождаване от зависимости, от робство, от всичко, което те владее против волята ти. Мързелът, злобата, похотите, агресията, са подобни явления, които владеят човека против неговата воля и могат да го подчинят напълно и да го унищожат. Затова такива хора са безволеви, защото са подчинени. Свободата е липсата на обсебващи зависимости и с тези зависимости се води война, подобно както с пестициди и хербициди водим войната за здравето на растенията, убивайки сума насекоми и микроорганизми. Свободата минава през унищожението на болестотворни и паразитни сили, както и изцелението минава през унищожението на бактерии и вируси. Като става дума за деца, демокрацията не е начин, по който да им се помага ефективно, защото тя може да доведе до пълното обсебване на децата от подобни „свободно“ циркулиращи обсебващи сили. Родителите от край време упражняват репресия, но не към детето, а към отделни негови склонности, които те разпознават като такива паразитни сили.
Юлиан Вучков на 21.08.2019 в 19:26
Преди години, една гей активист и феминист, хетеро, разсъждаваше как жената учител е по-добрият учител. Аз изтъкнах, че децата преди 50 те години са възпитавани без бащинско влияние, и хиляди години е имало войни, включително ПСВ и ВСВ. Тя не можа повече да каже нищо.
Do: Юлиан Вучков на 22.08.2019 в 11:31
Г-н Вучков, случайно да сте служили в Братово през 1972-1973 години.?
Бащите са у гъбите на 30.08.2019 в 19:02
Бащите ги няма. Отказаха се да бъдат мъже, съпрузи и родители. Отказаха ги. Първо бяха обявени да тирани и диктатори, заробвали жените векове наред. Бяха свини, паразити, неандерталци и каквото се сетите. обругана беше мъжката същност, мъжката природа, всичко мъжко, въведоха се понятия като "позитивна дискриминация", токсична мъжественост" и какво ли не, а светът е разпъван на кръст за нарушени женски права. Днес жените имат всичко. Работа, заплата, кариера, жигола, вибратори, банки с биологичен материал, инвитро, сурогатни майки, ако някоя реши да се заплоди. контрацептиви и мъжете вече са излишни. В най добрия случай им е отредена поддържаща роля, палячо за развлечение, донор на заплата и на издръжка след развода. Обикновено децата се присъждат на майката, тя ги настройва срещу бащата. Децата не искат и да чуят за него, не се виждат с години, не се познават, но бащата продължава да плаща издръжка. А понякога като за капак, детето не е от него. Днес вече мъжете са обявени за паразити, които трябва да бъдат изтребвани. Такива гласове от тъй наречения "цивилизоват свят" отдавна се чуват. Тези неща авторката би трябвало да ги знае. За войната срещу мъжете ще бъде платено много скъпо. Нещата са необратими, връщане назад няма.
Христо на 22.04.2020 в 15:40
В нашата мила родина за радост, все още има мъже. Мъже, които са глави на семейството, но не по власт, а по грижа. Мъже, които работят и се грижат за семейството, за възпитанието на децата, за тяхното обучение и тн. Мъже, които не мрънкат и които не искат младата булка на комшията, а обичат и уважават жените си. Мъже, които не злоупотребяват, но когато се наложи удрят по масата... Все още ги има...все още
Моделът се копира на 22.04.2020 в 16:45
Точно авторката би трябвало да е много по-добре запозната с либерастната методика за възпитание на децата - ситемни,десетилетни усилия за дискредитиране на мъжкото начало,включително и смяна на пола. Западните общества отдавна не са патриархални,поне от 30-40 години и още толкова години преди това ерозираха. Моногамното семейство не се цени,християнството отдавна е за подигравка и е много по подритнато в сравнение с бившите страни от източния блок. Имам усещането ,че в Западната Еврапа повечето хора са или разведени самотници,или женени и омъжвани по няколко пъти,или нямат законен брак а само съжителство. Имам няколко познати,които израстнаха като деца на разведени само с майките си. Нито един от тях не създаде стабилно семейство,а повториха модела на майките си.
Коба на 22.04.2020 в 18:44
"Свободата на жената разрушава обществото." Казал го е човек, който е разбирал от тези неща. Мъжете просто трябва да хванат тоягите и сложат ред в живота. Иначе всичко е обречено. Световната мафия ползва жените като по-глупави и късомислещи и либерасти като "наблюдателя" по-горе, внушавайки им че те са върха на сладоледа, докато, всъщност са за*ника му. И това, което изхожда от тях е съответно... Просто се огледайте наоколо...
Вучков на 22.04.2020 в 18:53
Навсякъде в медиите тези дни, особено в тези, които критикуват активно властта, се забелязва един нездрав стремеж към поругаване на младия живот и на младите хора, които не желаят да живеят по съветскому. Клиповете с Петков, в които той като бясно куче са нахвърля върху тогава още младия премиер Борисов с обвинения, че новото правителство не желае да изплати веднага МИЛИОНИТЕ разпределени между обръчи от фирми на БСП и ДПС, показват точно от кой тип журналисти е въпросният, който не можеше да се задържа дълго в една телевизия поради недостатъчната му подготвеност и необоснованите атаки, с които се нахвърляше върху събеседниците си, само и само да вдигне рейтинга на предаванията си, които не бяха от най-гледаните, колкото и да се стараеше. Петков изглеждаше в медийната среда като нещо средно между образования Дачков и устатата Кулезич, нещо като брат Аргирово копие на проф. Юлиан Вучков, без да постига нито тяхната популярност, постига дълбочината на техните анализи, но оставайки все същия маскиран в синя мантия комуноид, подобно на толкова много други, включително тези лайалнитси от CNN, които досаждат постоянно на Тръмп с глупави въпроси, но така само подготвят втория му мандат. Туу суун?!??
Видяхме ги либерастните изклесавци на 22.04.2020 в 21:54
Гусине Вучков, младият живат на младите хора го видяхме при убийството на Милен Цветков - дрога,секс,сатанизъм и окултизъм. Тия млади хора от "Ауди" Q7 са изклесавците на 30 години безхаберна свободия и неносенето на грам отговорност. Родителите им - оплетени като свински черва червени и гербестачни парвенюта. Цветков,а не Петков питаше Борисов защо 2-3 години не плаща за положен труд и свършена работа. Ако Боко нещо се е съмнявал във фирмите е имал,а и сега има време да води съдебни процеси за неустойки и злоупотреби. Цветков беше десен и проблема на Боко беше,че нямаше за какво да се захване да го пустосва като комунист,докато Боко,баща му и дядо му са червени активисти. Дядо му не е убит от комунисти,а от фронтоваци поради това,че като кметски наместник на новата власт е задирял жените им.
Денев на 23.04.2020 в 12:54
Тази статия беше публикувана тук още на 24. 10. 2018 г. "Гласове" са постъпили много добре, че я пускат отново!
Наблюдател на 24.04.2020 в 13:28
Защо питате за бащите? Та нали обществото им отне ВСИЧКИ права за възпитанието на децата. Наполеон е въвел закон, още в началото на 1800г, който разрешава на родителите да наказват децата с бой. Но този закон бе отменен във Франция и сега в 22 държави от ЕС е забранено родител да удари детето си. Ако родител го направи може да влезе в затвор или социалните да му отнемат децата. Е, виждате резултата.
напълно съгласен на 24.04.2020 в 17:03
... с мнението на Коба на 22.04.2020 в 18:44. Когато дяволът не може по друг начин да си свърши работата, ангажира жената. И тя се справя... ала опустошавайки всичко ценно и истинно.
ами на 24.04.2020 в 22:43
Бащите сами избраха да абдикират от своите семейни отговорности, включително и родителски... При най-малките проблеми бягат вместо да се преборят, т.е да намират решения на проблемите, каквата е една от характеристиките на мъжествеността. Защото, за съжаление, така са възпитавани като нарциси и егомани от своите ревниви майки, "болни" от нереализираните си мечти.
Новото на 25.04.2020 в 08:21
в новата епоха е любовта между мъжа и жената. Доскоро мъжа трябваше да обича жената, а жената да го уважава за труда, който извършва мъжа за обществото и семейството. Но жената не обичаше мъжа си. Много често се е случвало жената да обича друг мъж и да ходи да прави секс с другия, и после се връща при мъжа си и я боли глава, но се връща заради децата, за да не са без семейство. Много често мъжа биваше напуснат и жената отиваше при чуждия мъж и изоставяше законния си съпруг, като дори и даваха жилището на мъжа, защото децата почти винаги биваха присъждани от съдиите при развод на жената. Но сега нещата се обърнаха. Жената обича мъжа си, но един мъж за да накара жената да го обича трябва да знае психологията на жената и да знае, как да я кара да го обича жената. А това е цяло изкуство. То се усвоява в градовете, където има повече хора. А например повечето млади мъже през социализма бяха по селата и не владееха това изкуство. И жените - младите излизаха от село и за младите мъже на село, нямаше жени. И те отиваха в градовете, но не можеха да се оженят, защото не знаеха как да накарат жените да ги обичат и да стоят при тях. И най често се развеждаха, ако се оженят или оставаха стари ергени, които водят скотско съществуване в градовете. А в селата има много стари ергени, които пият и стават пияници, защото нямат жени. А човек прави или волеви действия спрямо неодушевен предмет, или реагира(оценява) волевите действия на другия или другата. Ако оценяваш жената, то тя се влюбва в мъжа, когато в компанията са четен брой хора или. А ако правиш волеви действия на жената, при нечетен брой хора в компанията, жената се влюбва пак. Това е цялата философия на живота и контактите между мъжа и жената, както и в семейството и навсякъде. Но хората това не го знаят на теория, а го правят интуитивно. И много лесно могат да бъдат елиминирани от съперник, който е малко по обигран, и жената отива при него. Затова стават разводите и влюбванията в чужди мъже или жени. И това в новото общество - диамантеното - което вече дойде в света с катализатор корона вируса - трябва да се знае от хората. В семейството винаги се създава йерархия, където досега се налагаше жената, а вече се налага мъжа. Това става с волеви действия и реакции(оценки). Но иначе пред бога, пред закона и пред работодателя, в обществото, мъжът и жената са равни. Но пак ще кажа в семейството има поляризация и йерархия. Когато мъжът оценява, властта е в него и има патриархално семейство. А когато жената оценява - има матриархат. Но и при двата случая са четен брой - двама.. А когато влязат в компания или общност, пак всичко зависи от броя на мъжете и жените в компанията - четен или нечетен. А в цялото общество има йерархии. Например в държавата има йерархия по власт и единоначалие. В икономиката има власт според парите. В църквата също има йерархия, като пръв уж между равни е патриарха - предстоятел. Има йерархии и в спорта, културата, изкуството, в образованието, в здравеопазването, които са специфични за тези образувания в обществото.
Новото на 25.04.2020 в 08:21 на 25.04.2020 в 09:03
Занимавай се с нещо по-полезно, не ставаш за мислител. Ако те чете, човек ще прихване олигофренията ти.
Уважаеми на 25.04.2020 в 09:42
господине, на вас никой не ви е правил оценки, както не съм правил оценки на никого. А вие си позволявате да правите оценки, без да имате представа от живота, или да имате някакъв субективен фактор, на базата на който да правите оценки. Защото оценка, която е реакция с думи, се прави на базата на възгледи, разбирания, вкусове желания, идеали и т.н., което е субективния фактор. На базата на какви знания, възгледи, разбирания, идеали вкусове, желания или субективен фактор, Вие ми правите оценка на това което пиша? Сигурно разбирате живота. Или сте преживял някои неща? Или сте наясно с новото време? Нямате никаква аргументация за тези си оценки. А обиждате на олигофрен или не знам на какво още. Но вие сте комунист и ченге от ДС и искате да сте в Евразийски съюз, против запада и свободата, и правото на хората да печатат, и да бъдат печатани, или правото на свобода на словото, където можеш да кажеш истината. Но вие не искате да знаете истината, а искате социализъм и безпределна власт, или както казват руснаците "безпредел". Мисля, че това което пишете не ви прави чест.
свобода на словото не значи да говориш каквото ти хрумне на 25.04.2020 в 09:57
Цитат: "Ако оценяваш жената, то тя се влюбва в мъжа, когато в компанията са четен брой хора или. А ако правиш волеви действия на жената, при нечетен брой хора в компанията, жената се влюбва пак." - Няма да те карам да обясняваш тая безсмислица. (Нито е ясно в кого се влюбва жената - в четния или в нечетния брой, или може би в автора на волевите действия и оценките?, - нито се разбира какво ново знание се дава с това съобщение, че и при четен, и при нечетен брой жената все се влюбвала...) Не я споделяй с други обаче, говори си ги тия неща мълком на себе си.
Човек на 25.04.2020 в 10:57
е от втора валентност, както е термин в химията. Може в отношенията между хората да прави волеви действия, може и да оценява волевите действия на другите. Няма да пиша кое е волево действие и какво оценка или реакция, всеки интелигентен човек може да си го обясни. Ако в живота и отношенията знаеш какво е волево действие и какво оценка, можеш когато си поискаш в разговорите да правиш волеви действия, можеш и да оценяваш волевите действия на другия. Но когато правиш съзнателно волеви действия или съзнателно реагираш или оценяваш, трябва да знаеш кога и как да го правиш. Защото можеш да загубиш, може и да спечелиш. Печелиш любовта на жената, когато при четен брой хора в компания, жената прави волевите действия, а ти ги оценяваш, и то пак ще пиша, на жената с която искаш да си, а при нечетен брой хора правиш волеви действия на жената, а тя ги оценява. Няма да извеждам защо, но това е правилото. А с останалите хора, мъже и жени в компанията, правиш обратното. Волево действие е да работиш, да говориш за работа, да говориш за мъже, да командваш и т.н.. А когато питаш, това е предварителна оценка, можеш да оценяваш с интонация, израз на лицето, с комплименти, обиди, да наричаш някого с някой прякор да говориш за жени, и т.н. Толкова много волеви действия и реакции и оценки има, че всеки ден когато съм с хора виждам все повече и повече. Има и език на тялото, има и ругатни, псуване, което е много груби волеви действия и оценки, които са обиди и т.н. Но това са отношенията в наука психология на отношенията в динамика.
Зип на 26.04.2020 в 08:40
Никой не може да е по-силен от природата. Тя е създала жената за продължаване на рода и мъжа за да управлява и твори. Колкото и да се напъват розовите фашаги няма как да променят това. Затова в момента Източна Азия лидира защото не се поддаде на либералните глупотевини....
Коба на 28.04.2020 в 11:10
Новото на 25.04.2020 в 08:21 Туй "Новото" ще да е женско, види се по скудоумието и многоречието! Единственият успешен начин един мъж да "накара" една жена да го обича, е като и почисти главата от многото бръмбари дето се въдят там!

Напиши коментар