"Ние показахме, че е възможно да се имплантират множество вериги неврони, като при това прасето остава здраво, щастливо и не се различава от всяко друго нормално прасе. Така че е възможно да имате множество вериги в главата си, към тях да се изпращат сигнали и вие пак да работите добре", каза Илън Мъск.
Учените успешно са модифицирали работата на няколко вериги неврони, използвайки имплантирани чипове и електроди за стимулиране активността на отделни нервни клетки. Това ще позволи в перспектива да се използват подобни устройства срещу епилепсията, парализата и други болести, при които има нарушения в работата на главния и гръбначния мозък.
Илън Мъск се надява да сложи чип в човешкия мозък
Мария Динкова, cio.bg, 24 юли
Илън Мъск разкри може би най-смелия си проект до момента, който звучи като част от научната фантастика: компютърен чип, свързан с изключително тънки жици с електроди, ще се поставя в човешкия мозък от робот хирург. Имплантът ще комуникира безжично с малък приемник зад ухото, който на свой ред ще осъществява връзката с компютър, пише CNN.
Мъск се надява имплантът, създаден от неговия стартъп за мозъчно-компютърен интерфейс Neuralink, един ден да помага на парализирани пациенти да контролират смартфони и може би дори да позволи някакъв вид телепатия. Подобно на съществуващите мозъчно-машинни интерфейси, имплантът ще обработва електрическите сигнали, изпращани от мозъка, и ще ги изпълнява.
Компанията Neuralink, която беше основана през 2016 – вече е тествала начална, жична версия на импланта в плъхове. Също така Мъск посочва, че чрез устройството маймуна е успяла да контролира компютър с мозъка си. От стартъпа очакват експериментите с хора да започнат до края на следващата година, макар че компанията все още не е получила одобрението на американската Агенция по храните и лекарствата за подобно проучване. (И тук трябва да се отбележи, че Мъск, който е също така изпълнителен директор на Tesla и SpaceX, и преди е обявявал необичайни технологични постижения – например той отбеляза в скорошно интервю, че изпращането на хора на Марс до 4 години "звучи осъществимо").
Идеята на Neuralink за свързано с мозъка устройство, което ще може да се скрие с коса или шапка, не е нова за учените. Някои от тях вече години наред работят по подобни технологии. "Цялостната идея и тяхната мотивация според мен са правилни", коментира Андрю Шварц – преподавател по невробиология в Университета в Питсбърг и пионер в сферата на мозъчно-машинния интерфейс.
Пред CNN Business други експерти също потвърждават, че наистина до няколко години компанията на Мъск ще може да предложи по-голяма независимост на страдащите от парализа. Така на практика технологията съвсем скоро може да се окаже работеща и в реалния свят. Но дали това ще се случи – както Мъск си го представя – т.е. един ден всеки ще може да си поръча и постави такова устройство? Вероятно не, подчертават специалистите.
Как чипът в мозъка може да помогне
Концепцията за мозъчно-машинния интерфейс не е нова. Учените работят по подобни решения от десетилетия и те са имплантирани и тествани при животни като маймуните, както и при хора. Всъщност и други технологични компании работят върху свои методи за свързане на мозъка с компютрите: Facebook например създава неинвазивно устройство, което ще позволява да се изпращат съобщения само чрез мисъл.
Все пак тези усилия продължават да бъдат ограничени до лабораториите по редица причини: начинанието е скъпо, изисква обучение (както на потребителя, така и компютъра) и при имплантите в мозъка човекът трябва да бъде физически свързан с компютъра, за да работи.
Вирджиния де Са – която изучава мозъчно-компютърните интерфейси в Калифорнийския университет Сан Диего, отбелязва, че идеята на Neurаlink звучи много обещаващо. Например използването на много тънки жици за имплантирането на електродите в мозъка е добра идея, тъй като колко по-тънки са те, толкова по-малко вреда биха нанесли, а и биха се запазили по-дълго време.
Шварц вижда от своя страна потенциал в дизайна на компанията – по-конкретно плана да се умалят компонентите на импланта, той да бъде безжичен и да се подобри технологията зад електродите. Той вярва, че безжичната част – е ключът, тъй като най-рисковото днес при този тип технологии е свързващото устройство, което преминава през кожата на пациента, за да осъществи комуникацията между импланта и компютъра. "Чрез премахването на цялото това нещо – технологията става доста по-безопасна", тъй като се намалява рискът от инфекция, допълва експертът.
Президентът на Neuralink Макс Ходак отбелязва, че компанията планира нейният първи продукт да може да контролира мобилни устройства, клавиатури или мишки. Той обаче изрично подчертава, че това засега са само намерения.
Според експертите реализирането на подобен проект определено е възможно. Вече има системи, които позволяват на парализирани пациенти да вдигат предмети с роботизирана ръка. В бъдеще продуктите на Neuralink ще дадат възможност на тези потребители да бъдат много по-самостоятелни. Например те ще могат да шофират само с мисъл, вместо като използват джойстик, изтъква Шварц.
Все пак става дума за мозъчна операция
По време на представянето на своя продукт Мъск отбеляза, че Neurolink има за цел да превърне поставянето на импланта в процедура, която се извършва бързо от машина и след няколко часа потребителят може да се прибере у дома. Мъск описва жиците, които ще бъдат имплантирани под черепа, като конци. Роботът, който ще ги поставя, ще заобикаля кръвоносните съдове и ще причинява "минимални травми", уточнява предприемачът.
Това звучи доста по-просто в сравнение с начина, по който имплантите се поставят сега. В днешно време обикновено става дума за мозъчна операция. Все пак от Neuralink обясняват, че дори и с техния метод ще трябва да се пробие черепът. А това на свой ред носи рискове за здравето.
Освен опасностите, свързани с медицинските процедури, съществуват и притеснения за сигурността. Наталия Космина от Media Lab в Масачузетския технологичен институт изтъква рисковете имплантът да се контролира с iPhone приложение. Тя допълва, че ако то бъде хакнато последствията могат да бъдат много по-опасни в сравнение например с хакването на банкова сметка.
"Колкото време и усилия ще вложим, за да направим този тип устройства и импланти достъпни и безопасни; ние трябва също толкова време и енергия да отделим на първо място за етичните въпроси и на второ място за неприкосновеността на данните и сигурността", коментира Космина.
Някой иска ли такова устройство?
Засега от Neuralink отбелязват, че работят по чипове, които ще се поставят в мозъка, за да помогнат на хора със сериозни медицински състояние. Но в крайна сметка Мъск иска подобни устройства да са насочени и към всички останали потребители. Експертите коментират, че те не си представят хората да изявят желание за подобен чип и няма пазар за такъв тип продукти.
Не само потребителите обаче не са подготвени за подобни решения. Шварц уточнява, че макар сега учените да могат да разберат сравнително сложни мозъчни сигнали, свързани с движението на ръцете и пръстите, когато става дума за футуристични приложения на технологията като например предаване на мисли, подсилване на паметта или работа с изкуствен интелект, според него "въобще не сме близо до разбирането на тези въпроси".
Източник: cio.bg