Уди Алън: Днес Холивуд обезкуражава таланта

Уди Алън: Днес Холивуд обезкуражава таланта
На 79 г. Уди Алън представя 49-ия си филм: “Ирационален човек”, философска приказка с чувство за хумор, която в петък бе излъчена на фестивала в Кан извън конкурсната програма.
<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51534_KjQRsSPE0lobZlGKtdRlO4dHqP9DWc.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><em>Току-що пристигнал от Ню Йорк, спал едва три часа и все още непривикнал към часовата разлика, Уди Алън все пак влиза в играта на интервюто с познатото си язвително и песимистично простодушие.</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Какъв въпрос трябва да зададем на Уди Алън, за да го впечатлим?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Невъзможно е да впечатлиш някой, който е в период на промоция.От мен се очаква да говоря така, че да направя хората нетърпеливи да гледат моя филм, но не мога да им кажа &ldquo;Трябва да гледате този филм, той е гениален&rdquo;, тъй като, по принцип, не го мисля (а ако го мислех, пак нямаше да мога да го кажа, защото съм прекалено скромен за това). Така че съм в изключително неудобна позиция и нищо от това, което бихте казали, няма да ми помогне. От години се занимавам с промоцията на филми и винаги проблемът е един и същ.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- И от години фестивалът в Кан ви приема, без никога да успее да ви убеди да представите филма си в конкурсната програма. Защо отказвате?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Обичам самата идея за фестивал, факта, че веднъж годишно всички актьори и режисьори се събират в Кан, за да покажат работата си. Но кой е хабилитиран да каже, че тази творба е по-добра от друга? Кой може да прецени, че един Матис е по-добър от един Пикасо или Джаксън Полък?</span></p> <p><span style="font-size:14px">Харесва ми да мога да гледам филма на друг режисьор без да започвам да си мисля: &ldquo;О, неговият филм е по-добър от моя! Не е честно, предпочетоха неговия филм пред моя&rdquo;. Или пък: &ldquo;Те предпочитат моя, но аз не го заслужавам&rdquo;. Така можеш да полудееш. Обичам просто да идвам с жена си и да се възползвам от компанията на хора в киноиндустрията, които познавам, да се храня в добри ресторанти, да гледам филми и да изживея един хубав момент.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Този път сте в компанията на Ема Стоун и Хоакин Финикс. Как ги открихте?&nbsp;</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Ема Стоун я открих случайно. Даваха един от нейните филми за младежката публика и видях лицето й. Казах си: &ldquo;Господи, кое е това момиче?&rdquo;. Освен това беше много забавна и това ми вдъхна желание един ден да работя с нея.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Що се отнася до Хоакин, гледал съм го в няколко филма и намирам, че е чудесен. Всичко, което прави, е толкова драматично. Той казва &ldquo;подай ми солницата&rdquo; и това вече е интересно!</span></p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/4OKBz-1tpUo?wmode=transparent&amp;jqoemcache=OBpqt" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Постепенно докато сменяхте актьорите през всичките тези години, киноиндустрията се промени. Какво мислите за днешното й състояние?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Киноиндустрията, най-вече в САЩ, върви много зле. В младостта ми&hellip; Хората винаги говорят така и то звучи носталгично, сякаш преди е имало някаква златна епоха! В случая не е така: Холувид правеше много, много филми и повечето от тях бяха много лоши. Но понеже се правеха толкова много, в общия куп се намираха и добри филми! Днес Холивуд прави малко филми, но те са огромни и в повечето случаи са глупави и вдетеняващи. По-трудно е за един млад талантлив режисьор да събере 10 млн. долара, за да развие оригинален проект, отколкото за други да получат 200 млн. долара за поредния блокбъстър. Обезкуражават таланта.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Когато бях млад, всяка седмица имаше нов филм, който да се гледа. На Годар, на Трюфо, на Фелини, на Бунюел, на Куросава&hellip; И те влияеха върху американската киноиндустрия. Днес, в събота вечер, не успявам да намеря и един добър филм, който да гледам, защото вече нищо, освен по изключение, не идва от Европа&hellip; Днес в Америка има само филми за супергерои&hellip;</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Гледате ли ги?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Не, от време на време поглеждам трейлърите, но те за нищо не света не ме интересуват.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Кое може да ви накара да се смилите?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Това, което неотдавна ме заинтригува, бе аржентинският филм &ldquo;Диви разкази&rdquo;. Бих искал да има повече филми като него, интелигентни филми, които имат какво да кажат. Има толкова малко и когато това се случи, те не идват от Америка, а от Европа, Латинска Европа, Иран&hellip; Защото в САЩ режисьорите не успяват да реализират своите проекти&hellip; И освен това младите са напълно неграмотни по отношение на киното. Когато говоря за Бергман или Фелини, те нищо не са чували за тях. Съветвам ги да гледат &ldquo;Гражданинът Кейн&rdquo; и те го гледат на лаптопа си! И си казваш: &ldquo;Господи, какво прахосничество, какво престъпление е да се гледа така&rdquo;. Ще си помислите, че умирам от скука в носталгия по миналото, но не мисля, че е това. Просто мисля, че днес киното не върви толкова добре.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><em>Превод от фенски: Галя Дачкова</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div>

Коментари

  • observer

    16 Май 2015 1:57ч.

    Уди Алън е прав, което е много лошо. Холивуд пусна конвейрите за 3D забавленията за деца с всичките им задължителни елементи - плоски сюжети, борба между доброто и злото, фантастични декори и най-отблъскващото - героите прехвърчат насам натам, анимирани от компютър. Няма ги не само големите американски филми от размирното минало нашестдесетте и седемдесетте, почти ги няма вече и стойностните независими филми. И в Европа е зле. Изчезнаха в миналото култовите европейски режисьори, като че ли в дъното на всичко е някаква тотална криза на ценностите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ееее, избраха постинга на ГЪЗЪРВЪР за единствен да стои тука, ма тва че некой друг човек бил

    16 Май 2015 3:22ч.

    писал майната му, егати и цензурата то по бекапейско време беше по-добре

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • E затва никога нема да имате Уди Алън

    16 Май 2015 3:23ч.

    САмо разни там софийски пиянки уж големите културтрегири па те са нальоскват секи ден некъде още към 9 часа сутринта са готови ФАФА

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ина

    17 Май 2015 4:54ч.

    Спрях да ходя на кино след \\\&quot;Прометей\\\&quot; на Ридли Скот. Не бях ходила 1 година преди това, но реших, че поне фантастиката не могат да прецакат холивудци. Уви, дори и нея я съсипаха. Все още се чудя, дали на този филм за 100-200 милиона някой му беше чел сценария. Голяма тъпота беше... А г-н Уди Алън сам по себе си вече е превърнал името си в марка. И каквото и да направи ще го гледат, и ще говорят за него. Така, че скромността му леко ми фалшивее. За мен лично в момента корейското кино и сериали стават за гледане. Иначе като човек, който обожава да гледа почти всякакви филми ( като жанр), мога да кажа, че Холивуд не става от някъде 10-15 години насам.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи