Соня Йончева – новата изгряваща звезда на Метрополитън опера

Соня Йончева – новата изгряваща звезда на Метрополитън опера
"Соня Йончева се присъедини към краткия списък на великолепните Виолети в МЕТ опера" («Sonya Yoncheva Joins the Short List of Great Violettas at the Met»), написа Ню Йорк Обзървър. Досега списъкът на автора на статията, Джеймс Джордън, съдържал само две имена: Анджела Георгиу в МЕТ и Диана Совиеро, пяла тази роля преди 30 години в Ню Орленас.
<p><em>Наскоро, под предишна моя статия, прочетох следното мнение на читател: &quot;Театърът и операта учат от ранна възраст децата на лицемерие, лъжа, разболяват фантазията и водят до болнава чувствителност.&quot; Спрете в този момент да четете написаното по-долу, ако споделяте този възглед.</em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47237_ARwTzkEhqnAmjjzVVG86QrQulgpbeF.jpg" style="height:392px; width:500px" /></p> <p>Има много и различни начини да възпитаваш добре едно дете. Ако решите да го оформяте естетически и нравствено включително с ранно запознаванe с оперното изкуство, няма да сгрешите. Защото операта е приказка играна от възрастни с души на деца и предназначена за онези, които нямат нищо против да продължат приказните си детски емоции дори след като вече са пораснали. Операта може да е и една от силните ви връзки с порасналите ви вече деца, които въпреки успешни кариери и личен живот ентусиазирано ще казват &quot;да&quot;, ако ги попитате &quot;искате ли да видите новата звезда на МЕТ Соня Йончева в &quot;Травиата&quot;?</p> <p>На 21 януари 2015 публиката на Метрополитън опера в Манхатън се наслади на удивителната Виолета от &quot;Травиата&quot; на Верди, изиграна от чудесното българско сопрано Соня Йончева, която изправи публиката на крака. Дивата ни беше искрено и силно аплодирана. И неподправено обожавана.</p> <p>Стажът ми на почитател на институцията МЕТ и всички нейни усилия да направят живота ни по-светъл и уютен е деветнайсет годишен. Гледала съм разкошни представления и сценографии на &quot;Кармен&quot;, &quot;Бохеми&quot;, &quot;Тоска&quot;, &quot;Селска чест&quot;, &quot;Дама пика&quot;, &quot;Хензел и Гретел&quot;, &quot;Война и мир&quot;, &quot;Турандот&quot;, &quot;Мадам Бътерфлай&quot;, &quot;Мефистофел&quot;, &quot;Вълшебната флейта&quot;, &quot;Сватбата на Фигаро&quot;, &laquo;Риголето&raquo;, &laquo;Бал с маски&raquo; и много други. МЕТ опера е известна, и често обвинявана, в старовремство, заради пищните костюми и приказните декори създавани от хора като Франко Дзефирели. Публиката й е разглезена тип &quot;искаме-буфан ръкави-дълги рокли-къдрици с панделки-и разкошни шапки&quot;. Поради тази причина бях изненадана от семплата постановка на Уили Декър (Willy Decker), която, разбирам, върви в МЕТ от 2010 г. Има спор за това дали семплотата е отражение на световната кризата в 2009 г. или наистина е оригинално творческо, модернистично, изчистено и т.н. решение.</p> <p>Така или иначе, влизайки в залата, човек вижда сцена в бяло-сиво с един-единствен червен диван, бели скамейки в полукръг и огромен часовник в дясно, лесна за отгатване метафора на преброените дни на Виолета. До часовника стои човек в черно, който силно ви прилича на посланик от отвъдното, но в последствие се оказва просто лекарят на Виолета.</p> <p>Целият първи акт се изигра в тази обстановка: шумното парижко парти, известната на всички ни наздравица &quot;Libiamo ne&#39; lieti calici&quot; (&quot;Let&#39;s drink from the joyful cups&quot;, &quot;Да пием наслада от тез пълни чаши&quot;), незабравимия отговор на Виолета &laquo;Sempre libera&raquo; (&quot;Always free&quot;), дуета &laquo;Un d&igrave;, felice, eterea&raquo; (&quot;One day, happy and ethereal&quot;) . Участниците в пира, хорът на операта, бяха облечени в еднакви черни костюми, бели ризи и папионки, и мъжете, и жените.</p> <p>Всъщност, хорът на МЕТ в &quot;Травиата&quot; определено нямаше пол и често пееше и репликираше ставащото над сцената, сякаш гледаха някаква вълнуваща корида. Понякога те носеха маски, във втория акт бяха груби, диви и жестоки към Алфредо и болката му, далеч от разбирането за изнежена парижка тълпа. Описвам подробно сцената защото има един много важен момент за всяка постановка: ако сценографията и костюмите са семпли, като в случая, задачата на певците да спечелят публиката е двойно по-тежка. Вниманието ни се насочва единствено и само към тях поради липса на друго развлечение за очите и сетивата.</p> <p>В тази обстановка младото българско сопрано Соня Йончева се справи великолепно.&nbsp; На Соня й трябваше съвсем малко време от първия акт за да разцъфти буквално пред очите ни. И докато приемахме, че ето на, това е тя, с цялата й хубост на артист и певец, тя продължаваше разцъфтяваше още повече докато ни се разказваше историята на Виолета с нежност и страст, и ярост, и не малко ревност от страна на Алфредо.</p> <p>Преди началото на операта се шегувахме с моя едноименица в кулоарите, че всеки българин зад граница приема успеха на съгражданите си като свой собствен. Моят случай е малко по-особен, аз по-скоро преживявам неуспехите на съгражданите си като свои. Поради тази причина първите минути стоях напрегната, като на тръни, вслушвайки се дали пък Соня няма нещо да сбърка. С нищо не помогна и сина ми, който тихо ми пошепна: &quot;откога МЕТ има проблеми с акустиката?&quot;. Първо действие наистина започна някак приглушено.</p> <p>Но в момента в който Виолета беше вдигната на ръце от своите обожатели, заедно с червения диван тип кожен &quot;Ikea&quot; на който тя ту сладострастно се изтягаше, ту грейнала се изправяше в цял ръст с шампанско в двете си ръце, изведнъж всичките ми мускули се отпуснаха и започнах да се наслаждавам на гледката.</p> <p>Като почти всяка опера на Верди, &quot;Травиата&quot; сякаш е направена от световно известни цитати. Бащата на влюбеният във Виолета Алфредо - Джорджио Гермонт - беше неповторим във втория акт с Di Provenza il mar, il suol chi dal cor ti cancell&ograve;? (&quot;Who erased the sea, the land of Provence from your heart?&quot;). Казват, че е нормално баритоните в тази опера да надвиват гласово тенорите, точно както разумът на бащата се опитва да надвие безкрайната емоция на порасналия син. Но и бащата, и сина, са сякаш декор за сложната и много драматична роля на Виолета, която пее повече от 90% от времето.</p> <p>Емоционалното българското сопрано успя да ме отвлече от не по вкуса ми сценични решения: Алфредо във втория акт пееше за достойнство по боксерки, наметнал халат на ярки цветя, десен взет сякаш от 1001 нощ или от пищен азиатски декор в заможен дом в Ташкент. Декорът на втория акт се различаваше от първия само по броя дивани (този път бяха пет) наметнати със същата материя на цветя като халатите на Алфредо и Виолета. Дори часовникът бе покрит с тази материя, пак метафора, този път, че за всеки влюбен времето спира, за малко поне.</p> <p>Виолета влизаше и излизаше от ролята си на куртизнка в ролята на трагично влюбена жена и след това отново куртизанка по задължение, за да спаси честта на семейството на Алфредо, като сваляше пред очите ни ярко червена рокля и обувки и оставаше по бяла сатенена домашна роба.</p> <p>В тази сценична обстановка всеки без талант би пропаднал. Но не и нашата Соня. В третия акт ги нямаше дори диваните - останаха само Виолета, часовникът и лекарят й, а в ъгъла, прислужничката й. Минутите на надежда, кратко щастие и оптимизъм, когато вижда завърналия се Алфредо, бяха отбелязани само с ярката светлина, нахлула през отворената за секунди врата. И после дойдоха овациите. Неистови за Соня и любезни за всички останали. Това беше миг от славата й. Хората викаха възторжено и пляскаха френетичино.&nbsp;</p> <p>Соня Йончева е удивително млада и непосредствена, нещо, което установихме след предствлението, когато феновете могат да отидат и да я поздравят. Излезе от гримьорната с очарователното бебе Матео, който е на 5 месеца и който при вида на толкова непознати усмихнати лица заплака неутешимо. Оказа се, че до 22:40 не е спал, а примерно е гледал на телевизор зад сцената представлението на мама, в ръцете на баба си. Таткото е диригент, от Венецуела, на име Доминго Хиндоян. Младата ни оперна звезда е от Пловдив, възпитаничка на пловдивското музикално училище, специалности пиано и оперно пеене, а на 19 години заминава да учи в консерваторията в Женева. Там живее и до днес със семейството си.</p> <p>В 2010 Соня става победител в най-известния оперен конкурс в света &bdquo;Опералия&rdquo;, дирижиран и организиран от Пласидо Доминго в театър &bdquo;Ла скала&rdquo; в Милано и е удостоена със специалната награда &bdquo;Cultur Arte&rdquo;. Но най-важното признание за нея досега, след дебюта й в МЕТ като Джилда в &quot;Риголето&quot; в 2013, след участието й като Мими в &quot;Бохеми&quot; в края на 2014 и след разкошното й представяне като Виолета в &quot;Травиата&quot; е факта, че МЕТ е подписал договор със Соня за редица опери до 2019.</p> <p>През октомври 2015 г. ще имаме удоволствието да я видим като Дездемона в друга опера на Верди, &quot;Отело&quot;. Удивително е колко бързо и дълбоко тя завладя сърцата на нюйоркската музикална критика. Докато участието &laquo;Риголето&raquo; в 2013 е било прието повече като случайност, след ролята на Мими в &laquo;Бохеми&raquo; и Виолета в &laquo;Травита&raquo; тя определено стана любимка на американските оперни критици. В материалите, които прочетох, нямаше сянка от критика към нея, всички са единодушни в обожанието си към гласа й, артистичните й качества и безукорното й професионално поведение, когато е била помолена да замества във водещи роли в кратки срокове. Това са част от заглавията: &laquo;Thrilling Violetta from Sonya Yoncheva&raquo;, &laquo;Bulgarian soprano makes big impact as Met stand-in&raquo;, &laquo;Sonya Yoncheva, who breathed new life into the Willy Decker LA TRAVIATA. She&#39;s a marvel, both as an actress and a singer&rdquo;. Ден след представлението за което пиша, Соня подписваше в МЕТ за свои фенове&nbsp; дебютния си албум издаден от Sony Classical &quot;Paris, Mon Amour&quot;.</p> <p>Моето поколение познава &quot;Травиата&quot;, ако не от оперните салони, то поне от филми като &quot;Хубава жена&quot; (Pretty Woman) с Джулия Робъртс и Ричард Гиър и &quot;Лунатици&quot; (Moonstruck) с Шер и Никълъс Кейдж. Героите на &quot;Лунатици&quot; гледаха точно представление в МЕТ. За &quot;Травиата&quot; казват, че е безсмъртна, самият Верди я нарича &laquo;тема на нашето време&raquo;, в смисъл на всяко време. Каква ирония след трудното й начало на 6 май 1854 г., когато композиторът признава, че премиерата е &laquo;пълно фиаско, и нещо повече, &laquo;те&raquo; се смееха&raquo;. 161 години след това аз плачех в МЕТ гледайки Соня Йончева в ролята на Виолета.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • Дивак Незнаен

    24 Яну 2015 4:30ч.

    Нело, само до опера ни е, шъ знайш. Конфабулирай там няква културно-просветна програмка за българоамерикански селяндури (от онез дето боготворят Грамадния Пълен Хладилник – три богчета в едно лице: ГМО мръвки, неорганични полуфабрикати и замразени преди година-две зелении), па сетне зèми да урèдиш некви читалищни случвания. Кво да е – сказки,вечеринки, срещички с гадинки, та да си имаш поле за изява. А нам не досаждай веке с изветрелите си европчански снобщини. Ресто. Не е гряшно, че си падате културтрегери, но все пак, в дълбинната си същност, сте просто трегери.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Катерина

    24 Яну 2015 5:22ч.

    Една малка забележка: героите на \&quot;Лунатици\&quot; гледат \&quot;Бохеми\&quot; в МЕТ

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Незнаен простак

    24 Яну 2015 7:17ч.

    Ей,друго си да ви кажат,че някой става от вън.Щот ,понеже сте и вие като свинята, и от вода от кладенец сами не отбирате.България винаги е имала страхотни сопрани,но не може всичките да ги побере Мет,просто няма да им стигне мястото.А това ,че момичето е имало късмета и таланта е отделен въпрос.Но ми се щеще барем веднъж да припаднете и по някоя Виолета дето си е оставила сливиците да радва бабите и по нашите опери, и то със същия апломб.Но не можете бедните ви конюктурни душички,знаят само да се кланят пред силните на деня.Затова хак ви е ,когато Сончето ви откаже да пее в родината, започне да ви се дуе по телевизията и като се прибере един ден на 75 и сте длъжни да ,и пляскате на клатенето и на това ,което е останало от гласът и.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Успех на Соня Йончева!

    24 Яну 2015 17:11ч.

    Приказна статия!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • NASTQ

    24 Яну 2015 20:11ч.

    познавам Соня и страшно се радвам на нейните успехи,защото са напълно закономерни и се случват след години на упорито учене и много,много труд!Браво Сонче,продължавай напред и нагоре,напук на всички завистници и черногледци!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До г-н простака

    25 Яну 2015 0:57ч.

    Светът е малък, българите в него още по-малко. Ужасно е те да се делят на такива, които успявали в страната ни и на онези извън нея. Защо пишете с толкова злост и неприязън за всички успели? Тази статия е събрала хубостта на България, онази, която ражда таланти и умее да им се радва и да ги обича. Чудесен и интересен текст!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спиноза

    25 Яну 2015 4:57ч.

    Полудявам, като прочета че lunatics го превеждат на български като лунатици, а смисълът е че става въпрос за луди, и точно това е смисълът на ангийски, лунатик на български означава друго, човек ходещ на сън, сомнамбул. Хубаво е че Нели пише за опера, в днешно време точно, но стилът й е \&quot;тамошен\&quot;, от зад напред, наобратно и наопаки, трудно се чете, аз писал първо за Соня Йончева, коя е , кариера, успехи, после за самата постановна. Пак полудявам когато прочета в заглавието нещо и после го търся чак до накрая в текста. А Травиата е прекрасна музика, слушам тази от 2005. с Нетребко и Виласон. И все пак холивудските филми са чалга, в сравнение с тази безсмъртна, вечна и неподвластна на моди музика.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • пояснение

    25 Яну 2015 5:32ч.

    \&quot;Лунатици\&quot; е чудесен превод на \&quot;Moonstruck\&quot;. Истинско попадение е. Moonstruck означава dazed(изумен), а също зашеметен, умопобъркан.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • защо ли?

    26 Яну 2015 3:36ч.

    талантлива певица пяла, културна жена я гледала и споделя радостта си. апростаците не могат да преодолеят простотията си. нормално. поне за българия. поздравления и за соня йончева и за авторката на текста. все пак има и хора. не само простаци.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мунчо

    01 Фев 2015 22:21ч.

    Сонче, майна, завиждаме ти! Разкошен текст!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи