Моника Белучи: Една жена на 50 г. все още е желана

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46352_PgL3P0RLe0PMshb4nX0uN4pmQQlRsb.jpg" style="height:353px; width:530px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Преминавате през живота тичешком, но всичко, което правите, включително и децата ви, го правите късно!&nbsp;</strong></p> <p>- Винаги съм имал много особен подход в живота. Родих Дева почти на 40 г., а Леони на 45. Снимах &ldquo;Необратим&rdquo; по едно и също време с &ldquo;Астерикс&rdquo;, &ldquo;Малена&rdquo; едновременно с &ldquo;Матрицата&rdquo;, а сега ще играя в&nbsp;&quot;Spectre&quot;, докато още не съм завършила &ldquo;On the Milky Road&rdquo; на Емир Кустурица. Много ви харесва идеята за тези светове, които се смесват.</p> <p><strong>- Какво правите в новия филм за Джеймс Бонд?</strong></p> <p>- Нямам право да говоря за това. Единственото нещо, което мога да ви кажа, е, че героинята ми се казва Лучия и започвам да снимам през януари.</p> <p><strong>- Чувствате ли се наранена, че сте по-стара от момичетата на Джеймс Бонд?</strong></p> <p>- Напротив! Това доказва, че най-сетне съществува друг начин да се гледа на жените и днес една жена на 50 г. все още е желана. Слушат какво казва и образът й остава. Когато виждам, че актриси като Катрин Деньов и Изабел Юпер, на тяхната възраст, са на върха на своето изкуство, това ми дава крила!</p> <p><strong>- На хората им липсва мечта и блясък. Култивирайки вашата визия на италианска звезда от 50-те г., вие запълвате тази липса, без обаче да изпадате в носталгия. Това умишлен избор ли е или наистина отговаря на вашата същност?</strong></p> <p>- Не можеш да си измислиш имидж. Доставя ми удоволствие, че на 50 г. продължавам да предизвиквам форма на желание у талантливите хора. Не аз карам режисьорите да ми звънят. В замяна на това, моята свобода е да мога да избирам онова, което ми харесва, да приемам или не това, което ми предлагат. Що се отнася до моя имидж, той е само върхът на айсберга. Той живее свой живот, аз - мой. Жената подхранва актрисата, но и актрисата подхранва жената. Опитвам се да разбера коя съм наистина и ми се случва да се учудвам. Все още не съм дала всичко от себе си.</p> <p><strong>- Идвате от район в Италия, който се нарича Умбрия. В Умбрия (</strong><strong>Ombrie) </strong><strong>има сянка (игра на думи - на френски </strong><strong><em>ombre </em></strong><strong>означава &ldquo;сянка&rdquo;)&hellip; Във вас виждат хубава италианка, чувствена и малко студена, но се усеща, че зад всичко това има доста други неща&hellip;</strong></p> <p>- Обичам погледа на другите върху мен, но не съм сигурна, че ме виждат наистина. Аз съм истинска самотница, поне откакто се родиха децата ми. Но под моя хладен вид, както казвате вие, аз винаги съм готова да експлодирам!</p> <p><strong>- Описвате се като свободна жена, но такава ли сте наистина?</strong></p> <p>- Да речем, че съм любопитна, страстна жена. Жена, която търси себе си, като се опитва да подхранва своята артистична страна. Но понякога и жена, която изпитва страх.</p> <p><strong>- Страх?</strong></p> <p>- Да, страх. Страх да поемам рискове. Въпреки че знам, че само поемайки рискове, се напредва.</p> <p><strong>- Кога за последен път поехте?</strong></p> <p>- Когато с Венсан (Касел - б.пр.) решихме да се разведем след 18-годишна връзка. Понякога трябва да имаш смелостта да направиш крачката, да промениш всичко. Това включва пълно преоткриване на себе си.</p> <p><strong>- Някой ви бе срещнал това лято и ми каза: &ldquo;Имаш чувството, че никога не са се разделяли. Сякаш са двама влюбени!&rdquo; Трябва ли да заключа, че в развода сте сполучили повече, отколкото в брака си?</strong></p> <p>- Не бих стигнала чак дотам, но любовта, най-вече когато има деца, все още е тук. Просто приема друга форма. Ние останахме приятели и ще бъдем такива винаги.</p> <p><strong>- Как организирате вече живота си между Бразилия и Франция?</strong></p> <p>- Дъщерите ми са живели в толкова много страни, откакто са се родили, че промените наистина не им пречат. На мен също впрочем. Засега базата ми е в Париж.</p> <p><strong>- Всички заминават, а вие идвате!</strong></p> <p>- И защо не? Всичко в мен е италианско, но част от сърцето ми ще остане свързана завинаги с Франция.</p> <p><strong>- В крайна сметка, на какво ви научи този опит?</strong></p> <p>- Че не трябва системно да виниш другия за собствените си демони. Както се казва, в една двойка трябват двама за танго! За да се получи, трябва да се опиташ да не си присвояваш свободата на другия. В любовта, както и в приятелството, неравновесието често произтича от факта, че само единият е щедър. Върху една връзка не се работи, тя или се получава, или се разкъсва.&nbsp;</p> <p><strong>- Когато погледнете назад, казвате ли си &ldquo;Можехме да направим нещата по друг начин&rdquo;, или просто &ldquo;Такъв е животът&rdquo;?</strong></p> <p>- Платон е написал: &ldquo;Бъди любезен с хората, които срещаш, защото всеки от нас води тайно голяма битка&rdquo;. Наистина животът е битка. Но битка, която наистина си струва усилието да бъде изживяна.&nbsp;</p> <p><strong>- Представяте ли си един ден да промените напълно живота си, или си казвате: &ldquo;Стига толкова любовни истории!&rdquo;?</strong></p> <p>- Вярвам в любовта над всичко друго. Често съм залитала от страст, но целият ми опит ме е обогатил. Любовта и желанието са били двигателят и водещата нишка на целия ми живот.</p> <p><strong>- Харесвате ли жената, в която сте се превърнала?</strong></p> <p>- Ако трябваше да се опиша, бих казала, че съм преди всичко италианска майка в целия й блясък, но също така във всичките й парадокси, както и актриса. Харесвам жените. Между нас има съучастие, мълчалив диалог, който отива отвъд онова, което правим. За съжаление, е нужно още много време, за да се освободим от нашите окови.</p> <p><strong>- Какво бихте искали да имате днес, нещо, което нямате?</strong></p> <p>- Нямам нужда от нищо повече! Чувствам се жива, пълна с желания, изпълнена с нова енергия, която буквално ме носи. Когато гледам как дъщерите ми растат, виждам прехода на времето. Те дадоха смисъл на живота ми и ме превърнаха в друга личност. Надявам се, че когато станат възрастни, въпреки всичките ми недостатъци, те ще почувстват, че са били много обичани. Както бях аз. Не знам дали съм добра майка, но, във всеки случай, се опитвам.</p> <p><strong>- Мога ли да напиша, че днес вие сте една щастлива жена?</strong></p> <p>- Аз съм жена, която търси себе си и в това търсене, както всички, имам моменти на болка, но също и на много голяма радост. Аз избрх моя живот. Живея ден за ден и се наслаждавам на настоящия миг.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46352_vQefhSsUetya3m95mkFDWdlmR9mm9F.jpg" style="height:308px; width:530px" /></p> <p><em><strong>Моника Белучи Снимка: Пари мач</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>