Джулиан Барнс: Европейски приятели, някой ден ще се върнем, ако още ни искате!

Джулиан Барнс: Европейски приятели, някой ден ще се върнем, ако още ни искате!
“През 1998 г. написах един роман, “Англия, Англия”, който се развива в бъдещето (приблизително в нашето време), в който Обединеното кралство се произнася чрез урните за напускане на Европа и го постига, “преговаряйки с такава упорита безразсъдност, че накрая Съюзът плати (на британците), за да си тръгнат”. Ако в този ден на меланхолия ме помолят да направя ново пророчество, бих казал: ще се върнем (ако ни искате)”. Известният английски писател Джулиан Барнс съжалява дълбоко за напускането на ЕС и му се иска да вярва, че това е само епизод, който ще приключи. Позицията на Джулиан Барнс за Брекзит публикува “Фигаро”.

 

 

Днес някои мои приятели ще пролеят сълза, други ще бъдат страшно ядосани, трети може би ще се напият (с европейско вино или бира), други ще послушат любимите си парчета от европейската музика или ще прочетат любимите си пасажи от европейската литература. Аз от своя страна, не мисля да обръщам внимание на този ден, ще го смятам за ден като всеки друг, дори и да не е така. Не го приемайте като отричане, нито безразличие. Съжалявам и плача за напускането ни на Европа като всеки друг; 

 

мисля, че това е акт на безумен мазохизъм. 

 

Но аз вярвам също в циклите на историята. Знам, освен това, че моето влечение и наклонност към Европа се споделят от половината страна и ще преодолеят всяка нова глупост, която нашето правителство ще ни навлече. Бях 27-годишен еврофил, когато се присъединихме към общия пазар през 1973 г., и четиридесет и шест години по-късно 

 

съм още по-убеден еврофил.

 

Единствената резолюция, която приемам за година I от нашето отстъпничество, е да прекарвам още повече време в Европа, отколкото обикновено.

 

Френският писател Барбе д’Орвили (1808-1889 г.) пише по повод на пуританския морализъм в началото на викторианската епоха във Великобритания: “Жертва на своя исторически живот, след като направи крачка в бъдещето, Англия се върна, за да седне в миналото си”. Това изречение се отнася така добре и за днешната ситуация. Мнозина от онези, които се бориха и гласуваха за Брекзит, се позовават на славното минало на Великобритания, някои се връщат дори до битката при Креси, през 1346 година. Мнозина наблягаха на начина, по който през 1940 г. “ние се справихме сами” - и тази самота ни позволи да се проявим в най-добрата си светлина като нация.

 

Всъщност ние бяхме “сами”, ако оставим настрана човешките ресурси на цялата Британска общност - Индия, Канада, Австралия, Нова Зеландия… Но както каза друг проницателен французин, Ернест Ренан, “историческата грешка е важен фактор при създаването на една нация”. Това е дълбоко вярно. Знаем, че всяка страна се нуждае от основополагащ мит. Но Ренан твърди и нещо още по-смущаващо: всяка страна, казва той, за да продължи да върви напред, се нуждае от фантасмагоричен мит.

 

Генерал Дьо Гол наложи два пъти вето на влизането на Обединеното кралство в общия пазар, с аргумента, че не споделяме общия дух на ЕИО. До голяма степен беше прав. През последните 47 г. малцина британски политици някога са защитавали моралната кауза, каквато е Европа, или са се осмелили да заявяват простата истина:

 

Европа беше най-големият успех на нашето време.

 

Точно обратното, нашите последователни правителства изтъкваха икономически аргументи, основани на националния интерес. През 1998 г. написах един роман, “Англия, Англия”, който се развива в бъдещето (приблизително в нашето време), в който Обединеното кралство се произнася чрез урните за напускане на Европа и го постига, “преговаряйки с такава упорита безразсъдност, че накрая Съюзът плати (на британците), за да си тръгнат”.

 

Ако в този ден на меланхолия ме помолят да направя ново пророчество, бих казал: 

 

ще се върнем (ако ни искате).

 

Половината страна няма да престане да бъде еврофил, понеже другата половина е решила да се върне, за да се сгуши в миналото. Днес ние престанахме да бъдем оставащи и започнахме да бъдем завръщащи се. Първия път, когато отидох в Европа в края на 50-те г. на миналия век, това беше чуждо и донякъде смущаващо място. По време на годишните ваканции родителите ми водеха мен и брат ми на пътешествие с кола във френската провинция. Когато, в много редки случаи, срещахме друга английска кола, поздравявахме нейните пътници, сънародници, чужденци като нас в чужда страна.

 

Но Европа вече не е чужда и младото поколение, което ще дойде на власт, когато му дойде времето, ще е пътувало много. Не можем да забравим наученото или вече да не изпитваме вълнение. Така че е само въпрос на време да се съвземем. И след това въпросът ще бъде дали приемате нашето завръщане. Надявам се, че ще е така.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Коментари

  • Helleborus

    31 Яну 2020 19:35ч.

    Горе-долу така се чувстват и руснаците, които искат ориентация към Европа, а не към Азия. Но пропагандата е много силна в днешно време и възможностите на финансови и политически лобита да я провеждат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спиноза

    31 Яну 2020 20:21ч.

    Драги Джулиан, няма да се върнете, защото няма да има къде, този концлагер ЕС няма да го има, Бог да поживи вашата кралица ЕлизабетII, която каза: Напускаме! Ще напуснат и други този нов германски райх, създаден от САЩ!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Харесвам

    01 Фев 2020 7:53ч.

    Барнс като писател. Но ми се струва, че по въпроса не е схванал нещо съществено. През 1973 г. Обединеното кралство не влиза в ЕС. То влиза в ЕИО. А това са две много различни организации.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • София

    01 Фев 2020 13:46ч.

    Ние сме в Европа, България е люлката на Световната и Европейска култура и не ни трябват тъпи , нагли и ограничени европейски чиновници , които да ни определят законите и правилата по които да живеем ! Жалко за прекрасната ни страна , че не случихме на управници , които да защитават интересите на държавата и народа на България !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    03 Фев 2020 10:48ч.

    Мнението на източния европеец за западния европеец е общо взето същото, като мнението на западния европеец за източния. Но причините не се коренят в природата и характера на самите народи, например българи, италианци, испанци, ирландци не се различават особено. Разделенията са станали поради отделни лица, които по силата на политическа власт, са започнали да разделят континента, използвайки грешни учения и пропаганда. Различията идват поради различните условия, при които сме живели и поради злобата на принципа "разделяй и владей". Не сме така органично различни, както са например ромите от европейците, които и след стотици години на интеграция не могат да се интегрират. Липсва ни комуникация, при която ние бихме могли да възприемем някои от техните практики и те от нашите, което постоянно се случва с отделни семейства, които пътуват. Би било победа на невежеството и страховете, ако се преекспонират разликите и се пречи на опознавателния процес. Което би намалило неимоверно и нашата сила, която можем да почерпим от обединението, което ще бъде силата на стария, древния свят, силата на познанието, което е най-вече съхранено в европейските народи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спиноза

    03 Фев 2020 17:48ч.

    Helleborus, много точно! Въпросът е, че елитите управляват, според техните интереси, а след военните политици на западна Европа са американски креатури, самият ЕС е американско творение, според американските стратези, за подчинение на целия свят, САЩ трябва задължително да владеят Европа. Е, пресилиха се, така се разпаднала и Римската империя.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи