На 3 февруари 1882 г. е роден писателят и общественик Добри Харалампиев Зарафов, известен с псевдонима си Добри Немиров. Много популярен и четен за времето си, един от създателите у нас на психологическия разказ и роман, днес той е почти забравен. Припомняме за него с едно интервю, дадено за вестник "Литературен глас" през 1930 г.
Позабравеният Добри Немиров

Началото на разговора ни не предвещаваше нищо добро, макар че Добри Немиров ме покани у дома си изрично, за да водим разговор.

- Дано не е било случайно - отговаря той късо на въпроса ми дали е чувствал призванието си от дете, или случайно е станал писател.

Поглеждам го изпод очи - седнал по пижама на писалището, обграден от книги, книжа, картини и разни ориенталски джунджурии, - нещо като паша, като чорбаджия - и си мисля: Виждали сме те, бай Добри, и танго да играеш, и винце да попийваш, отгде сега тия къси изречения и това свирепство?

Гледам картините и ми идва наум художническата дарба на Немиров.

- Не сте ли мислили някога да станете художник?

- Отдават ми се и други изкуства, но предпочитам онова, което ми струва най-малко усилия. Ей тия картини тук са мои.

Гледам, топли бои, майсторска работа. Ако не беше добър писател, сигурно щеше да бъде добър художник. Разглеждам и 15-те скици на героите от романа му "Братя": Кондо, даскала и др. Питам го защо не ги е поместил във второто издание.

- Не искам да се натрапват на фантазията на читателя. Нека сам си представи героите ми както си иска; чак в третото издание смятам да ги поместя.

""Карикатури на български интелектуалци от Добри Немиров

 

- Все банкерски занаяти: живопис, писателство... Банкерски, в смисъл, че имате работа с банките... Как я карат писателите, как сте вие, само с чиста литература може ли да се живее?

- Много мъчно. Обикновено купувачите на книги не са повече от 2 хил. души.

- Да обвиним ли държавата?

- Какво ще я обвиняваме?! Ако успее тя да постигне общо благоденствие за народа, ще бъде добре и на писателите.

- Нашите книгоиздателства играят ли ролята си добре?

- Усилията им са твърде големи, като се вземе предвид малкият брой на купувачите...

- Добре казвате, купувачите... Защото читателите са повече. Една книга минава през десетки ръце. В това отношение нашият народ наистина е пестелив.

- Но това е лошото на нашите издатели, че се боят да рекламират книгите. А кой купува нерекламирана стока?!

- Критиката иде ли на помощ на писателя?

- Не знам! Право да си кажа, особено през последно време почти никак не съм помислювал за нея.

- Но аз знам, че за вас са писали мнозина, и следователно Вашият дълг към...

- Чакайте! - пресече г-н Немиров. - Дълг към критиката?! Боже сохрани! Нищо, абсолютно нищо не дължа на тая многоглаголстваща особа. Тия, които са ме хвалили не са критици по специалност - едните са писатели и поети, а другите - читателите, които най-добре знаят кое нещо носи ценности, и кое не. Благодаря им, че със своя топъл прием са ме накарали да вярвам в себе си. Критиците, ако тъй трябва да нарека ония, които са ме ругали, също са ми били полезни. Те заякчиха волята ми и ме направиха още по-ловък в борбата ми с трудностите в творческия живот. Следователно аз и на тях благодаря. Напоследък по-рядко срещам името си в техните писания и това стана причина съвсем да ги забравя.

- Какво мислите за Народния театър?

- Театърът се управлява въобще трудно, но днес още по-трудно. Управата трябва да се загрижи за репертоара. Ако се гледа все тъй през пръсти на репертоара, публиката съвсем ще напусне театъра.

- Нещо за нашия репертоар?

- Ако от личните отношения на управата зависи идването на български драматурзи на нашата сцена, драмата ни ще заглъхне съвсем. Българинът драматург не е насърчен, защото мерилото, с което управата измерва драмата е много лично и при най-невинен случай много книжовно. Нищо няма да струва на управата ако реши да измени своето оскъдно и едностранчиво гледище спрямо българската драма. Всичко изведнъж ще се поправи.

- Сигурно пишете нови работи. Имате ли намерение да пишете други пиеси?

- Не. Докато не завърша моите 3-4 романа, няма да пиша драма.

- Какви са тия 3-4 романа, които имате предвид?

- С единия от тях ще свърша моята трилогия, започната с "Братя" и продължена с "Първи бразди". Моята трилогия дава историята на един род в три епохи, на фона на три култури - преди, след Освобождението и днес.

- В коя от творбите си мислите, че сте вложили най-много от дарбите си?

- Какво да кажа. Преди всичко самите читатели ме заплитат. Чувам най-различни мнения. Едни харесват най-много "Бедният Лука", други "Дело № 9", трети "Братя", и т.н. В последната ми книга "Бразди", мисля, че съм успял да вложа нещо по-значително, било като бит, било като проблема.

- С какво бихте сметнали амбицията си напълно задоволена?

- Не смея да имам повече идеали от най-близкия - завършването на трилогията.

""Редакционната колегия на Отечество и Военни известия. Седящи отляво надясно: Андрей Протич, полк. Йордан Венедиков, полк. Александър Цанев, Димитър Подвързачов и Александър Божинов. Прави: Елин Пелин, двама неизвестни, Георги Райчев, Добри Немиров и Йордан Йовков, София 1917 г.

 

Добри Немиров е неуморим сказчик. Викат го постоянно - ако го не викат, отива сам, но постоянно обикаля страната, та дори и извън границата отива да държи сказки, в Добруджа.

- От Добруджа отнесох спомени, които никога не ще забравя. Държах седем сказки при препълнени салони. И да ви кажа - слушателите малко по-инак слушаха от тукашните. Инак звучи родната реч, когато я загубим. Говорих за българската литература, живопис, музика. Исках да осведомя българите в Добруджа за новите ценности в нашия живот. Ако ме допуснат, с радост ще отида пак.

- Колко сказки сте държали всичко?

- Трябва да има 800. Почнах в 1919 г. заедно с Антон Страшимиров и Асен Златаров...

- Бива ли писателят да се меси в политическия живот?

- Да се месиш в политиката, без да се допреш до партизанство, не е възможно. Но ако си достатъчно силен да избегнеш партизанството, прави своята политика. Тогава ще бъдеш и обективен, и по-честен - и това няма да попречи на твоята литературна кариера.

- Мислите ли, че се полагат достатъчно грижи за нашите културни институти?

- Грижите ще бъдат целесъобразни, когато у нас се основе една дирекция на културата, с диктатор. Не съм скептик - имаме хора, които биха могли достойно да заемат тоя пост.

- Има ли промяна в нравите между писателите някога и сега?

- Същото е било и същото ще си остане.

Добри Немиров започна разговора с къса фраза и го завърши също с къса фраза. През течение на разговора у него открих два елемента. Не е случайно, и двата му портрета в стаята издават у него два елемента: единият сериозен, малко делиорманец, мислител; другият - мек като памук, весел, шеговит, танцьор.

Нека ми прости г-жа Добри Немирова, ако въпреки хубавата ѝ черпня с "ала турка" кафе и сладко, я огорча, но така е - Добри Немиров е вихрен танцьор, комуто не стига само една дама.

И баща на две момчета, които скоро ще станат войници - това пък за сведение на танцьорките.

                                     Христо Бръзицов, в-к "Литературен глас", 1930 г.

 

""

Добри Немиров е роден на 3 февруари 1882 г. в гр. Тутракан. Непосредствено след раждането му, родителите му се установяват в Русе, града, който по-късно се отбелязва от всички негови биографи като родно място. Там Немиров се формира като личност, започва да пише и за първи път публикува през 1902 г. свои разкази в русенски списания. Проявява интерес към музиката и започва да свири на цигулка. Изявява се и като художник и скулптор. Влече го и театралното изкуство.

През 1905 г. семейството му се премества в София и той започва да работи в Българското книжовно дружество (БАН), като библиотекар. През 1912 г. излиза първата му книга "Сборник разкази". Следват още повести, романи, пиеси - общо над 20 произведения. Най-известни са трилогията "Братя", "Първи бразди" и "През огъня", повестите "Когато бях малък" и "Бедният Лука" (филмирана през 1979 г.).

По време на Първата световна война служи във военните редакции на списанията "Отечество" и "Военни известия", което слага отпечатък върху творчеството му - започва да пише военни разкази, изобразявайки ужаса на войната като пряк свидетел на случващото се.

Немиров развива и обществена дейност. В годините след войната, когато Южна Добруджа преминава в румънски ръце, той посещава по-големите градове в родния си край, изнася беседи, сказки, поддържа самочувствието на българите там.

От 1937 г. до 1940 г. е председател на Съюза на българските писатели. Близък приятел на Елин Пелин.

Недолюбван особено от критиката, към която и той не питае положителни чувства, години наред за Добри Немиров се говори като за "непризнат", "недооценен".

Последното си голямо произведение, романът "Напред", писателят завършва дни преди смъртта си на 30 септември 1945 г.

 

Още от категорията

3 коментар/a

Читател на 04.02.2014 в 19:38
Благодаря за публикуването на интервюто и спомена за Добри Немиров! \"Когато бях малък\" беше една от най-обичаните ми книги ... когато бях малък. :) Чудесно перо, съжалявам, че не познавам романите му, но се надявам, че и тази среща предстои.
БДЖ на 06.02.2014 в 04:56
Има село и гара (вече спирка) Немирово на 65 км от София посока Пловдив. Чувал съм че това име е в чест на писателя Добри Немиров, получено някъде по времето на Кимон Георгиев.Други го оспорват и го свързват с опърничевия характер на местните. Може би последното е дало повод на комунистите да го прекръстат от Немирово на Мирово - демек няма място за немирни селяни. Докато имаше гара така се водеше по документи и билети - Мирово. Ако е верна първата версия може да се каже, все пак и скромно, писателят не е забравен, макари далеч от родния край.
Любител на 20.07.2014 в 05:03
Точно въпросната гара,за която говорите, ме подтикна да се запозная с живота и творчеството на Добри Немиров.Наистина името на гарата е \"Немирово\" и самият факт че има направен,негов бюст там,говори че най-вероятно селото носи името си в негова чест.Благодаря за публикуването на инвервюто,ще се запозная с творбите на писателя.

Напиши коментар