- Автор: Валерия Велева, "Епицентър"
- 06 Sep 2021
- 1680
- 35
“Твърде много се говори за тази хипотеза. Няма причина да я коментирам, преди тя да стане факт”. Така отговори президентът Румен Радев на призивите на БСП да обяви дали подкрепя политически проект на Кирил Петков и Асен Василев. С което нито потвърди, но и не отрече наличието на подобен проект.
Два дни преди това служебният премиер Стефан Янев се обяви в подкрепа на евентуален проект на двамата си министри и каза, че би гласувал за тях и дори би се включил в редиците на новата партийна структура. Ден по-късно същото каза и служебният вицепремиер Атанас Пеканов.
Сега да поразсъждаваме, за да си отговорим на въпроса – прави ли се президентска партия у нас?
Назначеният от Радев министър-председател обявява, че подкрепя политически проект на служебни министри, а пък президентът не отрича действията по изграждането на този проект, само отказва да ги коментира, преди новото политическо отроче да се е пръкнало на бял свят. За всички е ясно, че Стефан Янев е говорител на Радев и неговите думи за новия политически проект не са случайни. Даже напротив! Още по-смущаващо е, че Радев фактически потвърждава казаното от Янев - че под шапката на президенството се прави партия.
Има ли проблем в това?
Всеки може да си прави партия, да търси и намира съмишленици и да се бори за идеите си. Партии може да се създават през политически органи – например в Народното събрание и това се е случвало.
Но не може партия да се ражда от масата на служебно правителство, което има една единствена задача – да осигури и да проведе парламентарни избори. Служебното правителство по конституция не може да води собствена политика.
Още по-драстично нарушение на основния закон на страната е партия да се прави от действащ държавен глава чрез държавните ресурси, които му осигурява поста. Това е злоупотреба с власт и тежко газене на Конституцията, която императивно изисква държавният глава да олицетворява единството на нацията, а не да изразява интересите на определен кръг от хора.
В случая виждаме масирано налагане на политически проект от неполитически по конституция органи – президент и служебни премиер, вицепремир и министри. И колкото повече времето минава, а Петков и Василев биват промотирани медийно като новите партийни лица, толкова повече президентската институция затъва в конституционните норми.
Радев и БСП. Настъпва ли време разделно?
Естествено е всичко това да предизвика брожения в левицата. За левите избиратели Радев е техният президент, когото те припознаха преди пет години като изразител на техните интереси. И днес да слушат по медииите как Радев бабува на нова партия, как съветникът му Копринков обикаля партийните структури и кани хора от БСП в „новата партия на президента” - това ражда недоволство, създава мрънкане и коментари под сурдинка: „ама това нашият президент ли е?”
И още: „той от нашите редици ли ще прави партията си?” Естествено е социалистите да са загрижени за единството си, още повече, че вътрешната опозиция, която Радев подкрепя, не е преставала да работи срещу ръководството и лично срещу Нинова.
"Настояваме да научим отношението на президента за проекта на Кирил Петков.. Самият премиер Янев потвърди факта, че двама служебни министри ще правят нов политически проект. Това не ни ядосва и не ревнуваме, но очакваме отговор от Румен Радев ще подкрепи ли този проект и ще застане ли зад него. Научаваме, че се обикалят и наши структури, като се призовават наши членове да участват в тази нова партия. Ще повторя, че искаме отговор от президента какво му е отношението към този проект и ще го подкрепи ли". За два дни два пъти заместник-председателят на ПГ на "БСП за България" Георги Свиленски повтори настойчиво това искане. За първи път висш функционер на соцпартията поставя така ребром въпроса пред президента и то в навечерието на президентските избори. Това означава, че мълвата за президентска партия започва да тресе партийните редици, които в един момент ще се почувстват застрашени и предадени от своя президент.
Трети опит - ще бъде ли успешен?
Това е третият опит на Радев за петгодишния му мандат да създаде свой политически проект. И естественият въпрос е защо?
Защо Радев иска да основе своя партия, след като се твърди , че има подкрепата на толкова много хора, а рейтингът му е достатъчен за влизане във втори мандат?
Отговорът е прост, но неизвестен за публиката - дълбоко в себе си Радев не припознава левицата, макар публично (предизборно) да твърди, че се чувства близък по душа до социалистите. Изявлението му в тесен кръг от съветници, че „БСП трябва да се срине, за да може аз да съм алтернативата”, е ключът към разгадаване на лоялността му към левите хора и отношението му към партийната система изобщо.
За Радев истинската власт е изпълнителната. А тя минава през партия. Радев просто иска да копира Борисов – стремежът му е да бъде премиер и да държи в ръцете си истинските лостове на властта в държавата. Така че една нова партия, създадена по негов образ и подобие (неолиберална и центристка, с разочаровани леви и десни, които ще го играят леви), е дългосрочната му стратетия за оставане във властта след президентския мандат, дори и втори да е. Чрез Кирил Петков и Асен Василев президентът ще е опита да обере десните, недоволни от Христо Иванов и Атанас Атанасов, а чрез вътрешната опозиция в БСП - да привлече изритани от Нинова социалисти, които в обидата си ще се готови да бъдат троянски коне.
И така да създаде някакъв нов ГЕРБ или подобие на НДСВ – партия без ясна идеологическа насоченост, но с хора, жадни за реванш и властова реализация. В това отношение лицата на Кирил Петков и Асен Василев са идеални. На всичкото отгоре – проектът има и благословията на Големия брат, сякаш е роден директно от Демократическата партия – в триминутното си приветствие към „Триморието” у нас президентът Байдън спомена само двама души Румен Радев и Кирил Петков. Това даде на Петков допълнителна доза арогантност в неспазването на конституционните норми за гражданство. Впрочем, и към този момент българските власти нямат документ за неговия отказ от канадско гражданство. Но тази тема бе похлупена от новината и възторзите около новия политически проект.
БСП - без собствен кандидат за президентските избори. Това проблем ли е?
Цялата тази политическа драма се развива в навечерието на президентските избори, които по всяка вероятност ще бъдат 2 в 1. Това означава, че всички политически субекти ще издигнат свай кандидат за президент, който да дърпа и партийната листа. Засега това няма да го направят само БСП и ИТН, които са заявили, че подкрепят решението на Румен Радев да се кандидатира за втори мандат. Оставяме настрана поведението на Слави Трифонов и прилепването му към Радев – това по-скоро ще е с отрицателен знак за президента.
Големият проблем е за БСП. След стремглавото развитие на новия президентски проект, какво ще прави БСП? Тя ще промени ли позицията си към кандидатурата на Радев? Засега от ръководството казват: Няма промяна.
Но страницата „подкрепа за Радев” не е окончателно затворена, докато няма официално издигане на Радев като кандидат на БСП. Според устава на партията, успоредно с номинациите за кандидат-депутати в структурите на БСП ще вървят и номинации за кандидат-президент и вицепрезидент. Този процес ще се развива паралелно с процеса на налагането на президентската партия. Е, как ще реагират редовите социалисти? Няма ли да започват да се чуват високо леви гласове: Защо да не издигнем свой кандидат? Някой, който да е авторитетен, да не е предал партията, да е национално отговорен, да отстоява позициите на левицата спрямо Русия и да не папагалства на „Триморието", да не е обявил Русия за враг и окупатор.
Отворен финал
Вървят различни слухове – дали новата партия ще успее да влезе в техонологическия ритъм, за да участва на предстоящите избори или ще ползва регистрацията на друг проект. Андрей Райчев провидя зад нея близо 400 000 избиратели, които още на изборите тази есин щели да я превърнат в средно голяма политическа сила в следващия парламент.
Дъблоко съм скептична, че това може да се случи сега. Оптимизмът на Райчев идвал от факта, че Кирил Петков и Асен Василев вече имали подкрепата на над 100 000 души във фейсбук група. Да не забравяме обаче, че Кирил Петков нито е Сакскобурготски от 2001, нито Борисов от 2009, че да предизвика тази вълна. А пък да тръгнеш с нов проект, заченат в чужд политически полог – е доста унизително. Но рекламата е видна и пиарът - също.
И топката е в полето на Радев. С парещия въпрос - президентът може ли да изпълнява конституционните си задължения и успоредно с това да гради политически проект?
Източник: "Епицентър"
Заглавието е на "Гласове"
