- 10 Sep 2020
- 174
- 0
На фаталния петък, 13 януари 2012 г., се очаква да бъдат отворени офертите по проекта “Развитие на административното обслужване по електронен път”, финансиран по Оперативна програма “Административен капацитет”. Той би трябвало да превърне идеята за електронното правителство в реалност. Дали обаче това ще се случи? Особеното в този проект е, че поръчката бе разделена на малки части, за да се откажат мощните международни IT компании, а част от заданието на практика припокрива вече извършени доставки по други проекти.
<p>Източници от технологичния бизнес твърдят, че интрига в конкурса няма да има и поръчката за 18 милиона лева вероятно ще бъде поделена между дружества, близки до известните бизнесмени Спас Русев и Цветан Василев, плюс фирми, гравитиращи около председателя на Столичния общински съвет Андрей Иванов.<br /><br /><strong>Като две капки боза</strong><br /><br />Голямата част от заданието на новия проект “Развитие на административното обслужване по електронен път”, за който ще се харчат евромилионите, вече е доставена и няма причина да се организира допълнителна процедура. Още по времето, когато управляваше тройната коалиция, а министър на държавната администрация бе Николай Василев, беше стартиран, а през 2011 г. и приключи проектът “Интегрирано административно обслужване и предоставяне на публични услуги”. Спечелиха го три консорциума. Един от основните участници и доставчици бе компанията “Матерна”, която оглавява асоциацията от германски фирми, разработили електронното правителство в Берлин. Стойността на контракта бе 15 млн. лева. Именно по този проект стартира порталът egov.bg, който фанфарно бе представен от почти всички министри и премиера Борисов само преди месец.<br /><br />При предишния проект, който бе реализиран от компании като “Матерна”, “Хюлет Пакард” и “Сименс”, бе внедрена система за управление на документи, данни и съдържание, обхващаща всички структури на централната и местната власт, както и система за подпомагане на събирането на данните от всички администрации, интегрирана с платформа за предоставяне на електронни услуги. Системата е структурирана от централна част и унифицирани модули в различните ведомства на централната и местна власт. Продуктът на “Матерна” е доставен и платен, но си стои заключен.<br /><br />Софтуерните разработки за реализиране на електронни услуги са напълно идентични като предназначение и цел със заданието на новия IT проект. Съвпадат и шаблонните модули за събиране на електронни данни от регистрите в държавата.<br /><br />Според водещи IT eксперти системата на “Матерна” може да заработи. Нужни са само някои организационни мерки. Просто трябва държавата чрез дирекция “Електронно правителство” и новосъздадения Съвет за електронно управление да осигури условия тя да бъде “събудена”. Доставеният софтуер трябва да стигне до различните администрации и да заработи в система. Разходите в този случай биха били само за инсталация, обучение на чиновниците и поддръжка.<br /><br />Вместо да бъде избран евтиният и бърз вариант, обаче, се стартира нов мегапроект. Държавата със сигурност няма интерес от това. Освен това чрез втората поръчка за един и същ продукт на практика се получава двойно финансиране и се нарушават правилата за усвояване на парите по европейските програми. Така че предстои да се види дали Брюксел няма да реагира.<br /><br />Проектът “Развитие на административното обслужване по електронен път” е абсурден и по друга причина. Първо <em>–</em> поръчката е раздробена на 5 лота, абсолютно взаимозависими един от друг. Тук целите са две. Първо <em>–</em> да бъдат отказани големите международни компании с опит в областта на електронното правителство, и второ <em>–</em> да бъдат обслужени интересите на точно определени фирми, на които не може да се откаже.<br /><br /><strong>Между редовете</strong><br /><br />Според високопоставени източници на “Труд”, документацията за реализиране на електронни услуги в общините е съчинена в полза на компанията “Аксиор”.<br /><br />Дружеството отдавна се е настанило в Столична община и усвоява милиони по проект за електронизиране на услугите. За целта “Аксиор” има сключен договор на стойност 3 753 600 лева от 02.12.2008 г. Подписът под контракта е на бившия кмет и настоящ премиер Бойко Борисов.<br /><br /><strong>Кой кой е</strong><br /><br />Съсобственик и управител на “Аксиор” ООД е Пламен Чирипов, чиято съпруга е депутатката от ГЕРБ Стефани Михайлова. Тя пък от своя страна до 26.02.2009 г. е била съдружник с председателя на СОС Андрей Иванов във фирма “Директ транспорт”.<br /><br />В документацията по новия проект е предвидено да се реализират голям брой електронни услуги, които могат лесно и бързо да бъдат стартирани на базата на вече внедрени технологии от “Аксиор” и партньорската му фирма IBS, която също работи със Столична община. Твърди се, че шефът на “Аксиор” Пламен Чирипов и шефът на IBS Горан Ангелов са близки с новоназначения зам.-министър на транспорта Валери Борисов, който отговаря за електронното правителство.<br /><br />Другата група, която би трябвало също да отчупи сериозен финансов залък от новия проект за е-правителството, е кръгът от фирми около бизнесмена и архитект на НДСВ Спас Русев. Компанията “Телелинк”, в която Русев е съсобственик, стана доста мощна веднага след приватизацията на БТК и се превърна в основен партньор на телекома. Според източници в IT бранша в сферата на влияние на бизнесмена попадат и компании, за които пряко не личи негово акционерно участие като “Верео”, “еBg”, “Нет Ис Грама”, “Секнет”, D&D Consulting и др.<br /><br />Всъщност точно последната фирма спечели търга за изготвяне на тръжната документация за петте лота на проекта по ОПАК “Развитие на административното обслужване по електронен път”. D&D Consulting на практика беше без каквато и да е конкуренция, след като подби цената, като оферира 10 000 лева при обявена стойност от 100 000 лева за поръчката. Но явно от фирмата много са искали точно тази поръчка.<br /><br />Планът за овладяване на електронното правителство включваше и още една важна стъпка. Наскоро “Телелинк” купи известната австрийска компания “Датентехник”. Дружеството е участвало в разработката на софтуера за електронното правителство в Австрия. “Датентехник” всъщност има дълга история в отношенията си с България. Още преди падането на Желязната завеса дружеството доставя ембаргови комуникационни технологии и апаратура за МВР. По това време в ЦК на БКП за внедряването на нови технологии отговаря Стоян Марков - Стенмарк, чийто шофьор на времето е бил именно Спас Русев.<br /><br />Сега старата слава на “Датентехник” трябва да бъде излъскана, за да се докаже потенциал и европейски опит за спечелването на много IT поръчки в България. Спас Русев не бе открит за коментар около евентуалното си участие в бъдещия проект за е-правителството.<br /><br /><strong>ВИП клиентът</strong><br /><br />Според източници на “Труд” обаче до разпарчетосването на проекта се е стигнало, след като е станало ясно, че има и друг заинтересуван от поръчката. Става дума за фирми, свързвани в технологичния бранш с председателя на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Това е банката, в която енергийните държавни дружества държат на депозити около 630 млн. лв. Интересите на Василев се представляват от няколко фирми, сред които е и “Интерактив медиа сървисиз”.<br /><br />Чисто юридическа връзка между двете фирми и Цветан Василев не може да бъде установена чрез фирмените регистри. Мобилният телефон на Василев даваше неизменно свободно при позвъняванията на репортер на “Труд”.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Далече сме от естонците</strong><br /><br />Малката прибалтийска република Естония се смята за пример в цяла Европа в областта на електронните услуги за граждани.<br /><br />Там във всяка лична карта е вграден чип с криптографски ключ, който позволява на хората да подписват дори електронни документи. Ако чипът бъде сложен в четец на компютъра и се “подпише” електронна бланка, тя има същата стойност като на хартиен документ, подписан собственоръчно с обикновено мастило. За институциите в Естония двата документа са равнозначни.<br /><br />Освен това тази идентификация се приема и от местните банки за онлайн банкиране, и от избирателните комисии за гласуване по интернет.<br /><br />В големите градове като Талин и Тарту благодарение на чипа в картата могат да се купят билети за градския транспорт. Отскоро идентификацията служи и като електронен здравен картон в някои болници.<br /><br />В същото време в София дори няма единна електронна система в градския транспорт (автобусите са само с перфоратори за хартиени билети).<br /><br /> <strong>Над половин милиард лева потънаха досега</strong><br /><br />Минимум 500 милиона лева са похарчени през последните 10 години за изграждането на информационни системи и мрежи на държавната и общинските администрации. Това е оценката на водещи IT специалисти, с които “Труд” разговаря. Сметката може би реално е и много по-висока, но на практика никой в държавата не знае нито кои са, нито колко струват всичките проекти на различни нива <em>–</em> държава, министерства, ведомства и агенции, десетки общини.<br /><br />Електронното правителство и компютърните системи на администрацията се превърнаха в нарицателно за най-чистия и елегантен начин да се харчат пари, на които дирите после не могат да се хванат.<br /><br />В резултат досега електронното правителство в България се отличава с висока ефективност, но само при потрошаването на стотици милиони държавни левове с похвалния иначе мотив да се улеснят гражданите и бизнеса. Срещу огромните пари на българския данъкоплатец реално са налице няколко недовършени платформи без потребителите да са получили качествени и стойностни електронни услуги.<br /><br />Въпреки всички дежурни съпоставки на управляващите с Естония, българското е-правителство си остава мираж (какви електронни услуги ползват гражданите на прибалтийската република виж в карето). А примерите за неизгодни и съмнителни IT договори са цяла плеяда.<br /><br /><strong>В началото бе “Майкрософт”</strong><br /><br />Софтуерният гигант намери удобен пристан за сериозни доставки у нас веднага след като бившият цар Симеон Сакскобургготски се върна на бял кон в българската политика. Заслуги тук има бившият министър на държавната администрация Димитър Калчев. Доставките минават през “ЦАПК Прогрес”, която се управлява от Пламен Матеев, по онова време член на висшия партиен съвет на БСП. Многомилионните вноски за софтуер за администрацията се харесват и на следващите правителства и е бетониран пълен монопол за продуктите на “Майкрософт” у нас. Тройната коалиция, а по-късно и ГЕРБ, продължават с доставките по утвърдения канал.<br /><br />При управлението БСП<em>–</em> ДСВ<em>–</em>ДПС милионните ефекти от граденето и неизграждането на електронното правителство са осъзнати и от трите партии. И всички на практика си получават своето.<br /><br />Под контрола на червените е новосъздадената Държавна агенция за информационни технологии, която се оглавява от Пламен Вачков, бивш генерален директор на “Микропроцесорни системи” <em>–</em> Правец и също член на Висшия съвет на БСП.<br /><br />Още тогава е съвършено ясно, че в различните министерства има голямо дублиране на дейности с почти нулев коефициент на полезно действие. Ведомствата си градят собствени комуникационни мрежи и информационни системи, които не са свързани и не си “говорят” помежду си. Купуват се компютри и сървъри, които бързо приключват пътя си като старо желязо. Но важното е, че милионите се усвояват. Собствени мрежи изграждат Министерството на финансите, Външно и др. Продължава да се гради Националната мрежа на държавната администрация (НМДА), стартирана още по времето на управлението на СДС. Военните пък си строят секретния телеком, известен като “Странджа”.<br /><br /><strong>Оптика от злато</strong><br /><br />Само за НМДА похарчените средства са стотици милиони. По време на управлението на Иван Костов за старта на проекта (той бе стартиран от смесено дружество с “Кейбъл България”) бяха отпуснати 50 млн. лева.<br /><br />После, според източници на “Труд”, са налети още няколко пъти по толкова за доизграждане на проекта, който трябваше да свърже органите на централната власт и всички общини в държавата. По време на управлението на тройната коалиция държавата изкупи дела на “КейбълТел” и стана едноличен собственик на мрежата. Сделката мина, без да се шуми излишно около нея.<br /><br />Като бивш мениджър в “КейбълТел” Пламен Вачков нямаше как да получи управлението на проекта НМДА <em>–</em> би било явен конфликт на интереси. Затова му бе възложена друга оптична инфраструктура <em>–</em> Националната държавна мрежа за сигурност и отбрана (НДМСО). Това са бившите секретни обекти на БТК. В проекта също се усвояват десетки милиони левове. От IBM пък през 2008 г. е доставен супермощен компютър за нуждите на администрацията. Цената му е също в милиони.<br /><br />Контролът на проекта НМДА е поверен директно на администрацията на МС и е оперативна задача на близкия до премиера Сергей Станишев съветник Азер Меликов. Министърът на държавната администрация Николай Василев пък движи проектите по електронното правителство. Така всеки си получава порцията от технологични договори.<br /><br />Естествено има и още доста други контракти за информационни системи в държавата, които не минаха по мед и масло. Първият мегаскандал бе за софтуера на Националната здравноосигурителна каса, подписан по време на управлението на СДС. Контрактът с US компанията “Аремиссофт” бе за 3,7 млн. долара. Оказа се обаче, че компанията е обявила на “Насдак” <em>–</em> борсата за търговия с акции на технологични компании, че контрактът е за десеторно по-висока цена. Борсовата спекулация не остана без последствия. Проверки на Държавния финансов контрол и Сметната палата доказаха нарушения при подписването на контракта <em>–</em> “Аремиссофт” е нямала учредено българско предприятие към датата на подписването. Така, почти веднага след идването на власт на НДСВ, договорът с фирмата бе скъсан и процедурата стартира отначало. Към момента на прекратяването на договорните отношения “Аремиссофт” бе извършила 90% от общия обем на поръчката. След двугодишно разследване срещу здравния министър в кабинета “Костов” <em>–</em> д-р Илко Семерджиев, той бе напълно оправдан по обвиненията за безстопанственост и сключване на неизгодни договори.<br /><br /><strong>Какво стана после?</strong><br /><br />Всъщност най-пресният отговор докъде е стигнала информационната система на Здравната каса дойде миналото лято, когато от ведомството обявиха съвсем официално, че реално работят само 5 от общо 15 софтуерни модула. Най-важната част от програмата <em>–</em> тази за контрол на плащанията, не е сред функциониращите.<br /><br />Оказа се също, че са потънали още 4,2 млн. евро, платени на консорциума “Бул, Сивеко и Макаби”, който смени “Аремиссофт”. Сроковете за претенции и предявяване на гаранции бяха изтекли и сега... сега пак ще има нов конкурс за доизграждане на информационна система за НЗОК.<br /><br />Примерът с 11-годишните мъки на този софтуер е наистина впечатляващ, но в по-нови времена имаше и други грандиозни издънки. Съвсем пресен е примерът с изработването на системата за новите документи за самоличност с биометрични данни. МВР възложи поръчката на германската “Сименс”, плати 116 млн. евро, а после пред гишетата се извиха огромни опашки заради неправилно планирания капацитет на техниката.<br /><br />След идването на власт на ГЕРБ не се случва нищо по-различно. ЦАПК си получи поредната порция от 38,9 милиона лева за майкрософтски софтуер, като се довършват договори, започнати при тройната коалиция. Моделът е запазен допреди два месеца, когато с мотив, че е забавил проекта за електронно правителство, бе уволнен зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Първан Русинов. Той бе сменен на високата позиция от Валери Борисов.<br /><br />След рокадата в Министерството на транспорта премиерът Борисов спусна заповед “по гарнизона” - след 6 до 8 месеца да имаме работещо електронно правителство. Според IT специалисти срокът е напълно нереален. Като доказателство за това се посочва раздробяването на обществената поръчка “Развитие на административното обслужване по електронен път” на 5 лота, които впоследствие ще трябва да се синхронизират <em>–</em> задача, за която и година няма да стигне, твърдят експертите.<br /><br />През 2012 г. предстои и още един много любопитен проект <em>– </em>а именно интегрирането на Националната мрежа на държавната администрация (НМДА) и Електронна съобщителна мрежа за сигурност и отбрана (мрежата построена на база бившите секретни централи на БТК).<br /><br />Правителствени източници твърдят, че за него силен интерес ще имат отново компаниите от кръга на Спас Русев. В конкретния случай постъпленията на изпълнителя (6-8 милиона лева прогнозна стойност) не са от особена важност. Проектът обаче е интересен, защото този, който го реализира, всъщност ще има достъп до цялата информация в държавата на регионално и държавно ниво.<br /><br />Как ще я ползва е съвсем отделен въпрос!</p>
<p><em>Текстът е публикуван във <a title=""\"http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1170150\""" href="/admin/"/admin/\"http:/www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1170150\""">в. "Труд"</a>.</em></p>
