Отново се обсъжда въвеждането на санкции, но от досегашния опит се знае, че те рядко водят до желания резултат. Някои икономисти дори твърдят, че икономическите санкции укрепват местната икономика, защото откъсната от света, тя е принудена да заработи на по-високи обороти. А политическият резултат често пъти е търсене и намиране на нови съюзници. В случая с Русия това е Китай. Дали Западът иска това?
„Санкциите рядко засягат политическите лидери, те удрят обикновените хора“, твърди Герхард Шрьодер, който нямаше как да не се включи в разразилата се дискусия за отношенията на ЕС, и в частност на Берлин с Русия.
"Дори само мисълта, че с икономически натиск ще наложим нашия обществен модел на други държави, например на Русия или Китай, е фатално грешна. Историята многократно ни го е показала. Това не работи. Още повече в Русия", твърди Шрьодер, когото често наричат „разбирачът на Русия“ заради близкото приятелство с Владимир Путин, подплатено с началническото място в надзорния съвет на Роснефт.
„Путин е мой приятел. Истински приятел“, казва социалдемократът Шрьодер, от 2017 година председател на надзорния съвет на Роснефт. А от 2005-та, когато загуби изборите от Ангела Меркел, е част от ръководството на проекта за газопровод „Северен поток 2“. Проектът е трън в очите на Съединените щати, макар основният му враг Доналд Тръмп да не е вече стопанинът на Белия дом. Но и европейските партньори на Германия не са очаровани от втория газопровод за руски газови доставки по идентичен маршрут под Балтийско море. Случаят Навални им даде нов повод да поискат ревизия на проекта. За Шрьодер реакцията е неразбираема:
"Защо разглеждаме нещата винаги през призмата на отделни хора - едните ги възхваляваме до небесата, както е сега Навални, а други ги кълнем? Въпросът, който всеки отговорен политик трябва да си зададе и да отговори е, каква роля трябва да играе тази огромна, богата на природни ресурси страна Русия, за Германия и за Европа? Така че да критикуваш вътрешната политика е едната страна на монетата. Но да оставиш критиката да задушава разумната политика спрямо Русия, която е наш непосредствен съсед, е просто грешка".
След всяко грубо нарушение на човешките права, както в случая с Навални, веднага се чуват призиви за налагането на санкции. „Първосигнално“, коментира Шрьодер. Според бившия германски канцлер желанието да санкционираш е разбираемо, но недалновидно, защото след краткото успокоение на съвестта идва изострянето на нерешени проблеми.
"Със „Северен поток 2“ ще запазим индустрията си и работните места, при това на разумна цена. Така че не разбирам, защо трябва да обвързваме случая Навални със газопровода „Северен поток 2“.
Проектът е европейски, и ние имаме нужда от него. Отказахме се от атомната енергетика. Аз участвах в този процес, защото смятам, че това е правилното решение. Сега се отказваме от въглищата, което също е правилно, но ни носи икономически трудности. В момент на пандемия, която ще мъчи икономиката ни още дълго, последното нещо, от което се нуждаем, са санкции. Трябват ни инвестиции.
Ние сме експортна нация, от износа зависи благоденствието ни. Но всички казват, че Германия не трябва да търгува с Китай заради човешките права, не трябва да търгува със Саудитска Арабия заради това, което се случва в Турция. С Русия - така или иначе. Е, с кого да търгува Германия? Как да запазим работните места в индустрията, след като заради разбираеми, но етични причини си отрязваме партньорството с държави, които са изградили друг обществен модел?".
Репортажа на Весела Владкова в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.