Първанов е отговорен за загиналите в Кербала

<p>"Бях потресен как българските институции не взимат мерки, когато стана ясно от службите, от западните посолства, когато всички вече бяха убедени, че ще бъдем ударени в Кербала.</p> <p>И около месец преди ударите му написах становище, че въпросът не е дали, а защо още не сме ударени &ndash; да се вземат мерки.</p> <p>Да, но властта не взе мерки! 2&ndash;3 седмици преди ударите в Кербала, аз се реших след&hellip; много душевни страдания &ndash; дадох му опорни точни какво да каже той, когато дойдат ковчезите.</p> <p>Държавата не се мръдна, българският политически елит &ndash; не искам да правя спекулации, обаче е виновен за кръвта и той е виновен за кръвта на тези момчета. Защото аз му дадох анализ - те казаха: Дърпаш дявола за опашката - Какво трябва да каже държавният глава, когато дойдат ковчезите, за да се стресне България, защото няколко години преди това, когато бяха в Камбоджа &ndash; ковчезите дойдоха и тогавашният министър на отбраната Валентин Александров, лека му пръст&nbsp;&ndash; плачеше като дете над тия ковчези, защото в края на краищата лесно пращаш чужди синове на мисии, винаги въпросът в президентството към всичките ястреби на войната е било, към президента Първанов: Вие Вашия син бихте ли го пратили? Те всички казваха: Ама нашите синове не са военни&hellip; НЕ, ти оценяваш ли, че мисията е от такъв национален интерес, че ако твоят син беше войник би го пратил? Не! А викам, значи чуждите синове се пращат лесно, ама като пращаш чуждите синове, те понякога се връщат в ковчези, затова направих и този материал", разказа Слатински за споровете около войната в Ирак.</p> <p>"Една от четирите причини той да не успее е, че при огромните му амбиции да остави следа в историята на България, той се уплаши, клекна и се пречупи под натиск да преосмисли позицията си за войната в Ирак и застана пред парламента и каза: Аз не приемам тази война.</p> <p>Тогава ми беше лесно да пиша становища и мисля, че съм автора на тази фраза. Неприемането на това от страна на Запада го накара да се замисли накъде е тръгнал и следващите години в съвместната ни работа се превърнаха в една агония. Това беше един предал се президент, уплаши се, не че някой го е натискал, просто не можеше да понесе такава тежест на плещите си.</p> <p>И излязоха на друг план енергийни фантасмагории, на повърхността излязоха чисто човешките му слабости.</p> <p>Обществото може да прости тези слабости, но ако политикът, държавникът прави действително нещо за държавата. Когато не слагаш нищо на масата на националната сигурност, всеки се взира в твоите слабости &ndash; ловни страсти и прочие. Не само да заявиш позицията си пред евроатлантическия алианс, но и да я отстояваш &ndash; той се намери в едни много по-широки за него геополитически дрехи и те му стояха като на бостанско плашило", коментира Слатински.</p> <p>Друга причина е, че Първанов така и не можа да разбере какво означават силовите институции за една държава, че те са опората на държавността. Това не са институции като институции &ndash; това не са сглобки от политическия пъзел, които да изтъргуваш със Сергей Станишев, преди това със Симеон Сакскобургготски.</p> <p>Има такива институции &ndash; в България и в момента върви свръхпроизводство на институции, но особено преди години се създадоха абсолютно кухи институции като Комисията за класифицирана информация, за личните данни, за какво ли не. Фабриката за структури работи, синекурни длъжност за партийни функционери, наши приятели, фризьори, масажисти&nbsp;&ndash; тази фабрика не е спряла да работи.</p> <p>Разбирането, че силовите структури трябва да имат стратегия, че те работят за държавността и не трябва там да пипаш, да ги оставиш поне така, както си ги заварил &ndash; това му остана чуждо.</p> <p>Разсъждаваше за тях не като държавник, а като партиен функционер, като някой, който е готов да плати всяка цена, за да остане по-дълго и дълго в политическия живот", категоричен е Николай Слатински.</p> <p>"Политиците остават с делата си или с периода си, в който са били. Първанов предпочете да остане, колкото се може по-дълго, а не да го запомнят. Това изби всякакви мои илюзии за стратегии в службите и съм му давал модели, как да се създаде борд за националната сигурност, как да се поделят координиращите функции...</p> <p>Аз и затова му казах, вие ме взехте като експерт, а всъщност съм взет за синя брошка на червения ви костюм. Аз не можах да се преборя с него, това е провалът ми и част от провала на Консултативния съвет и на разузнавателната общност", смята той.</p> <p>"Първанов е главната преграда да не се приемат закони, въпреки че това беше наложително, защото знаеше, че отвори ли се място за нови наредби &ndash; службите ще се изнижат от него през вратата.</p> <p>За него не беше важно България да има разузнавателни служби, за него беше важно всички да знаят, че той има разузнавателни служби.</p> <p>Третата причина е, че той се опря на слаб екип, а тези, които можеха и знаеха, постепенно ги изтласка в периферията. Опря се на хора, които не са критично мислещи, а камо ли критично говорещи, хора, които следят всяка негова мимика, какво мисли, за да го посъветват", каза още Слатински.</p> <p>"Първанов се обгради с хора, които ги слагаше в пъзелите на своята бъдеща кариера и това съвсем се изроди по време на втория мандат, превръщайки президентството в централа на едно бабуване на нова партия.</p> <p>Пет години президентството функционираше като алхимична лаборатория за създаване на АБВ. Четвъртата причина е и в Конституцията &ndash; нашата Конституция е причината България да не може да отлепи от това състояние.</p> <p>Тази фраза за ловната дружинка аз я цитирах в себе си, защото още на третия етаж в президентството, макар и натикан в периферията, аз видях ролята на задкулисието за определяне съдбините на България.</p> <p>Тези хора, които спечелиха от прехода, започнаха да се разпореждат с държавата, то е ловната дружинка, но те могат да действат задкулисно.</p> <p>Могат да викнат като момче за поръчки премиера и да му кажат, че искат плосък данък, да ловуват с президента, могат да си пият кафето с него на втория етаж на президентството, а могат и в някаква хижа с него да си ловуват и да му кажат:"Ти ще направиш това и това, голям шлем и още нещо."</p> <p>Те започнаха да редят пъзела на България &ndash; ловната дружинка. С демократични правомощия започнаха да редят задкулисието", разказа още Николай Слатински за случващото се в президентството.</p> <p>"Аз мога само да допусна, че някои решения са взимани и под натиск. За съжаление, обаче, Марин беше хвърлен на кучетата. Той беше раздъвкан. Като страничен наблюдател го казвам. Аз не съм бил, когато са заседавали. Стараех се да бъда безкомпромисен и не позволявах, както след мен дойде един друг син депутат, който Първанов го зашлеви публично с думи.</p> <p>Аз каквото съм мислел едно към едно съм го казвал. Един път помилваш ли Дон Цеци, всички дончета и цецковци, като ти наредят &ndash; ще помилваш. Затова не съм останал и на втория му мандат &ndash; всеки има предел на търпимост".</p> <p>Това каза Слатински по повод разкритията за скандалните помилвания на серийни убийци от двойката Първанов-Марин.</p>