Няма ляво, няма дясно - всичко е демагогия

Няма ляво, няма дясно - всичко е демагогия
Има ли ляво и дясно? Или не, всичко в политиката е въпрос на морал, почтеност и добри намерения. На прагматика - възникне ли проблем, никакви идеологии и концепции, видите ли, не бива да пречат на управленската гъвкавост на политиците да изберат най-разумното. В конкретния исторически момент. И съобразно техния висш разум и неповторим инстинкт. Прокрустовото ложе на тесните идеологически дефиниции трябва да бъде насечено на трески и изгорено в огъня на модерната и необременена политика! Веднъж завинаги. 


 

Нов рефрен? Съвсем не. Подобно вредно умонастроение винаги е терзаело духа на политическата класа. От зачеването на икономическата наука, например, систематичната стопанска мисъл е трън в задните части на владетелите именно затова: че с предписанията си и логическите си постулати парира нагона за произволни и вредни действия. 

 

Истината е, че не може да предприемеш политическо действие, без то да е интегрирано в система от разбирания, ценности и теоретичен корпус. Без да има етичен кодекс. Защото би било непълно и безсистемно. И вредно в реалността. На парче. Така или иначе би било оценено различно от всички, би засегнало различните стопански актьори по различен начин, да речем. Какво ще те ръководи? Защо упорито да държиш курса дадено действие или реформа, вместо да изчакаш да видиш коя обществена група е най-гласовите и да задоволиш нея - с електорален дивидент, разбира се. Гледали сме този сериал. Многократно.

 

Същото е и на индивидуално ниво - когато избираме как да действаме, ние се ръководим от етика, разбирането ни за добро и зло. Не от моментни прищевки и капризи. Или ако изберем тях - плащаме скъпа цена.
Въпросът за лявото и дясното обаче съвсем не е решен - в икономическата наука и политическата философия все още се спори. Интерпретации има всевъзможни. Най-добрият лакмус обаче си остава отношението към неравенствата. За левите - те са неестествени и са породени от външни фактори. Семейна среда, наследство, образование. Работа на държавата е да изравни и поправи неравенствата. Да въздаде т. нар. социална справедливост.

 

Обратно, за десните неравенствата са естествени и органични. Един работи повече и бди над развитието си, докато друг спи до обяд и нехае. Хора всякакви, а именно различните качества и потребности водят до засилване на специализацията и разделението на труда - ерго до еволюция и цивилизация.


Единствените проблемни неравенства в такъв случай биха били онези, които не стъпват на меритократична основа - заслугите, - а на близост до репресивната сила на правителството.

 

Всъщност идейната мъгла настъпва, защото в политико-културен и икономически план „дясното“ и „лявото“ имат различно изражение. За „десен“ в икономически аспект се счита човек, който смята, че държавата трябва да се грижи за защита на живота, имота и собствеността на гражданите, но нищо повече или малко отвъд това. Съвсем спокойно гражданите може да са социално солидарни и да дават много за благотворителност, но от собствения си джоб и по собствено усмотрение. Защото са добри християни, например. Излизането на държавата извън основните u задачи, би объркало сигналите и стимулите, откровено довеждайки до обедняване и корупционен натиск.

 

Левите, от своя страна, считат, че ролята на държавата е да изравнява - чрез данъците и разходите на фиска. Да поощрява едни индустрии за сметка на други, да бъде активен играч на икономическа сцена, а със социалната си политика - да се грижи за цели групи от хора. Дори доста отвъд на елементарната грижа за хората в тежко неравностойно положение или обективен, временен форсмажор. Директно да предлага „социални придобивки“ логически демотивиращи нуждата да се участва на пазара на труда. Реално не да създава и съблюдава правилата като безпристрастен съдия, а да играе наравно с играчите на терена.

 

От друга страна, в културно-политически план десните са консервативно настроени. Считат, че обществото еволюира като стъпва на традиции и приемственост от миналото. Езикът, нацията, религията, общността и принадлежността са важна съставка за социалния мир и органичното, хармонично общество. Те искат да запазят достиженията на миналото (conservare) и така да растат устойчиво. Институциите са важни, границите не са пропускливи: отвън влизат само желани професионалисти, които искат да се интегрират, да научат езика и са спазват правилата на коренното население.

 

При културно-политически левите (либералите) нацията и границите нямат значение. Традиции, порядки, нации - са по-скоро отживелица. Светът е интернационален. История, език, хомогенен етнически състав, религията - не са важни. Всички трябва да са мултикултурно настроени и не просто да приемат различното, а ако може да го издигат в култ и да му се кланят. Модерните съставки на тази псевдо солидарност са т. нар. расова теория, в която белите трябва да плащат за историческата вина за действия на предците им. А прогресът е неизбежен и зависи от съзнателен политически план. Либералите са „прогресивни“, тези срещу тях са считани реакционери и радикали. Те са настроени зле срещу икономическата свобода, въпреки че на драго сърце ползват благините - евтини и качествени технологии, достъпни храна и облекло.

 

Забележително е, че в реалността може да срещнем хора, които са „десни“ в икономически, но леви в културно-политически план. И обратно - културно-консервативни в политически план, но много леви в икономически, направо социалисти. По тази причина и партиите масово имат подобен странен миксиран профил, а с 4 годишния мандат неизбежно избирателят е принуден да прави сложен анализ на плюсове и минуси и по-скоро да гледа личната харизма на лидера, нетолкова съдържанието на програми и платформи. И да избира по-малкото зло.

 

Ако трябва да сложим на кантар кое е по-важното за развитието на обществото между културата и икономически възгледи - без правилна култура основа, много бързо политическите попълзновение ще овладеят и икономиката. В името на общото благо и в битка срещу неравенствата, разбира се!


Оттам и сложни за анализ явления като „крайнодесните алт-райт“ или “ крайнолевите“ формации като Антифа. При първите действително има политически десни идеи за затворени национални граници за мигранти, да кажем, но и много леви идеи за контрол на държавата над стопанския живот като търговския протекционизъм. При вторите, радикалните марксисти, е налично желание за тотално отмиране на собствеността, без ясна идея обаче кой ще контролира производството - неизбежен картбланш за появата на тоталитарен диктатор.

 

Истината е, че единството на икономически и политически идеал е стремеж. Стремеж, който да подреди света в ясна координатна ценностна система, а това се случва през сложен аргументативен процес - как хора с различни идеи да намерят начин да живеят заедно. Без да се избиват. Понеже видимо става дума не просто за рационални концепции, а за светоусещане, удовлетворителният резултат е труден. Социалният мир обаче го изисква. А мантрата „няма ляво, няма дясно“ си остава чисто и просто зловредна демагогия.

 

 

Източник: "Труд"

 

 

 

 

Коментари

  • Мильо Лудия

    23 Sep 2021 10:07ч.

    Кузманчо открил топлата вода. В България има 4 % работодатели и 7,5 % самонаети, а останалите са на заплата. от което следва дясна партия не може да управлява доживотно. да, ама не, управляват си през повечето време...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Обикновен въпрос

    23 Sep 2021 10:43ч.

    Кузмане, като си толкова умен (казвам го без грам ирония), какво правиш при тези малоумници на Каракачанов?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Даааа,

    23 Sep 2021 11:48ч.

    а истината е някъде по средата. От една страна, причина за неравенствата са семейната среда, а оттам и ниската степен на образование, но от друга страна, хората се раждат различни – с различен потенциал, различно отношение към образованието и труда. Тоест имаме налице обективни и субективни фактори, водещи до неравенство. Не е случаен фактът, че при кандидатстване в американски университети се отговаря на въпрос дали кандидатът е първо поколение кандидатстващ в университет. Лесно е да получиш добро образование, ако родителите ти са образовани и държат на това, но ако случаят не е такъв, е за адмирации желанието на кандидатстващия да се образова и постигне повече от родителите си. Пречка за това може да се окаже липсата на финанси. Затова и държавата подпомага такива индивиди. Другото, с което няма как да се съглася е, че ако управляват консерватори, то маргиналите се оставят на произвола на съдбата, държавата е безучастна. Пример за обратното е Великобритания. Там има цели поколения, които нито учат, нито работят – "белите боклуци". Живеят на помощи от държавата. И друго – няма как да бъде заличено неравенството именно поради субективните фактори – потенциал и отношение към образованието и труда. Първото е дар божи и няма как да се игнорира. Равенство не може да има, щом се раждаме различни. И една забележка към публикувания материал – написан е в стил, който трудно ще бъде разбран от болшинството от хората, липсват също така и примери, които биха спомогнали за това.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ами

    23 Sep 2021 11:49ч.

    Време е някой като образован, доказан професионалист, анализатор, лектор, семеен мъж и татко, с българска традиционна ценностна система, диалогичен, демократ Кузман Илиев да създаде партия с дясна консервативна идеология и практика, каквито от началото на прехода до сега няма!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • И какво постигна

    23 Sep 2021 13:54ч.

    Проблемът е,че поне от няколко десетилетия дясното не е консервативно. Дясно и консервативно далеч вече не съвпадат,че и не си приличат - Германия е очовадния пример. Там уж леви ,и уж десни са си плюли в устите и както казва котаракът Леополд тия друзя живеят дружно от вече доста години. Левите либерасти на САЩ разпалипа и водиха такива войни,за които консерваторите от 19-ти век не биха за нищо на света не биха изхарчили милиарди. Левият либерастен инженеринг разбишка целия Близък и Среден изток и какво постигна......., Ислямска държава,Талибански Афганистан и мургавестен Европейски съюз.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Си Дзинпин, Путин и Ердоган леви ли са или десни !?

    23 Sep 2021 14:43ч.

    Истинските лидери на своите държави, които издигат страните си на нови и нови нива на развитие, не са нито леви, нито десни. Истинските лидери нямат нужда от идеологии. Също така, у нас говорим за псевдо-леви и псевдо-десни формации, защото и двете групи са с колониален контекст и са функция на трети сили и цели. Темата за националния успех е именно темата за лидерството. При лидерството също има скрити капани - например ако осъзнаваш общностния успех само до рамките на личния си успех или на ограничения си кръгозор. Истинските лидери са просто надарени от Бога, числят се 1 на 1 млн. и затова малките народи нямат големи теоретични шансове за независимо развитие. Но могат с достойнство да лавират между интересите на големите, избягвайки да станат техен горещ плацдарм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Daskal

    23 Sep 2021 17:16ч.

    Изключително повърхностно или манипулативно обяснение на "лявото". Основните въпроси при лявото са свързани със собствеността върху средствата за производство и съдбата на принадената стойност. Ако критерият е данъчното облагане, САЩ се управляват непрекъснато от леви.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • " А мантрата „няма ляво, няма дясно“ си остава чисто и просто...

    23 Sep 2021 17:41ч.

    "Айде на мекицитеее!". Това е БГ положението.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Миню

    23 Sep 2021 19:08ч.

    Да, другари, мантрата “Няма ляво, няма дясно” е вярна, а отговорът е “Има само горе и долу”. Простолюдието си кюта,търпи, не мисли и си избира кой да го обяздва… Е, като е така…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лявото и дясното - ланшна черупка без ядка

    23 Sep 2021 20:59ч.

    Си Дзинпин, Путин и Ердоган леви ли са или десни !? Изброените трима,както и Тръмп са традиционалисти и консервативни лидери на държавите си. В Индия също управлява консервативна партия. Борис Джонсън също е консерватор....Излишно е повече да издирвам и броя консервативни лидери и държави... До тук 2/3 от площта и населението на планената се управлява от много или по-малко консервативни лидери. Само западноевропейските изклесавци и производните им САЩ,Канада и кенгурата се упрваляват от шашави либерасти и жендъри. Лявото и дясното точно такива шамшалки като Меркелица,Килъри,Камилата,Байдонът и Макаронът го изпразниха от съдържание.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи