Мистерия около "Мистър Икономика"

<p>Причината за протеста на част от журито е, че собственикът на банката, в която са депозирани по неясен принцип голяма част от парите на държавата &ndash; министерства и държавни компании, е бил номиниран изневиделица и незнайно от кого за цялостен принос, и то към икономиката, а не например към финансите, като в същото време конкурсът се организира от медии, за които се твърди, че вече са част от медийната група около самата банка. През юни тази година 34,5% от акциите на дружеството, което издава в. "Стандарт", бяха купени от неизвестната до този момент компания "ГМ прес".<br /><br /><strong>Топла връзка с наградения</strong><br /><br />Официално тя не е свързана по никакъв начин с познатите компании около Цветан Василев. През последните години обаче финансирани от Корпоративна банка фирми систематично изкупуват медийни дружества и се опитват да монополизират вестникарския пазар. От чисто бизнес гледна точка инвестирането в "Стандарт" при тези условия на пазара не изглежда особено перспективно, освен ако не е част от монопола. Това създаде съмненията, че зад "ГМ прес" също седи Цветан Василев. Те се засилиха, след като компанията купи още дружеството, което издава в. "Шоу", и сайтът blitz.bg. Журналистите от вестника твърдят с голяма доза сигурност, че реалният собственик на дела е новият "мистър".<br /><br /><br />Боян Томов, изпълнителен директор на списание "Новата икономика" (от групата на вестник "Стандарт"), който беше организатор на конкурса, обяви пред журналисти, че няма притеснения за гласуването, въпреки отсъствието на част от журито. Според него първоначално журито номинирало широк кръг бизнесмени &ndash; около 60 на брой, след това номинациите били сведени от редакцията до 16, като журито получило по пощата имената и върнало обратно своите гласове. Той не спомена, че част от журито не е гласувало или вотът им не е бил в полза на Василев, както твърдяха участници в конкурсната комисия пред "Капитал" по време на церемонията. Томов каза, че методологията е на преброителя "Глобал сървисиз" и резултатите не са били ясни до последния момент. Точно в 18,30 обаче те бяха напълно ясни на екип от журналисти от медиите на Делян Пеевски, които диктуваха за ранните издания на медиите. Томов, естествено, отрече това. Той съобщи, че пликовете на журито ще бъдат отворени публично, за да стане ясно, че Василев печели честно.<br /><br /><strong>Членове на журито се разграничиха</strong><br /><br />"Не гласувах при втория тур. Какво точно е дал Цветан Василев на българската икономика, освен че е взел част от парите на държавата в неговата банка", коментира член на журито, пожелал анонимност.<br /><br />"Не виждам в журито нито един кейнсианец, всички са либерали, Цветан Василев говори против тях, не зная кой го е предложил и с какви основания. Сега остава да разберем кой е и гласувал за него. Аз самият не бях предложил никого за "Мистър икономика", нямаше изявен такъв тази година и бях оставил празно това квадратче. Би ми било интересно кой е предложил тези кандидатури, за да се види кой как е гласувал. Просто ми пратиха някакво писмо, попълвам и връщам. Част от кандидатурите са странни. Малко е пресилено да се нарича жури, не знам колко души са попълнили и отговорили, това е допитване, а не точно жури. Ще се радвам резултатите да се публикуват", коментира Георги Ангелов, главен икономист в институт "Отворено общество".<br /><br />Василев спечели в конкуренция с Богомил Манчев &ndash; "Риск инженеринг", Цоло Вутов &ndash; "Геотехмин" и Лъчезар Цоцорков &ndash; "Асарел Медет". <br /><br /><strong>"Мистър Икономика" е "неокейнсианец"</strong><br /><br />След награждаването той обяви, че ерата на неолибералния капитализъм, при която водеща роля имаше пазарът, приключи. "В условията на такава депресивна криза, каквато ние наблюдаваме от вече три години и която, по мое мнение, ще продължи още няколко години поне, държавата във всички случаи трябва да играе по-активна роля. Аз съм неокейнсианец по убеждение и предвиждам, че новият модел, който ще се търси, той ще се търси по системата learning by doing. Значи няма предписания, няма рецепти, ще се търсят решения, обаче точно в тази посока, защото в условията на свръхзадлъжнялост и на компаниите, и на държавите особено и при свитото потребление, което е характерно за такъв тип периоди, нямаме ние какво друго да правим, освен да стимулираме в някаква степен потреблението чрез засилване на ролята на държавата", коментира той пред медиите.<br /><br />Василев отбеляза, че пътят на комуникацията между държавата и бизнеса е сложен и "ние не сме се научили още как да го вървим заедно, има още от какво да се освободим, от определени предразсъдъци, че сътрудничеството между бизнес и държава задължително предпоставя корупция, което е дълбоко невярно. То трябва да бъде изчистено колкото се може по-скоро".&nbsp; Според Василев държавата би трябвало да подпомогне бизнеса, като участва в "основно в инфраструктурните проекти, политика, която безусловно правителството следва от 2 години, аз мисля, че тя е правилна политика", допълни Василев. Той отбеляза, че основната част от кредитополучателите му са български компании или компании, които оперират на българския пазар.<br /><br />"Икономиката има нужда от потребление. Това потребление в момента е на едно от най-ниските си нива и то трябва да бъде стимулирано. Разбира се, има редица ограничаващи фактори за това. Проблемите не са само в България, аз мога да кажа, че в света не познава такава криза или поне няма живи хора, които да я познават, защото последната подобна е била преди 80 години, така че всеки ще търси някакви решения. Ние сме колективен член на ЕС и ще работят заедно, най-вероятно с европейските страни за преодоляване на последствията, но в същото време нямам съмнения, че трябва да търсим и наши собствени алтернативи", каза той.<br /><br />Василев отбеляза, че не е склонен, както останалите му колеги в САЩ, да плаща по-високи данъци. "Аз не смятам, че е еднозначно решението за увеличение на данъците или проблемът не е само в плащането на по-високи данъци, защото тези данъци, в крайна сметка, трябва да са резултат от постигнати финансови резултати на компаниите. Банката е на печалба, по-високият данък би означавало по-малко капитал за самата банка. Така че нещата не са еднозначни...".<br /><br />Бареков: "Работя за него"<br /><br />Водещият на сутрешния блок по ТВ7 Николай Бареков усърдно кръжеше около Цветан Василев, като в края на събитието обясни пред останалите журналисти, че иска да разговаря с банкера насаме. "Аз съм тука, дето работя за него, а не мога да го видя две минути", пресече опитите за въпроси от останалите медии водещият. Той беше позиционирал за интервюта ТВ7 и камера на сайта си bnews, които да отразят събитието. В крайна сметка Василев отдели най-много време именно на Бареков, който го поздрави, че държавата застава зад него в този тежък момент.<br /><br />На награждаването си за принос към икономиката банкерът отдели много време на председателя на КРС Веселин Божков и бившия вътрешен министър Румен Петков. <br /><br />Преди повече от година състезанието за изграждане на два от мултиплексите, които ще излъчват тв програмите на поне 10 тв канала след цифровизацията, бе спечелено от словашката компания "Тауърком". Дружеството по късно бе купено от "НУРТС България" &ndash; джойнт венчър между БТК и Mancelord Limited. Последното предприятие е кипърска офшорка, представлявана в България от бизнесмена Цветан Василев, оглавяващ Корпоративна търговска банка (КТБ). На практика "НУРТС България" притежава мрежата, по която в момента се разпространява телевизионният сигнал на всички български ефирни канали. Цветан Василев е и човекът, който най-вероятно стои зад TV7 - телевизията, която спечели национален ефир при раздаването на последните свободни честоти. Той се представя като консултант на австрийския фонд, собственик на ТВ7. Точно този факт не убягна на Европейската комисия, когато реши да образува наказатална процедура срещу България за начина, по който са проведени конкурсите за мултиплекс.<br /><br />Въпреки това и до днес министерството на транспорта защитава позицията на КРС, че изискването компаниите, които осъществяват пренос на телевизионен сигнал, да нямат собствени тв програми не е дискриминационно. Именно по тази причина от надпреварата за мултиплекс оператори бе отстранен големият австрийски мрежов оператор ORS. Аргументът беше, че компанията е собственик на австрийската обществена телевизия ORF. Засегнатата компания обаче подаде сигнала в Брюксел за скандалната процедура по издаването на лицензите в България и приложи документи.</p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на <a title="http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/12/01/1216576_misteriia_okolo_mistur_ikonomika/?sp=1#storystart" href="http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/12/01/1216576_misteriia_okolo_mistur_ikonomika/?sp=1#storystart">в. "Капитал".</a></em></p>