Кой и защо иска да спре реформата в киното?

Дебатите около Закона за филмовата индустрия влязоха в част от медиите, което със сигурност е положителен факт. Никога не е лошо да се обсъжда и мисли по важните въпроси за развитието на българската култура. Около дебатите се появиха и различни спекулации, които рискуват да изместят фокуса от важните към маловажните теми. Затова е добре, както да се разсеят различните съмнения, така и фокусът на дебата отнво да се върне там, където му е мястото – развитието на филмовата индустрия, а оттам и развитието на съвременната българска култура.

Ще започна с политическата част на този дебат. На първо място трябва да бъде ясно, че ако промените в Закона за филмовата индустрия не бъдат приети от Народното събрание в следващия един месец, българската филмова индустрия ще продължи да работи по стария закон в следващите няколко години. Това е така, защото в момента няма как да имаме яснота нито за приоритетите на следващия парламент, нито за политическите възможности, които ще има следващото управляващо мнозинство да се занимава с него. Моето мнение е, че следващият парламент няма да има възможност да се занимава с този закон. Затова първият въпрос, на който трябва да отговорим е, искаме ли този закон да бъде осъвременен? Ще припомня, че настоящият закон е изработен преди повече от 15 години, като в него има редица текстове, които не са адекватни на настоящето. Предполагам, че тази теза няма да бъде оспорена публично от нито една от заинтересованите страни, включително и от онези, които се борят законът да остане в настоящия си вид.

Към това ще добавя, че в процеса на работа по закона, беше постигнато впечатляващо съгласие между представителите на ГЕРБ, БСП, ДПС и Воля в Комисията по културата и медиите. Убеден съм, че ще има възможност към този консенсус да се присъединят и представителите на Обединените патриоти, които имат сходни виждания по голяма част от текстовете. Споменавам този факт, защото той очертава не задкулисно съглашение, както го определиха някои кинодейци, а проява на политическа воля за дълбока реформа в киното, която ще бъде устойчива независимо от това коя партия ще управлява занапред и коя ще бъде в опозиция. Подобни консенсуси се постигат много трудно, а в последно време и все по-рядко. Затова бих искал да благодаря на колегите от опозицията, че в името на развитието на българското кино проявиха диалогичност и конструктивност. Има и още един факт – ако законът не бъде променен, парите за български филми няма да се увеличат, българските продуценти, които сами финансират филмите си няма да получат финансови стимулии, същото ще се случи и с чуждите продукции, чиито инвестиции ще продължат да намаляват, няма да бъдат финансирани и български филмови сериали.

А сега по същество. Промените в закона засягат три основни теми:

Предвидени са повече пари за българско филмово производство, като според закона минималната сума на държавно подпомагане ще се равнява на сбора от бюджетите не на сегашните 7 игрални филма, а на 12 игрални филма на година. Предвидени са и стимули за инвестиции в кинопроизовдството отстрана на частни български компании, които не получават помощ от държавата. За стимули са заделени 15 милиона лева, които са отделени допълнителни и отделно от парите за български филми по проекти на Националния филмов център. Тези промени засягат, както големите холивудски американски и европейски продукции, които се снимат в България, така и онези независими български продуценти, които правят филмите си с български инвестиции без помощ от държавата. От икономическа гледна точка тези промени ще стимулират инвестиции в българската икономика, защото реализирането на по-мащабни кинопродукции означава повече заетост, по-високи доходи за тези, които участват в този процес и повече реклама за България като туристическадестинация.

От гледна точка на развитието на българското кино, привличането на по-големи инвестиции за филмопроизводство означава повече възможности за реализация на кинодейците и изграждане на по-висок професионален потенциал в тях. В голяма част от европейските държави стимулите вече работят и България става все по-малко атрактивна дестинация за кинопроизводство. Поради тази причина, през последните години, се наблюдава спад на инвестициите в кино. Този спад е изцяло за сметка на хората, които са ангажирани с това производство. След внесените поправки между първо и второ четене, се предвижда да има законови гаранции, че българската държава първо ще изпълнява ангажимента си към българското кино и чак след това ще възстановява част от разходите за частни инвестиции. По този начин се опровергава категорично спекулацията, че парите предвидени за български филми ще отидат при една или друга голяма частна компания за филмопроизводство. Обмислят се и гаранции за независимите български продуценти, които също да имат достъп до тази възможност и да продължат да произвеждат филми без да ползват пари от държавата.

Втората тема е свързана с възможността държавата да финансира и сериали. В Комисията по културата и медиите има консенсус, че това финансиране трябва да бъде само за филмови сериали. Световната тенденция е този тип сериали да взимат все повече територия във филмопроизводството. Това не са сапунени опери, а филми, които имат висока художествена стойност и в световен план голяма част от тях се изработват от едни от най-талантливите продуценти, режисьори, сценаристи и актьори. Въпросът е, защо България трябва да се отказва от тази възможност и да изостава от тази посока на развитие?

Като член на Комисията по културата и медиите, мога да гарантирам, че тексът, който предвижда, субсидии да печелят само продуценти, които имат предварителни договори с трите национални телевизии ще отпадне. По този начин ще се даде възможност за производство на български сериали с висока художествена стойност, които могат да бъдат излъчвани както в България, така и в чужбина. Това е важно за развитието на българското филмово изкуство и за цялостния облик и кулутрно излъчване на България спрямо външния свят. Не е тайна, че освен изкуство, филмопроизводството би могло да играе ролята и на мека сила, която да взаимодейства с външната политика на една страна. Това е възможност за преодоляване на предразсъдъците и напрежението между различни общества и спомага за взаимното им опознаване.

Държа да опровергая неверните твърдения, че парите за филмови сериали ще бъдат за сметка на парите за филми. В закона ще има много ясно разграничение между филми и сериали, включително и финансово, като дори се предвижда проектите за тях да се разглеждат от различни художествени комисии. Със сигурност подобна промяна ще бъде от полза, както за независимите продуценти, така и за режисьорите, сценаристите, операторите, актьорите и всички, които се занимават с филмопроизводство. След тези промени те ще имат повече възможности да работят и да развиват таланта си.

Третата тема е свързана най-вече с промените свързани с функционирането на Нациооналния филмов център, начинът по който се одобряват проектите за производство на филми, както и техническия и финансов контрол след завършването на продукциите. Моето впечатление е, че точно тази част е силно болезнена за определени продуценти и кинодейци, които през последните години печелят редовно проекти за филми. Затова и разясненията в тази част са особено важни.

- В момента членовете на художествените комисии, които одобряват проектите за филми, се назначават от министъра на културата по предложение на различните киноасоциации на квотен принцип. След това членовете на тези асоциации, кандидатстват с проекти пред същите тези комисии, които самите те са излъчили. Аз твърдя, че в този подход има заложен огромен потенциал за конфликт на интереси и той води до изуствено капсулиране и картелиране на българското филмово производство. Този принцип не се основава на конкуренцията, а на съсловността. Новият закон предвижда създаването на регистър на лица, които отговарят на критериите за членове на художествени комисии, а кой ще участва в комисиите ще се определя с жребий. По този начин ще бъде предотвратена възможността едни и същи хора да предлагат членовете на комисии и след това да кандидатстват пред тях.

- Предвижда се, след изработването на филмите, те отново да бъдат гледани от художествената, техническата и финансовата комисия, които да преценят доколко крайният продукт, отговаря на първоначалния проект. Тази промяна цели да предотврати случаи, в които изработеният филм няма нищо общо с проекта, с който е кандидатствал. Такива казуси съществуват в момента и те не са от полза за филмопроизводството. Затова ако проектът не е изпълнен коректно, авторите му няма да получават последния транш от субсидията и няма да могат да кандидатстват за нов проект следващите две години.

- Промените внесени от народните представители, предвиждат за производство на нови филми да кандидатстват продуценти, които нямат незавършени филми. По този начин се предотвратява възможността продуценти, които не са изпълнили ангажиментите си по вече спечелени проекти, да кандидатстват за нови филми без никаква гаранция, че ще изработят и тях. Подобни случаи през последните 15 години също съществуват.

- Предвижда се всеки филм, който е спечелил проект от Националния филмов център да бъде показан пред поне 12 500 зрители. Ако този брой зрители не бъде достигнат, са предвидени санкции. За справка – в Румъния този критерий е 100 000 зрители. Към този текст, комисията има готовност да прибави и текста: „или филмът да е получил награди от фестивали категория А или Б”. С последното, целим да предпазим от санкции талантливото фестивалното кино, което печели престижни награди от филмови фестивали, но не е пригодено за широката публика. За нас, фестивалното кино, също е част от меката сила на държавата и трябва да получи своята защита. Ако един филм обаче няма нито награди от престижни фестивали, нито зрители, въпросът е какъв е смисълът от него? А такива филми през последние 15 години съществуват и кинообщността е добре запозната с този факт.

Ако желанието на малка част от кинодейците, които искат отлагане на приемането на закона за неопределен период от време бъде изпълнено, нито една от тези промени няма да бъде осъществена. Би ми било интересно да разбера, кой има полза от това? Какво ще спечели българското кино и хората, които го правят, ако законът остане, такъв какъвто е в момента? Личното ми мнение е, че талантливите продуценти, режисьори, актьори и оператори единствено ще загубят повече възможности за творческа работа. Тук ще припомня, че промените в Закона за филмовата индустрия се изработваха от работна група в продължение на две години и половина – достатъчен срок от време, в който кинодейците можеха да постигнат съгласие помежду си. Към това ще прибавя и факта, че подобни работни групи функционират през последните десетина години, като резултатът от работата им отново е липса на съгласие в кинообщността и блокиране на промените. Въпросът ми е, след като това съгласие не е налице след десет години разговори и преговори, колко години още ще бъдат необходими, за да се постигне съгласие между различните групи в българската филмова индустрия? Въпросът е и колко ще струва това загубено време на българското кино, което ще работи по закон регулиращ отношения отпреди 15 години.

Не разбирам защо хората, които искат законът да бъде спрян, отказват да се срещнат с членовете на Комисията по културата и медиите, където могат да представят своите предложения. До тук единственото предложение, което сме получили от тях е законът да бъде спрян. Искам да уточня, че с последното не визирам Съюза на филмовите дейци в неговата цялост, а само онези дейци, които предпочитат да общуват с нас чрез отворени писма и медийни публикации. Ние сме готови за среща с всички заинтересовани страни и съм убеден, че ще се вслушаме във всяко разумно предложение, което гарантира повече прозрачност, възможности за развитие на българското кино и ефективно разходване на средствата на българските данъкоплатци. Готови сме да прецизираме и текстове, които не са достатъчно точни и не гарантират в пълнота гореизброените цели.

Накрая искам да декларирам, че нямам конфликт на интереси. Никога не съм участвал по никакъв начин в производство на филми и нямам намерение да участвам. В същото време обаче, ще продължа да бъда информиран зрител не само на българските, но и на чуждите филми и като такъв, ще продължа да се радвам на всеки хубав филм и сериал.