В Скопие Кирил Петков се съгласи с македонската теза, че е имало "фашистки режим", като направи уточнението "да не говорим за български фашизъм". Думите му предизвикаха остра реакция в България. "Ако признаем, че в България е имало нещо наречено фашистки режим, ще легитимираме югославския прочит на историята между България и Македония. Това не само няма да спре македонците да наричат българите фашисти, ами направо ще узакони езика на омразата срещу българите. Щетите от такова признание няма как да бъдат поправени, тъй като такава позиция ще е потвърждения на всички лъжи и манипулации, които македонската историография разпространява от години", е мнението на историка Емил Соколов.
Кирил Петков отговори и на въпроси за КПКОНПИ и за спора му със Сотир Цацаров.
"Моята роля е да има работещи институции", каза министър-председателят и обясни, че трябвало да се спазва законът.
"Ние сме парламентарна република и е много важно да си останем такава", добави Кирил Петков.
"Няма вече специални хора. Когато някой дойде при мен и ми каже, че този или онзи трябва да бъде запазен, моят отговор е: "Не!" Отсега да си знаят, защото още не е дошъл никой при мен", продължи премиерът.
"Важно е да направим закона по начин, по който дава възможност тази агенция да работи свободно. Не съм обсъждал имена", заяви министър-председателят, запитан кой ще бъде приемникът на Цацаров.
"С президента сме в един отбор - отбора на България. Бих се радвал той да бъде също толкова критичен към новото управление, както беше към предишното. Това е ролята на разделението на властите", каза още Кирил Петков.
Ние сме малка държава, не трябва да има разделение, трябва да има конструктивни критики, ако има такива, но работата ни, излизайки навън, трябва да е в един глас, продължи той.
Действията на изпълнителната власт са базирани само на това, което смятам, че трябва да бъде извършено, заяви още Кирил Петков.
Той определи напускането на пленарната зала от страна ГЕРБ по време на речта на президента след полагането на клетва пред Народното събрание за втори мандат като липса на парламентарна култура.