“Скритият” инфлационен данък вече коси наред: инфлация от 3 на сто за юли на годишна основа у нас. Индексът на потребителски цени обаче само маркира тенденцията. Всяка домакиня или баща на семейство има свой собствен “индекс” в зависимост от личните и семейните нужди. А там реалността дори е още по-неприятна - за гориво за автомобила днес плащаме 25 на сто повече от година назад. Рязко се стопяват “грамажът” на едни или други стоки в магазините - в случаите, в които производителят се колебае дали потребителят ще поощри вдигане на крайната цена, вследствие на оскъпяване на цялата производствена верига.
Инфлацията - враг пред портата

 

Цената за електроенергия на родния бизнес е два пъти над средната за миналата година. И немалка вина за това има оскъпяването на газа и суровините. Или иначе казано: обезценката на парите спрямо реалните стоки и услуги. Можем да си обясним ръста в цената на суровините с подема от ниската база след отварянето, с нуждата от повече енергоносители и суровини за производство глобално; с увеличеното търсене на “черно злато” от Китай (които ужким държат под контрол вируса); или поради малкото предлагане от страна на ОПЕК, да речем. Петролът вече е в подножието на 70 долара, като затвори на 49 долара за барел предходната година.

 

Голямата причина за ценовия скок обаче е другаде и тя се състои в обстоятелството, че т. нар. инфлация е “паричен феномен”. В отговор на пандемията Федералният резерв в САЩ изригна безпрецедентно и разду баланса си до пръсване. От началото на здравната криза ФЕД създаде нова “парична база” (основата на паричното предлагане), в размер на над 6 трилиона долара. А делът на активите на щатската централна банка от икономиката на САЩ от 15% излетя на 30 на сто. Другите централни банки се равняват по ФЕД и за да не се оскъпят валутите им, удряйки износа и растежа - същото дават газ в състезанието по нанадолнището. Еврото, например, отслабна спрямо американските пари, което прави европейците моментно дори по-ощетени от инфлационите процеси. ЕЦБ наскоро излезе с нов план за паричната политика, като “таванът” от 2 на сто инфлация вече е по-скоро цел и норма. “Ново” оказа се, няма нищо. Печатане до дупка. А повечето долари в обращение вдигат цените на стоковите пазари, в които е деноминирана борсовата търговия - нефт, газ, редки метали, горива. И всички цени там логично се изстреляха.

 

Инфлацията е глобален феномен, дирижиран от централните банки по света, които създават и наливат трилиони от собствената си валута. Претекстът - облекчаване на кредита за фирмите и евтино финансиране за правителствата с цел бързо излизане от кризата. Истината: огромните задължения, натрупани от всички тези правителства по време на пандемията, които трябва да се стопят по някакъв начин. Инфлацията е “скришна” на фона на болезненото политически вдигане на данъците, да речем. А средните правителствени задължения за “развитите” западни икономики минават стоте процента от БВП, като за страни като Италия и Франция положението изглежда меко казано стряскащо. И излязло извън контрол.

 

Инфлацията е най-опасното стопанско явление, защото обърква предприемачите и техните изчисления. Създава се илюзия за просперитет, “хартиени печалби” и ръстове на доходите, които всъщност в един момент се оказват чисто фиктивни. Реалната лихва е отрицателна - лихвата по депозитите е чувствително под инфлацията - и това създава нужда от пренасочване на спестявания към по-рискови активи, за сметка на най-ликвидната стока - кеша. Доброто старо спестяване под матрака не е опция - или се участва на финансовите пазари, където да търси по добър доход, или се губи покупателна сила. Въпросът е, че инвестирането на пазарите изисква специфичен тип познания, които не всеки притежава. А вече е и твърде е твърде несигурно, заради нековенционалната парична политика на централните банкери глобално. Да добавим, че търсенето на доход и инвестирането, съдържащи риск, са съвсем различни като потребност от “търсенето на кеш”, което по дефиниция е пари тук и сега, за спешни и непредвидени нужди.

 

Икономическата система е тотално объркана, така както са объркани стимулите на икономическите актьори. Антиутопичната среда, която централните банкери създадоха, размиха добрите практики и релативизираха понятията - появи се дори явлението отрицателна доходност, при което кредиторът плаща повече, отколкото получава в замяна, при това съвсем съзнателно и доброволно. Просто, за да запази главницата и капитала. Преглъща дори и растящата инфлация, само и само да пласира парите си в сигурен финансов инструмент като немски държавни ценни книги, да кажем.

 

Средносрочно обаче ниските лихви няма да оцелеят, защото финансовите посредници ще започнат все по-отчетливо да калкулират инфлационната компонента в цената на кредита си. Това е важно за хора, вземащи ипотечен заем и планиращи въз основа на ниските лихвени равнища в момента. В САЩ инфлационните очаквания се разминаха с 2-3 процентни пункта, тоест никой не бе очаквал такива високи стойности – 5,4 на сто за юли и август. Малко хора на финансовите пазари днес изобщо някога са работили в такава инфлационна среда. Общо взето, навлизаме в позабравени, макар и добре познати от стопанската история води.

 

Инфлацията винаги започва със създаване на парична маса, минава през финансовите пазари и активи и в краен стадий избива в крайните потребителски цени. Междувременно е объркала куп сигнали и създала големи поразии в производствената структура, широко известни като инвестиционни балони - имотни, финансови, в реалната икономика.

 

В условията на борда у нас инфлацията влиза през дефицита на правителството, когато е покриван с външен дълг (поради което расте и паричната база), или през износа. Надутите пенсии и заплати в държавния сектор и програмите за бизнеса впръскват паричната инжекция в икономиката ни, което води и до по-високи инфлационни нива, надграждащи глобалните причини за явлението. И до номинален ръст на събираемостта в хазната, изразен в повишени приходи от потребление и ДДС. Най-трудното в такава ситуация е да се запази изкараната с пот на чело и спестената с лишения реална покупателна сила.

 

Имотите традиционно компенсират инфлацията, но са сложни за управление като собственост и слабо ликвидни - ако ви трябват пари веднага, има проблем. Инвестиционното злато също парира инфлационните попълзновения на централните банкери, но колебанията в цените, съхранението и ликвидността (обръщане в кеш без големи загуби), също са предизвикателство. Акциите и други финансови инструменти дългосрочно също компенсират инфлацията, но и те като имотите могат да бъдат тежко ударени от евентуално криза (в чиято основа са грешките, направени в проинфлационна среда). Със сигурност мъдрият съвет за това да не се слагат всички яйца в една кошница тук важи с пълна сила. Големият залог дългосрочно обаче е да спре подигравката с парите на гражданите. Политическите заигравки със стойността на парите трябва да бъдат прекратени чрез неманипулирани и стабилни валути. Залогът действително е образованието и осъзнатостта на широките граждански маси, които да разберат, че икономиката като наука е “тяхна” и касае живота и правата над частната им собственост пряко. 

 

 

 

Източник: "Труд"

 

 

 

 

 

Още от категорията

5 коментар/a

Eisblock на 27.08.2021 в 12:17
Да, то и така е ясно за къде пътува влака на глобалистите. С увеличение на зелената шум без контрол, всичко се обезценява. А трите стълба на мъдростта за спасяване на собствените активи са: Недвижимости, Скъпоценности на дребно и злато и малко Валута различна от зелената шума. Като третото "краче" е по-добре да се замести преобладаващо с дълготрайни продукти на скришно място! Да има, все пак, нещо за папкане поне.
аха на 27.08.2021 в 13:18
Покрай всичките негативни аспекти инфлацията има и позитиви : изяжда дълговете! А бог ни е свидетел, тоя свят носи дългове, които са му леко непосилни... По тоя начин ваймарската инфлация е "изяла" дължимите репарации.
Преразказ по Фурсов на 27.08.2021 в 14:00
Малко преди старта на Пландемията в Санта Фе (САЩ) се провежда конференция на истинските топ-експерти в Света. Икономисти, финансисти , демография, социология... Обсъжда се твърде важния въпрос "На къде отива света" и какви са възможните сценарии. Първо, веднага да подчертаем, там не е "гуру"-то (по-точно радиоточката) на глобалистите Швааб. Явно последният не е толкова сериозен фактор като експерт , а по-скоро се ползва като плашило. С нацистките си корени , има пълното основание за това, но как да е... Експертите отхвърлят тезата на Швааб за т.н. "Четвърта технологична революция" , доказват, че няма икономическа база да се говори за такава. Представят 4 възможни сценария за Света. 1-ви "Оптимален". Сценарий в който връх взема разума, хората поправят лошите тенденции, които могат да се поправят. Минимизират ефектите на това, което не може да се оправи. И общо взето светът се развива по един поносим и еволюционен път на развитие... Този Оптимален сценарий събира най-малко поддръжници, приема се че е много малко вероятен... 2-ри "Революционен" сценарий. Сценарий при който Светът се променя по революционен път, сменя се напълно обществения строй, собствеността върху средствата за производство , идеологията, мисленето на хората. И този сценарий се приема за много малко вероятен. Липсва класа-авангард , която да го наложи. Бедните, масите, нямат интелектуален и идеен потенциал да го извършат. Висшата класа няма заинтересованост. 3-ти сценарий, най-вероятен, зад който застават 55 % от експертите, "Катастрофичен". Без коментар. И 4-ти сценарий, "най-любопитен", който се подкрепя от 1/3 от участвалите в самита - "Антропологичен". Този сценарий заслужава специално внимание защото за момента виждаме, че ултра-глобалистите яростно ни тикат в него. Това е сценарият на Трансхуманизма, контрол над поведението на социума, контрал над мисленето. В класов аспект се цели разделянето на двете класи бедни и свръхбогати да стане толкова драстично и крайно, че да се оформят два отделни вида хомо сапиенс. (Впрочем това е съществувало в някои древни доисторически цивилизации, като маите например) . Горната класа ще се храни екологично, здравословно, пълноценно. Ще ползва всички блага на медицината и науката без ограничения. Продължителността на живота им ще достигне 120-150 години... Визуално те ще се отличават от долната класа така , както днес висшите касти в Индия се различават морфологично от нисшите касти... Нисшата класа ще бъде болнава, недъгава, ще се храни със сурогати. Животновъдството за нея ще е табу, и ще яде само 1-2 пъти седмично животински протеини от инсекти, червейчета или изкуствено произведени от бактериални култури. Нисшата класа ще бъде под пълен ментален и поведенчески контрол, ще има контролирано възпроизводство. Максимална продължителност на живота у индивида - около 60 години. Двете класи няма да се смесват, дори няма да обитават едни и същи ареали, изключая прислугата... Всъщност, този 4-ти сценарий показва, че след рухването на капитализма, което е в ход , идва нов обществен строй ! По какво той се отличава от предишните ? Разбира се по обекта за контрол ! При робовладелския строй властта е върху живата сила , върху труда на роба ! При феодалния строй властта е върху земята ! При капитализма властта е върху капитала. Но докато и труда и земята , и капитала са овеществени неща , реални , видими...при посткапитализма тип "антропологичен" трансхуманизъм, контролът ще бъде върху ПОВЕДЕНИЕТО на хората, комуникациите, информацията, социалните мрежи. Това е отликата на новия строй от предишните. В този строй парите са осъдени на изчезване. Те просто загубват своя смисъл , защото загубват своята сила. Властта при новия строй се контролира не с пари, а с притежаване на информацията и с контрол над поведението на робите. Висшата класа просто ще има ВСИЧКО , и за това няма да й бъдат нужни пари. Нисшата класа (робите) няма да имат нищо, както и няма да могат да го осъзнават поради пълната си подконтролност на висшата класа... В този нов строй изчезва логично и частната собственост.
Красимира Кузманова на 28.08.2021 в 06:02
До "Разказ по Фурсов" - Интересен коментар сте написали. Благодаря Ви за удоволствието от прочита му. За съжаление сме част от трансформация, която няма нищо общо с хуманизма. Преди 100 години баща ми заминал за Франкфурт на Майн да учи финансии. Дядо ми не одобрил мечтата му за архитектура или пеене. Говореше малко, не обичаше лицемерите и измекярите. Само на него не можах да целуна ръцете, които създадоха достатъчно, за да му благодарим. Хубав ден Ви пожелавам. Простете ми за невежеството, но България никога не е имала национална доктрина. Решениятаа за управлението й от близките 100 години не се взимат чрез избори у нас и в България.
Конниците са вече тук на 04.09.2021 в 09:01
"Преразказ по Фурсов " С удоволствие прочетох коментара. Четвъртият сценарий си го имаше достатъчно реализиран в СССР. Имаше висша номенклатура на която вътре в СССР не и бяха нужни кой знай какви пари защото получаваше благата по силата на ранга си в йерархията и съответните бонуси и привилегии. Спомням си как обикновените руснаци коментираха привилегиите на номенклатурата - "ЕтА нам не пАложено" Проблемът им беше,че не можеха да си харчат свободно парите в Запада,а когато демонстрираха западни стоки и стандарт общественото мнене ги одумваше къде под сурдинка,къде по открито. Висшата съветска номенклатура сама реши да си свали формалните оковии на демонстрираната лицемерно от нея уж социална справедливост в лицето на Андропов,Горби,Елцин и плеядата либерастчата от високите етажи на КПСС. Нещо подобно имаше и у нас. 31 - 32 години след така наречената демокрация колелото се завъртя на 360 градуса и сегашната каста по привилегии и бонуси не се различава от Тошовата. Сега обаче не се прикриват, а демонстират парвенюшка показност. Подобна тенденция върви от десетилетия в З.Европа и САЩ. Там висшата каста отдавна живее в паралелен,отделен свят от лузърите и средната класа. Живеят в затворени охраняеми комплекси,пазаруват в супурлукс скъпарски тъговски комллекси недостъпни за средната класа,пътуват предмно с частни самолети,вертолети и яхти. Омесването им с низшите е епизодично, предимно с пропагандна и манипулативна цел. Тия са по-умни от сегашните наши парвенюта и не си демострират стандарта и богатствата,за разлика от бързо изгряли шматки като певци,артисти,спортисти.... Водещи в трасхуманизацията са разбира се САЩ и милиардери като,Гейтс,Мъск и дълбоко неизвестни хора от стари,исторически милиардерски и кралски фамилии. Оказва се,че крайната цел и състояние на обществото при комунизма,глобализма и трансхуманизма не се различават съществено,поне като съдим от предишните и текущите практики. Китай къщо върви по пътя на контрала на поведението. А и Маркс,и Ленин са казали,че практиката е критерий за истината. Както казва Фурсов,конниците на Апокалипсиса са вече тук.

Напиши коментар