- Автор: Явор Дачков
- 10 Sep 2020
- 200
- 10
В тракийската част на Турция се инвестират българските научни продукти - семена и хибриди, селекционирани от учените на Селскостопанска академия. В района на Коня- люлката на зърното в Турция, сорт „Енола“ селекциониран в Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево в поливни условия достига до 1050 кг/дка. Там са много доволни от нашите сортове пшеница, защото в конкуренция с австралийски, италиански, френски, руски, украински сортове , нашите български сортове пшеница се представят на световно ниво, защото са високодобивни, висококачествени и издържат на суша, болести. В националната селекционна листа на Турция фигурират и други сортове пшеница на Добруджански земеделски институт – „Аглика“, Галатея“ „Ивета“. В Турция повече от 35% от площите с пшеница са засяти с български сортове, но много важна подробност е, че около 40 % от обработваемата земя заемат поливните площи.
Това казва пред Явор Дачков Елена Колева – Председател на СО при ФНСЗ/КНСБ в ДЗИ-Генерал Тошево. "Гласове" продължава да следи скандала в Селскостопанската академия, който застрашава отрасъл със 70-годишна традиция в България. Ето и целия коментар на госпожа Колева, която отговори на въпросите ни.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51920_wUKbg9i7bFLU8CgGqOMgDaRWCjEh2v.jpg" style="height:383px; width:530px" /></p>
<p><em><strong>“Енола” и “Аглика” – най-търсените през последните години сортове пшеница, създадени в Добруджански земеделски институт</strong></em></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Парадокс е, че благодарение на нашите научни продукти в Турция земеделието процъфтява, а ние сме принудени да оцеляваме. Дългогодишни водещи специалисти в селекцията на пшеница напуснаха института, тъй като през последните години поради липса на финансов ресурс не могат да развиват огромния си научен потенциал. Заплатата на професор е 800 лв. Той е и селекционер, който в продължение на период от 7–10 години селекционира и наблюдава развитието на даден сорт. Тръгнаха си водещите ни селекционери. Един от тези специалисти, проф. Николай Ценов, работи в частния бизнес. Доц. Костадин Костов, чийто сорт „Енола“ в Турция при поливни условия се представи изключително добре с добив над 1000 кг/дка, работи в швейцарска фирма.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"> В ДЗИ-Генерал Тошево ежегодно се заявяват големи количества семена от пшеница, фасул, леща, от новите ни хибриди слънчоглед, признати в националните селекционни листи на Румъния, Украйна, Молдова, Казахстан, и др, а имаме заявки и за съвместна научно-изследователска дейност с чужди семепроизводни фирми.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Нашата най-голяма болка и недоумение е, че Министър Танева нарече нашия институт „помощно стопанство“, което трябва да акцентира в своята дейност върху науката. Но аз бих оспорила това мнение, тъй като през целия 70-годишен период от съществуването си институтът не е преставал да развива научно-изследователската си дейност. Нещо повече – създадените тук научни продукти /сортове, хибриди и технологии за тяхното отглеждане/ незабавно се внедряват в производството в нашата експериментална база.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Добруджански земеделски институт е елитен научно-изследователски и селекционен център в системата на Селскостопанската академия. Нашите предшественици ненапразно са го създали точно в Добруджа, защото тук почвено-климатичните условия за развитие на зърнено-житните култури са най-подходящи. Добруджа е земята на хляба. При нас работят селекционери на широка гама от полски култури – мека и твърда пшеница, тритикале, ечемик, слънчоглед, полски фасул, леща, нахут, грах и др. Търсенето на семена от тези култури надвишава предлагането, тъй като не са налични достатъчно финансови средства за залагане на по-крупно семепроизводство.</span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51920_kLhytCmvXUDI8B1f8N9o86ZdvQBiDw.jpg" style="height:380px; width:530px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Молбата ни е съкращенията и реорганизациите да не се правят рязко, като при изчисляването на бройките за съкращения се прилага механична аритметика. Министър Танева заяви, че на един научен работник се падали по 13 души персонал. Това не е вярно. Ако приложим нейната аритметика, то тогава на всеки научен работник от института се падат по 700 дка земя, по 40 овце и по 16 говеда. По същата логика всеки научен работник при нас реализира годишен приход от дейността си в размер на над 200 хил.лева. Истината е, че всеки научен работник разполага с 2-3 души персонал за извършване на дейността си.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Ние искаме да запазим своите постижения, своята наука! А тя е полезна, директно приложима в практиката!</span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51920_Daiy2G2zXxQOxEhc6cdbvEXeRXu0Dv.jpg" style="height:375px; width:530px" /></p>
<p><em><strong>Единственото стадо в България от Североизточна българска тънкорунна порода, създадена в Добруджански земеделски институт</strong></em></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Ами животните? Не може необосновано да се говори, че не е необходимо животновъдство в института. Не говорим с умиление за някакви домашни любимци, а за дългогодишен селекционен процес, резултата от който е създаването на североизточната българска тънкорунна порода овце, които са млекодайни, вълнодайни и месодайни, пригодени към нашите условия. И те като количество са на санитарния минимум за поддържане на генотипа. Преди 2 години породата беше обявена за застрашена от изчезване. В института се отглежда единственото стадо в България от тази порода. На кого ще подарим тези овце? Или ще ликвидираме породата? Защо?</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">А толкова тежки са условията на труд в животновъдството. Ние сме исторически земеделска държава, но защо е толкова крайно отношението към земеделските институти, които са директно свързани с производството? В тях съкращенията са най-масови!</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Какво още може да последва? Натискът за прилагане на ГМО не е спирал. Нека бъде ясно: селекционните процеси са свързани със създаване на устойчиви сортове, пригодни за конкретните климатични, географски и почвени условия. Генно модифицираните продукти, или ГМО, са продукт на съвместяване на различни гени – домат с риба например, за да се постигне някакъв ефект в израстване или каквито други признаци, качества търсят учените. Нашият институт не работи по създаване на ГМО. Но с отслабване на резултатността в разработките и поддържането на сортове от страна на нашите дългогодишни институти и с европейското решение, че всяка страна си решава сама дали да ползва ГМО или не, което беше взето съвсем наскоро, въпрос само на лобизъм е мощните фирми с интереси в тази област да пробият.</span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51920_ARwTzkEhqnAmjjzVVG86QrQulgpbeF.jpg" style="height:360px; width:530px" /></p>
<p><strong><em>Научните продукти на Добруджански земеделски институт са високо ценени и търсени от земеделските производители в страната и чужбина</em></strong></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">И още нещо: ако приемем, че на дадено място се отглеждат ГМО култури, то трябва да е ясно, че почвата се замърсява. При естественото опрашване започват да се заразяват и чистите култури. Необратим процес е това! И наместо българите да бъдат информирани, да тече огромна кампания, че ние сме против ГМО, да търсим съгласието на съседните балкански държави, защото пчелите не можем да ги спрем с огради между държавите, ние... продължаваме с вътрешната разруха.</span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51920_KbyJem5OsUa4IOgexwbTRK4yhzDyqQ.jpg" style="height:707px; width:530px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Вместо в този момент с всички сили да защитим нашата изключително качествена селекционна дейност, ние режем отново и отново от малкото останала сила на истинските институти.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Написахме писмо до всички държавни институции, озаглавено „25 години демокрация – 25 години разруха“. Това е истината. И ако се съсипе аграрната наука, какво ни остава?</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><em>Искаме да работим, искаме оценка на нашите постижения, нужни сме на държавата, ние произвеждаме стратегическа култура – пшеница!</em></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"> А когато говорим за Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево, <em>не говорим за андронен колайдер, за хляба говорим!</em></span></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
