Антирасистките движения в САЩ печелят купища пари

Между цветнокожите предприемачи на идентичността и белите флагеланти*, западните общества се намират в ключов момент от историята си. И не по-малко опасен! Да бъдеш активист и чернокож днес в САЩ може да донесе извънредно много пари. Всички големи компании, особено тези от High Tech, извадиха чековите се книжки, за да спечелят благоразположението на черните протестни движения, като Black Lives Matter, NAACP (Асоциация за напредък на цветнокожите)… и още няколко други.

Според NBC, Builtin.com, CNET.com…: Airbnb е дал 500 хил. долара на различни асоциации; дружеството за рисково инвестиране A16z - 2.2 милиона; Cisco - 5 милиона; Apple - 100 млн. долара като дарения и социални акции от всякакъв вид; Microsoft: 150 млн. долара за по-приобщаваща политика за набиране на персонал. Според “Форбс” Fitness company Peloton ще даде половин милион долара на NAACP (Асоциация за напредък на цветнокожите), Banana Republic - 250 хил. долара; Levi’s: 100 хил долара.

Според “Уолстрийт джърнъл” Merck, IBM и няколко други големи компани са събрали над 100 млн. долара миналата година за OneTen, стартъп, който ще обучава чернокожи кандидати за ръководни постове в техните компании. Nasdaq пък издаде заповед на котираните компании да включат не-бели мъже и жени и лица с различна сексуалност в управителните си съвети.

Непонятно е как купища от долари изведнъж се изливат върху черните антирасистки движения!

За щастие, робството беше отменено доста отдавна, от края на 60-те г. на ХХ век са вдигнати всички расови бариери, нито едно училище вече няма да посмее да откаже записването на цветнокож ученик, всички фирми се страхуват като от чума да не бъдат обвинени в расова дискриминация, нито един хотел не отказва стая на чернокож и нито един не отказва да сервира питие на цветнокожи… Но въпросът за расизма стана натрапчив в Съединените щати?

Според американския есеист Шелби Стийл, старши сътрудник в Института “Хувър” - самият той роден в междурасов брак - и автор на книгата White Guilt (“Бяла вина”), Съединените щати са престанали да бъдат структурно расистка страна, за да станат структурно виновна страна. Според Шелби Стийл политическото насилие на някои чернокожи групи и милитаризирането на милиции като BLM не са следствие от расистко насилие, причинено от бели. Напротив, това черно насилие възниква, защото истинският расизъм е отстъпил мястото на чувство за вина и черното насилие се представя на белите като следствие на техния структурен расизъм.

Колкото по-насилствени са чернокожите, толкова по-виновни се чувстват белите.

В статия, публикувана наскоро в “Уолстрийт джърнъл”, Шелби Стийл пише: “Ние, чернокожите, вече не сме толкова жертви.  Днес ние сме свободни да изградим живот, свободен от всякакво расово преследване”. В училище, на пазара на труда или жилищата, чернокожите срещат по-лесно расово предпочитание, отколкото расова дискриминация. Прочутата “бяла привилегия” всъщност е черна привилегия. “Ние живеем в общество, което обикновено ни показва добра воля, общество, което изолира расизма като най-непростимия грях”, пише Шелби Стийл.

Което не минава, без да постави страхотни проблеми на идентичността. “Кои сме ние без зложелателството на расизма? Можем ли да бъдем черни, без да бъдем жертви?”. И тъй като никой няма отговор на този въпрос, стана модерно да се сочи с обвинителен пръст “системния расизъм” на американското общество. “Системният расизъм” е термин (…), който е бил измислен, за да прикрие дълбоката липса на истински расизъм”, пише Шелби Стийл.

Това, че активните малцинства измислят расизъм там, където го няма, и експлоатират чувството за вина на западняците, не е специфично за Америка. Палестинците експлоатират вината на бившите европейски колониални сили и обвиняват израелците (евреите са друг вид бели), че се държат като нацисти; в Европа ислямистите твърдят, че са жертви на западната ислямофоия…

С други думи, виктимизацията се е превърнала в предпочитаното военно оръжие на предприемачите на идентичността, етническа или религиозна, които експлоатират разочарования поглед на европейците и белите американци към собствената им история, култура и минало. В момента, в който западните общества, поради своята история (САЩ) или по избор (Франция), се опитват да се представят за напълно егалитарни мултикултурни общества, те са най-свирепо обвинявани, че са расистки и дискриминационни.

Изненадата

Изненадата идва от странната апатия на обществата жертви на този расов или идентичностен тероризъм.  Не е ли странно, че милиони американци сложиха коляно на земята и поискаха прошка след убийството на Джордж Флойд, чернокожият, умрял под коляното на бял полицай през май 2020 г.? Има ли съгласие сред бялото европейско население за нанесеното насилие? Изкупление ли търсят тези бели?

Според Шелби Стийл тази “бяла вина” датира от 60-те г. на ХХ век. По онова време в САЩ белите, които се бореха редом с черните срещу расовата дискриминация, постепенно са изключени от всякакъв дългосрочен съюз с черните. Борбата срещу расизма става черен монопол.

Лишени от изкупление от страна на черните, белите се опитаха да измият греховете на своето общество, насочвайки се към други каузи: войната във Виетнам, феминизма, сексуалната свобода, равноправието между мъже и жени, палестинизма, околната среда, глобалното затопляне, човешките права, борбата срещу ислямофобията…

Но рухването на съветската империя и поражението на социализма хвърлиха прогресистите в недоумение. Между чернокожите, които ги отблъснаха, и Гулаг, който разкри истинското лице на социализма, белите прогресисти се оказаха в плен на безцелен месианизъм. Те се стремяха към върховното Добро, без да могат да го формулират, и  се впуснаха в проект за преустройство, без да имат някаква идея за обществото, което искат да изградят.

И този месианизъм без цел и кауза се превърна в автоимунно заболяване. Загубили всякакво уважение към обществото, от което бяха произлезли, убедени, че нищо положително не може да излезе от техните училища, църкви или политически партии, прогресистите се присъединиха към своите критици; съюзиха се с онези, които се стремят да разрушат основите на собственото им общество; и се заеха да поставят интересите на етническите малцинства, които не им желаят доброто, пред собствените си интереси.

Американците дадоха име на този миленаризъм без кауза и цел. Woke: Пробуждането!

Американският философ Джон Грей напълно разбра политическото значение на този момент от западната история. В статия, озаглавена «The woke have no vision of the future» (Събудените нямат визия за бъдещето), той сравнява будното движение с миленаризмите, опустошили Европа в Средновековието, после заключава: “Силата, с която будното движение прелива в някои части на Европа и Обединеното кралство, показва, че не става въпрос за буря в чаша вода. В САЩ будните активсти имат малко или никакви конкретни политики. Това, което искат, е просто краят на стария ред. Пристъпът, на който сме свидетели, е решаващ момент от залеза на либералния Запад”.

* Флагелант (член на секта през ХIII и ХIV в., в която се биели с камшици публично).

Превод от френски: Галя Дачкова