Бащата на Н. Младенов – подполковник от ДС. Евтим Младенов бил шифровчик в Първо главно управление

Абсолютно вярно! Нека кажа веднага, че по темата за дипломатите - кадрови офицери в ДС и Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО) и секретните сътрудници в тези служби личното ми мнение винаги е било категорично. Те трябваше да бъдат уволнени от дипломатическа работа и към тях трябваше да се приложат лустрационни закони.

Това е така, мисля, и мога да доказвам до края на дните защо мисля така. Както и защо мисля, че в такава нормативна рамка се съдържа огромна доза справедливост и само тя даваше възможности за измъкване от блатото на бившите служби. В случая с Младенов това, което предизвиква основателно възмущение е фактът, че казаното е от човек с неговата биография и профил.

Дълго време се подхвърляше оттук-оттам, от бивши колеги на бащата на Младенов, че той е работил с тях.

Нека видим какво показват документите - в служебния архив на Първо главно управление на Държавна сигурност. Наскоро открих документ, който най-накрая слага точка по въпроса какъв е бил бащата на днешния ни външен министър и какво е правил.

Евтим Николов Младенов е бил подполковник от Държавна сигурност, шифровчик в Първо главно управление или външното разузнаване. Ето какво пише в този документ, който може да се открие във Фонд 9 - Опис 4a - a.e.406 на служебния архив на Първо главно управление:

Снимка: личен архив на политолога Антон Тодоров, открил документа в служебния архив на ПГУ-ДС

Нека видим какво показват документите – в служебния архив на Първо главно управление на Държавна сигурност има документ, който най-накрая слага точка по въпроса какъв е бил бащата на днешния ни външен министър.

”Предложение, рег. №22134, от 30.12.1986 г. Строго секретно!

Относно: Изплащане на допълнително месечно възнаграждание по условията на Постановление на МС №44 от 17.07.1986 г. на служители от ПГУ - ДС, изпълняващи шифрова работа.

Във връзка с изпълнение на Заповед № I-174 от 20.Х.1986 г. на Министъра на Вътрешните работи, предлагам:

I. На основание т. 5, буква „а” от горната заповед да се изплаща допълнително месечно възнаграждание на служители от ПГУ - ДС, считано от 01.09.1986 г., както следва:

с 30 лв. / до 15 г. ш.стаж /

1. Подп. Костадин Динков Димитров

2. Подп. Иван Владимиров Гогов

3. Подп. Кирил Сергиев Миланов

4. Подп. Евтим Николов Младенов

Евтим Николов Младенов е покойник от осем-девет години, никога не е обявяван от Комисията по досиетата и поради това личното му дело е недостъпно. Но както писах и в предишните публикации, свързани с кандидатстването на Асен Агов за кадрови офицер в ПГ-ДС - следите почти винаги остават. Така и тук. Бащата на Николай Младенов е родом от монтанското село Горна Вереница, където наследниците му имат все още къща (неговият брат Младен Николов и чичо на днешния външен министър също е бил дипломат. Започва кариерата си в Москва, а след това е посланик на България в държави от Латинска Америка). Евтим Николов Младенов не е бил от ученолюбивите, защото е останал със средно образование, както сочи друг документ от служебния архив на ПГУ-ДС във Фонд 9 - Опис 4а - а.е. 23. Там на стр.133 може да се намери ЗАПОВЕД на МВР ПГУ - ДС, № 410, от 16.07.1982 г. в която пише: „Преназначавам служители от Първо главно управление-ДС, считано от датата на издаване на заповедта както следва:

“Подп. Евтим Николов Младенов, старши разузнавач, със средно образование, на длъжност инспектор, със заплата за длъжност 225 лева”. Това обаче не му попречило да се издигне в йерархията на външното разузнаване на комунистическа България и да стане и партиен секретар на първична партийна организация във външното разузнаване.

Ето тези факти автоматично маргинализират и правят силно уязвима тази, иначе, правилна позиция на Младенов.

В политическото, а и не само там, говорене има правило - важно е не само какво се казва, а и кой го казва. Бащата Евтим Младенов е прекарал десетилетия в най-горните етажи на посолствата, където се разполагат шифровалните стаи, без прозорци, в изключителни тежки и съсипващи здравето условия (затова вероятно и умира млад). Така е било например в периода 1979 г. - 1984 г. в Дамаск, когато осемгодишният Младенов е учил във втори, трети и четвърти клас (една от неговите учителки по това време в посолството е била майката на Владимир и Боян Чукови). Младенов често е учел на покрива на посолството ни, докато баща му е шифровал етаж по-надолу. По-късно, когато бащата е в посолството ни в Холандия, Младенов вече учи в гимназия на компанията „Шел”, както си спомниха в разговор с мен наши офицери от ПГУ. И понеже тази гимназия е елитна и скъпа, там външното ни разузнаване е доплащало обучението му.

Всичко това поражда основателни съмнения дали пък днешният външен министър Николай Младенов не е просто една реинкарнация, прероден Павлик Морозов-толкова е нечистоплътно това, което говори и се опитва да прави. Нечистоплътно е, защото на тези години промените са невъзможни и опитите да се направи по-добре приключват с правене както винаги. Как иначе да си обясним цялата сага и врява срещу ченгетата и в същото време назначаването на нови, само че необявени „куки“ за посланици в няколко поредни транша? Например, какво прави като посланик във Франция бивш секретен сътрудник на РУМНО, но скатан през годините на прехода, умело лавиращ между силните на деня и накрая намерил пристан като посланик там, където баща му, също кадрови офицер на тоталитарното разузнавана на НРБ сътвори един от най-гигантските шпионски скандали на 60-те години на миналия век. И всичко това само защото, докато сегашният премиер Борисов беше кмет и се готвеше да щурмува изпълнителната власт, синът на вербовчика на Шарл Ерню му снасяше чувствителна информация, правилно предугаждайки, кой може да го парашутира отново в посланическото кресло.

Ако се обобщи всичко, изложено дотук става ясно, че политиката на външния ни министър и неговите протежета не трябва да се анализира от гледната точка на някаква абстрактна теоретична фикция, а единствено и само строго следвайки фактите. Тогава и само тогава може би ще успеем да помогнем на българския избирател да се опази от вещите „ловци на души”. И да му внушим, че правейки своите избори, след това ще трябва и да живее с тях.

Статията е публикувана във в. "Репортер".