Адвокат Иво Найденов: Делото „Килъри” е подигравка с правото

- Защо така нареченото дело „Килърите“ е от обществена значимост?

- Всички твърдят, че няма политика в „Килърите”. Аз твърдя, че има политика.

- Защо да има политика? Има един борец по сумо, който е бил за малко съветник в парламента, другите са неполитически лица.

- Нека върнем лентата назад в 2010 г. Тогава в един момент, доколкото си спомням, започнаха коментари, че ще се създава някакво движение АБВ от тогава действащия президент Първанов. Имам такъв спомен. Когато задържаха сумиста Петър Стоянов и когато апелативният съд им измени мерките на всички задържани по делото на Юри Галев, от този момент нататък нещата започнаха да се движат в някаква определена посока. След задържането в Шумен стана „ясно“, че Петър Стоянов бил обвързан с политическа сила. Имаше коментари на вътрешния министър, който направи опит да обвърже Петър Стоянов, по неясни за мен причини, с президента Георги Първанов. Има политика, защото какво е изпълнителната власт, ако не политика.

 - С това съм съгласен, защото си спомням, че първата пресконференция на която бе обявено съществуването на „Килърите”, бе дадена не от друг, а от премиера Бойко Борисов, вътрешния министър Цветан Цветанов и зам. главния прокурор Бойко Найденов. Ако някой трябваше да дава пресконференция във връзка с криминален случай, това би трябвало да са полицаи или хора от професионалното ръководство на МВР.

- Който е в тази професия, знае, че на този етап въобще не е необходимо да се дават пресконференции, тъй като те влияят както на предстоящото дело, така и на общественото мнение още дори преди да е започнал процесът. Неслучайно Европейският съд в Страсбург вече осъди България за подобни неща. И едно от основанията, както винаги е било, е това, че изпълнителната власт се ангажира още на първия етап да дава оценка, че това са престъпниците. А на тази пресконференция се говореше, че ще се разкрият серия от поръчкови убийства, извършени от тази група.

- В бъдеще време, без да се назовава нищо конкретно.

- Точно така. След това тогавашният министър на вътрешните работи атакува съда. Имаха проблем с председателя на Софийския апелативен съд и затова Цветанов го нападна. Той знаеше, че съдът съди по доказателства, а не по нечии прищевки и желания и затова трябваше липсата на доказателства да се компенсира с публични изяви и медийни внушения. Но да се върна на първия ви въпрос. Това, което се случи на този процес, рано или късно ще се изучава на две места: в университетите по право – студентите ще учат какво не трябва да се прави, и в академията на МВР – там пък ще учат как не трябва да работят. Толкова е абсурдно всичко, че ако човек не прочете делото, не може да повярва, че е възможна такава подигравка с правото. Че е възможно то да бъде погазено толкова безскрупулно, и то от хора, които олицетворяват институциите, които гарантират спазването и прилагането на закона.

- Знаете ли, аз се сблъсквам с хора, които симпатизират на това, което пиша, но ми казват – защо се предоверяваш, може би тези „килъри” са вършили някакви други престъпления, но ги хващат за това. Няма как невинен човек да бъде осъден доживот. Трудно е външен на делото човек да повярва подобно нещо. Но аз, понеже съм навлязъл в темата, искам да се върнем на първия официален документ, който имаме и който изцяло оневинява „килърите“ по делото за убийството на Юри Галев. Този документ е изготвен не от друг, а от обвинението. В него прокуратурата сама признава, че няма никакви доказателства, че „Килърите” са престъпна група, че са имали мотиви да извършат убийства и че са организирали такова срещу Галев. Прокурор Торбова сваля обвиненията срещу „килърите“ за убийството на Галев, с което всъщност започна цялата сага по това дело. Как ще коментирате това?

- Много подробно окръжна прокуратура обясни защо прекратяват това дело. Към онзи момент – при гледането на първата им мярка за неотклонение преди пет години, Софийският апелативен съд много точно и ясно каза – делото няма доказателства и отмени мярката „задържане под стража“ на най-леката – „подписка“, и то защото това е най-бързият начин да бъдат освободени. Не може само по предположения човек да бъде осъден, само за това, че някой полицейски служител предполагал нещо. Какъв ще е мотивът на Янко Попов да убие Юри Галев, при положение че се познават, децата им са израснали заедно и до деня на убийството са в добри приятелски отношения.

- Това казва прокурорката – че те самите са били в приятелски отношения и когато са разпитвали персонала, са установили същото – че не е имало никаква вражда.

- Какъв да е мотивът, че да отиде да търси и да събира такава група, която трябва да извърши това убийство? Какъв да е мотивът на Янко, че доколкото си спомням, се занимава само с едно заведение на Боровец? Къде да им се пресекат пътищата, какво толкова да е направил Юри Галев, че да предизвика гнева на своя приятел?

- Подсещате ме за друго важно свидетелство, което оборва конструкцията на прокуратурата. Парите като мотив.

- Ние сме правили изчисления, от които излиза, че Петър Стоянов е вадил пари от джоба си, за да организира убийствата, които му приписват. Ако е вярна тезата на прокуратурата по сегашното дело, което все още не е приключило, като се вземат под внимание сумите, които според свидетели и прокурори Стоянов е вземал, за да свърши работата, и се изчислят всички разходи по приписваните му престъпления, той би трябвало да си е вадил пари от джоба, за да плаща на останалите. Това просто е несериозно и не може да е мотив. Според обвинението той бил създал фабрика за убийства. Сега се оказва, че Галев не е убит от него и останалите, за Борислав Георгиев няма нито едно доказателство и още апелативният съд оправда Стоянов. Няколко души бяха свидетели на обвинението, които са свидетели по делото на Юри Галев и са едни и същи и за другите. Говорят едни и същи общи приказки…

- Тоест делото за Юри Галев може да бъде пренесено като модел и по делото за другите убийства.

- Да, но не забравяйте, че по хронология на извършеното престъпление – убийството на Юри Галев е последното.

- Да поясним. Юри Галев е последният убит от нарочените за „килъри”, но делото за убийството му е първото от делата срещу тях. Нека да припомним на читателите – закопчават „килърите“ за убийството на Юри Галев, съдът в София ги освободи и след това им повдигнаха други обвинения, за да ги преместят в Шумен.

- Да. Делото отиде там, защото в София не може да минават такива номера. Не мога да си представя, че в София щяха да се намерят магистрати, които на базата на това, което го има в прословутото дело „Килърите“ в Шумен, ще приемат, че това са годни доказателства, или пък някой прокурор в София ще върши такива манипулации – хайде да не са манипулации, но да кажем, такива странни неща по делото – да се отделят материали, да ги връща обратно, само и само да се елиминира защитата, за да не участва в процеса, да се разпитват свидетели в досъдебна фаза по дело в досъдебна фаза, което е отделено, за неизвестен извършител за убийството на Румен Рачев, примерно, като след това ги присъединяваме, като по същото време имаме задържани по убийството на Румен Рачев. И много подобни трикове.

- Това са тънки процедури, които трябва да се изяснят, за да станат ясни.

- В най-скоро ще пристигнат, както казвам аз, на масата на съда в Страсбург. В момента готвя жалбата от името на Петър Стоянов и ще сезираме Европейския съд, защото ние в България справедлив процес нямаме.

Медиите – не всички, но част от тях, също изиграха много важна роля в този конкретен случай. Представиха тези хора като една жестока група, която върши най-ужасните престъпления. Този образ беше изграден бавно, методично в продължение на няколко месеца. В много публикации се показваше колко лоши са тези хора, как, след като са задържани, са все болни и недоволни, правят се манипулации и това продължава и в момента. Продължава опитът да се покаже, че едва ли не и защитата ще търси разни варианти да влияе на съдии и т.н. 

И през всичките тези години това се прави и се подготвя общественото мнение, за да има определен предварително краен резултат. Забележете, че преди Шуменският съд да се е произнесъл по делото „Килърите“, вътрешният министър, който е от изпълнителната власт, коментира в едно интервю, че ще има няколко тежки доживотни присъди. Практиката на Европейския съд е категорична, че това реално означава влияние върху независимия съд от страна на изпълнителната власт.

- За тях медиите и внушението е по-важно от юридическия аргумент?

- Внушението е точно такова. Юридическите аргументи никой не ги чу. Аз и до днес твърдя, че Варненският апелативен съд не беше прочел делото.

- Казаха ми други колеги, които са били там, че съдията не знаел имена на свидетели и подсъдими и постоянно ги е бъркал.

- Това, че съдията е бъркал имената, е най-малкото. Но има друг момент – още в Шумен беше първият порок – с моя резервен защитник, който бе натрапен на Петър Стоянов. Петър Стоянов иска отвод, резервният защитник сам поиска да бъде отведен, но съдът, естествено, отказа. А резервният защитник е в роднински връзки със семейството на убития Петър Лупов от Велико Търново. Това го заяви съпругата на Лупов, разпитана на съдебно заседание. Варненският апелативен съд го отлага. Аз поставям въпроса във Варна, че делото трябва да бъде върнато, тъй като този резервен защитник участва от самото начало. Но той не участва само като резервен защитник, а и в съдебни заседания, когато аз съм бил на дело във Върховния съд. Шуменският съд тогава не смяташе за необходимо да отлага заседанията, когато адвокатите на обвиняемите имаха други дела в други градове по същото време, и използваше назначения от тях резервен защитник въпреки нежеланието на подсъдимите. Мотивът на шуменските съдии, който е записан в протоколите, е, че това било изключително важно дело – така е записано в протоколите, и не може да се приема като основателна причина моето отсъствие (напълно извинено и за мое участие в друг процес) за отлагане на съдебно заседание. Искаха за един месец да приключат „мача“, казано на жаргон, но не стана за един месец. Нормално е втората инстанция да провери всичко, да отговори на всички твърдения. 

- Да провери дали процедурата е спазена, което е много важно.

- Какво казва втората инстанция в мотивите си – казва, че конфликтът на интереси на резервния защитник на Петър Стоянов не е съществено процесуално нарушение, тъй като резервният защитник е участвал само в първото съдебно заседание, когато защитата на всички подсъдими е напуснала съдебната зала. Ние излязохме в знак на протест, когато отказаха да им свалят белезниците. Но това не било съществено процесуално нарушение. Ето защо твърдя, че Варненският апелативен съд не е чел делото – резервният защитник на Петър Стоянов не беше само на едно, както твърдят те, а на още осем заседания, които посочих в жалбата си до касационния съд. Тези присъствия ги има протоколирани и ако варненските съдии бяха чели делото, нямаше да твърдят, че резервният защитник на Стоянов е присъствал само на едно заседание. Именно това написах в жалбата си, че Варненският апелативен съд не е чел делото. И на Върховния съд посочих осем заседания, в които резервният защитник е присъствал. 

Тук става още по-интересно. Върховният касационен съд в своето решение казва, че само това с резервния защитник е основание, и на базата на него върна делото във Варна. Но аз твърдя, че Върховният съд също не е чел делото, защото освен посочените от мен осем, има още 14 съдебни заседания, в които този резервен защитник е участвал. Съдиите бяха длъжни да проверят твърдяното от мен, а то може да стане само с четенето на протоколите от съдебните заседания. След като приеха, че това е процесуално нарушение и трябва да повтаряме всички заседания във Варна, трябваше да проверят и всички протоколи. Твърдя го категорично, защото съм извадил и останалите заседания, в които този резервен защитник е участвал. Те касаят тази част от присъдата, която според Върховния съд е потвърдена. 

- Нека да обясним, че Върховният съд гледа преди всичко дали процедурата е спазена, дори да е нарушена в най-малкото нещо, делото трябва да бъде върнато.

- Друг е въпросът, че Върховният съд обяснява, че въпросът с белезниците през целия този период от време не било ограничение на правото на лична защита на всеки един от подсъдимите. Което пак не е вярно, защото Шуменският окръжен съд обяснява, че те имали възможност да се занимават, да си водят бележки и т.н., което е абсолютна глупост, меко казано, с цялото ми уважение към тези, които са писали решението. В своята пледоария аз поисках от Шуменския окръжен съд да се свалят белезниците като право на лична защита и едва тогава, след година и половина, Шуменският окръжен съд разреши и свалиха белезниците – първо на Петър Стоянов, после и на останалите подсъдими. За да могат – това е протоколирано, да ползват протоколи, да си водят бележки, да си служат с ръцете. Тогава задавам аз простичкия въпрос – а как той е могъл да осъществява правото си на лична защита, правото да се готви по делото и да си води записки на по-предния етап? Искам това да ми обяснят. Значи щом Шуменският съд прие този момент за важен и свали белезниците, как преди това не е било нарушавано правото на подсъдимите?

- Тоест те признават тези процедури, които са изгодни за делото, но не признават онези, които не са изгодни за изхода на делото според тях.

- Върховният съд казва така – връщаме делото на Варненския апелативен съд да се преповторят всички процесуални действия, които са извършени с участието на този резервен защитник. Само че те сочат тези, които аз съм им посочил в жалбата, а както ви казах, има още 14. Хубаво, ще ги повтаряме – те касаят двете тежки обвинения – убийството на адвоката Лупов и убийството на бизнесмена Румен Рачев. Ами ще преповтаряме и действия, които касаят и влязлата в сила присъда. Защото сред тези заседания, които аз съм посочил, има и такива, които се отнасят до влязлата в сила присъда. 

Не беше ли по-простичко първо да прочетат протоколите – вярно, много е, обемно е, но да се убедят, че алтернативното ми искане да върна делото на първа инстанция е най-правилното. Защото процесуалните нарушения започват оттам. Започват още с четенето на обвинителния акт, в който се включи резервната защита и съдът отказа да свали белезниците на подсъдимите. 

Друго такова дело няма, аз за двайсет години практика не съм виждал подобно нещо и колеги също не са имали. Къде е проблемът? Може би проблемът е в това, че ако се върне делото на първа инстанция, Шуменският окръжен съд не може да го гледа. Той трябва да го прати на Специализирания наказателен съд, а той по така действащия НПК трябва да го върне на Специализираната прокуратура, която следва да изготви обвинителен акт. И не съм убеден, аз лично, че Специализираната прокуратура ще изготви такъв обвинителен акт. Ето това е големият им проблем. И какво стана – нещо като нищо. В една част потвърждаваме, в друга връщаме делото да се разглежда. Не влияем ли на апелативния съд – хипотетично, след като казваме, че ги признаваме за виновни за такава организирана престъпна група, а двете убийства са извършени по поръка на организираната престъпна група от Петър Стоянов? Не влияем ли на следващата инстанция? Ето това е въпросът. Какво ще правим сега? Значи призната е организирана престъпна група, а сега ще ги съдим само за двете убийства. Какво по-различно ще се случи? Това питам – защо не прочетоха, че има още 14 заседания с този резервен защитник?

- Нека добавим и нещо друго – прокурорката по делото „Юри Галев” заявява, че няма данни това да е организирана престъпна група, а по времетраене, както казахте в началото на разговора, това убийство е последно. Т.е., ако не е имало организирана престъпна група за последното убийство, как я е имало при предишните?

- Да, и прокурорката е посочила конкретния период от 2008 г. нататък.

- Точно така. Според Софийската окръжна прокуратура от 2008 г. – когато започват убийствата, приписвани на „Килърите”, няма данни за съществуването на такава организирана престъпна група. 

- Няма, разбира се.

- Излиза, че обвинението в София отрича обвиненията на Ася Петрова и нейните колеги от Шумен. Какво от това, което е написано от прокурорката г-жа Торбова, е валидно и за другите убийства според вас? Какви доказателства представиха за другите убийства?

- Доказателствата по това дело, което е прекратено, гласните доказателства, като изключим една част от разпитаните свидетели във връзка със самия случай убийството на Юри Галев, както казваме ние, се отнасят само до самия инцидент или около него и не обвързват нито едно от обвиняемите лица. Доказателствата, на свидетелите, с които те са се опитали да си закрепят обвинението, са тези трима от тях, които ги разпитваха в Шумен. 

- Които са компрометирани, самите свидетели.

- Те са Боян Джамалов, Георги Петков и Лозан Цеков.

- Вярно ли е, че всички доказателства са на базата на свидетелски показания и на СРС-та, които обаче са включени след арестуването на т.нар. престъпна група. Тоест тези СРС-та не са доказали, че има такава група, а са подслушвали разговори на свидетелите в килиите. 

- По телефоните. Разговор на моя подзащитен Петър Стоянов с мен, тоест с неговия адвокат.

- Говорили ли сте за организиране на престъпна група?

- Не сме говорили нищо такова, а за чисто житейски проблеми. Обади ми се да ме пита кога ще ходя.

- И това е влязло в делото?

- Има го, да. Първо, това е незаконно.

- Дори само за това може да падне цялото дело.

- Подслушването на разговор на адвоката с клиента е незаконно. Той ми звъни по телефона от ареста и разговорът фигурира в кориците на делото. Защо фигурира? Ами тъй, да го има. В него няма нищо от т.нар. дейност на Петър Стоянов. Дори няма нищо от това, понеже такива помисли витаят в нечии глави, да манипулираме магистрати. Опазил ме Бог. Аз съм вярващ българин и като кажа нещо, мисля, че си стоя зад думите. Защото иначе ще бъда наказан. Дори и такова нещо няма. 

- Тоест прокуратурата няма никакви доказателства, нито е посочила и доказала мотивите за тези убийства…

- Тя прокуратурата си създава тяхната теза или, както аз се изразявам, създава си легенда. Например според нея Георги Вълев е бил ощетен и смятал по някакъв начин да си отмъсти на адвоката Лупов, защото адвокатът Лупов го бил предал – това е според прокуратурата. Същите чувства прокуратурата приписва на Вълев и по отношение на Румен Рачев, защото той бил взел повече пари от него, когато са водели преговорите с наследниците на покойния банкер Емил Кюлев. Аз продължавам да твърдя, че това е несериозно. Оттам насетне пък Вълев ангажирал Петър Стоянов и той срещу съответното заплащане създал организация.

- Да кажем колко е голямо това заплащане за едното убийство?

- Аз не знам по какъв начин са оформени сумите, но бяха от рода на 30–40 000 лв., нещо такова. Може и да са по-малки от това. Но има един проблем, на който нито един съдебен състав не иска да отговори – става дума за предаването на парите, единия път в хотел „Марица” в Пловдив, и другия път в хотела в Луковит. В единия случай, в Пловдив, свидетелят на обвинението Боян Джамалов твърди, че Петър Стоянов лично е присъствал на срещата и е взел парите. Забележете, че никъде обвинението не посочва конкретни дати за едно или друго събитие. При едни очни ставки Джамалов определи горе-долу времето, когато се е случило предаването на парите. 

- Но не и точна дата.

- Както казах, за точни дати никъде не се говори, но определиха горе-долу времето. При очните ставки той закова какво разбира под „края на март“ и „началото на април“. Те имаха голям проблем, дори чисто професионално, като са скалъпвали нещата. Не си бяха направили труда да извадят времето, в което Петър Стоянов не е в България. Още от първия момент подозирах, че това ще се случи, и навреме направих ксерокопие от паспорта на Петър Стоянов, защото после го скриха. От него се вижда, че срещата в хотел „Марица“, която се твърди, че е била, примерно, в периода 25 март – 7 април, на последния възможен ден от този предполагаем период – 7 април, Петър Стоянов се прибира от Щатите – както е видно от визите, от печатите. 

Прокуратурата започна да обяснява как от аерогарата можело да се стигне за 1 час, за половин час и т.н. до Пловдив. Само че ние имаме извадки и кога Стоянов е излязъл от аерогара София, защото това е станало вечерта, а Джамалов в своите свидетелства за срещата твърди, че било светло, през деня, и той видял как Петър Стоянов прибира плик, който му предава Георги Вълев. Пълни измислици. След като ги изобличихме, Шуменският съд каза, че може и да е на тази дата, ама може и да е в следващите дни. Кажете ми как да нарека това справедлив съдебен процес.

Ние просто няма как да се защитаваме. За другата среща в Луковит, за която разказва Лозан Цеков, обаче е още по-нахално. Лозан Цеков казва, че Петър Стоянов го изпратил в Луковит да вземе парите. Той отишъл, взел ги и като се върнал, казал, че иска да излиза в отпуск, и Стоянов му дал от пачката петстотин лева. Аз им представих доказателство, че за това време, за което Лозан Цеков твърди, че е занесъл парите на Стоянов в София, Петър Стоянов е на турне в Япония, а след това и в Щатите на състезание.

- Тоест той физически не е присъствал тук, за да вземе парите. 

- Тези неща са в делото. Не го знаеха, не си бяха направили труда да го прочетат и не бяха подготвили Лозан какво да говори. Това е голям проблем.

- Друг голям проблем е, че шефката на Шуменския окръжен съд г-жа Нели Батанова участва в разпити на подсъдими, на свидетели в нарушение на всички възможни процедури…

- Нарушение е, разбира се. Но за госпожа Батанова и нейната роля в това дело трябва да се направи отделно интервю. Сега ще ви обърна вниманието на следното: Шуменският съд и Върховният съд не ми отговориха на простичкия въпрос – един от т.нар. анонимни свидетели е разпитан от съдия от Шуменския окръжен съд в Русе. Никъде в делото няма доказателства кое е налагало съдия да отиде в Русе, а по-простичкото е било да бъде докаран в Шумен, ако има нещо да сподели. 

Но това, както и да е. Ами следващия момент, когато ние представихме с Петър доказателства – касови бонове от един дентален център във Варна. Преди аз да съм направил в съдебна зала искане и преди съдът да се е произнесъл, някой е извадил от компютъра на денталния център справка и я представил като доказателство, според която излиза, че лицето Петър Стоянов никога не е било клиент на тази клиника. Забележете, преди аз да съм направил искане и преди съдът да го е допуснал! Само че там справката излиза по часове. Не съм най-великият в техниката, но гледам – моето искане е от 10,30 часа сутринта на съответната дата в компютъра на денталния център, а справката е свалена в 9,30 ч. или в 9,45 ч. Значи преди аз да направя искането. 

- Те са предполагали, че ще го направите.

- Само че те го вадят от компютъра на фирмата, която обслужва компютрите на денталния център. Но пак не са си направили труда да проверят, че за времето, за когато ние твърдим, нищо не се е записвало и не е имало такава програма, а всичко се е записвало в тетрадки. Ние запитахме официално компютърната фирма и тя официално даде отговор, че в онзи период, за който се интересуваме, те просто не са обслужвали този дентален център. 

- Явно всичко се монтира и наглася…

- Това си е мое мнение, извън всичко друго, но си мисля, че в едни по-нормални времена тези хора щяха да си стоят в отдел „Оперативен“… Но това е друга тема.

- Значи нямаме мотив, нямаме доказателства за пари, нямаме и убийци – физически убийци.

- Не само убийци. Те не само твърдят за двама, които ги няма. За другите деяния – говорим за палежи, за нанасяне на побоя над адвоката Лупов, говорим за обвиненията в София – извършител според прокуратурата и възприето от съда – е покойник, едно момче, Драгомир от Самоков, който загива при катастрофа, бивш състезател по борба, след това започва да тренира сумо. Никой не си направи труда да установи към момента, за който се говори, че той е могъл да е извършител на такива деяния – побоя над адвоката Лупов, палежа на колата му в София, палеж на магазини, нанасяне на побой на един пострадал. Къде е бил той, защото ние твърдим, че към този период той все още е ученик в Самоков и не е знаел, че ще се занимава със сумо. След това – убитият адвокат Лупов в делото за нанесения побой е описал лицето, което му е нанесло побоя, като човек на трийсет и няколко години с такова и такова телосложение. Момчето, което твърдят, че е извършило това деяние, е на 19–20 години, още повече че приживе адвокат Лупов е разпознал човека, който му е нанесъл побоя. Само че той е защитен свидетел по делото, казва се Пламен Лаков. Пламен Лаков се явява и заявява простичко и ясно – „Атмаджов ми каза, че за 25 000 лв. да убия Лупов. Аз отказах”. А Петър Лупов го е разпознал като човека, който го е нападнал, след това е ходил при него по друг повод да го изнудва, за да каже кой му е дал поръчката за неговия побой. Той е споделил това и със съпругата си и тя в съдебно заседание го каза.

- Това е другият голям въпрос…

- Тук е още по-интересно – Петър Лупов в гаража, където е убит, е съвсем близо до дома, в който живее въпросният Пламен Лаков. И убитият е намерен от неговата приятелка, която не се обажда на полицията, когато намира адвоката Лупов убит, а първо се обажда на Пламен Лаков. И това по делото съществува.

- Тоест те не са разследвали друга версия за убийствата?

- Тази версия въобще я няма. Разпитвани са полицейските служители, но те вече бяха поставени в друга ситуация и не казаха всичко. Но те казват, а от това нямаше как да избягат, че Петър Лупов е разпознал Пламен Лаков. Но искал още веднъж да го види на живо, за да каже. Да не говорим, че ризата, с която е бил, е описана – дали е била с дълъг или с къс ръкав… Много по-късно адвокатът на семейство Лупови я предава с много голям зор и по нея има кръв от нападателя.

- Не е направена ДНК експертиза?

- Би трябвало. Но ако е написано в протокола, с който адвокатът предава ризата – че тя е с дълъг ръкав, еди-каква си на цвят. А в експертизата по делото пише – отвори се плик, изпратен от областната дирекция на МВР-Велико Търново, и се намери риза с къс ръкав и по нея няма никакво друго ДНК. Кое е вярно, не знам. Това е в кориците на делото, който иска, може да го види. Аз не съм ги създал тези документи, създали са ги съдът, прокуратурата, досъдебно производство – всичко си стои черно на бяло. Въпросът е един съдебен състав, който да се абстрахира от всичко и да съди по доказателствата. Това е големият проблем – да се съди по доказателства! За голямо съжаление това не се случва. Е, няма ли политика в това дело?

———————————————————————

Части от постановлението на прокуратурата, с което прекратява производството срещу петимата, посочени от Борисов и Цветанов за убийци на Юри Галев:

„Не е установено обвиняемият Петър Стоянов от неустановена дата през 2008 г. до 23.07.2010 г. в гр. София и в гр. Червен бряг да е образувал и ръководил въоръжена организирана престъпна група...

... в хода на разследването не са събрани категорични доказателства за това, че обвиняемият Янко Попов умишлено е склонил Петър Стоянов умишлено да умъртви Юри Галев. Въпреки положените усилия не се установи мотив за това ... Показанията на свидетеля Борислав Йорданов не са достатъчно логични и последователни и противоречат на показанията, дадени от защитения свидетел ...

 Същевременно всички близки до Юри Галев отричат да е споделял с тях за конфликт с обвиняемия Попов. Разпитани са като свидетели и лица, работили през 2009–2010 г. в ресторантите на пострадалия и на обвиняемия Попов, всеки от които също отрича да е видял или чул за конфликти между тях по повод конкуренция между двете заведения. Свидетели твърдят, че двамата били в приятелски отношения... 

Не са събрани безспорни доказателства и за това обвиняемият Петър Стоянов да е извършил престъпление по чл 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, пр. 2 ... от НК. Няма такива доказателства той да е имал причина да иска смъртта на Юри Галев и да е подбудил обвиняемите Костов, Иванов и Петков да извършат престъплението, за което са обвинени, нито за това преди и по време на извършване на деянието да е подпомогнал престъпната им дейност ... 

Не са събрани доказателства за плащания между обвиняемите преди и след 20.06.2010 г. ... 

Не са събрани никакви преки доказателства – самопризнания на обвиняеми, показания на очевидци, намиране на средството на престъплението и на годни дактилоскопни и/или биологични следи от местопрестъплението. Приобщените косвени доказателства, на първо място анализираната техническа експертиза на мобилните комуникации, както и свидетелските показания, не са достатъчни, за да обосноват обвинението по категоричен начин...

В настоящия казус не са събрани доказателства относно това, обвинения за подбудител и помагач Петър Стоянов и за обвинените за помагачи Васил Костов и Методи Иванов да са снабдили обвинения за пряк извършител Георги Петков с оръжието, с което е извършено престъплението.

Обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК е свързано с доказване на наличие на предварителна организация в спокойна обстановка, но срещу посочените лица не са събрани такива доказателства. 

Не са събрани доказателства за нито един от елементите на чл. 93, т. 20 от НК. Няма такива за структурирано трайно сдружение, тъй като няма данни за времето на продължителност на такава група. С оглед недоказването на деянието по чл. 116 от НК, недоказан остава и елементът относно целта на групата. Други престъпления, извършени в съучастие от тези лица в това производство, не са установени. За да е налице ОПГ, дейността не следва да се характеризира като инцидентна, т.е. по повод определено престъпление. В настоящия случай не е доказано по несъмнен начин дори съучастието на посочените лица в престъплението по чл. 116 от НК, още по-малко трайно сдружение между тях. Не е установено обвиняемия Стоянов да е инициатор за създаване на такава група, а останалите привлечени за това престъпление да са участници в нея.