Празникът на светите равноапостоли Кирил и Методий бележи началото си от средата на ХIХ век, в разгара на духовното възраждане на българския народ. Първоначално се свързва с училищните тържества, които били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва деня на светите братя. Съвременната историография приема, че първото честване става по инициатива на Найден Геров на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на 24 май. От 1968 г. Църквата се връща към датата 11 май. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на 24 май.
24 май през годините

 

Как е бил отбелязан празникът в столицата през 1931 г., разказва в статия вестник „Македония“:

 

„При хубаво пролетно време още към 9 ч. сутринта площадът пред храм „Св. Александър Невски“ започна да се пълни с ученици от всички столични училища. В 10,30 ч. в аналоя пред храма Н.В.П. софийският митрополит Стефан, в съслужение с няколко свещеници, отслужи молебен, предаван далеч около площада чрез 4 високоговорители. На молебена присъстваха министърът на народното просвещение Александър Цанков, други министри, членове от свитата на Н.В. Царя, столичният кмет, началникът на гарнизона, представители на македонската емиграция, ветераните – български и руски, много висши офицери и чиновници, гражданството и учащата се младеж.

 

След службата говори професорът от Духовната академия Ганчо Пашев, който подчерта подвига на светите братя, „които забравиха себе си, мислейки за народа“. След това големият хор от около 400 души на Драгия Тумангелов изпълни „Шуми Марица“ и химнът на Кирил и Методий.

 

Образувано бе шествие, начело с иконата на двамата солунски светци, група деца в народни носии, министрите, ветераните, организациите и учащите, която мина по булевард „Цар Освободител“, ул. „Търговска“, бул. „Дондуков“ и завърши на площад „Св. Неделя“. Учащите дефилираха в стройни редици, начело с музика, пред министъра на просветата. Манифестацията, която продължи повече от час и половина, приключи с колоездачите, ловците и граовската просветителна дружба. Следобед имаше забави по училищата, както и в Борисовата градина.

В провинцията денят на светите братя е минал също тържествено.“

 

А как се е чествал денят на солунските просветители през годините, най-добре говорят снимките.

 

Честване на деня на създателите на българската азбука Св.Св. Кирил и Методий, 20-те години на ХХ век

 

Ученици от 3-то отделение със своята учителка, заснети на 24-ти май, Долна Оряховица, 1924 г.

 

Ученици от 5 клас от село Лъжане със своя учител на 24 май 1931 г.

 

Шествие на ученици по бул. "Цар Освободител" в София на 24 май 1931 г.

 

София, молебенът в деня на Св. Св. Кирил и Методий на площад “Ал. Невски”, 24 май 1933 г.

 

София, манифестацията в деня на Св. Св. Кирил и Методий на площад “Ал. Невски”, 24 май 1933 г.

 

София, манифестацията в деня на Св. Св. Кирил и Методий на площад "Александър Невски" - студентството акламира военния министър генерал Александър Кисьов, 24 май 1933 г.

 

Гимназиален хор на честването на празника на българската писменост и Светите братя Кирил и Методий, София 24 май 1939 г.

 

Честване на 24-ти май през 30-те години на ХХ век

 

Манифестация на студенти по случай 24 май, София 1941 г.

 

Учител произнася празнична реч пред учениците от село Манастирище, Оряховско. 24 май 1942 г.

 

Ученици от 4-то отделение преминават пред Народното събрание в деня на Българската писменост, София, 24 май, 40-те години на ХХ век

 

Учител и учениците му от 4-то отделение преминават пред Народното събрание, София, 24 май, 40-те години на ХХ век

 

Н.В.Цар Борис III, министър-председателят проф. Богдан Филов, Княз Кирил, министърът на войната ген. Теодоси Даскалов и др. поздравяват ученичките от Първа софийска девическа гимназия на тържествена манифестация по случай 24 май, София, 40-те години на ХХ век

 

Студентки на манифестацията 24 май 1951 г.

 

София, снимка за спомен на студентки от манифестацията на 24 май 1951 г.

 

София, снимка за спомен на ученици на 24 май 1958 г.

 

Шествие на ученици по случай 24 май, София 1963 г.

 

София, манифестация по случай 24 май, площад “Девети септември (сега “Батенберг”), 70-те години на ХХ век

 

Празненства по случай 24 май - денят на славянската писменост пред бившия царски дворец в София, 1979 г.

 

Ученици от училищен оркестър се разсвирват за участие в манифестация по случай 24 май, София 1989 г.

 

След манифестацията на 24 май, София 1989 г.

 

Карикатура на Райко Алексиев, публикувана във вестник "Щурец", май 1938 г.

- Братко Кириле, иди кажи на ония, дето са вътре, да научат добре азбуката, та да знаят, че свобода и слободия не е едно и също.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

19 коментар/a

ИЗГУБЕНА БЪЛГАРИЯ на 24.05.2019 в 17:00
Какво да добавя?!
passer-by на 26.05.2019 в 12:53
кирил и методий са византийски чиновници, изпратени от византийския император да разпространят източно-православното християнство сред славянските племена на територията на днешните чехия, словакия и унгария, в конкуренция с немските католически духовници. за целта им е било възложено да разработят подходяща азбука, кореспондираща с езиците на тези племена. а за България византийската държава и църква изобщо не са предвиждали славянска азбука, защото намеренията им са били да АСИМИЛИРАТ и ПОГЪРЧАТ българското население... в крайна сметка кирил и методий са създали азбука - т. нар. "глаголица", която не се е наложила като писменост в бохемия, моравия и панония, тъй като е срещнала яростна съпротива от католическите духовници, франкската държава и папата. след смъртта на кирил /предполага се, че не е от старост/ и заточението на методий, на техни ученици е разрешено от българския цар да се заселят у нас и впоследствие в Преслав от тях е създадена нова азбука, съответстваща на особеностите на българския език. а тази азбука /по същество - изключително и само българска/ е наречена "кирилица" от нейния създател константин в памет на...кирил.
ЗАГУБЕНА БЪЛГАРИЯ на 27.05.2019 в 10:27
Така, така. В Хърватия се налага глаголицата за азбука, понеже по това време в среднодунавската низина ги няма маджарите. Сърбите по-късно от нас /понеже те са цървуланковци според Багренородни/ възприемат кирилицата/климентицата и тази азбука се оформя в т.нар. босанчица, т.е. сръбска азбука. И наистина е босанчица, понеже това е истинската Сърбия, а земите до Подринието, т.е. тези до водосборния басейн на Дрина - са си винаги били и са останали български. По цяла Морава с изключение на т.нар. Сръбска Морава, която не е Западна, а Моравица покрай Иваняне. Затова днешна Сърбия съвсем резонно се връща към българските си корени, понеже с изключение на западната й половина, това са стари и изконни български земи, етнически при това! "Посърбили се", за да "християнизират" еретиците в Босна, бивши богомили, а после мюсюлмани ... останали си такива до днес! От тази година в Сърбия 24 май е официален празник! За Влашко и Молдова няма какво да говорим, просто държава на италиански цигани от XIX век. Само изложбата на първия румънски музей в Брашов разкрива цялата истина за загубата на всякаква памет и ... естествено след нея и ... идентичност! Празнува се от 11 май 1851 година, понеже тази година е първа за която важи страшния ТОМОС на Вселенската измишльотина, че признава от 29 юни 1850 година автокефалията на Елинската новогръцка православна църква и българите искат съвсем резонно ... РАЗВОД! Понеже дотогава всичкото православно на Балканите и в Анадола се броило гръцко, което не е истина. Пък после Фалмерайер не бил прав ... За Турция и турците също няма какво да говорим ... и те били дошли от ... Памир като нас. Иначе със същите претенции като (ново)гърците /към Елада и Византия/ - към османското и ... ислямското наследство.
Тихомир Томов на 27.05.2019 в 18:49
Естествено , че има за добавяне : Не се виждат охранители и мутри по време на шествията !
Eisblock на 24.05.2020 в 13:17
Честит 24-май на всички чувстващи го, тачещи го и следващи смисъла му, хора!!! (На друго място споделих за чувството как 24-май сега някак си се принизява...)
За кирилицата на 24.05.2020 в 18:12
В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред някои неславянски народи в Русия. Кирилицата е в основата на официалната писменост на Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век се е използвала и в Румъния.
Helleborus на 24.05.2020 в 18:48
Интересно е да се наблюдава в ретроспекция пришествието на комунизма. Празникът е християнски, тъй като е празник на Словото и духовните хора винаги са го разбирали като творческото слово на сътворението, което ни обновява и чиято слава сме видели в лицето на Сина Божи. Разбира се, има и линеарна писменост, която е развивана също от духовни хора, от пак дадените ни отгоре древни свещени знаци (йероглифи и руни), за да стане на бохарица или глаголица и това е ставало отново под диктовката и за целите на Провидението. Божието дело е винаги ограбвано от бездуховния свят, за да се изпъчи той и закичи с чужди плодове, византийците си присвояват делото на светите братя, макар че недвусмислено последните са свидетелствали за гоненията против тях от точно тази посока. После комунизмът превръща този празник в празник на комунистическата бездуховна просвета и се вижда как постепенно от снимките изчезват свещениците, докато се стигне до днес. Когато на нито един репортаж, в нито една статия не се вижда водителството на свещеник и го няма поклонението пред Този, Който ни е вдъхнал речта и способността за говорене, като ни е вдъхнал всъщност от Своето жизнено дихание. Казваме, че е празник на науката и културата, понеже може да избутаме на преден план всякаква човешка наука и култура и да почетем там нашите си хора. Така това е празник и на онези „учени“, написали феминизма и джендърната идеология, на други „учени“, създали македонския език или трети и до днес поддържащи измамата, че българският народ е съставен етнически от нещо по-различно от чисти траки. Този празник трябва да бъде очистен от светската претенция и да остане християнски празник на словото и доколкото е празник и на нашата азбука, да почита по-просветено делото на светите братя. Които НЕ са измислили нова азбука (след като тя се открива хиляди години по-рано), а са я възвърнали към нейната свещена употреба, под самия височайши нос на византийския диктат. Подвигът на братята е, че възродиха народа ни и го възвърнаха към древните му корени на народ на словото и просветител, като без война и кръвопролитие, спечелиха битката за България, водена срещу нея от един от най-военолюбивите народи на света, владеещ еднакво добре и меча и измамата.
без имена на 24.05.2021 в 09:27
Без значение политическия режим в страната празникът се е чествал всенародно с манифестация на учениците-от най-малките до студентите. На 23 май украсявахме училището с венци. На 24 май сутринта суматоха в къщи да се приготвим, да не закъснеем за манифестацията, чуваше се вече духовата музика на някое училище. Родителите-ние ще застанем там, като минаваш погледни ще ти махаме с ръка. Гордостта, когато по високоговорителя съобщават името на училището ти. Всички радостни, музика, цветя, празнично настроение. Защо премахнаха манифестацията? Най-хубавата, най-чаканата, най-доброволна манифестация. Изгубеният празник. Мъчно ми е.
Св.св. Кирил и Методий са българи изпратени от българския княз Борис-Михаил на мисия по българските земи на 24.05.2021 в 10:20
. Данаил Светогорец – монах от българския атонски манастир „Свети Георги Зограф“ превеждайки през 90 –те години на 18 век на гръцки разказ за Кирил и Методий изразява свое мнение, вероятно подплатено с документи налични в светата обител. Отец Данаил смята , че Кирил и Методий са съставили новата писменост непосредствено за българите . Светите братя са превели свещенните книги не на църковнославянски, а именно на български език и са проповядвали християнството не на кого да е , а на българите. И въобще никъде не са ходили с християнски мисии./ О.А.Дубовик „Религия и церков в болгарский исторический мысли 17-18 вв.//Церковь в истории славянских народов.М.,1997/ Отец Спиридон Габровски е авторът на „История во кратце о болгарском народе словенском“/1792 г./ . Говорейки за нерадостната съдба на българите под османския гнет пише , че за разлика от българите русите не са имали „нито градове, нито села“ и са търпели поражения от българските владетели. Според него именно българите са открили пътя на русите към цивилизацията основавайки първия град в техните земи – Новгород. Известният у нас съветски академик Д.С.Лихачов заявява: „… Уже древнерусский язык (язык Древней Руси) приобщился к богатству других языков - в первую очередь литературного староболгарского, затем греческого (через староболгарский и в непосредственных сношениях), скандинавских, тюркских, финно-угорских, западнославянских и пр. Он не только обогатился лексически и грамматически, он стал гибким и восприимчивым как таковой.
Солунската легенда за св. Кирил на 24.05.2021 в 10:26
Солунската легенда „Кьириле, Кьириле иди вь землю и в иезики словинскьие се рекше блъгаре, тебе бо рече гь оуверити их и законь дати имь”. Новобългарски превод: „Кириле Кириле, върви в земите на тези, които по езиците словенски се наричат блъгари, тебе е предопределено да ги увериш и закон да им дадеш.“ Кирил смята че „блъгарите” трябва да имат и своя „блъгарска земла” и тръгва да я търси стигайки накрая до Солун. И изведнъж чува „блъгъръ говорещи” – български говор. Провидението във вид на гълъб му донася свитък и когато го скрива в пазвата си, свитъка му придава чудодейните си свойства и той научава речта от свитъка и освен това се изтрива от паметта му гръцкият език. За Кирил чуват българите и под Солун се събират българските князе Десимир Моравски, Радивой Преславски и др, които воюват три години за правото Кирил да йм бъде предаден, като казват „дайте ни човека, който за нас е изпратен”. Става ясно ,че Кирил е изпратен . Ако разгледаме историческите карти на България от времето на Борис I, ще видим че те обхващат и земите на племената за които говорихме по-горе – Македония, Илирия, Епир и част от Тесалия. И не случайно дори и сега болшинството топоними с името българи и България се срещат именно там. Макар и минали през специфичната гръцка фонетика и видоизменени от оригиналните български наименования. „Могат да бъдат посочени следните по-характерни примери: λίμνη τοῦ Βούλγαρα, Vulgaria (езеро в Акарнания), Βουλγάρινη (село в Тесалия), Vulgar(is) (поток и планина в Тесалия), Βουλγάρα (връх в Тесалия), Βούλγαρι (село в Халкидически полуостров), Βουλγάρο (село в северозападния край на остров Тасос), Булгариево (село северозападно от Смолян), Βουλγάρικο (местност при Генадио в Епир).”
Д-р Ганчо Ценов за мисията на св.св.Кирил и Методий на 24.05.2021 в 10:46
В „Кроватова България и покръстването на българите“, стр. 106 и 107, сме посочили, че в панонското Кирилово житие са приписани на Ростислав Панонски дела, които са били извършени от българския цар Михаил в България. Тоест — български работи са отбелязани като словянски работи. Същото е и с панонската легенда или Методиевото житие, на което се опира Ягич. В това житие се казва, че словянските князе Растислав и Светополк проводили пратеничество до цесаря Михаил, което му казало, че при словяните дохождали разни учители, които различно ги учели. Понеже словяните били прости хора, те помолили Михаил да им изпрати човек, който да ги научи на истината. Цесар Михаил им изпратил философа Константин и брата му Методий, които според Ягич били превели Св. писание за славяните в Панония. А че тоя цесар Михаил е бил българският цар Михаил, няма значение. Тук няма да разправяме тая история, ще кажем само, че и тая легенда приписва на панонците работи, които са извършени от българи“.
Един унгарец се опитва да ни отвори очите за мисията на светите братя по българските земи. Д-р Васил Киселков и неговият труд за Св.св. Кирил и Методий на 24.05.2021 в 10:55
А неговият труд „Кирил и Методий в българската Моравия“ можете да прочетете тук: П. Юхас. Кирил и Методий в българската Моравия - Индекс www.promacedonia.org › pjm .......... Авторът на „Славянските просветители Кирил и Методий“ д-р Васил Киселков сочи и езиковедските факти в полза на твърдението си, че Кирил и Методий са българи. „В старобългарската азбука съществуват особени букви. Такива са ж, ч, ш, чийто гласеж и днес мъчно учленяват родените и останали да живеят в България гърци; буквите ъ и ь, с които старите книжовници отбелязвали два сродни, но все пак различни гласки на някогашния ни език; буквите „голяма и малка носовка”, с които са били отбелязвани носово произнасяните самогласки о, (а, у) и е....(с. 44)” и т.н. Примерите, които дава от езиково-гласежен характер Киселков са много и те не са във възможностите дори и на грък полиглот, а с тях може да се справи само граматик, за когото славянския е бил поне на ниво „майчин език”. Делото на д-р Киселков бе съзнателно потулено за да не се оспори тезата на съветските учени, че Кирил и Методий са гърци. И всичко това е следствие от тезата, че Москва е Третия Рим, т.е. руската държава е фактическия наследник на Византия - Втория Рим.
зелен чорап от НАТО на 24.05.2021 в 11:55
Истинският национален празник!!!!!!!! Който не разделя народа като 3 март на българи и русофили.
thenewone на 24.05.2021 в 15:28
Преди около 25 години ена купчина седесари подкрепиха един афстриец да сме заменили кирилицата с латиница. Ма щото светът бил вече такъф, компютрите, клавиатурите и т.н. Гледам ги и днес напоително ни разказват за духовност, за калиграфични очертания на буквените знаци. Но, ако им припомниш афстриеца, ще се изпулят: "Не бях аз!"
thenewone на 24.05.2021 в 15:33
@Helleborus , човек да спори с Вас, е като да задигне близалката на първолак. Цитирам Ви: "как постепенно от снимките изчезват свещениците". Ми аз гледах снимките от преди 44-та. Не видях поп.
thenewone на 24.05.2021 в 15:44
@Helleborus , бихте ли ни сфетнали кои са каноничните езици за православните служения? Българският сред тях ли е? Сепак, избройте ги. Апропо, защо ни съдирате зрението с логореите си? Във форум се пише синтезирано. Повече - в научни публикации.
Живка Павлова на 24.05.2021 в 22:43
Има един филм на Адела Пеева - „Да живее България“, който, макар да е доста провокативен по замисъл, не мога да не призная, че в него има за всекиго по нещо, което да го развълнува. Е, аз си харесах онази пълничката учителка, мисля, че от Стара Загора беше, която току се появяваше в кадър и пееше с децата възрожденски песни, учеше ги кои са Ботев и Левски. Та на днешния ден се сетих за нея, надявам се да е жива и здрава тази учителка, искам да я поздравя с празника - нея и всички учители, които чрез словото пазят и възпроизвеждат несломимия българския дух!
trassporter на 26.05.2021 в 17:44
В материала основно се третира как е празнуван 24 май на основата на снимки. Много форумци се отплескват и теоритизират не на място. Добра инициатива на Гласове, дано се повтаря и за други празници. Интересни коментари би направили професионални фотографи? В една от снимките по време на Народната Република ясно се виждат комунистически символи на 24 май. Реципрочно уважаваната редакция би трябвало да покаже и вдигнати ръце за хитлеристки поздрав на манифестиращи на 24 май през 1942 - 44 години. В LOSTBULGARIA и други архиви такива снимки има.
Звън® на 28.05.2021 в 15:56
Колко по-одухотворени и будни изглеждат лицата от старите снимки! Или пък може би се лъжа...

Напиши коментар