- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 101
- 9
- На първо място свидетелите Калин Георгиев (бивш главен секретар на МВР по времето на Цветанов) и Станимир Флоров (бивш началник на ГДБОП по същото време) убедили състава на Софийския апелативен съд, че министърът е постъпил правилно, като отказал СРС, защото те му обяснили, че ще бъде нанесена вреда на друго паралелно разследване, ако бъдат приложени СРС спрямо Орлин Тодоров и останалите.
- Грешно формулирано обвинение от прокуратурата срещу Цветанов - за престъпление срещу правосъдието. Според съда трябвало да бъде обвинен за престъпление по служба, тъй като министър на вътрешните работи не попадал в кръга на длъжностните лица, които могат да възпрепятстват правосъдието по смисъла на Наказателния кодекс.
- Липсвал важен елемент в обвинението, а именно не е посочена специалната цел - "да избави от наказание някого, което му се следва по закон". Дори да бъдело възможно да се извърши "престъпление срещу правосъдието" от вътрешния министър, липсата на специалната цел е съществено процесуално нарушение.
- Празнота в закона пречи да бъде осъден, въпреки че не е имал право да преценява дали да разреши, или да откаже СРС.
Това би могло да бъде най-краткото резюме на мотивите към оправдателната присъда на Цветан Цветанов от Софийския апелатавен съд в състав Маргарита Шербанова (докладчик), Петя Шишкова (председател на състава и зам.-председател на САС) и Милена Панева.
(Докладчикът Шербанова /обичайно мотивите се пишат от докладчика/ е съдия в САС от 2014. Тя влиза във високата апелативна инстанция след външен конкурс, до оня момент е била адвокат. Това означава, че съдия Шербанова не е несменяем магистрат, тъй като няма 5 години съдийски стаж, след който се придобива несменяем статут.)
До оправдаването на бившия вътрешен министър се стигна през драматични обрати на процеса. Цветанов беше осъден на първа инстанция (СГС) и на втора (САС) на 4 години затвор, но ВКС върна делото на САС с мотив за липса на безпристрастност, с едно особено мнение.
Показанията на Калин Георгиев и Станимир Флоров решаващи, Георгиев поема отговорността
Калин Георгиев свидетелства пред съда, че е посъветвал министъра да не подписва разрешенията за СРС, тъй като имало опасност да се разкрият "оперативни способи". Бившият главен секретар обяснява, че по същото време на разследването на Орлин Тодоров имало и разработка срещу полицейски началник, за когото се е смятало, че е близък с бившия шеф на РЗБОП.
Освен това в МВР имало инструкция за реда, по който да се процедира при постъпване на искане за използване на СРС, и Цветанов последвал инструкциите в нея – допитал се до професионалното мнение на главния секретар. Наред с това се оказало, че нямало връзка между Тодоров и въпросния полицейски началник, затова съдът приема, че не се потвърждават показанията на свидетели, работили по разработката срещу Тодоров, за натиск от страна на ръководството да спрат да разследват бившия шеф на регионалния БОП и останалите двама служители.
Констатации в обвинителния акт са базирани практически на белетристично разгръщане на очертаната от доказателствата картина на разследваните събития, основано на някакво вероятностно знание, нямащо оправдание в доказателствата, пише съдът и добавя, че този подход неправилно е бил възприет и от първостепенния съд, който е пренебрегнал показанията на Цветанов и Георгиев за сметка на виждането на прокуратурата.
Погрешно формулирано обвинение - най-изненадващата констатация в мотивите
Че прокуратурата е трябвало да привлече Цветанов за престъпление по служба, а не за престъпление срещу правосъдието, е най-озадачаваща констатация в мотивите на САС, като се има предвид, че такава грешка досега не откриха три съдебни състава на всичките три възможни инстанции. Според този състав на САС вътрешният министър нямало как да бъде изправен на съд за престъпление срещу правосъдието по чл. 288 от НК, тъй като той не е бил орган на наказателното производство.
(Възникващият автоматично въпрос как тогава възможните престъпления на цял набор от лица, които не са органи на наказателното производство, са включени именно в главата "Престъпления срещу правосъдието", ни принуди да се обърнем към специалисти по наказателен процес, но те само вдигнаха рамене. Например свидетели по дела - за лъжесвидетелстване, надзиратели в затвор - за подпомагане на затворник да избяга - как те могат да бъдат изправени на съд за престъпления срещу правосъдието?)
Според тълкуването на САС по този текст могат да отговарят следователи, прокурори и съдии, но не и министърът на вътрешните работи. Следва укор към първоинстанционния съд, който пръв осъди Цветанов:
Не създава база за нови теоретични тенденции в това отношение фактът, че към времето на инкриминираните събития министърът на вътрешните работи е бил единственият орган, ангажиран с даването на разпореждане за прилагане на СРС, както се е аргументирал първостепенния съд.
Нещо повече. Според САС даването на разпореждане от страна на министъра на вътрешните работи към съответните специализирани структури на МВР за прилагане на СРС не е наказателно-процесуална дейност, защото осъществяването на тази дейност е прерогатив единствено и само на органите на наказателното производство, каквито НПК е определил съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и разследващите органи, които в дейността си са подчинени на принципите като независимост и безпристрастност.
И още: Ясно е, че министърът, вкл. и министърът на вътрешните работи, не е и не може да бъде независим от изпълнителната власт. В този аспект постановката на въпроса: има ли министърът на вътрешните работи правомощия във връзка с наказателно преследване е най-малко неуместна. Такава концепция като заложената от първостепенния съд в постановената от него присъда е невъзможно да съществува в правова държава, доколкото, освен всичко останало, противоречи и на вековната теория за разделението на властите, мотивира се САС.
(Възникващият автоматично от цитата въпрос не се обсъжда в мотивите: дали сме правова държава, щом разследващите органи са част от структурата на МВР, тоест част от изпълнителната власт и въпреки това са натоварени с процесуални функции?)
Липсва в обвинението "специалната цел" - и този недостатък чак сега е открит
Дали е искал Цветанов да избави някого (и кого) от наказание, е специалната цел, която задължително трябва да фигурира в обвинителния акт, но липсва и това е съществено процесуално нарушение, казва САС.
Съдът е следвало да откаже да разгледа този обвинителен акт още на етапа на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Като не го е сторил, от своя страна е нарушил правото на защита", посочва САС.
Въпреки това с оглед постановената оправдателна присъда наличието на процесуално нарушение е ирелевантно, казва съдия Шербанова за нарушението, което е съществувало, преди да се е появила оправдателната присъда.
И все пак... Цветанов не е имал право да преценява дали да откаже СРС, или да ги разреши, признава и този състав на САС
Мотивите на САС за оправдателната присъда се очакваха нетърпеливо от всички, които познават Закона за СРС и НПК именно за да се види как съдът ще докаже, че вътрешен министър може да постави финалното "Не" за прилагане на СРС, когато СРС са поискани в хода на заведено досъдебно производство от прокуратурата (не дори от служба на повереното му министерство) и са разрешени от съда по предвидения от закона ред.
Видяхме: И този състав на САС, както всеки съдебен състав досега и от трите инстанции, включително и ВКС, който върна делото с други мотиви, не каза, че министърът има оперативна самостоятелност да преценява, след като съдът е дал разрешението за СРС, и да резолира с "Не" в конкретния казус.
Настоящият съдебен състав не споделя виждането на защитата, че подсъдимият е разполагал с оперативна самостоятелност. Различията между двете хипотези се изразяват в това, че при обвързаната компетентност органът на изпълнителната власт, издавайки индивидуалния административен акт, какъвто е разпореждането по реда на чл.16 от ЗСРС, разполага само с една законосъобразна възможност за действие. При оперативната самостоятелност му е предоставен избор за целесъобразност между поне две възможности, всяка от които е еднакво законосъобразна. Прегледът на правните норми, уреждащи реда за използване на СРС към датата на инкриминираните деяния, дава основание за категоричен извод, че на органа по чл.16, ал.1 е предписано точно определено поведение без възможност за отклонение от него, посочва апелативният съд.
Но как в такъв случай е оправдан? Празнота в закона пречела да бъде признат за виновен
В противоречие с цитираната по-горе част от мотивите съдът е приел, че в конкретния случай Цветанов не е действал неправомерно, тъй като празнина в нормативната база е поставила министъра в ситуация да не изпълни закона.
Не било указано никъде кой точно е задължен да проследи за наличие на пречка за прилагане на СРС, ако се появи такава
А пречката се е появила след показанията на Калин Георгиев (виж началото) - това са опасенията за паралелната разработка и да не се разкрият "оперативни способи".
Ето как съдът след категоричното си потвърждение, че министърът не може да откаже СРС, започва да търси ключа за оневиняването му и как го открива:
Няма как да се приеме, че императивните норми на чл. 175 ал.2 от НПК и чл. 16 ал.1 от ЗСРС задължават министъра да разпореди на своите подчинени незаконосъобразни действия, и именно поради това становището на съда е, че става въпрос за празнина в нормативната уредба, която следва да бъде преодоляна чрез тълкуване. Като е разпоредил неприлагане на СРС, поради това че съществува опасност от разкриване на оперативните способи, подсъдимият е влязъл в правомощията на свой подчинен – директора на СДОТО, което не му е забранено от закона с оглед на принципа, че който може повече, може и по-малко. Подобно поведение не е неправомерно, тъй като е насочено единствено към постигане на бързина в процедурата, без да променя резултата от нея по същество", се казва в мотивите на САС. Ето защо съдът прави извод, че Цветанов не е иззел функции на представител на съдебната власт, а на свой подчинен от системата на изпълнителната власт, поради което с поведението си не е засегнал съществуващото разделение на властите.
С две думи - съдът просто е трябвало да приеме за напълно достоверна тезата на Калин Георгиев и Станимир Флоров (за съвета към министъра поради опасността да се разкриело нещо от оперативните тайни способи), - ако съдът беше поставил под най-малко съмнение тази теза, оправдателната присъда на Цветанов нямаше да може да бъде "написана". Дори от най-благожелателния съд към бившия министър и сегашен шеф на националня предизборен щаб на управляващата партия.
Двата последни обширни цитата от мотивите обаче - коментират юристи - улесняват прокуратурата да изготви касационен протест до ВКС "като по учебник". Стига истински да желае успеха си.
