Почти всеки световен изпълнител има в репертоара си произведение на Прокофиев и това не е случайно – според редица анализатори, той е един от най-харизматичните композитори на 20 век. Окуражавам ви от десетките произведения, които ви предлагам, да изберете поне едно, дори и за най-скромната фонотека. Приятно слушане!
Великите интерпретатори на Сергей Прокофиев

 

Концерти за пиано и оркестър № 1–5

DECCA, 1974–75, 2CD

Владимир Ашкенази, Лондонски симфоничен оркестър, Андре Превен

Ашкенази е титулярен интерпретатор на Decca в областта на руската музика, а известни са и амбициите на Превен в този репертоар. С концертите за пиано на Прокофиев, те са се справили повече от успешно и интегралът им остава най-добър вече почти петдесет години. Принос за това имат както Лондонските симфоници с тяхната богата звукова палитра, така и звукозаписните тон инженери на Decca, които са осигурили отлично качество на записа. Чуйте:

 

 

EMI, 1974, 2CD

+ Прокофиев: Увертюра по еврейски теми, “Мимолетни видения”

Мишел Беров, Оркестър “Гевандхаус”, Лайпциг, Курт Мазур

Френският пианист Мишел Беров определено има афинитет към музиката на ХХ век (нека си припомним “Погледите” на Месиен и паметното му участие в легендарния запис на “Квартет за края на времето” от същия автор). Този комплект на достъпна цена е свидетелство, че Беров свири отлично и Прокофиев, с помощта на великолепния акомпанимент на Курт Мазур и дирижираните от него лайпцигски музиканти. Чуйте Втория концерт:

 

 

Концерт за пиано и оркестър № 1

EMI Studio Plus, 1977

+ Чайковски: Концерт за пиано и оркестър № 1 (Филаделфийски оркестър, Мути); Тема и вариации оп. 19 № 6; Балакирев: “Исламей”

Андрей Гаврилов, Лондонски симфоничен оркестър, Саймън Ратъл

Виртуозно и емоционално изпълнение, в което Гаврилов е подкрепен от великолепния акомпанимент на Саймън Ратъл. Дискът е допълнен щедро и със стил – общата му продължителност е 74 минути и освен концерта на Прокофиев включва още няколко прочути руски произведения, сред които и Първия концерт за пиано на Чайковски, и “Исламей” на Балакирев. Задължително издание за любителите на руската музика.

 

DG, 1993

+ Прокофиев: Концерт за пиано и оркестър № 3

Евгений Кисин, Берлинска филхармония, Клаудио Абадо

Изпълнението на Кисин е не просто виртуозно – от него се излъчва неповторим аристократизъм, умело подчертан от сдържания акомпанимент на Берлинските филхармоници, дирижирани от Клаудио Абадо. Възхищението нараства допълнително, когато, разглеждайки диска научавам, че записът е осъществен по време на концерт. Напълно заслужава да го намерите, като се има предвид, че допълнението е Третият концерт, записан със същата изумителна прецизност, отново по време на концерт.

 

Концерт за пиано и оркестър № 3

DG The Originals, 1969

+ Равел: Концерт за пиано и оркестър в сол мажор

Марта Аргерич, Берлинска филхармония, Клаудио Абадо

Ако концертите за пиано на Прокофиев не попадат сред предпочитанията ви, аз ви препоръчвам да се ограничите (или да започнете – кой знае?) с този диск, който напълно заслужава мястото си в легендарната серия на Deutsche Grammophon “Оригиналите”. Виртуозна и вихрена интерпретация, в която е трудно да определите кое ви е възхитило повече – енергичният тон на започваща кариерата си Мартичка (тогава Марта Аргерич е била на 26 години) или акомпаниментът на Клаудио Абадо (34-годишен в момента на записа). Чуйте:

 

 

DG, 1993

+ Прокофиев: Концерт за пиано и оркестър № 1

Евгений Кисин, Берлинска филхармония, Клаудио Абадо

Още едно изпълнение на Третия концерт, което ще остане в историята на звукозаписа. Двадесет и пет години след историческия запис с Марта Аргерич, Абадо отново акомпанира на гениален млад пианист, който прави чудеса с тази непосилна партитура. Въпреки сравнително краткото си времетраене, дискът си заслужава отвсякъде.

 

Концерт за пиано и оркестър № 5

DG The Originals, 1959

+ Прокофиев: Соната за пиано № 8, “Мимолетни видения” оп. 22/3, № 6 и 9

Святослав Рихтер, Варшавска филхармония, Витолд Ровицки

Рихтер е ненадминат в руския репертоар и почитателите на Прокофиев със сигурност няма да пропуснат този диск от серията “Оригиналите”, допълнен със Соната № 8 и две “Мимолетни видения”. Акомпаниментът на Варшавската филхармония, дирижирана от Ровицки, е сдържан и стилен, подобен по звучене на руските оркестри. Стерео записът от далечната 1959 г. е изненадващо свеж и пълноценен.

 

Концерт за цигулка и оркестър № 1 оп. 19

TELDEC, 1994

+ Шостакович: Концерт за цигулка и оркестър № 1

Максим Венгеров, Лондонски симфоничен оркестър, Мстислав  Ростропович

Младият руски цигулар свири с невероятни за възрастта си (в момента на записа той е 20-годишен) концентрация и виртуозност. Той интерпретира сложния концерт със спонтанност и жизненост, подпомогнат, разбира се, от безукорния професионализъм на Ростропович. Допълнен с Първия концерт за цигулка на Шостакович, този диск е в първата десетка на задължителния руски репертоар  (за същия запис споменах и в статията ми за Шостакович). Чуйте: 

 

 

EMI, 1973

+ Прокофиев: Концерт за цигулка и оркестър № 2

Ицхак Перлман, Симфоничен оркестър на BBC, Генади Рождественски

Легендарно изпълнение на младия Перлман, което остава и до днес сред най-добрите постижения в интерпретациите на този труден за изпълнение концерт. Генади Рождественски се справя отлично като гостуващ диригент на оркестъра на BBC, а записът на EMI е реалистичен и обемен. Този диск съдържа и двата концерта на Прокофиев. Много силна препоръка!

 

Концерт за цигулка и оркестър № 2 оп. 63

TELDEC, 1996

+ Шостакович: Концерт за цигулка и оркестър № 2

Максим Венгеров, Лондонски симфоничен оркестър, Мстислав Ростропович

Максим Венгеров отново е на първо място в съзнанието ми, когато се опитвам да откроя ключовите интерпретации на Втория цигулков концерт на Прокофиев. Две години след успеха на първия диск, Венгеров, Ростропович и Лондонския симфоничен оркестър са се събрали отново, за да продължат своето пътешествие в дебрите на руската музика. Резултатът е един шедьовър – по-интересен дори от първия диск.

 

EMI, 1973

+ Прокофиев: Концерт за цигулка и оркестър № 1

Ицхак Перлман, Симфоничен оркестър на BBC, Генади Рождественски

Перлман е убедителен и виртуозен и във Втория концерт, а подобно на Ростропович  двадесет години по-късно, Рождественски е съумял да накара английски оркестър на произведе характерното руско звучене – агресивно, но и меланхолично, в особеното приглушаване на щрайха и медните духови. Чуйте: 

 

 

RCA VICTOR RED SEAL, 1959

+ Сибелиус: Концерт за цигулка и оркестър оп. 47; Глазунов: Концерт за цигулка и оркестър оп. 82

Яша Хайфец, Бостънски симфоничен оркестър, Шарл Мюнш

Легендарният Хайфец свири с увереност и дълбочина, които може би не достигат до гениалните цигулари от първите две препоръки. Акомпаниментът на Мюнш, от друга страна, е по-стандартен от този, осигурен от двамата велики руснаци. В крайна сметка този диск може да бъде препоръчан с чиста съвест, защото освен отличния Прокофиев, в него ще намерите концертите на Сибелиус и Глазунов, изпълнени отново от Хайфец.

 

Любовта към трите портокала, Скитска сюита, Стоманеният скок – сюити

EMI Rouge Et Noir, 1959, 2CD

+ Стравински: “Пролетно тайнство”, “Петрушка”, “Пулчинела”, Дивертименто

Оркестър на Френското радио, Оркестър Филхармония, Игор Маркевич

Няма да откриете по-вдъхновено и едновременно с това автентично руско изпълнение на тези три сюити от записите на Маркевич. Великият диригент е вдъхновил оркестъра на Френското радио (“Любовта към трите портокала” и “Скитска сюита”) и лондонския оркестър Филхармония (“Стоманеният скок”) за едни наистина брилянтни интерпретации. Произведенията на Стравински са интерпретирани също с невероятен емоционален интензитет. Записите са монофонични, но с отлично качество за далечната 1959 г. Определено един от най-стойностните дискове в колекцията “Червено и черно” на EMI.

 

Петя и вълкът оп. 67 (Peter and the Wolf) – симфонична приказка за деца с разказвач

DG, 1986

+ Прокофиев: Симфония № 1 оп. 25 “Класическа”, Увертюра по еврейски теми оп. 34 б, Марш оп.99

Камерен оркестър на Европа, Клаудио Абадо

Това е един от най-стойностните дискове, посветени на творчеството на Прокофиев в цялата световна дискография. Симфоничната приказка “Петя и вълкът” е изпълнена с нежност и финес от младите музиканти на Камерен оркестър на Европа, под вещото ръководство на Клаудио Абадо. За изпълнението на „Класическа симфония” ще имам удоволствието да споделя малко по-надолу, но бързам да ви съобщя, че то просто е най-завладяващото от всички достъпни в момента версии (а те не са никак малко). „Увертюрата по еврейски теми” и „Маршът” оп. 99 са също така ценни допълнения. Издателите са имали невероятната идея да предложат “Петя и вълкът” в пет различни версии в съответствие с използвания език, като всеки път разказвачът е различен. Така че когато си поръчвате този диск,  вие ще можете да изберете този каталожен номер, който съответства на вашите езикови предпочитания. Чуйте известния Марш: 

 

 

Пепеляшка оп. 87 (Cinderella)

EMI Forte, 1983, 2CD

+ Прокофиев: Класическа симфония

Лондонски симфоничен оркестър, Андре Превен

Отлично интегрално изпълнение на балета, записано качествено от тон инженерите на EMI в началото на 80-те години. Комплектът от два диска се предлага на цената на един, но освен това издателите са го допълнили с „Класическа симфония”, записана от Превен през 1977 г. Силна препоръка! Чуйте малък откъс: 

 

 

DG 445 830-2, 1992, 2CD

+ Прокофиев: Сюита “Лятна нощ” оп. 123

Руски национален оркестър, Михаил Плетньов

Освен прочут пианист, Михаил Плетньов е и талантлив диригент, който ще ви удовлетвори напълно, ако очаквате едно по-автентично, с повече руска атмосфера изпълнение на “Пепеляшка”. Руския национален оркестър е създаден сякаш да свири балет –  с много фино и рафинирано звучене, което все убягва на нашите оркестри…

 

Ромео и Жулиета – интегрални записи

PHILIPS Philips 50, 1990, 2CD

Оркестър “Киров”, Валери Гергиев

Най-доброто интегрално изпълнение на балета “Ромео и Жулиета” съвсем закономерно е записано в Русия, под диригентството на прочутия Валери  Гергиев. Оркестър „Киров” е врял и кипял в руска музика и не случайно рецензиите на критиката са бляскави. Като част от серията “Philips 50”, освен че е допълнително обработен, той се предлага на ниска цена. Ето целия интеграл: 

 

 

Симфонии № 1–7

ERATO, 1987, 4CD

Национален оркестър на Франция, Мстислав Ростропович

Посочвам интеграла на Ростропович на първо място, главно заради руския колорит, който той успява да внесе в изпълнението на френските музиканти. Единствената забележка е, че качеството на звукозаписа можеше да бъде по-добро, но като цяло това постижение издържа проверката на времето.

 

DG Collectors Edition, 1990–93, 4CD

Берлинска филхармония, Сейджи Озава

Озава дирижира стегнати и агресивни интерпретации, които определено звучат стилно за музика от ХХ век, но в които не се открива много от чаровната руска романтика, доловима в повечето творби на Прокофиев. Все пак, този комплект ще бъде интересен както за ценителите на Прокофиев, така и за почитателите на Озава, към които спадам и аз. Ето началото на Петата:

 

 

Симфония № 1 оп. 25 “Класическа”

DG, 1990

+ Прокофиев: Петя и вълкът (разказвач – Стинг)

Камерен оркестър на Европа, Клаудио Абадо

Елегантното изпълнение на Абадо е безспорният първи избор, ако възнамерявате на притежавате тази симфония само в едно изпълнение. Дискът е допълнен с “Петя и вълкът”, изпълнен също с Камерния оркестър на Европа, за който вече дадох препоръка.

 

DG Galleria, 1981

+ Прокофиев: Симфония № 5

Берлинска филхармония, Херберт фон Караян

Интерпретацията на Караян е “класическа” в пълния смисъл на тази дума – изчистена и в умерено темпо, истинска демонстрация на бляскавия звук на Берлинска филхармония. Звукозаписът – един от първите цифрови – също е забележително постижение. Този диск е особено привлекателен и поради факта, че е допълнен с най-силното изпълнение на Пета симфония, записано през 1969 г. отново с Берлинска филхармония. Чуйте Първа симфония:

 

 

DG, 1989

+ Бизе: Симфония; Бритън: “Обикновена” симфония

Камерен оркестър “Орфей”

Камерният оркестър “Орфей” изпълнява симфонията с жизненост, на която е трудно да се устои. Същевременно прецизността в работата на тези музиканти никога не е преставала да ме изумява – достатъчно е да чуете солото на фагота в І част с неговото свежо и деликатно звучене. Стилен диск със стилно изпълнение.

 

PHILIPS Solo, 1987

+ Прокофиев: Симфония № 5

Филхармония на Лос Анжелис, Андре Превен

Превен е сред най-ангажираните в руската музика западни диригенти, а този диск определено е един от големите му успехи. Обслужен е от качествен цифров запис и се предлага на ниска цена в серията “Соло”.

 

DECCA, 1989

+ Прокофиев: Симфония № 5

Симфоничен оркестър на Монреал, Шарл Дютоа

Богатството на звуковата палитра и умереността на темпата са основните характеристики на тази вълнуваща интерпретация, която е сред най-големите успехи на Дютоа. Имам известни подозрения, че изданието е изчерпано в момента, но определено си струва да го потърсите.

 

Соната за цигулка и пиано № 1 оп. 80

ORFEO, 1972

+ Брамс: Соната за цигулка и пиано № 2

Давид Ойстрах, Святослав Рихтер

Този запис е осъществен от Австрийското радио по време на концерт в рамките на фестивала в Залцбург през 1972 г. Майсторство от най-висока класа, демонстрирано от артисти, които по-добре от всеки друг познават музиката на Прокофиев. Гореща препоръка за любителите на камерна музика, ето защо: 

 

 

RCA, 1969

+ Прокофиев: Соната за цигулка и пиано № 2, Концерт за цигулка и оркестър № 2

Ицхак Перлман, Владимир Ашкенази

Чудесен диск с музика на Прокофиев, включващ двете цигулкови сонати и Втория концерт, в блестящото изпълнение на младия Перлман. В сонатите му партнира Ашкенази, а концертът е акомпаниран от Ерих Лайнсдорф и Бостънските симфоници.

 

Струнни квартети № 1 оп. 50 и № 2 оп. 92

DG, 1990

Квартет “Емерсън”

Американският квартет “Емерсън” е без конкуренти в интерпретирането на двата струнни квартета на Прокофиев. В момента дискът не фигурира в каталога на Deutsche Grammophon и може би е трудно да бъде поръчан, но ако обичате камерна музика на 20 век, го потърсете, струва си.

 

Соната за флейта и пиано оп. 94

RCA RED SEAL, 1994

+ Франк: Соната

Джеймс Галуей, Марта Аргерич

Трудно е да си представим по-деликатно и оригинално изпълнение от това. Американският флейтист е виртуозен, подпомогнат сдържано и нежно от Марта Аргерич. Първа и единствена препоръка на този брилянтен тандем: 

 

 

Симфония концертанте за виолончело и оркестър оп. 125

DG, 1995

+ Мясковски: Концерт за виолончело

Миша Майски, Руски национален оркестър, Михаил Плетньов

Великолепно партньорство между Майски и Плетньов, което е дало като резултат един от най-силните записи на 90-те години. Сдържано, стилно свирене от страна на известния челист и акомпанимент с богата звучност от пианиста - диригент Михаил Плетньов. Рядко записваният Концерт на Мясковски е интересно допълнение. Чуйте финала: 

 

 

Соната за пиано № 2 оп. 14

DG, 1997

+ Прокофиев: Сонати за пиано № 7 и 8

Михаил Плетньов

Макар стилът на Плетньов да е понякога ексцентричен, слушателят никога не остава безразличен към неговото изкуство. Трите сонати на Прокофиев са поредното предизвикателство. Окуражавам ви да го чуете, като имате предвид, че три сонати Прокофиев рядко се записват и издават в днешно време.

 

Соната за пиано № 3 оп. 28

DG Galleria, 1990

+ Прокофиев: Сонати за пиано № 7 и 8

Андрей Гаврилов

Гаврилов е един от най-талантливите пианисти от края на ХХ век и записите му, особено посветените на руския репертоар, заслужават вниманието ви. Трите сонати на Прокофиев са изпълнени вълнуващо и на ниска цена правят неуместно всяко колебание.

 

Соната за пиано № 6

DG Centenary Collection, 1981

+ Шопен: Соната № 2; Равел: “Гаспар на нощта”

Иво Погорелич

Най-стилното изпълнение на Шестата соната, което можете да откриете на диск. Трудно е да се повярва, че такова майсторство е възможно да се постигне на 22-годишна възраст. След международния успех на този запис, младият тогава пианист сключва договор с Deutsche Grammophon, чуйте финала: 

 

 

Соната за пиано № 7 и Токата оп. 11

RCA, 1951

+ Барбър и Кабалевски: Сонати

Владимир Хоровиц

Записът на Хоровиц, макар и на повече от половин век, остава ненадминат. Той изпраща грамофонната плоча на композитора, който остава възхитен от изпълнението и в знак на благодарност връща на Хоровиц партитурата с автограф. Популярната Токата оп. 11 е изпълнена на същото ниво и дори неизбежните ограничения на монофоничния запис не могат да ни попречат да се наслаждаваме на това изкуство от най-висока класа, чуйте: 

 

 

Соната за пиано № 8

DG Documente, 1963

+ Прокофиев: “Мимолетни видения” № 3, 6 и 9; Скрябин: Соната № 5; Дебюси: “Естампи”, 3 прелюдии от Книга І

Святослав Рихтер

Макар и да го посочвам  на последно място, Рихтер е всъщност ненадминат познавач и изпълнител на клавирната музика на Прокофиев. Ако желаете клавирният Прокофиев да бъде представен във фонотеката ви от един диск, то това е безспорно изданието на Deutsche Grammophon от серията “Документи”. Любимата на Рихтер 8-ма соната е допълнена с три “Мимолетни видения” и произведения от Скрябин и Дебюси.

 

Александър Невски оп. 78 (кантата)

DG The Originals, 1980

+ Прокофиев: “Скитска сюита” оп. 20; “Поручик Киже” оп. 60

Елена Образцова, Лондонски симфоничен оркестър и хор, Клаудио Абадо

Може би е странно, но най-силното изпълнение на кантата “Александър Невски” идва не от руски, а от западен източник. С този диск, посветен изцяло на музиката на Прокофиев, Абадо отново доказва, че е един от най-добрите световни познавачи на руската музика. Звуковото богатство на Лондонския симфоничен оркестър е изумително, а хорът пее с отлично руско произношение. Трудно ще откриете по-добро изпълнение както на “Скитска сюита”, така и на сюитата “Поручик Киже” – записани с Чикагски симфоничен оркестър през 1978 г. Определено един от най-привлекателните дискове на музика на 20 век в серията “Оригиналите”. Ето началото: 

 

 

EMI Forte, 1978, 2CD

+ Прокофиев: Иван Грозни (оркестър Филхармония, Мути); Рахманинов: Камбаните (Лондонски симфоничен оркестър, Превен)

Ана Рейнолдс, Лондонски симфоничен оркестър и хор, Андре Превен

Това изпълнение е интересно, но не достига нито емоционалния интензитет, нито качеството на звукозаписа на първата ми препоръка. В двата диска на комплекта са поместени освен кантатите “Александър Невски” и “Иван Грозни”, и “Камбаните” на Рахманинов. Изпълненията са качествени, а цената ниска – ако събирате тези произведения в отделни издания, значи сте сериозно пристрастени към руската музика. За по-умерените ценители, това би било едно разумно решение.

 

Любовта към трите портокала (Love of the three oranges) – опера

VIRGIN, 1990, 2CD

Солисти, хор и оркестър на Лионската опера, Кент Нагано

Изпята на френски от солистите и хора на Лионската опера, тази опера е едно от най-силните дискографски постижения на Кент Нагано. Мога с пълно основание да заявя, че това е оригинално изпълнение на операта, тъй като нейното първо представление в Чикаго през 1929 г. е било също на френски.

 

Огненият ангел (The Fiery Angel)

PHILIPS, 1993, 2CD

Горчакова, Лейферкус,; Хор и оркестър “Киров”, Валери Гергиев

Написана по мотиви от мистичното произведение на Валери Брюсов, тази опера е връх в творчеството на Прокофиев. Завладяващите музика и сюжет изглежда са вдъхновили до краен предел Гергиев и неговия екип, защото това живо изпълнение от 1993 г. е сред най-силните им постижения. Philips има и DVD-видео издание, гледайте: 

 

 

Война и мир (War & Peace)

ERATO, 1986, 4CD

Милер, Вишневская, Чиесински, Петков, Охман, Геда, Гюзелев, Тумагиан; Хор на Френското радио, Френски национален оркестър, Мстислав Ростропович

Операта на Прокофиев е уникален опит да се преразкаже с езика на музиката и сценичното действие колосалния роман на Лев Толстой. Опитът е повече от успешен – действието е свързано, музикалната структура е цялостна, а безбройните мелодични инвенции, разпръснати като бисери из цялата творба, поддържат вниманието и на най-разсеяния слушател. Историческият запис на Ростропович, който имам удоволствието да ви предложа като първа препоръка, преоткри тази опера за масовия западен слушател преди 35 г. и проправи пътя на множество нейни постановки. Имената на солистите са достатъчно красноречиви сами по себе си, а хорът и солистите се подчиняват на руския Маестро с дисциплина, характерна за френските музикални формации. Чуйте увертюрата:

 

 

PHILIPS, 1994, 3CD

Гергалов, Прокина, Грегориан, Бородина, Герело, Богачова, Охотников, Морозов; Хор и оркестър “Киров”, Валери Гергиев

Интерпретацията на Гергиев звучи някак по-съвременно благодарение може би на бързите темпа (които са позволили операта да бъде побрана в три диска вместо в четири, каквото е изданието на Erato) и по-младите солисти. Почитателите на руското изкуство, които са свикнали да слушат качествените изпълнения на операта “Киров”, предложени от Philips, може би и този път ще предпочетат сигурния избор.Чуйте отново началото:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар