In memoriam: Прощаваме се с Таня Масалитинова

In memoriam: Прощаваме се с Таня Масалитинова
– Добър вечер, търся Таня Масалитинова. – Да, моля ви само, говорете по-бавно, не чувам добре. Разказвам набързо за интервюто, което искам да направя с нея, и след като се е уверила, че няма да има камера, че ще отида сама, че ще имаме достатъчно време да говорим за всичко и без срокове,
<p>Таня Масалитинова ми обяснява къде живее и как да стигна до нея. Уговаряме ден и час.</p> <p>&quot;Към 14,00 ще е най-удобно&quot;, казва тя.</p> <p>Грабвам от цветарски магазин саксия с малки рози и се мятам в такси, което ме откарва в квартал &bdquo;Изгрев&ldquo;. Обикалям блока, докато намеря входа, качвам се на 12-ия етаж, ето, все още пазя листчето с адреса...</p> <p>Посреща ме дъщеря й и ме води към нейната стая &ndash; маса, два стола, инвалидна количка и легло. На него седнала Таня Масалитинова! Малко по-малка на ръст, малко по-слаба, с млечнобяла къса коса и сини, сини очи, в които се губиш...</p> <p>Имам приятел, който казваше, че иска да направи от остаряването си изкуство. С времето е станала още по-хубава... Дали това е правилният израз, мисля си...&nbsp;</p> <p>&ndash; Здравейте &ndash; гласът ми трепери. &ndash; Толкова сте хубава. Благодаря, че ме приехте &ndash; продължавам да пелтеча.</p> <p>&ndash; Заповядайте, Милена, само бихте ли ми помогнали малко?</p> <p>Иска ми се да й каже нещо хубаво, нещо, с което да я зарадвам, развеселя, предразположа... Всичко, което ми идва наум, са баналности и глупави смешки.</p> <p>Но все пак, преди да включа диктофона, си говорим малко за общи познати. Тя ми обяснява колко е благодарна на Христо Мутафчиев, който помогнал от миналата седмица да й разрешат да идва жена, която да се грижи за нея.</p> <p>&ndash; Може ли вече да включа диктофона?&nbsp;</p> <p>&ndash; Разбира се, нали затова сте тук. Но откъде да започнем... Знаете ли колко съм възрастна? Завършила съм училище по времето на цар Борис! Въпреки че е Кобург, той беше англофил, всички знаехме това. Дори имаше слух, че на последната среща Хитлер го е отровил. Колко е вярно, кой да знае... Защото уж умрял от грип. Тогава на кинопрегледите показваха как той се връща от Германия &ndash; двама души го влачат под ръце, докато слиза от вагона.</p> <p>Знаете ли, бях една от тези, които събирахме подписи за писмото до царя, за да спаси евреите. Ходихме по професори и де що има интелигенция &ndash; повечето подписваха. Помня дори, че един от тях ми се скара: Баща ти знае ли с какво се занимаваш?!&quot; Но подписа!</p> <p>И това писмо връчихме на царя и &quot;нито един евреин не отиде в лагерите на смъртта. Той спаси българските евреи!</p> <p>Той въобще беше, сега да ме извиняват, обичана личност. Хората го обичаха! Помня, бях на гости у приятелка, която беше омъжена за лесничей и ме покани лятото да прекарам при тях в Родопите. И един ден чуваме страхотен вой, плач! Излизаме и виждаме една селянка, която си скубе косите, вие на умряло: Умря бащицата, няма кой да ни закриля! И трябва да ви кажа, че неговото погребение беше истинска скръб. Бях на поклонението и видях с очите си &ndash; хората обичаха цар Борис!</p> <p>А когато се роди Симеончо! Три дни тържества, три дни вратите на двореца бяха отворени за всички хора. И те носеха какви ли не подаръци &ndash; който каквото може! Беше всенародна радост! Хората бяха щастливи!&nbsp;</p> <p>А сега?... Не знам какво става с този народ...&nbsp;</p> <p>Разговаряхме повече от два часа...</p> <p>Започнахме от първия спомен, разказа ми за детството си, за родителите си, за училището и войната, за театъра и първите увлечения... След това вдигна поглед към часовника. Разбрах, че е време да тръгвам.&nbsp;</p> <p>&ndash; Знаете ли... Вие ще ми се обадите пак, за да разберем за другата седмица... Ооо, време имам много, ще ви разкажа всичко. Но сега се уморих.&nbsp;</p> <p>Не беше минала седмицата, когато преди няколко вечери телефонът звънна:&nbsp;</p> <p>&ndash; Починала е Таня Масалитинова &ndash; каза Явор.&nbsp;</p> <p>Само клишета са ми в ума ми... И все пак трудно беше да приема новината, трудно беше да повярвам, че &bdquo;утре&rdquo; няма да има...</p> <p>Въпреки че съм сред малцината, имали щастието да я срещнат няколко мига преди да поеме по своята небесна пътека. Излъчваше финес, щедрост, светлина и доброта!</p> <p>Поклон.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи