Зарков: С промените в НК управляващите не се борят срещу престъпността

Тук предложеният НК черпи своето основание от една процедура, която съществува в ЕС. По-конкретно - тъй като сме заплашени от процедура по нарушение във връзка с нетранспониране на специална директива относно атаките срещу информационните системи. Според тази директива всяка страна членка трябва да определи праг на наказание и ние не сме изпълнили тези разпоредби на директивата. Дотук добре. Европейското законодателство трябва да се спазва, но още по-важно е спазвайки го, да го правим достатъчно обмислено, така че не само да изпълним формалните препоръки, а действително да постигнем целите - ефективно противодействие на определен тип престъпления.

В този проект става дума за тежки престъпления, каквито без съмнение са и сексуалните посегателства срещу малолетни и непълнолетни, и престъпленията против интелектуалната собственост, и компютърните престъпления. Страхуваме се обаче, че по същество не е направено кой знае какво. За да проработят едни текстове на НК е ясно, че те трябва да са добре обмислени, от друга страна - пропорционални спрямо обществената опасност. И трябва да прилагат системен пропорционален подход на съразмерност между наказанията в самия кодекс. Това е система и тя може да бъде ефективна само като такава. Обратното означава, че просто няма да има ефект. Нашата критика към този законопроект е, че няма да бъде направено нищо за борбата спрямо тежките престъпления с направените предложения.

Ще ви дам няколко примера, за да ви убедя, че този законопроект трябва да бъде преработен из основи, ако искаме да бъде ефективен, а не просто да кажем на ЕК, че сме разписали това, което са искали от нас.

За компютърните престъпления - на практика всички тези престъпления стават по-тежко наказуеми. Добре, само че всички знаят, че трудността при тях е в доказването. Това няма да се промени, вдигайки наказанията по тази начин. Концепцията по наказателната политика, приета от Министерски съвет наскоро казва, че този начин на действия – с просто увеличение на наказанията, не носи нищо положително.

Всички компютърни престъпления фактически ще се наказват по-тежко от престъпления като принуда, причиняване на смърт по непредпазливост.

Ако вземете само новите разпоредби на член 311 Е за нарушаване на Закона за електронните документи и електронните удостоверителни услуги – в момента наказанието е глоба до 5000 лева. Сега се предлага да се добави лишаване от свобода до 6 години – за неизпълнение на задължение да съхраняваш информация за определен срок.

Не подценявам важността на тези деяния, но не може да бъде сравнено с престъпления срещу личността. Причиняване на смърт по непредпазливост по 122 от НК е до 5 години, тук ще бъде до 6.  Наличието на пропорционалност между тежестта на престъплението и тежестта на санкцията тук, струва ми се, е невъзможно да бъде аргументирано. Ще ви дам  и два примера защо е необмислен законопроектът в частта за престъпленията против интелектуалната собственост.

Предложено е да се завиши наказанието за плагиатство. От две години става три, обаче остава алтернативата ниска глоба. На практика това означава, че ще продължи да бъде възможно прилагането на чл. 78 А от НК, който предвижда освобождаване от наказателна отговорност и налагане на глоба. С други думи – ще промените текста, но няма да промените нищо на практика.

Създава се квалифициран състав, ако деянието е извършено в интернет – наказанието ще бъде по-високо. Ако плагиатстваш на хартия, препишеш на някого книгата или я издадеш на хартия – ще е по-леко наказуемо, ако направиш същото нещо в интернет. Къде е логиката? Предвидени са също да се увеличат престъпленията в три групи състави, но не е помислено, че повишаването на престъпленията означава, че така те стават тежки. Следователно минават на друг състав на съда, съгласно 28 ал. 1 от НПК. Ако не е предвидена преходна разпоредба, това означава, че ще се прекратят огромен брой дела и ще трябва да започнат наново пред новия наказателен състав. Всичко това поставя големия въпрос за начина, по който законодателстваме, особено в областта на наказателното право. Разберете, това не води до нищо добро. Ефектът е точно обратният. За съжаление, едно от малките добри неща, направено в Министерството на правосъдието в този мандат – концепцията за наказателна политика, остава поредната стратегия, която никой не спазва. Този закон е доказателство за това.

 Ако Наказателният кодекс не е добре направен и става неприложим, той не може да изпълнява целите си, не може да изпълнява и превенцията, която идва не толкова от размера на  наказанията, колкото от неизбежност. Правейки такива промени, вие правите точно обратното от заложеното в мотивите. Не се борите срещу тази престъпност, а я правите възможна.