В. "Сега": Таен правителствен щаб преговаря със Сакскобургготски за имотите му

В. "Сега": Таен правителствен щаб преговаря със Сакскобургготски за имотите му
Държавата е готова да се споразумее с бившия премиер Симеон Сакскобургготски не само по тукашните дела за имотите му, но и за четирите му иска срещу България, подадени в Страсбург. Според юристи Сакскобургготски има всички шансове да осъди държавата в Европейския съд по правата на човека. В Министерството на правосъдието е създадена работна група, ръководена от зам.-министър, която от началото на месеца заседава по темата, пише "Сега", позовавайки се на информация от Миглена Тачева.

 

"Има работна група, която работи за варианти за доброволно уреждане на спора между държавата и Симеон Сакскобургготски и когато имаме готови предложения, те ще бъдат огласени", каза тя пред "Сега". Тачева беше правосъден министър в кабинета на Сакскобургготски и минава за един от най-приближените му хора. В момента е директор на Националния институт на правосъдието.

 

Първото дело в Страсбург беше заведено от бившия премиер през 2010 г., след като през декември 2009 г. парламентът прие мораториум върху правото му да се разпорежда със земи и имоти, върнати на него и сестра му като наследници на бившите царе. Мораториумът трябваше да е временен, но действа и досега.

 

Преди години Страсбург присъди 13 млн. евро на бившия гръцки крал Константин пак заради имотен казус. Претенцията на Константин беше за 560 млн. евро - оценката на земя, сгради и имоти. В другите три дела, водени от Сакскобургготски, се оспорва решението на българския съд резиденциите "Кричим", Ситняково" и "Саръгъол" да бъдат върнати на държавата. Много е вероятно на бившия премиер да му бъде предложена сделка да се откаже от претенциите си пред Европейския съд, а в замяна да получи обезщетение за имотите. Друга възможност е да получи доживотно право на ползване на дворците, които сега обитава, срещу отказ от делото в Страсбург. Готвеното споразумение има връзка и с европредседателството на България, казаха пред "Сега" запознати. Сакскобургготски е член на политическия му борд и напоследък медийните му изяви по темата зачестиха.

 

 

 

Коментари

  • дЕдо

    24 Ное 2017 11:08ч.

    Когато една власт не знае защо е на власт, пада от власт. За това си мислех, като слушах лекцията на премиера Бойко Борисов в УНСС, на която бяха дошли освен студентите и техните преподаватели, но и дипломати, и представители на бизнеса. От такава лекция се очаква много. Премиер, който три пъти е на този пост, който е лидер на най-голямата партия, спечелила де що има избори, би трябвало да обясни на младите какви са вижданията му за мястото на България в новия, развиващ се свят, в новата, променяща се Европа. Сигурно това са очаквали да чуят и чуждестранните посланици. На аналогична реч – в Сорбоната, френският президент Еманюел Макрон съобщи каква е визията му за Европа, например. В нашия случай визия нямаше. Някой ще възрази – а Западните Балкани? Да, Бойко Борисов каза – ние сме хубави хора, Европа трябва да замени напускащата Великобритания със страните от Западните Балкани. Но как го каза? Както си говори всеки път, когато журналистите в движение му зададат някой въпрос. Или когато, докато говори за нещо друго, му хрумне да каже нещо по тема, за която в момента се е сетил. Насипно, с други думи. Нямаше систематика, нямаше логично обосноваване с какво Западните Балкани са ценни за Европейския съюз и ще допринесат за стабилността му - с това, че са хубави хора? Другите не са ли? Как точно хубостта прераства в стабилност? Ако днешната реч беше изключение, нямаше да заслужава внимание. Но тя показва тенденция. Тенденцията партия ГЕРБ, която почти без прекъсване управлява от 2009 г., да не научава що е то политика, защо съществува и по какви закони се движи. Най-голямата българска партия продължава да се държи като случайно попаднала във властта, като героя на Марк Твен, който от просяк случайно се оказва в кралския дворец и ще - не ще започва да се държи като принц. Но той не е принц. Не е обучен да бъде принц. Може само да имитира поведението на принц. Така и ГЕРБ. На техните кадри все повече започва да им личи, че се държат на поста, на който са, като имитатори. Ако си председател на парламента – биеш звънеца и гониш лидера на опозицията, ако си министър – гледаш да изглеждаш важен и редиш клишета. Типичен е случаят с оставката на председателя на парламента Димитър Главчев. Той нито разбра защо е бил на този пост, нито разбра за какво му се наложи да го отстъпи. Цвета Караянчева обаче, която го замести, изглежда разбира, че няма нужната подготовка. И затова се просълзи в едно телевизионно студио. Дано е така. Защото, ако тя не е извлякла поуки от случилото се миналата седмица, какво правим? Какво правим, ако председателят на парламента отново изгони от пленарната зала лидера на опозицията? Пак ли ще сменяме първия човек в държавата, за да върнем опозицията в залата? С кого ще го заменим? По традиция председателят на Народното събрание е юрист. Защото е редно в законодателния храм да свещенодейства подготвен човек. Караянчева е инженер и замести на поста икономиста Главчев. Уважавани професии, много необходими, но в други сфери и за други неща. Това издава липса на банка подготвени кадри, показва изчерпване на кадровия потенциал на парламентарната група на ГЕРБ. А това на свой ред говори за лошо конструиране на самата група, в която няма достатъчно юристи, достатъчно лекари, достатъчно специалисти в отделните направления. (Грях, от който не само управляващите страдат). Същото е и в министерствата. Никога в българско правителство не е имало накуп толкова министри, които нямат визия за развитието на своите отрасли и са в най-добрия случай прилежни изпълнители. Но се пита на какво, като няма политическа воля?! Казаха ли ни защо спряха АЕЦ „Белене“? Казаха ли ни защо не направиха нищо с „Южен поток“? Не! Ние знаем – така им наредиха „началниците“. Тези „началници“ сигурно биха разбрали, ако вместо да изпълняваме нареждания, предадени ни по третостепенни чиновници, бяхме обяснили своята гледна точка. И бяхме я отстоявали. Но умилкването пред началниците не е визия. Срещу него нищо не „дават“. Освен презрение, разбира се. Прословутото председателство също може да бъде подредено в списъка на политиките на както-дойде-правене, така характерни за ГЕРБ. Не случайно го сведоха до ремонта на НДК, плочника пред двореца и хотелското настаняване на гостите от чужбина. Преди месец на конгреса си БСП предложи политически документ за позицията на България по време на първото си председателство в ЕС. Вчера пет десни партии обявиха, че също ще подготвят такъв документ. Какво направиха ГЕРБ? Скочиха като ужилени! Защото усетиха предизвикателството. Но така и не разбраха причината, по която и леви, и десни настояват да има такъв политически документ. Можеха да вземат материала на левицата за основа, например и така хем държавата ще има политически документ за председателството, хем социалистите ще бъдат задължени „да стоят мирни“, докато то върви. Интересно за колко мандата партия ГЕРБ ще разбере какво означава парламентарна демокрация? И че ролята на опозицията при това обществено устройство не е да поддаква на управляващите (като БЗНС по времето, когато управляваше БКП), а да ги гледа под лупа и да търси грешки. Защото такова поведение е в името на страната. Обратното, махането на някой от пост, за който той си мисли, че му се полага едва ли не вечно, няма нищо общо с България и нейните интереси. Странно е как сравнително млади хора възприеха такъв соцманталитет и то от дълбоко провинциален тип. Едно време имаше председатели на ТКЗС, които си въобразяваха, че критиката към тях, е критика към Партията. Успехът на партия ГЕРБ досега бе в доверието, получено „по аналогия“ - изглеждаме като „народа“, говорим като „народа“ и се държим като „народа“. ГЕРБ отвръщаше на това доверие като действаше рефлективно – „народът“ харесва да се строи – ще строим. Пътища, магистрали, саниране... Но обещаването не е като даването, а времето тече. Най-голямата партия усвои и друг рефлекс – веднага да отговаря на всяко предизвикателство, все едно откъде идва. Нали си спомняте, в началото на първия си премиерски мандат Борисов се изявяваше като диспечър в бърза помощ – редовно пращаше машини от правителствения авиоотряд като линейки. И хората харесваха и одобряваха това. Но те харесваха и одобряваха проявата на социална чувствителност, нещо, което винаги харесват и одобряват у управляващите. В ГЕРБ обаче не стигнаха по-далече. Не се замислиха как да подобрят социалните услуги. Не се запитаха защо всеки, който закъса, им звъни, за да му се обърне внимание. Не трябва ли системата сама да работи така, че да не е нужно да се жалваш на министър-председателя, че си останал без работа (като чистачките на летище София), за за намериш работа? Защото министър-председателят не е слънце, не може да огрее навсякъде. Но откакто са начело на държавата от ГЕРБ правят едно и също – оплакват се и обещават. Предишните им били виновни (тройната коалиция и Станишев, „лошия Костов“, комунистите, дето взривяват църкви), международното положение (паднало им се да управляват по време на най-жестоката криза за всички времена). Но всичко ей-сега ще се оправи. След пет години. Хората вярваха. Но сюжетите вече се повтарят и вярването започна да се изчерпва. Колко пъти след поредното издание на мониторинговия доклад на ЕК може да кажеш, че ще направиш екшън-план, за да се отговори на критиките?! Колко пъти можеш да обещаеш, че след пет години ще построиш магистрала „Хемус“? Колко пъти можеш да свикаш кабинета спешно на заседание в неделя, защото са станали катастрофи с много убити и ранени (и да кажеш, че очувани деца умират)? Колко пъти можеш да обещаеш, че след полицай във всяко село, ще има и полицай на всеки завой (или може би на всеки прав участък, позволяващ по-висока скорост)? Колко пъти, след като не следва нищо?! Така рефлективната политика бързо започва да изчерпва потенциала си. Затова и скандалите в парламента стават все по-кресливи. Управляващите скоро ще започнат да се изнервят не само от думите на Корнелия Нинова, а и от начина, по който гледа към тях. От нищо ще възникват ситуации, от които ще изглежда, че държавата се клати. Нима държавата наистина може да се разклати от една реплика, която не оспорва нито управлението, нито устройството, нито геостратегическия й курс?! Ако на ядрен физик му направят забележка по специалността, той ще обори критиката с аргументи от същата специалност. Ако обаче някой се прави на ядрен физик и като такъв ръководи ядрен институт и му кажат нещо накриво, как ще се защити? С аргументи от учебници, които не е чел? Разбира се, че ще направи скандал и ще се опита да надвика опонента си! Затова тези, които предричат предсрочни избори, може като нищо да се окажат прави. Кризите от нищо възникват опасно често. Каква, например, бе фундаменталната причина да се смени вторият човек в държавата - парламентарния шеф?! ГЕРБ изглежда отстрани сякаш се чуди как да избута мандата до третата - четвъртата година, когато да намери повод да поиска предсрочни избори (през 2019 г. по график трябва да има местни избори и избори за Европейски парламент). Изглеждат така, сякаш не знаят какво правят във властта. А това е опасно. Защото така може да я загубят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи