„Поради невъзможност и неспособност да се обясни нашата позиция, България дори изпадна в изолация пред своите европейски партньори. Точно поради тази причина очакванията за компромис от България растат непрекъснато. Затова и служебното правителство, и президентската институция полагат системни усилия за възстановяване на диалога. Полагаме усилия за формулиране на ясни български позиции, но и най-вече тяхното отстояване. В този дух бяха и моите срещи с Шарл Мишел, с господин Вархеи, където много ясно се чу нашата позиция”, посочи президентът.
Радев посочи, че очаква правни гаранции за необратими и устойчиви решения за развитието на отношенията между двете страни. Той е на мнение, че трябва да бъде изкоренен и езикът на омразата.
„Тази повратна представа за България в учебниците, в музеите, паметниците, медиите и дори от политиката на най-високо ниво. Има нещо още по-важно и то реферира към копенхагенските критерии за членство, където България е готова да оказва помощ на нашите съседи и покриването на тези критерии”, каза още Радев.
„България е най-заинтересованата страна да има бързо развитие на въпроса и да може, колкото се може по-бързо РСМ и Албания да тръгнат по европейския си път. Очакваме правни гаранции за необратими и устойчиви решения за развитието на отношенията ни с РСМ. Не само ясни механизми, които трябва да видим, за да се изкорени езикът на омразата, но и да се покрият копенхагенските критерии за членство, където България е готова да оказва помощ на съседите си така, че това да се случи по-бързо“, уточни държавният глава.
Румен Радев подчерта, че България е особено загрижена за спазването на правата на гражданите на РСМ с българско самосъзнание, защото това е ключът към постигане на разширяване на ЕС.
„Именно уважението към свободата на самоопределяне на гражданите на РСМ, които в продължение на десетилетия са били преследвани и дискриминирани заради българското си самосъзнание, трябва да е реалният показател, който да докаже, че страната е извървяла пътя на реформите и уверено е преодоляла наследството от тоталитарното и югославско минало“, добави той.
По думите на президента, резолюцията на македонския парламент от юли "циментира" неизпълнението на договореностите между Скопие и София за приятелство и добросъседство.
„Приобщаването на страните от Западните Балкани и утвърждаването на европейски принципи и норми на поведение на Балканите е в интерес не само на Европа, но и на всички“, подчерта държавният глава.
Румен Радев посочи още, че е призовал натискът около членството на РСМ в ЕС да не бъде само върху България. Президентът отправи апел към партиите, от които зависи съставянето на редовно правителство, да си дадат сметка, че натискът върху България по темата ще се засилва.
"Имаме нужда възможно по-скоро от редовно правителство и работещ парламент, които ясно да отстояват българската национална позиция пред европейските ни партньори. Нуждаем се от такава политика, която да помогне максимално", коментира още държавният глава.
В рамките на международното събитие българският президент проведе редица двустранни срещи - с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, с европейския комисар по съседство и разширяване Оливер Вархеи, със заместник-помощник държавния секретар на САЩ Матю Бойс.
Радев е поискал от Шарл Мишел и Оливер Вархеи оперативен план за действие при засилване на мигрантския натиск по сухопътните граници на Евросъюза и финансова подкрепа за страната ни.
"В момента България със своя бюджет дава допълнителни разходи така, че да охранява надеждно външната граница на Европейския съюз", заяви Радев.
Според министъра на отбраната Георги Панайотов разполагането на 600 войници и техника по границите с Турция и Гърция би струвало на страната ни близо 10 милиона лева, но министерството няма тези средства.