- Автор: Дневник
- 11 Окт 2021
- 705
- 11
Повечето от постановките му се превръщаха в събитие за театралния живот не само в СССР, но и в бившия комунистически блок в Източна Европа. Най-известната му работа е вероятно рок операта "Юнона и Авось", но той също така засне известни филми като "12-те стола", "Същият този Мюнхаузен, "Формула на любовта", "Обикновено чудо". Последният му филм е приказната антиутопия "Да убиеш дракон" от 1988 г., но продължи да работи в театъра, като през 2018 г. поставя пиесата "Фалстаф и Уелският принц".
Марк Захаров се ражда в Москва през 1933 г., като баща му работи за физическата подготовка в армията, а майка му мечтаела да стане актриса и учи при Юрий Завадски. Но през 1934 г. бащата е осъден за контрареволюционна дейност и изселен за 3 години със забрана да се връща в столицата. На практика Марк е отгледан от майка си и баба си и получават право да се върнат в Москва 10 години по-късно.
Баща отново е изселен, а майка му остава да ръководи драматичен курс. Малкият Марк Захаров прави първи стъпки в театъра с помощта на Андрей Тарковски, но след това опитва различни неща - не успява да влезе в Архитектурния институт, а заради биографията на баща му не го допускат във Военно-ингенерната академия. Не го одобряват и на прослушване за роля в Московския художествен академичен театър (МХАТ), но с помощта на майка си се подготвя и влиза в Държавния институт за театрално изкуство (ГИТИС).
След кратък престой в театъра в Перм Захаров се завръща в Москва през 1959 г. като играе в епизодични роли, пише, рисува... През 1965 г. решава, че няма бъдеще като актьор и го влече режисурата. И веднага две от първите му постановки са забранени.
В "Ленком" Захаров работи с талантливи актьори като Николай Караченцов, Александр Абдулов и Инна Чурикова, а в киното - с Олег Янковски и Евгений Леонов.
През 1973 г. става член на КПСС и после пояснява, че го направил, за да може да работи самостоятелно, а не да е под надзора на някой назначен от партията кадър. Така става и художествен ръководител на "Ленком". През 1991 г. Захаров изгори пред телевизионните камери партийната си книжка. После коментира, че това е било "необуздана и абсолютно излишна театралност".
Източник: "Дневник"
