Медийната свобода по света достигна най-ниско ниво от десетилетие

Медийната свобода по света достигна най-ниско ниво от десетилетие
Медийната свобода е достигнала до най-ниското си ниво от поне едно десетилетие насам, показва актуално проучване на британската неправителствена организация за свобода на словото Article 19 и проекта за социални науки V-Dem. Според изследването работата на журналистите е застрашена от различни фактори като цензура от властта, организирана престъпност, търговски натиск заради разрастването на интернет и др., съобщи epicenter.bg

 

За последните десет години страната с най-голям спад в свободата на медиите е Турция, като заедно с нея осезаемо влошаване се забелязва и в Македония, Бразилия, Бурунди и Бангладеш, посочват в доклада. Само от април тази година в турски затвори са влезли 152 журналисти, показват данни на опозицията в страната. В същото време над 170 медийни организации са закрити от миналогодишния опит за преврат насам, включително вестници, новинарски сайтове, телевизии, новинарски агенции. Общо над 2500 журналисти са останали без работа.

 

България се намира в началото на класацията с предимно положителни резултати по петте основни елемента на свободата на изразяване – прозрачност, защита, гражданско общество, дигитален сектор и медии, като по последните два страната ни отчита малко по-слабо представяне. По думите на изпълнителния директор на Article 19 Томас Хюс заключенията на изследването са установили, че свободата на изразяване е атакувана не само при авторитарните режими, но и в демократичните общества. Методологията на изследването включва измерване на свободата на изразяване в 172 страни за периода от 2006 г. до 2016 г. на базата на 32 социални и политически индикатора като корупция, интернет цензура, достъп до правосъдие, насилие над журналисти, равенство на социалните класи и полове и други.

 

По данните на доклада само през 2016 г. 259 журналисти са били арестувани в световен мащаб, а 79 са били убити. Значително внимание проучването обръща на онлайн сектора. Според заключенията от 2006 г. насам се увеличава интернет цензурата, като все повече съдържание – законно и незаконно, се премахва от социалните мрежи, без да има пълна яснота на каква база се случва това.

 

Паралелно с това е установено, че значителна част от световното онлайн съдържание се регулира от няколко големи интернет компании, чиито процеси са недостатъчно прозрачни и не са обект на проверки.


Личните комуникации също са наблюдавани в невиждана досега степен, на фона на приемането на нови законодателства за разширяване на дигиталното следене, се казва още в доклада. От Article 19 предупреждават също, че правителствата използват безпрецедентни правни и други мерки за заглушаване на неудобни гласове на отделни лица и организации в гражданския сектор, включително следене на журналисти и неправителствени организации, както и обявяването на вторите за „чуждестранни агенти“.
Въпреки множеството негативни тенденции обаче от Article 19 отбелязват и една позитивна промяна, която е увеличените призиви за повече прозрачност.

 

 

 

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи