Мариус Куркински: Бъдещите битки ще са в душата, в личността

Не е хубаво човек да говори в каква форма е. Сега съм в някаква следпремиерна депресия. До 40-годишната си възраст някак нямах личен живот. Още от дете – театралният огън, срещата с публиката…всичко бе подчинено на това да се докосвам до това. Театърът беше и до църквата.

Това каза пред БНТ тази сутрин режисьорът и актьор Мариус Куркински, който само преди няколко дни представи спектакъла „Двубой“ от Иван Вазов.

От известно време виждам, че това не е било много възпитано спрямо близките, спрямо родители ми. И днес, когато е Задушница искам да спомена майка си. Нейната смърт много ме разклати като личност, но го приемам, сподели още режисьорът и продължи: По-хубаво е да бъдем по-леки към себе си и към другите, по-леки към душата си. Това е уважение към създателя на душите ни.

Според него българската драматургия е много нужна за младите хора.

Много съм впечатлен от това какво са младите. Ние не сме това. Може би заради прехода, който много продължи, който ни изнерви или пък защото сме живеели в режим. При нас има много злопаметност, злоба. А при тях няма, каза още Куркински.

Според него в бъдеще битките все повече ще изчезват в големи общности. Те ще се концентрират в душата, в личността. Обществата винаги са били критични, винаги са били агресивни и болезнени, но младите, които познавам – като виждам как четат, с каква отговорност подхождат към репетиционния процес. Те съхраняват душата си, те усещат тази посока напред. Тя е към съхранение на личността, на душата. Поради тази причина харесах „Двубой” от Вазов. Това е двубоят вътре в нас, вечният двубой. Това, което усещаме, което трябва да бъде и което все отлагаме.

Тази битка трябва да се пренесе в човешката душа и в отношенията в окончателното признае пред Бога, заяви режисьорът, който постави „Двубой” на Вазов на голямата сцена на Народния театър в последните дни на февруари.

„Двубой“ е поставяна три пъти на сцената на Народния театър – през 1963 г., 1980 г. и през 1999 г. Режисьор на четвъртия спектакъл е Мариус Куркински.

От много ирония, самоиронизиране, от много смях вижте докъде се докарахме. Аз вече не обичам иронията. Остава ми съчувствие, коментира Куркински и отхвърли твърдението, че у хората у нас няма съчувствие.

Покрай мълчанието, което усещам от публиката, не смятам, че няма съчувствие. Има хора, които вършат добро и помагат, без да го показват публично, помагат на болни. Ако не са тези хора, които никой не познава, нямаше да може да преживеем този брутален и зверски преход, осъществен с много злоба към обикновените хора. Ако не беше силния дух на българите и състраданието, което те имат, ние щяхме да бъдем унищожени много отдавна, каза още Куркински.

Никога и никой не може да попречи на човек да създаде нищо. Никой. В този смисъл властта не може да ми попречи. Бесовете са в мен, а не в другия – не във врага, за политика не може въобще да става въпрос. Това е много далеч от мен, презряно от мен, коментира още режисьорът.

Запитан има ли качество, за което съжалява, че го няма, Мариус сподели: Като човек – нямам достатъчно смирение, нямам достатъчно вяра, а в професионален план – нямам амбицията. Никога не съм я имал, а като че ли малко е необходима.

По повод дуета му с рап изпълнителя Боро Първи, актьорът сподели: Да, рап, но вие не знаете какви са тези хора – те са мислещи хора, четящи хора, през последните години казаха много истина с техните истини. А и исках малко да не се вземам на сериозно, макар, че рап изпълнителите са сериозни хора.

Това е едно послание за вникване в другия, колкото и той да е различен, посочи Мариус Куркински.

Източници: БГНЕС, БНТ