България отбелязва 102 години от своята независимост

България отбелязва 102 години от своята независимост
На днешния ден преди 102 години във Велико Търново княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя и Княжество България се превръща в независима държава начело с цар Фердинанд. 22 септември е обявен за официален празник през 1998 г. Празникът ще бъде отбелязан в цялата страна, а във всички епархии на Българската православна църква ще бъдат отслужени празнични богослужения.
<p>По традиция Денят на независимостта се отбелязва със Света литургия. И днес тя ще бъде отслужена от Великотърновския митрополит Григорий в църквата &bdquo;Св. 40 мъченици&ldquo;. В нейния двор през 1908 г. княз Фердинанд прочита Манифеста за обявяването на независимостта на България.</p> <p>В двора на църквата по традиция в 9,15 часа се чете Манифестът, а след това на площада пред Царевец има водосвет и поръсване на бойното знаме на Националния военен университет и на още близо 35 знамена на държавни и общински институции, учебни заведения и неправителствени организации. След това празничното шествие ще се отправи към крепостта Царевец.</p> <p>Празничната програма за Независимостта ще завърши вечерта с тържествена заря-проверка, която ще започне в 19,30 часа на площада пред Царевец.</p> <p>В София празникът ще бъде отбелязан с тържественото честване от 11,00 часа пред Паметника на независимостта при площад "Княз Александър Първи".</p>

Коментари

  • ако сте българи, бойкотирайте всичко турско!

    22 Sep 2010 17:48ч.

    Комфортът в турските курорти се оказа мит ЛЮБЛЕНА ПАПАЗОВА • Обикновеният български турист, който няма пари за „ол инклузив“, може да се окаже в турски ад Турция ви очаква. Кой българин не е чувал и виждал по хиляда пъти рекламата на туризма в южната ни съседка, която и в момента върви по телевизиите у нас. Хиляди българи всяка година избират страната за почивката си и част от тях остават изключително доволни. Само, че те почиват в петзвездни хотели в затворени плажове и ядат по системата “ол инклузив”. Аз обаче предпочетох вместо почивка - екскурзия, която ми гарантираше обикаляне на всички по-известни курорти в Турция и нощувка всеки път на ново място. В повечето от тях положението беше отчайващо. Надъхана от разкази на близки и приятели очаквам комфорт, но в повечето случай получавам скъсани чаршафи и стаи като гълъбарник. Месото в менюто е непозволен лукс, а за цяла седмица срещам само двама келнери, които поназнайват чужд език. След пътуването съм категорична в едно - въпреки невероятните забележителности като Ефес, Памуккале, храма на Аполон в Дидима, няма да се върна отново в Турция. Нямам намерение да давам пари на вятъра - тоест, на турския туризъм, който ми предлага хотел без кърпи и климатик, в другия стаята е колкото кибритена кутия, а в магазините продават топла бира.. С една дума - трябва да си мазохист, за да предпочетеш Мармарис пред Варна. Не случайно започвам с Мармарис. Уж един от най-големите и известни курорти в Турция остави у мен само ужасно разочарование. След дълго и доста изморително пътуване от другия курорт Кушадасъ и изключително интересно посещение на древните останки от йонийското царство, цялата българска група с нетърпение очаква почивката в хотела с името &quot;Зелен плаж&quot; или на английски &quot;Грийн бийч&quot;. Предварително екскурзоводът ни го е рекламирал с обяснението, че много ще го харесаме, понеже бил на първа линия. Още с настаняването обаче сме попарени: процедурата отнема изключително много време, въпреки че на рецепцията стоят трима кибици който изпълняват ролята на служители. Получавам заветния ключ и бързо тръгвам с малкия си куфар към асансьора. Тук трябва да направя важно уточнение - в повечето хотели асансьорите побират едва двама пътника. Изпълняваме чинно инструкциите да не претоварваме старите машини и след дълго чакане на опашка от по двама, се качваме на последния пети етаж, където ужасната жега ни блъсва в лицата още от коридора. Климатикът там стои изключен, явно да не се хаби. Задухът в стаята обаче е още по-ужасен. Дистанционното за климатика липсва. Слизам отново пет етажа пешком до рецепцията, защото останалите от групата се качват с багажа си с асансьора. След разговор със собственика, повече с жестове, отколкото на английски, той дава нареждане на служителката на рецепцията да ми отпусне в прилив на великодушие така жадуваното дистанционно. Получавам го и отново тръгвам на собствен ход до последния етаж на хотела. Разходката ми обаче по стълбите е и полезна, понеже виждам къде камериерките са оставили количката си с консумативи. &quot;Находката&quot; ми е особено важна, понеже в стаята ми липсват хавлии. Като съобразителна репортерка, видяла две и двеста, веднага се възползвам от щастливата ситуация и си взимам кърпи, като внимателно оглеждам къде са чистите. Вече съм почти удовлетворена, но радостта ми трае само докато вляза в стаята. Имам кърпи, но дистанционното от рецепционистката не включва климатика. Проверявам батериите-има. След няколко неуспешни опити отново слизам към администраторката по стълбите, а дрехите ми са залепнали от пот, понеже температурата е над 35 градуса. На рецепцията обаче има навалица-част от групата все още не е настанена, друга се оплаква от липсата на кърпи, а някой са най-зле стаите им не са почистени, като в една от тях все още има хора Затова нахлувам при домакина и му разказвам за проблема с дистанционното. Късмет - този разбира английски и ми обяснява че това дистанционно не е за климатика на моя етаж. След суетене получавам ново и за четвърти път за последните 15 минути отново поемам към върха на хотела. Дистанционното сработва и радостните ми викове докарват някои от съседите по стая. Те обаче са нещастни - за тях дистанционни вече нямало на рецепцията. Аз веднага давам моето, понеже при мен охлаждането върви с пълна сила. Те го предават нататък и така въвеждаме нов почин- три стаи с едно дистанционно. Това на телевизора също не работи, но това не е проблем - стаята е толкова малка, че то не ми е нужно - боравя с копчетата на монитора. Изтощена, отивам да поплувам в морето. Плажът също е повод за разочарование. Вече зная, че по егейското крайбрежие всички са насипани изкуствено, но в Мармарис пясъкът е почти черен и морето изглежда като кално. Освен това на тясната ивица шезлонгите са буквално един до друг, а някои са почти в морето. Допълнително неудобство създава спасителят, който обикаля всички самотни рускини и англичанки от 15 до 75 години и не спира да говори, докато вие пробвате да си починете. Задължителната баня след морето обаче ми създава проблеми. Точно под душа съм, когато водата спира. Позабърсвам се с кърпата и пак съм пред рецепцията, където вече се чувствам вътрешен човек. Обяснявам на английски на младото момиче там, че водата е спряла като говоря бавно и показвам с жестове за кой етаж става дума. Тя обаче явно разбира само думата уотър (вода) и ми показва хладилната витрина, като с жестове ми обяснява, че ако не искам вода, мога да си купя фанта. Спомням си думите на Мария Антоанета - като няма хляб, яжте пасти. Отказвам се последващи разговори с рецепционистката и се примирявам, че ще си стоя със съпуна. Най-лошото обаче тепърва предстои. Ресторантът, част от който през деня е басейн, вечерта се покрива с дървена плоскост с маси върху нея. Нещастните гости на хотела са настанени именно там, за да може масите на твърда земя да са свободни за резервации на туристите, които специални викачи канят или по-скоро дърпат от крайбрежната алея. След вечеря ресторантбързо се превръща в дискотека с програма. Оглушителната музика, пироефектите, крещящите пияни гости правят невъзможна почивката и заспиването ми се отлага за към 1.00 през нощта, когато шоуто все пак приключва. Този път се радвам, че съм чак на петия етаж, защото при мен стените само пулсираха от силата на децибелите, докато при българите на по-долните етажи те направо се тресели. На сутринта групата трябва да стане рано, за да продължи екскурзията и едва няколкото часа сън ни се отразяват ужасно. Готови сме на всичко, обаче, само и само да напуснем хотела, който зевзеците в групата кръстиха концлагер. Слава богу, не всички хотели, в които отсядаме, са такива. Имаше луксозни с по няколко басейна, богато меню и тиха музичка в ресторанта и любезно обслужване. Чуждите езици обаче са сериозна слабост на всички в Турция, като младите дори не полагат усилия да научат няколко думи на английски или руски, въпреки тълпите от туристи от тези страни. Безспорен плюс за Турция и туристите са пътищата. В страната усилено се строят нови магистрали, работата кипи навсякъде - и край курортите, и във вътрешността. Няма как да не им завидим. Ако трябва да резюмираме с една дума поуките от екскурзията в Турция - те са следните: Нямате ли пари за “ол инклузив”, много внимавайте. Сайтове на хотелите лъжат за комфорта, затова внимателно трябва да разпитате туристическата агенция, с която пътувате. Не сключвайте стандартния договор, а такъв, направен за вас с неустойки за лош хотел или стар автобус. И НЕ на последно място - повярвайте на управляващите: почивайте у нас, вместо да наливате пари в турската икономика.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • вени

    22 Sep 2010 22:12ч.

    ДА НИ Е ЧЕСТИТ НАЙ-БЪЛГАРСКИЯ ПРАЗНИК! ТЪРСЕТЕ КНИГАТА НА ЖОРО ЦВЕТКОВ&quot;ФЕРДИНАНД И БЪЛГАРИТЕ&quot;!НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМЕ ДОСТЪП ДО АРХИВИТЕНА ФЕРДИНАНД,А НЕ КАТО ПАПАГАЛИ ДА ПОВТАРЯМЕ КЛИШЕТА&quot;ТРИТЕ НАЦИОНАЛНИ КАТАСТРОФИ...,КАКВО НИ ДОНЕСОХА КОБУРГИТЕ&quot;И ПР

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи