„Важно е да се изработи обща трансатлантическа програма по отношение на Русия“, каза тя. Според нея това предполага както различни предложения за сътрудничество, така и необходимостта „ясно да се наричат със собствените им имена“ различията в мненията.
Канцлерът също така предупреди, че "Русия постоянно въвлича членовете на ЕС в хибридни разногласия", което обяснява необходимостта от общ дневен ред.
"Германия е отворена за нова глава в трансатлантическото партньорство," каза Меркел.
Ангажимент към целта на НАТО
Германия се ангажира със споразумението на НАТО от 2014 г. за отпускане на 2% от БВП за отбрана, каза Ангела Меркел.
"Ние се ангажираме с целта от 2%", каза Меркел. Сега според нея тази цифра е малко над 1,5%.
През септември 2014 г. на срещата на върха на НАТО в Уелс беше постигнато споразумение, според което всички страни от блока трябва да увеличат съответната разходна позиция до 2% от БВП в рамките на 10 години.
Германското правителство възнамерява да увеличи разходите за отбрана през тази година до рекордните 53,03 милиарда евро, което е с 3,2% повече от миналата година.
През 2020 г. разходите за отбрана на Германия се оценяват на 51,39 млрд. eвро, което възлиза на 1,57% от националния БВП. За сравнение: през 2019 г. те са били 1,36%.
Отбранителна политика на НАТО и ЕС
Германия изхожда от факта, че отбранителните политики на НАТО и ЕС трябва да се допълват, каза германският канцлер.
"Германия е ангажирана с НАТО, но също така е ангажирана с европейската отбранителна политика. Ние вярваме, че двете се допълват", каза тя.
Минският процес
Германският канцлер вярва, че за напредъкът в прилагането на Минските споразумения за разрешаване на конфликта в Донбас остава още много да се желае.
"Минският процес е дипломатическо средство (за разрешаване на конфликта в Източна Украйна), но оставa много да се желае за напредък ", каза Меркел. През последните години, по нейно мнение, „не беше възможно да се продължи напред за запазването на териториалната цялост на Украйна“.