Заради здравните мерки и напрегнатия климат, предизвикан от движението Black Lives Matter, брутално се срина привлекателността на големите агломерации, като Ню Йорк, твърди Рено Бошар, доцент в Юридическия колеж на Американския университет във Вашингтон.
Защо много американци искат да избягат от мегаполисите

 

Починалият неотдавна социолог Дейвид Гребър,  станал известен с прочутата си статия за «bullshit jobs» (скапаните работи), работни места, в чиято основа са безполезни, повърхностни и безсмислени задачи, които съвременният капитализъм създава в индустриално количество, не би могъл и да мечтае за по-хубава почит от една статия, публикувана в деня на смъртта му в чудесния сайт Unherd. Под заглавието The Commuters Are Revolting (“Жителите на предградията се разбунтуваха), колумнистката Мери Харингтън подчертава революционните последици от експеримента, започнал през пролетта по целия свят.

 

Здравната криза внезапно превърна кулата от карти на икономиката на знанието в кула на физическото дистанциране и дистанционния труд. Никъде по света изселването извън големите градски центрове не е толкова брутално днес, както в

 

САЩ, които преживяват ново “Бяло бягство” (White Flight),

 

много по-внезапно от катастрофалния прецедент от 50-70-те години, причинено едновременно от постоянното въвеждане на санитарни мерки, които нарушават живота в големите агломерации, и от разбушувалото си градско насилие и климата на страх, свързан с движението Black Lives Matter.

 

В началото на август колона в “Ню Йорк Пост” известяваше окончателната смърт на Ню Йорк. Нейният автор, Джеймс Алтъчър, собственик на театрална зала и бивш управител на хедж фонд, се питаше какво би могло да оправдае масовото завръщане на жителите на предградията през деня, след като техните работодатели откриха, че офисът се оказва отживелица във времето на високоскоростния интернет. От друга страна, той се питаше какво би могло да убеди жителите да се върнат в опустелите грасове, където училищата, университетите, ресторантите, театралните зали и магазини са затворени, част от тях окончателно. Освен това

 

в Ню Йорк необузданата престъпност се върна на невиждани от 90-те години нива,

 

което няма как да спре изселването. Катаклизмичните последици от непредвидливостта на политиците за големите градски центрове са илюстрирани от сюрреалистичните думи на губернатора на щата Ню Йорк Андрю Куомо. На 3 август, в смесица от брутална откровеност и безсилие, Куомо обяви, че отсега нататък въпросът не е запазването на данъчната основа, която може да се изкуши от по-атрактивни хоризонти, а нейното връщане. Той подчерта, че 50 процента от данъчните приходи в щата Ню Йорк идват от 1 процент от най-мобилните данъкоплатци, заминали набързо без намерение да се връщат. И Куомо бе принуден да ги моли да се върна, отправяйки напразни обещания (решаване на бързо развиващата се престъпност, изчистване на графитите) и предлагаше прочувствено да ги покани на вечеря.

 

Динамиката няма да се промени със самоубиствената поза на кмета на Ню Йорк Бил де Блазио. Той обяви - в момента, в който щата Ню Йорк и градът са мишена на колективен иск за 2 млрд. долара, заведен от 300 ресторантьори, че ресторантите няма да отворят преди юни 2021 г., с мотива, че това е преди всичко развлекателна дейност за хора със средни до високи доходи.

 

По този начин затварянето не просто спря, а уби крехката движеща сила, на която почиваше икономиката на знанието, превръщайки в отживелица големите градски центрове, където, според мита на щастливата глобализация, заслужилите хора от творческата средна класа, трябваше да отидат, за да творят, като експериментират с великата алгоритмична визия, която ще избави човечеството веднъж завинаги от всички конфликти.

 

Същите явления се възпроизвеждат в Лос Анджелис, Вашингтон, Портланд, Сиатъл, Минеаполис: гентрифицираните* центрове се опразват от своите жители, подхранвайки бум на жилищни недвижими имоти в техните покрайнини и в средните градове, и, обратното, безпрецедентен крах за търговските недвижими имоти в техните центрове. Само за няколко месеца местата, които трябваше да бъдат нирвана на глобализацията, изведнъж станаха нежелани поради постоянното извънредно положение, свързано с Covid (откъдето и изразът “Ковид-държава” («Covid State»), и атмосферата на страх по улиците, както показват  видеозаписи на клиенти на терасите на ресторантите във Вашингтон, принудени от враждебните тълпи да правят поздрава на Black Lives Matter. В Портланд свирепи банди нахлуват дори в жилищните квартали, насочват ярки светлини в очите на обитателите, крещят: «Wake up, motherfucker!» (“Събуди се, копеле”) под прозорците им, дори призовават за клане.

 

Тези методи на терор произтичат от това, което Мъри Букчин (1920-2006) наричаше анархизъм на начина на живот или

 

екзистенциален анархизъм.

 

За разлика от традицията на социалния анархизъм, който се стреми да създаде общество, основано на принципите на взаимопомощта, екзистенциалният анархизъм превръща социалното разложение в начин на живот чрез усещанията, които поражда. Това не би могло бъде илюстрирано по-добре от новия феномен в книжарниците, книгата In Defense of Looting  (“Възхвала на плячкосването”) на трансджендър журналистката Вики Остервейл. Тя твърди, че плячкосването, чрез възстановителното преживяване на “удоволствието, радостта и свободата”, които поражда, е ключът, за да бъде сложен край на насилието на “цисхетеропатриархалния” и расов капитализъм и призовава да се отървем от буржоазния предразсъдък за ненасилието.

 

Това сближаване между разрушителните последици на санитарното извънредно положение и тези на екзистенциалния анархизъм изобщо не е учудващо, защото е плод на логичната среща на две динамики, присъщи на света, в който живеем: творческото разрушаване и деконструкция.

 

Преминавайки повсеместно към дистанционен труд, хората, които вземат решения, и плановиците

 

опропастиха икономиката,

 

основаваща се на градските центрове, която възхваляваха като последен стадий от творческото разрушаване, изложено от икономиста Шумпетер (1883-1950), според което начините на живот, унищожени от капитализма, винаги се компенсират от прогрес за по-голям брой хора.

 

Но по още по-жестока ирония на съдбата, поддържайки във всички свои институции идеята, че всяко познание почива на постоянно движещи се и обновяващи се основи, които трябва във всеки един момент да бъдат деконструирани, съвременният капитализъм в крайна сметка роди форма на радикалност, която превръща

 

деконструкцията в начин на живот.

 

Никой не знае какво ще излезе от тази странна диалектика на капитализма. Ще се изкушим ли, като британските власти, които говорят за принудителни мерки срещу дистанционния труд, според колумнистката Мери Харингтън, да се опитаме да рестартираме градския гигантизъм чрез държавна принуда? Или можем да се надяваме, както ни приканва Луис Мъмфорд в The City in History (“Градът в историята”), да преоткрием града вече не като място, където хората служат на царството на машината, а като регионален и политически център с човешки мащаб, видим, в който може да процъфти царството на доброволните сдружения?

 

* Гентрификацията е процес на промяна на характера на един квартал чрез притока на по-заможни жители и предприятия (бел. ред.)

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

13 коментар/a

Голист на 22.09.2020 в 12:30
Мосю Бошар да не описва Америка, да погледне какво става в Европа ! Във собствената му страна Франция ! Процесите са абсолютно идентични. Големите градове са престъпни бардаци, а в северните банлиа на Париж е постоянна вийна. Няма ден без множество загинали от атаки с хладно оръжие, престрелки... Квартали като Сен Дьони, Сарсел, Олни су буа и т.н. са зверилници и с терора на ковид няма начин населението им да бъде върнато към някава нормалност и успокоение. Започна серозно изселване от големите градове към провинцията. Цените на недвижимостите в Париж са срутени. Единствената разлика между анархизма в САЩ и Европа е тази , че поради липса на "втора поправка" в европейските конституции няма толкова огнестрелно оръжие сред населенията. Но ако СИЛИТЕ , които въвеждат Новия Световен Ред продължат с пъкленото си дело срещу Западната Цивилизация , скоро ще видим подръчно въоръжени бели бегълци от големите градове, които пазят домовете си и собствеността си по села и градчета от банди на прииждащи "граждани". Във Франция специално , но също така в Об.Кралство , Испания... има големи маси социални паразити , малцинствени групи , потомствени безработни , емигранти без уредени документи ... които са благодатна почва за създаване на банди , подобни на Бляк мада... в САЩ. Продължаването на ковид диктатурата , катастрофично бързото обедняване на големи маси , маргинализацята , медийната психотизация на хората, неизбежно водят към такава анархия. Тук, сега, в Европа.
Iveta Rositzeva на 22.09.2020 в 13:31
За щатите е ясно, загубена кауза. Но Европа защо се поддава на всеобщата лудост. На фона на световните процеси България все още е нормална държава, въпреки квича на хейтъри, лузъри и тролове. Има шанс за европа но трябва да се отърси от влиянието на откачалките от изток и от запад.
топ 10 на 22.09.2020 в 13:34
Истината е, че скоро всичките мегаполиси в САЩ ще заприличат на Детройт - един град-призрак, символизиращ края на индустриалната постколониална епоха не само в САЩ. Що се отнася до деконструкцията на капитализма, тя е силна и витална именно защото са изчерпани всякакви реконструктивни източници на капиталистическата експанзия не само защото тя е очевидно неправедна от гледна точка на социална справедливост, но и защото повечето от ресурсите намаляха драстично, а е не са възобновляеми. Тоест, ако искат да разрастват производствата на екстензивен принцип, американци и пр. капиталисти би следвало да колонизират Марс или Луната, ала там не се стига без съветско-руските космически достижения. Няма ум и организация за такава менажерия вече в капиталистическия свят, който изобщо не познава позитивната страна на съветските структурални принципи спрямо специалните технологии.
Има шанс за европа но на 22.09.2020 в 13:37
Мараба, милицифай!
--- на 22.09.2020 в 14:39
За хората ценящи живота сред природата това не е промяна към по-лошо защото би им дала възможност да работят дистанционно, досега тази нова техническа възможност бе пренебрегвана в името на еднаквостта. От друга страна екстровертните натури предпочитат интензивния социален обмен и виртуалните средства не ги задоволяват. Да видим коя тенденция ще се наложи, засега на фокус са натрупаните социални недоволства избили на повърхността, описани и в статията. Интензивният социален живот в мегаполиси не може да не търси отдушник в бунтове поради натрупаните несправедливости и социални диспропорции, които няма как да намалеят в едно дълбоко разделено общество като капиталистическото, където прогреса означава само още повече лукс за избраните. Накрая самите капиталисти ще разберат, че е в тяхна полза да се отиде към териториално разреждане на социалните маси, т.е накрая селото ще победи града. П.П. Фигаро изглежда доста скучен вестник, поне от извадките публикувани тук, сигурно са представителни. Вярно че Франция отдавна не е страна на оригинални мислители.
Ами да избягат! на 22.09.2020 в 15:18
Надалеч да избягат, вдън гори тилилейски и там да си останат! Аман от тях!
до Iveta Rositzeva на 22.09.2020 в 13:31 на 22.09.2020 в 15:45
Вие може да не сте хейтър,лузър или трол, но.... сте меко казано наивна!
Браво Голист! на 22.09.2020 в 15:46
...
Цели на 22.09.2020 в 20:07
райони в бившите социалистически страни, и най вече в България и Руската федерация се обезлюдяват. особено в Северозападна България, както и в Сибир и далечния Изток, хората бягат в големите градове. Българското село, както и Руската деревня са станали пустош. Я има по 5-10 души стари хора в тях. И това беше поради кооперирането в ТКЗС, ДЗС, и колхози и совхози, които бяха държавна собственост и никой, който влизаше в такива колективни кооперации не си знаеше собствеността и категорията на земята си в ТКЗС, или колхоз, и не получаваше дивидент от тях. Премахването на частната собственост над земята, направи хората на село аргати и ратаи, и крепостни селяни в СССР. Тяхната заплата беше 2 или 3 лева надник, а трудът на село е тежък и мръсен. Но когато имаш земя ти можеш да си докараш 5 и повече пъти пъти повече доход от двата лева на ратая и да бъдеш средна класа. Затова хората избягаха в градовете в строящите се и действащи руски заводи и фабрики в България и Русия, където надника беше 3 - 4 пъти повече от на село, и имаше дори бани в заводите.. Но и в България и Руската федерация хората ще се върнат в селата, като днес труда на село е много по наситен с машини и можеш да работиш в ай ти индустрията дори от село. И дори да имаш санитарен възел, баня, вода, ток, интернет, лека кола, телевизор, компютър и т.н. Затова хората ще се върнат и някои ще станат и станаха фермери. И трябва повече пари да отидат в селата и деревните.. Така, че не мисля, че българското село ще загине. А на село може да се прави бизнес, да се развива земеделие, фабрики на лека промишленост, обработващи земеделска продукция, мандри, като може да се прави и селски туризъм, да имаш трактори, комбайни, да има частни кооперации, като можеш да получаваш дивидент, от земята си в кооперацията, както и заплата, ако работиш в кооперацията. Това е за българското село и руската деревня, която сега е в плачевно състояние. Не съм ходил в чужбина и не знам как е в западните страни и затова не мога да кажа нищо за тях.
Woland на 22.09.2020 в 21:59
Държавата е като къщата. Не е въпросът само да я построиш, трябва постоянна поддръжка. И като обитателите/гражданите сами не си поддържат къщата/държавата и я рушат е ясно, че такава държава няма бъдеще. Примери много . България няма нужда от хора/паразити които я рушат. Важно е качеството на хората, а не количеството. А селата в България много бързо се възраждат. Примери също има много. Груба грешка е България да се сравнява със великите сили, бивши и настоящи империи. Населението на България е било около 5М когато българския златен лев е бил конвертируем по цял свят.
observer на 22.09.2020 в 22:09
Това не е от вчера и не е само в Щатите. В някаква по-малка степен се вижда и у нас. Центровете се изпразват от жители, там където се живее, се променя расовият и социален характер, всеки който може да си го позволи, се заселва в предградията. В Манхатън все още има престижни територии, като района на Чичо Фичо, но другаде е различно. Детройт, Филаделфия, споменатите Вашингтон, Портланд, Сиатъл. Това е процес на деградация, предизвикан от политиката на социално обгрижване в съвременния капитализъм, породила цяла паразитираща класа. Видяхме я при бунтовете на Black lives matter. В едни други времена обществото е било разделено на роби, които си знаят мястото и господари, обитаващи недостъпен за първите свят на благоденствие. Дали ни очаква по-нататъшна деградация и катастрофа в края на пътя, като във филма Елизиум или един свят на социална справедливост и пълноценна реализация, не може да се каже. Досегашните визии се провалиха без изключение.
Термитници на 22.09.2020 в 22:12
С развитието на всички видове комуникации животът в мегаполисите се превръща във вегетиране в термитник. Богатите хора отдавна не живеят в мегаполисите. На ред е срадната класа да се изнесе от там,както заради вируса така и заради технолигичния няпредък. Защо в Ню Йорк и другите мегаполиси мрат като мухи от вируса? Ами защото средната долна класа и бедните са натъпкани като сардели и в жилищата,и в офисите, и по работните си места. Как е тая в един небостъргач да шават по няколко хиляди човешки мравки и......вируса да бъде озаптен? Бил съм в няколко мегаполиса и в началото се чудех каква е тая натрпчина неприятна миризма особено при жега и липса на вятър? Чак в третия вдянах,че това е миризма на отходни води,на пикня,особено покрай негърските гата. Признавам,че в гетата не съм и помислял да влизам.
Woland на 27.09.2020 в 19:23
Гетата много бързо ще се самоунищожат по естествен път - когато процентът паразити надвиши лимита и гетото отива по дяволите. В момента все още здравите градове са повече , но явно и паразитите не спят , а се размножават бясно. Кризата е цивилизационна и само глобален катарзис може да изчисти натрупаните негативи . Войната е такова радикално решение, но явно е забранена. Остава локални почистващи конфликти да заместят глобалния .

Напиши коментар